МОТИВИ/към присъда №67
от 16.09.2009г. постановена по н о х дело №126 по описа за 2009г. на РС
Велинград/
Обвинение против Г.И.М. ***, в
това че на 16.05.2008 година в гр. Велинград в съучастие като извършител с
неустановено лице, действайки в качеството му на длъжностно лице - управител на
магазин на фирма “Г. т. Б.” ЕАД, съставил неистински частен документ- договор
за издаване на кредитна карта “Г. ОББ .” от 16.05.2008 г. между .. АД- клон Велинград от една страна, представлявано от И. Т.
М. ЕГН ********** от Пловдив, ж.к Т. ..,
вх.В, ап.. и А.Т.Т. ЕГН ********** *** от друга страна, като е написал
ръкописния буквен текст върху посочения документ под надписа “картодържател”, върху който подпис положило неустановено
лице от името на А.Т.Т. и го употребил пред … АД – клон Велинград, за да
докаже, че А.Т.Т. е поел облигационно задължение към банката в качеството му на
“картодържател”- престъпление по чл. 310, ал.1, предл. І-во от НК, във вр. с чл. 309 ал.1 от НК, във вр.
с чл. 20 , ал.2 от НК.
Подсъдимият Г.И.М. не се признава
по повдигнатото обвинение.
СЪДЪТ
като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установена следната
фактическа обстановка:
По делото не се спори, че
през месец април 2007 година подсъдимият Г.М. е бил назначен за управител на
магазина на “. ЕАД клон Велинград, като длъжностната му характеристика за тази
длъжност определяла и дейност по обслужването на клиенти на магазина. Практика е било
магазинът на “. ЕАД клон В., да продава на лизинг телефони на различни
граждани, които за целта, за да закупят съответната стока от магазина, са
сключвали договор за лизинг с ОББ клон Велинград. Така “. ЕАД клон В.д получавал наведнъж цялата сума с превод от ОББ, а на гражданина, закупил
стоката от магазина, била издавана кредитна карта от ОББ, с която купувачът на
стоката съответно се задължавал към банката. От данните по делото е видно, че
на 16.05.2008 година подсъдимият М. изпълнявал служебните си и трудови задължения в магазина на “Г.”, като
по същото време се наложило да обслужва и свидетеля Т., който изявил желание да закупи телефон по посочения
по- горе начин. Свидетелят Т. посещавал за втори път магазина, тъй като преди
това си бил закупил също стока на лизинг, само че стойността на стоката била
финансирана от Банка ЦКБ клон Велинград.
Подсъдимият М. изготвил договор за издаване на кредитна карта- Г. ОББ М.,
като попълнил ръкописния текст в договора, след това заверил преписа от личната
карта на свидетеля Т., записал вярно с оригинала на ксерокопието, пуснал
фактурата за закупуването на телефона на името на Т., а така също попълнил и молбата декларация за издаване на
кредитната карта. Според обвинението
след това подсъдимият М. дал договора за издаване на кредитна карта за подпис
не на свидетеля, а на трето,
неустановено по делото лице, което го подписало и положило подпис от името на свидетеля
А.Т.. В съдебно заседание свидетелят Т. твърди, че не е посещавал магазина на “..
ЕАД клон Велинград, а цялата работа му
станала известна след като е бил
известен от служител на ОББ банка, че има издадена кредитна карта на негово име,
по която карта средствата са били изразходвани.
