Р Е Ш E
Н И Е №
…..
Гр.
София, 12.07.2021 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д”
състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и първа година в следния състав
:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Цветомира
Кордоловска
Мл. съдия : Роси Михайлова
при секретаря Екатерина
Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 5429 по
описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С
решение № 74749/22.04.2020 г., на СРС, 162 с - в, по гр. д. № 75401/2018 г. са отхвърлени изцяло обективно и кумулативно съединени осъдителни искове,
с правна квалификация чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, предявени от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
срещу Т.С. Ч., ЕГН ********** осъдителни искове за сумата от
3 587, 34 лв., представляваща стойността на потребена
топлинна енергия през периода от м. 05.2014 г. до м. 04.2016 г., в имот с абонатен
номер 026184, находящ се в гр
София, бул. „******, за сумата от 906, 44 лв., обезщетение за забава върху главницата в размер на
законната лихва за периода 30.08.2015 г. - 10.09.2018 г., за сумата от 12, 50 лв., такса за дялово разпределение за периода от м. 07.2015
г. до м. 04.2016 г., както и за сумата от 2, 91 лв., лихва
за забава върху таксата за дялово разпределение за периода 30.08.2015 г. -
10.09.2018 г., за които заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по гр.д. № 60212/2018 г. по описа на СРС, 162 състав, е било отхвърлено.
Решението
се оспорва от ищеца „Т.С.“ ЕАД, чрез процесуалния му представител, с доводи за
неправилност, допуснати нарушения на материалния закон и постановяване при
противоречие с установеното фактическо положение. В жалбата се твърди, че
неправилно СРС е отхвърлил изцяло исковете приемайки, че ответника не е в
облигационно правоотношение с ищеца за доставка на ТЕ по смисъла на ЗЕ. Законът
определя като потребител лицето, което е собственик или ползвател на имота, в
който се доставя ТЕ, като продажбата се осъществява при публично известните ОУ
на дружество. Поддържа се, че от представените пред СРС доказателства, списък
на живущите в сградата и справка от имотния регистър, се установява, че ответникът
е потребител на топлоенергия в имота. Представени са доказателства за
идентичност на адреса на имота. Излага доводи, че неоснователно СРС не е дал
възможност на ищеца да ангажира поисканите от ищеца доказателства за
установяване собствеността на имота и да представи справка от СО, Дирекция „Инвестиционно отчуждаване“. Моли да се
отмени решението и исковете да се уважат изцяло. Претендира разноски,
включително за юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемата
страна - ответникът Т.С. Ч., чрез особения си
представител, оспорва жалбата в писмен отговор, подаден по реда на чл. 263 ГПК.
Поддържа, че основателно СРС е приел, че в производството не е установено, че ответника
е потребител на ТЕ в процесния период за имота по
смисъла на ЗЕ. Правилно СРС е приел, че претенцията за ТЕ и дялово
разпределение е основана на договор с ищеца, като пред СРС не са представени
никакви доказателства, че ответникът е собственик на имота, въпреки
предоставените многократни възможности за това на ищеца. Не са представени
документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, нито
доказателства, че партидата за имота е била открита на името на ответника.
Обосновано СРС е приел, че претенциите не са доказани по основание пълно и
главно от ищеца и ги е отхвърлил. Моли да се потвърди решението.
Третото лице
помагач „Б.“ ООД, не взема становище по жалбата.
След преценка доводите по въззивната жалба и
събраните по делото доказателства, настоящият състав намира следното :
Според
уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. По
останалите въпроси съдът е ограничен от изложеното в жалбата. Съдът проверява
служебно решението за нарушения на императивните материалноправни
норми. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено.
В случая,
доколкото заявлението по чл. 410 ГПК за издаване на заповед за изпълнение е
отхвърлено, ищецът е предявил осъдителни искове – съгласно възможността, предоставена в нормата на чл.
415, ал. 1, т. 3 ГПК, както е посочил и СРС.
Въззивният съд намира, че за да се
премине към обсъждане по същество на дължимостта на претендираните в производството суми, първо следва да се
обсъди основното възражение на ищеца относно качеството на ответника на
потребител на ТЕ през процесния период по смисъла на
ЗЕ. По този въпрос и в допълнение към изложеното от СРС, настоящият състав
намира следното :
Съгласно чл. 153, ал. 1
ЗЕ (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.), „клиенти“ на ТЕ са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение. Така е уредено
понятието и според легалната дефиниция, дадена в пар. 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.). Съгласно нормата на пар. 1, т. 2 а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за
собствени битови нужди.
