Р Е Ш Е Н И Е
№..............
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в
закрито заседание на втори февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като
разгледа докладваното от съдия Алексиева частно гражданско дело № 13885 по описа за 2020 година и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. от ГПК.
Образувано е
по жалба на „З.А.“АД срещу
постановление от 06.08.2020 г. на частен съдебен изпълнител М.П., рег. № 851, по изп. д. № 20208510401047, с което е
отказано намаляване на приетите разноски на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 360
лева с включен ДДС, съответно пропорционалната
такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Счита, че неправилно съдебният изпълнител
не е уважил направеното от длъжника възражение и не е приел, че на взискателя
се дължи единствено адвокатско възнаграждение по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/Наредба № 1/ в размер на 200 лева. Твърди, че изпълнителното дело не се
отличава фактическа и правна сложност и на
пълномощника на взискателя не се дължи възнаграждение за процесуално
представителство по изпълнителното дело. Поддържа, че претендирането на
адвокатски хонорар кумулативно, както по силата на чл. 10, т. 1 от Наредбата,
така на основание чл. 10, т. 2 от Наредбата, е обусловено от извършването на
допълнителни действия с цел удовлетворяване вземането на взискателя, каквито не
са предприемани. Иска и намаляване на определената като дължима такса по по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ при редуциране на адвокатското възнаграждение. Претендира направените по делото разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Взискателят по изпълнителното дело „Б.И.” АД е получил препис от жалбата, но не е
подал възражение срещу същата в законоустановения срок.
Съдебният
изпълнител по изп. д. № 20208510401047 е изложил
подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата на чл. 436,
ал. 3 ГПК.
Жалбата е депозирана в срок от легитимирана страна
срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима.
На 13.07.2020 г. по молба на взискателя ЗД „Б.И.“ АД, подадена чрез адв. Г., е образувано процесното изпълнително дело срещу „З.А.“АД, въз основа на изпълнителен лист от 26.09.2019 г., издаден от Софийски районен съд. В
молбата за образуване на изпълнително дело е посочено, че от общо присъдените в
полза на взискателя с изпълнителния лист суми в размер на 3784.40 лева
длъжникът е възстановил сумата от 3572.22 и остава да дължи сума в размер на
209.18 лева. Затова се иска от съдебния изпълнител да
събере тази сума, както и разноски по изпълнителното дело, вкл. адвокатски
хонорар. Към молбата е приложен договор за правна защита и съдействие от
26.06.2020 г., с който е уговорено възнаграждение за защита и процесуално представителство по изпълнителното
дело в размер на 300 лева без ДДС, която
сума е отбелязано, че е платена изцяло в брой.
С
молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят възлага на съдебния
изпълнител извършването на действия по него, като иска да бъде изпратена покана
за доброволно изпълнение на длъжника, да му бъде направено пълно проучване на
имущественото състояние и да се наложи запор върху банковите му сметки в
„Уникредит Булбанк“ АД.
На 21.07.2020
г. на длъжника е връчена изпратената от съдебния изпълнител покана за
доброволно изпълнение, в която са посочени задълженията на длъжника по
изпълнителното дело, в които освен
дължимата по изпълнителния лист сума от 209.18 лева, са включени и разноски по
изпълнителното дело в размер на 360 лева и 152.30 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ.
На 05.08.2020 г. длъжникът подава възражение, с което иска намаляване поради
прекомерност на адвокатското възнаграждение на взискателя до не повече от 200 лева, като при намаляване на дължимото
адвокатско възнаграждение се намали съответно и дължимата такса по т. 26 от
Тарифата към ЗЧСИ.
С обжалвания акт ЧСИ отказва да намали приетото за
събиране адвокатското възнаграждение на
взискателя в размер на 360 лева с вкл. ДДС, тъй като приема, че същото е в
минималните размери, установени в чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1/2004 г., съответно отказва да
намали таксата по т. 26 от Тарифата от 68.30 лева с вкл. ДДС.
На
18.08.2020 г. длъжникът подава уведомление до съдебния изпълнител, че е платил
по банковата му сметка сумата от 721.48 лева, посочена в поканата за доброволно
изпълнение.