От друга страна подсъдимият М., в своите обяснения твърди, че свидетелят
Т. го е посетил, изявил е желание за закупуване на телефон, но тъй като е бил в
явно нетрезво състояние, той му е помогнал да си напише собственоръчно
ръкописните текстове в договора за кредитна карта и в молбата заявление, след което самият той
си подписал и процесния
договор. Тези обстоятелства се потвърждават и от разписа на двамата останали
свидетели, също служители в офиса на “Г.” Велинград- св. К.Т. и св. М., които са
категорични в показанията си, че в действителност Т. е посетил техния магазин,
а подписът под процесните
документи е бил на самият него. От заключението на съдебно графологичните
експертизи е видно, че подписите в молбата за издаване на кредитна карта …, копието на
личната карта под вярно с оригинала, както и подписът по договор за издаване на
кредитна карта, ….карт не са били положени от
свидетеля А.Т., а така също не са били положени и от самия подсъдим Г.М.. също
така от заключението на графологичните експертизи се установява,
че ръкописните текстове, свързани с изписването на думите “вярно с оригинала”,
както и самото изписване на името на свидетеля А.Т.Т., под молба за издаване на
кредитна карта ….., копие на личната карта вярно с оригинала, както и договор
за издаване на кредитна карта са били положени от подсъдимия Г.М.. Тези установени обстоятелства съдът намира за
установени след анализа на гласните доказателствени средства, показанията на
разпитаните по делото свидетели, както и от обясненията на самия подсъдим М., а
така също и от представените и изслушани в съдебна заседания заключения на
назначените съдебно графологични експертизи. Съдът дава вяра на обясненията на подсъдимия и
показанията на свидетелят Т. и М. относно единствено установените обстоятелства,
че свидетелят Т. е посетил магазина на “Г..”, изявил е желание за закупуване на
телефон и си е дал личната карта за снемане на неговите лични данни, тъй като
този извод според съда кореспондира и с факта, че наистина подсъдимият М. е
нанесъл тези данни напълно съответстващи на неговата лична карта в договора за
издаване на кредитна карта …. от 16.05.2008 г.
Тъй като обаче тези гласни доказателствени средства са в противоречи е с
изслушаните заключения на назначените съдебно графологични
експертизи относно изясняването на въпроса чий е автора на положения подпис под
надписа картодържател, то в тази връзка съдът не
кредитира обясненията на подсъдимия и свидетелските показания на Т. и М., че свидетелят Т. сам собственоръчно е положил подписа под изготвения подпис на договора за издавен на кредитна карта. Следва да се отбележи, че така
както е оформена обвинителната диспозиция и са посочени доказателствата, които очертават
противоправността на поведението на подсъдимия М., с
оглед повдигнатото обвинение по посочените текстове на закона,
следва да се отбележи, че доказателствената основа е непълна от гледна точка на повдигнатата
съучастническа дейност на подсъдимия М. с третото неустановено лице, положило
подписа под изготвения договор за издаване на кредитна карта. Липсват доказателства за това относно какви
са били взаимоотношенията на подсъдимия М. с това трето неустановено лице, на база
на които да се гради извод за наличието на субективната страна на
престъплението, за общност на умисъла
към съставомерния резултат, за съзнанието на всеки един от двамата съизвършители
за противоправността на тяхното поведение и т.н. Съдът
счита, че такива доказателства не се събраха по реда на проведеното съдебно
следствие , не се инициираха включително и от страна на държавното обвинение.
С оглед на горното съдът счете, че подсъдимият Г.И.М. от обективна и
субективна страна не е осъществил състава на престъплението по чл. 310 ал.1 предл І –во от НК, във вр. с чл. 309 ал.1 от НК, във вр.
с чл. 20 ал.2 от НК, а именно,
че на 16.05.2008 година в гр. Велинград в
съучастие като извършител с неустановено лице, действайки в качеството му на
длъжностно лице - управител на магазин на фирма “Г..” ЕАД, съставил неистински
частен документ- договор за издаване на кредитна карта “….” от 16.05.2008 г.
между ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД- клон Велинград от
една страна, представлявано от И. Т. М.
ЕГН ********** от Пловдив, ж.к Тракия 149, вх.В, ап.20 и А.Т.Т. ЕГН **********
*** от друга страна, като е написал ръкописния буквен текст върху посочения
документ под надписа “картодържател”, върху който
подпис положило неустановено лице от името на А.Т.Т. и го употребил пред
ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД – клон Велинград, за да докаже, че А.Т.Т. е поел
облигационно задължение към банката в качеството му на “картодържател”
, поради което следва да бъде оправдан по така повдигнатото му обвинение с
произтичащите от това законни последици.
Съдът намира, че
една осъдителна присъда не може да почива на предположения и би се намирала и в
противоречие на чл. 303 ал.2 от НПК, тъй като обвинение не е доказано по
несъмнен начин. Трябва да се изхожда от обстоятелството, че изпълнителното
деяние на престъплението включва два разнородни и функционално свързани акта,
които взети отделно не са едновременно престъпни. Тези два акта сочат на
наличието на нетипично двуактно престъпление като от една страна това е самата подправка, съставянето на неистински
частен документ, която отделно взета не осъществява състава на престъплението и
от друга - употребата на документа,
което е свързано с неговото използване и то само от подправилия го деец,
а не от друго лице. От една страна
следва да се отбележи, че обвинението е във вр. с чл.