Не следва нищо по -
различно и от разясненията по въпроса, дадени в ТР № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Според
тълкуването, възприето в т. 1 от ТР № 2/2018 г. на ОСГК на ВКС, „собствениците, респективно титулярите на ограниченото вещно право на
ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на ЗЕ в хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание
и топлопреносното предприятие
е сключен договор за продажба на
топлинна енергия за битови нужди
за същия имот, през времетраенето
на който ползвателят като клиент на топлинна
енергия за битови нужди дължи
цената й“.
Следователно
законът е предпоставил възникването на качеството
потребител на ТЕ от пълното и главно доказване от ищеца на обстоятелството, че ответникът е собственик,
вещен ползвател или лице, което е поискало откриване на партида на свое име при
доставчика.
От
събраните писмени доказателства (индивидуални справки за използвана топлинна
енергия за процесния период) се установява, че при ищцовото дружество е
открита партида за процесния апартамент № 5, находящ се в гр. София, бул. „******, с аб.
номер 026184, на името на ответника Т.С. Ч., но липсват данни на какво
основание е открита партидата на това лице.
Към
исковата молба са приложени единствено списък за разпределение на кубатурата в
жилищна сграда на ул. ******от 07.12.1971 г., в който за апартамент № 5 се е подписал
Т.С. Ч., както и удостоверение за идентичност на адрес, но последното не се
отнася до процесната сграда, като по делото липсват
данни дали номер 63 на ул. „Клемент Готвалд“ (старо наименование на бул. „Евлоги и Христо
Георгиеви") е идентичен с процесния адрес -
номер 44 на посочения булевард към момента.
Основателно
СРС е приел, че въпреки предоставената на ищеца неколкократна
възможност и в съответствие с дадените от съда указания в доклада по делото по
реда на чл. 146, ал. 2 ГПК с определението от 08.08.2019
г., ищецът не е представил годни писмени доказателства, че Т.С. Ч. е носител на
право на собственост или на ограничено вещно право на ползване върху процесния имот в претендирания период.
Във
връзка с възраженията на ищеца в жалбата следва да се посочи, че за
установяване на посочените обстоятелства СРС е издал в полза на ищцовото дружество четири
броя съдебни удостоверения. Въпреки това от получените въз основа на тях
справки и писмени доказателства не се установява наличието на връзка между
ответника и топлоснабденото жилище - по партидата на
посочения апартамент в Служба по вписванията не се налични записи, а по
отношение на Т.С. Ч. се установяват вписвания на сделки с имоти, различни от процесния, в периода 1998 г. - 2019 г.
Както
сочи и СРС, от данните по делото се установява, че процесният
апартамент не е бил деклариран от ответника по реда на чл. 14 ЗМДТ, като в
архивите на СО - район „Средец/Триадица" и в СО - Направление „Архитектура
и градоустройство" не се съдържат преписки за инвестиционно отчуждаване
или други разпоредителни сделки с имоти в процесната
сграда.
Въззивният състав споделя и
изводите на СРС, че не са ангажирани дори
косвени доказателства, че ответникът Т.С. Ч. е клиент на топлинна
енергия за имота в процесния период - този адрес не е
сред регистрираните постоянен и настоящ адрес на лицето, не са представени
подписани от ответника документи за главен отчет на уредите за дялово
разпределение в жилището. Не е ясно защо партидата на обекта е открита на името
на ответника, тъй като не е налице идентичност между адресите ул. ******и бул.
„******.
След
преценка на доказателствата въззивният състав споделя изцяло становището на СРС,
че ищецът, чиято е била тежестта на доказване в случая, не е провел пълно и
главно доказване на основния правопораждащ факт в
процеса - че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия
за процесния топлоснабден имот през исковия период.
Възраженията на ищеца в жалбата в обратния смисъл са неоснователни.
Предвид изложеното до момента следва да се споделят решаващите
изводи на СРС, че в производството не се установява между страните да е
възникнало облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния
период, следователно ищецът не е доказал пасивната материалноправна
легитимация на ответника по исковете. При това е без правно значение
обсъждането на доказателствата свързани с количеството и стойността на
доставената ТЕ в имота.
Ето защо както главният иск, така и акцесорният - за лихви за забава върху главното вземане са
недоказани, а от там - неоснователни, в какъвто смисъл са
обоснованите изводи на СРС.
Доколкото изводите на настоящият състав изцяло съвпадат
с тези на СРС, оспореното решение следва да се потвърди като постановено при
съобразяване с материалния и процесуален закон.
По разноските пред СГС :
Съгласно
изхода от спора, право на разноски има ответника. Тъй като той е представляван
от особен представител, в полза на представителя му е разпоредено
изплащане на депозита, внесен от ищеца.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №
74749/22.04.2020 г., на СРС, 162 с - в, по гр. д. № 75401/2018 г.
РЕШЕНИЕТО е постановено
при участието на третото лице помагач на ищеца „Б.“ ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.