При така
установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 435 ГПК въвежда изчерпателно изброяване на подлежащите на обжалване
действия в изпълнителното производство, както и кръга от субекти, процесуално
легитимирани да предявят жалба. Съгласно чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да
обжалва постановлението за разноските. Въпросът за разноските се поставя във
всяко съдебно производство, поради което уредбата му в действащия ГПК се
съдържа в част І „Общи правила”. Тази част важи, както за исковия процес във
всичките му етапи, така и за изпълнителното производство - задължението на длъжника
за разноски е изрично уредено чл.79 ГПК. Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК
разноските по изпълнението са за сметка на длъжника. Видно от представеното в
цялост копие на изпълнителното дело,
извършените от адвоката на взискателя действия
по делото към този момент не се изчерпват единствено с подаване на молбата за образуване на
изпълнително производство. В представения от взискателя
договор за правна защита и съдействие изрично е постигнато съгласие,
уговореното с него възнаграждение да се дължи, както за образуване на
изпълнителното дело, така и за извършване на всякакви необходими действия по
него във връзка със събирането на вземането.
Жалбоподателят е страна по делото, по което е постановен актът, въз основа на който е присъдена сумата с издадения изпълнителен лист и безспорно е бил запознат
с този акт и е имал възможност да изпълни доброволно в цялост задължението към
взискателя, тъй като изпълнителното дело е образувано близо 10 месеца след издаване на изпълнителния лист, т.е.
след влизане на осъдителния акт в сила. Няма законова разпоредба, която да
постановява, че изпълнението на задължението в срока по поканата за доброволно
изпълнение, но след образуване на изпълнителното дело, води до отпадане на
отговорността за разноски, респ. до минимален размер на същата. Затова следва да се приеме, че правилно и законосъобразно ЧСИ е счел,
че дължимото на
взискателя възнаграждение не може да бъде единствено сумата, предвидена в чл. 10, т. 1 от Наредба
№ 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Наредба № 1/ за образуване на
изпълнително дело, каквото искане отправя жалбоподателят. В случая не са представени доказателства за реалното
заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева, както е приел
съденият изпълнител. Съгласно дадените
разяснения в т. 1 на Тълкувателно решение на ОСГТК № 6/2012 г., само реално заплатените от
страната разноски подлежат на възмездяване и
процесуалният закон урежда единствено случаите, при които разноските са
заплатени и следва да се определи отговорността на страните за поемането им.
Ето защо, в договора за правна помощ следва да бъде указан вида на плащане
и когато възнаграждението е заплатено в
брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна помощ, а самият
договор да е приложен по делото. В този случай той има характер на разписка, с
която се удостоверява, че страната не само е договорила, но и заплатила
адвокатското възнаграждение. В представения от
взискателя по изпълнителното дело договор е посочено, че уговореното с
него адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева е изцяло заплатено. Затова
представеният договор може да се приеме
за разписка, с която се удостоверява, че уговореното адвокатско възнаграждение
от 300 лева е заплатено.
Съгласно чл.
10, т. 2 Наредба № 1 от 2004 г. /в редакцията, ДВ, бр.
45/15.05.2020 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие на
страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на
парични вземания до 500 лв., дължимото адвокатско възнаграждение е 1/10 от
съответното възнаграждение по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата. В случая е приложима
разпоредбата на чл. 10 от Наредба № 1, в редакцията, ДВ, бр. 45 от 15.05.2020
г. Минималният
размер на дължимото адвокатското възнаграждение следва да се определи,
съобразно редакцията на Наредба № 1/204г. към момента на сключване на договора
за правна помощ /26.06.2020 г./, тъй като
приложимите при определяне на размера
разпоредбите на Наредба № 1/2004 г. имат материалноправен характер, поради
което приложима е тази редакция на наредбата, която е в сила към момента на
сключване на договора за правна защита и съдействие. В тази насока е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК -
определение № 782/12.12.2014 г., по ч. т. д. № 3545/2014 г. на II ТО на ВКС; определение № 189/29.05.2014 г., по гр. д. № 1024/2014 г. на IV
ГО на ВКС и определение № 270/24.07.2014 г., по гр. д. № 7159/2013 г. на IV ГО на ВКС. Следователно отмяната с решението на ВАС, в сила
от 15.05.2020 г., на текстовете на Наредбата
влияе върху процесното адвокатско възнаграждение, доколкото последващото
изменение е обн в ДВ, бр. 68/31.07.2020 г. или след сключване на процесния
договор, съответно няма как да бъде приложимо. Следователно
дължимото на взискателя възнаграждение, определено съобразно нормата на чл. 10, т. 1 и т. 2 от
Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения /в
редакцията, ДВ, бр. 45/15.05.2020 г./, за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело възлиза
на 110 лева, в това число 100 лева за образуване на изпълнително
дело и 10 лева за процесуално представителство, защита и
съдействие на страните по изпълнително дело и извършване на действия с цел
удовлетворяване на парични вземания. Не са представени никакви доказателства, върху
уговореното възнаграждение да е начислено ДДС, съответно упълномощеният
представител на взискателя да е регистриран като
данъчно задължено лице по ЗДДС, поради което в дължимото минимално
адвокатско възнаграждение не следва да се включва ДДС. Съдебният изпълнител е приел като
дължимо адвокатско възнаграждение на взискателя такова в по-голям от
горепосочения размер, поради което следва да се
разгледа направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за допълнително намаляване на размера
на заплатеното от
взискателя адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство, предвид принципа на диспозивинто начало, до искания от жалбоподателя размер от 200
лева. Обоснован се явява доводът на жалбоподателя, че не е налице правна и/или фактическа
сложност на делото, предвид естеството на извършените от представителя на
взискателя действия и обстоятелството, че дължимата по изпълнителоното дело
сума е събрана. Затова настоящият състав приема, че са налице предпоставките
на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване размера на адвокатско
възнаграждение по изпълнителното производство, тъй като същото се явява
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
Поради което и постановлението на ЧСИ, с което е отказано искането за
редуциране на приетите разноски за адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело следва да бъде
отменено, като вместо него
бъде постановено разноските за адвокатско възнаграждение, да бъдат намалени от сумата 360 лева
на сумата от 200 лева /до която сума иска да се намали
длъжникът/, предвид принципа на диспозитивното начало.
Пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към Закона за
частните съдебни изпълнители се дължи, тъй като при изпълнение на задължения за парични
вземания, съдебният изпълнител
събира и т. нар. окончателна такса,
държавният - по чл. 53 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК /приета с ПМС № 38 от
27.02.2008 г., обн., ДВ, бр. 22 от 28.02.2008 г., доп., бр. 50 от 30.05.2008 г./, а частният - по чл. 26 от
Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители /приета с ПМС № 92 от 19.04.2006 г., обн., ДВ, бр. 35 от
28.04.2006 г./.
В чл. 26 от
Тарифата за таксите е посочено, че за изпълнение на парично вземане се събира такса върху
събраната сума по
описания начин съобразно интереса, а не само главницата по изпълнителния лист. Както е посочил законодателят,
такса се следва върху събраната сума, поради което доводът на жалбоподателя, че
неоснователно в нея са включени и разноските по изпълнението за адвокатско
възнаграждение не може да бъде споделен. Предвид извода на съда, че дължимото
на взискателя адвокатско възнаграждение следва да се намали, то ще следва да бъде намалена и
пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата за таксите и
разноските към ЗЧСИ. Таксата
по т. 26, б. ”б” /за изпълнение на парично вземане се
събира такса върху събраната сума/ и по гореизложените съображения се дължи от
длъжника при събиране на вземането. За изпълнение на парично вземане в размер
на 409.18 лева /209.18
лева неолихвяема
главница по изпълнителния лист + 200 лева адвокатско възнаграждение/ и съобразно т. 26, б.“б“ от
Тарифата, таксата се определя като сбор от сумата от 10 лева + 10 % за
горницата над 100 лева, т. е. 40.92
лева без ДДС, съответно 49.10 лева с ДДС. Следователно и пропорционалната такса следва
да бъде намалена на 49.10 лева.
Съдът
намира, че страните нямат право на
разноски, съответно на уважената и отхвърлената част от жалбата, доколкото
настоящият съдебен състав отстъпва от поддържано в предходни актове становище,
че в настоящето производство направените от страните в него разноски подлежат
на възстановяване. В производството по разноските /каквото характер има
настоящето такова по отношение на определените разноски по изпълнителното дело/, разпоредбата на чл.
81 от ГПК не намира приложение, тъй като това ще доведе до кумулирането на нови
задължения на страните за разноски, което е недопустимо, съгласно практиката на
ВКС /обективирана в определение № 489/17.10.2017 г. на ВКС, ІV ГО, по ч. гр. д.
№ 3926/2017 г.; определение № 393/17.09.2018 г.
на ВКС,
ІV ГО, по ч. гр. д. № 2845/2018 г. и др./.
Така
мотивиран, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на „З.А.“АД, постановление от 06.08.2020 г. на частен съдебен
изпълнител М.П., рег. № 851, по
изп. д. №
20208510401047, с което е отказано намаляване на приетите разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение
в размер на 360 лева с включен ДДС, съответно пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ и
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, разноските за дължимо от длъжника по изп. д. № 20208510401047 по описа на частен съдебен изпълнител М.П., рег. № 851 на
КЧСИ, адвокатско възнаграждение на взискателя от 360 лева на 200
лева, като във
връзка с намаляването изменя и размера
на приетата като дължима по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ на
сумата от 49.10 лева.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.