О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1082 01.02.2018 година град Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в закрито заседание на първи февруари две хиляди и осемнадесета година, като разгледа докладваното от съдията Точевски гражданско дело № 113 по описа на съда за 2018 г., намира следното:
Производството по делото е образувано по
искова молба с вх. № 381/ 03.01.2018 г., подадена от Р.Р.О., ЕГН: **********, против „ЕОС Файнънс“ ЕООД, с искане за признаване на установено, че ищецът
не дължи на ответника поради изтекла давност парични суми по изпълнителен лист.
В исковата молба са изложени твърдения, че по заповедно производство срещу ищеца ответникът през 2012 г. се снабдил с изпълнителен лист въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. През 2017 г. трето за спора лице подало молба за образуване на изпълнително дело по листа, с твърдения, че било придобило вземанията с договор за цесия. Прави се възражение за изтекла погасителна давност и се твърди, че цесията не била съобщавана на длъжника.
С две последователни разпореждания от 04.01.2018 г. и от 19.01.2018 г. исковата молба е била оставена без движение до мотивиране на правния интерес от предявения иск, като ищецът е подал съответни молби, в които е посочил, че имал правен интерес да отрече вземането на кредитора по листа. Твърди, че именно ответникът следвало да бъде пасивно легитимиран в процеса, защото той се явявал кредитор по листа, защото цесията не била съобщавана на длъжника.
Като взе предвид становището на ищеца, съдът намира, че предявената претенция е недопустима, поради следните съображения:
Правният интерес от предявяване на иска е абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост, като при липса на такъв, провеждането на производството по делото се явява безпредметно. В случая ищецът цели да се признае за установено, че вземането на ответника по издаден срещу него изпълнителен лист е погасено по давност. Същевременно обаче излага твърдения, че кредиторът по листа вече бил прехвърлил вземането си на трето лице, но той не бил уведомен за цесията. Въпросът с наличието или липсата на уведомяване за извършеното прехвърляне към настоящия етап на делото е без значение, защото той касае въпроси по съществото на спора. Релевантният факт тук е този, че самият ищец дори в първата си уточняваща молба представя молбата на цесионера, който образува изпълнително дело по листа, т.е. налице са данни за друг кредитор, който се легитимира като носител на вземането по лист и който по настоящем вече претендира от ищеца сумата по листа. При това положение длъжникът няма правен интерес да иска да се признае за установено, че той не дължи на стария кредитор, защото този кредитор нито твърди да има вземане, нито пък претендира такова спрямо ищеца. Точно обратното- новият кредитор е този, който е започнал принудително изпълнение и е придобил вземането по листа с договор за цесия, като именно в тази връзка той се явява пасивно легитимираният субект, по отношение на който следва да се предяви отрицателният установителен иск. Ищецът няма да получи търсената защита дори и при положителен изход от процеса спрямо него, ако поддържа претенцията си спрямо стария кредитор, защото формално той вече няма вземане, тъй като го е прехвърлил. Дали това прехвърляне е редовно, поражда ли действие, обвързва ли то длъжника и т.н. са все второстепенни въпроси по съществото на спора, но те трябва да се разгледат в един евентуален процес против новия кредитор, защото с цесията именно той се легитимира като носител на вземането и искът трябва да бъде насочен спрямо него.
Отделно от това, ищецът оспорва изпълнението, като основава претенцията си на чл. 439 от ГПК, но по смисъла на ал. 2 от цитирания текст подобен иск на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след издаване на изпълнителния лист. Както в исковата молба, така и в уточнителните молби не се навеждат различни твърдения от това, че длъжникът не бил уведомяван за извършената цесия и така кредиторът следвало да бъде този по изпълнителния лист, а не придобилият в последствие вземането чрез прехвърляне. Принципно обаче новонастъпилите факти по смисъла на чл. 439 от ГПК следва да бъдат свързани с ликвидността и изискуемостта на вземането, а нито цесията е такова обстоятелство, нито пък правното основание, което легитимира кредитора. Доколкото в уточняващите молби не се сочат други различни факти, които да са от значение за спорното право и да са настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнително основание, а именно- заповедното дело, не е налице тази специална хипотеза на отрицателен установителен иск на длъжника, който може да оспорва по исков ред предприетото принудително изпълнение срещу него.
Предвид горното, е безпредметно продължаването
на процеса и разглеждането на спора по същество и след като производството е
недопустимо, то следва единствено да се прекрати като нередовно образувано.
Водим от горното, съдът
О П
Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
като недопустимо производството по гр. дело № 113/ 2018 г. по описа на ПРС, XVI- ти гр. състав, образувано
по предявения от Р.Р.О.,
ЕГН: **********, против „ЕОС Файнънс“ ЕООД, иск за
признаване на установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1 250 лева-
главница по договор за кредит на стоки и услуги CREX- 01623142/ 22.10.2007 г. по
изпълнителен лист, издаден по частно гр. дело № 18260/ 2012 г. на ПРС, XVIII гр. с-в, въз основа на който е
образувано изпълнително дело № ***/ ** г. по описа на *** *** ***, рег. ***.
Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на съдебния адрес на ищеца.
СЪДИЯ :/п/
/ Александър Точевски /
Вярно с оригинала.
АД