20 ал.2 от НК и е свързано с написването от страна на подсъдимия на ръкописния
буквен текст върху посочения документ под надписа картодържател,
в договора за издаване на кредитна карта като подсъдимия е подписал
собственоръчно трите имена на св. Т. . Следва да се отбележи, че само по себе
си това изписване на този ръкописен текст не е престъпление, а в случая
престъплението – респективно самото съставяне на неистински частен документ е
свързан с поставянето на подписа на третото неустановено лице в качеството му
на съизвършител на деянието от името на свид.Т.. В тази връзка с оглед характера на повдигнатото обвинение и формата на извършителство
– чл. 20 ал.2 от НК, не са изяснени редила въпроси, които доказват съставомерността
на обвинението от неговата субективна страна. Характерното
при съизвършителството е, че наред със
субективната страна, че поне двама от участниците в умишленото престъпление осъществяват изпълнителното му
деяние, то наред с това от субективна страна, за да е налице то, всеки един от съизвършителите трябва
да ма умисъл за съвместно осъществяване на изпълнително деяние с останалите един или повече съизвършители. В случая тъй като третото неустановено лице, с
неговото поведение прави съставомерността на деянието
, то липсват категорични доказателства, че това трето лице например е съзнавало
противоправността на поведението си и резултата от
него, че е положило подписа от името на свидетеля
А.Т. от една страна и от друга страна, че
е съзнавал общността на умисъла и
на двамата съизвършители
относно това поведение и на двамата, а и настъпилия противоправен резултат. Нещо повече между отношенията на М. и
това трето лице няма никакви доказателства въз основа, на които да се гради извод за съзнателна и противоправна
деятелност при нейното осъществяване
и постигане на вредоносния резултат,
респективно изводи за субективната страна на престъплението, имайки предвид характера на повдиганото
обвинение като съизвършителство. Нещо повече, тъй като, за да е съставомерно деянието по посочения текст от закона, следва да е налице и
употребата на съставения неистински частен документ, то в резултат на липса на доказателства,
са останали неизяснени и въпросите как е използван и употребен този документ-
сам от страна на подсъдимия М., или с помощта и съзнанието на третото,
неустановено лице, респективно дали е имал с оглед формата на съизвършителство предварителна уговорка с третото
неустановено лице, и общия умисъл за използването му и от негова страна. Това се налага заради обстоятелството, че
поради тази причина може да няма престъпление ако деецът само подправи частния документ,
за да може да го ползва друг с когото не се е уговорил предварително. В случая относно уговорките, респективно отношенията
между М. и третото неустановено лице, няма никакви доказателства, от които да се градят изводи,
за участие в деятелността, още повече, че както се каза и по – горе, самият
интензитет на участие в общата изпълнителна деятелност е преимуществено на третото
лице, тъй като с подписа си положен от него, е съставен и самият неистински частен
документ. Вярно е, че в тази връзка
могат да се правят редица предположения относно това какви са били отношенията между подсъдимия и третото, неустановено лице като негов съизвършител, както и предположения за това какъв е бил общият
им умисъл и отношение към последиците от
деянието, но съгласно нашето процесуално законодателство една присъда не може да почива на предположения
и то от такъв тип, които са оборими. Може да бъде поставен и въпроса ако това трето
неустановено лице няма качество на длъжностно лице,деянието би било съставомерно по чл.308 ал.1 от НК,за което обаче липсва
обвинение и въобще при неизясняването на всички тези
обстоятелства изложени по горе и това сега относно това трето лице, би могло да
се правят предположения в различни хипотези,които обаче не могат да обосноват
една осъдителна присъда.Ето защо съдът счита, че подсъдимият М. следва да бъде
оправдан и поради обстоятелството, че
фактическите констатации залегнали в обстоятелствената част на обвинителния акт
не сочат на друг престъпен състав,
осъществен от него.
По горните съображения бе
постановена настоящата присъда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: