№ 2570
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ИВАН АЛ. СТОИЛОВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно
наказателно дело № 20221110202860 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № К-032426/21.12.2021 г., издадено от Елена Гунчева – директор на РД за
областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр. София към
ГД „Контрол на пазара“ при КЗП,
на ********,
за това, че ********, в качеството си на търговец, не бил спазил задължението си по
чл. 72 от ЗЗП да предлага стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите
по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените
изисквания за безопасност. По повод жалба до КЗП за отказана рекламация на закупен от
дружеството градински комплект „Толедо“ – 5 части, били изискани документи за
извършена оценка по съответствието на артикула с нормативно установените изисквания за
безопасност по стандарт БДС EN 581-1:2017, БДС EN 581-2:2015, БДС EN 581-3:2017
„Градински мебели“, като такива документи не били представени от дружеството. С горното
бил нарушен чл. 72 от ЗЗП, като нарушението било извършено на 15.08.2021 г. – датата на
последните извършени продажби на градински комплект „Толедо“ – 5 части.
Предвид горното, на основание чл. 212 от ЗЗП, на ******** е наложена имуществена
санкция в размер на 5000 (пет хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от ********, чрез процесуален представител,
който в подадената жалба моли същото да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се развиват аргументи за множество допуснати
процесуални нарушения при издаването на АУАН и НП: АУАН бил нечетлив;
проверяващите недопустимо били съставили АУАН за нарушение, което не било предмет на
1
сигнала от потребител; мястото на извършване на нарушението било посочено двусмислено
– офиса на дружеството, където не се предлагали стоки и клиентите нямали възможност на
закупят такива; неясно била посочена и датата на нарушението, за която се твърди, че била
тази на последната продажба на артикула, а нарушението би следвало да е извършено,
когато производителят е започнал да предлага стоката без да я оцени и съобрази
изискванията за безопасност; посочената разпоредба на чл. 72 от ЗЗП била бланкетна, но
АНО не бил посочил нормативните изисквания за безопасност, към които препращала, а
това ограничавало правото на защита. По приложението на материалния закон се изтъква, че
административното наказание по чл. 212 от ЗЗП се налагало на „производител“, какъвто
наказаното дружество не било. Излагат се и аргументи за „маловажност“ и дори
„малозначителност“ на случая, тъй като на 18.02.2022 г. били направени изпитвания за
съответствие на стоката с изискванията за безопасност и същите били успешни, т. е. нямало
никаква обществена опасност от нарушението. Претендират се разноски в размер на 720
лева.
Административно наказващият орган изпраща представител, който моли атакуваното
НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Подчертава се, че липсвали
допуснати процесуални нарушения при издаване на АУАН и НП, а дружеството, като
вносител на стоката, по смисъла на чл. 69 от ЗЗП бил приравнен на „производител“. Не била
налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като изпитването на стоката за безопасност било
направено шест месеца след извършване на нарушението. Прави се възражение за
прекомерност на претендираните разноски и се моли за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата. Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който
същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на
процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на Съда са следните:
На първо място предявената като нарушена разпоредба на чл. 72 от ЗЗП
(„Производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги
на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на
съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Разходите за
оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на
стоки и лицата, предоставящи услуги“) предвижда като субект на нарушението
„потребителите“ и „лицата, предоставящи услуги“. Същото е посочено и в санкционната
разпоредба на чл. 212 от ЗЗП, предвиждаща административно наказание за нарушение на чл.
72 от ЗЗП. В случая специалната и относима дефиниция за „производител“ е в чл. 69, ал. 2,
т. 1 от ЗЗП, съгласно която производител е всяко лице, установено на територията на
Европейския съюз или на държава, страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство, което е произвело или преработило стоката, и всяко друго
лице, установено на територията на Европейския съюз или на държава, страна по
Споразумението за Европейското икономическо пространство, което се представя за
производител, като поставя върху стоката своето име, търговска марка или друг
2
отличителен знак. На „производител“, по смисъла на чл. 69, ал. 2, т. 2 от ЗЗП, е приравнен и
вносителят на стоката, когато производителят няма представител в Европейския съюз или
в държава, страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство. При
тази нормативна яснота актосъставителят и АНО е следвало да уточнят качеството на
наказаното дружество – дали е производител по смисъла на чл. 69, ал. 2, т.1 или приравнен
на производител вносител на стоката по смисъла на чл. 69, ал. 2, т. 2 от ЗЗП, или пък,
алтернативно, другата хипотеза на чл. 69, ал. 2, т. 3, или, доставчик на стоката.
Актосъставителят и АНО са могли да изпълнят това свое задължение и само с позоваване на
конкретната дефинитивна разпоредба. Това не само не е сторено, но актосъставителят и
АНО боравят със съвсем различно понятие – „търговец“, което е неотносимо към субекта по
чл. 72 от ЗЗП. Общата дефиницията за „търговец“ в § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП не може да бъде
приравнена на приложимата в случая специална дефиниция за „производител“ в чл. 69, ал. 2
от ЗЗП. По този начин е внесена неяснота относно качеството на дружеството, а това
качество на субекта е предпоставка да му бъде търсена административно-наказателна
отговорност. Още повече при липса на каквито и да е данни за производителя на визираната
в АУАН и НП стока - градински комплект „Толедо“ – 5 части.
На второ място разпоредбата на чл. 72 от ЗЗП по своя характер е бланкетна и
изрично препращаща към нормативно установените изисквания за безопасност.
Последното е задължавало актосъставителя и АНО да посочат недвусмислено кои
нормативни изисквания за безопасност са били нарушени. Вярно е, че в атакуваното НП се
цитират изисквания за безопасност по стандарти БДС EN 581-1:2017, БДС EN 581-2:2015,
БДС EN 581-3:2017 „Градински мебели“. Ноторно известно е обаче, че българските
държавни стандарти (БДС), разработени от Българския институт за стандартизация
(създаден по реда на Закона за националната стандартизация от 2005 г.) не могат да бъдат
приравнени на нормативен акт и тяхното изпълнение е препоръчително. Спазването на БДС
в различните области е задължително единствено когато това е предвидено по силата на
нормативен акт или договор. Последното е задължавало актосъставителя и АНО в случая да
посочат именно нормативния или поднормативен акт, който е указвал на наказаното
дружество да прилага БДС EN 581-1:2017, БДС EN 581-2:2015, БДС EN 581-3:2017.
Подобно нормативно изискване въобще не е посочено. Дори съдът да установи по служебен
път наличието на такова, това не санира съществения пропуск на актосъставителя и АНО да
го заявят по ясен и недвусмислен начин, за да гарантират правото на защита.
Отделно от горното, между АУАН и НП е налице противоречие, доколкото в АУАН
се твърди за един БДС EN 581-2017, а в НП се сочат цели три, при това от различни години,
с което допълнително се затруднява правото на защита.
На последно място, в нарушение на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, датата и
мястото на твърдяното нарушение са посочени по твърде двусмислен и неточен начин.
Излишно е да се подчертава, че датата и мястото на всяко едно административно нарушение
са едни от най-съществените и важни негови елементи, което предполага точното им
заявяване. Неслучайно законодателят го е извел като самостоятелно изискване в чл. 42, т. 3
от ЗАНН. В случая мястото на нарушението въобще не е посочено нито в АУАН, нито в НП.
Единствените данни са за проверка в офиса на ********, който трудно би могъл да бъде
приет като място за осъществяване на продажба на стоки, освен ако не е дистанционна. По
отношение на датата на нарушението (15.08.2021 г.) се твърди, че това било датата на
последната продажба на горепосочената стока. Логиката предполага нарушение на чл. 72 от
ЗЗП да е осъществено към момента на първата продажба на стоката без да са спазени
нормативните изисквания за безопасност. Такава дата не се сочи.
3. Относно приложението на материалния закон.
Всяко едно от горепосочените процесуални нарушения, самостоятелно и в своята
3
съвкупност, е опорочило по драстичен начин правото на защита на жалбоподателя.
Последното се явява достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП без
необходимостта да се обсъжда правилното приложение на материалния закон. Като
допълнение в тази връзка следва да се посочи, че за визираната стока са представени
неоспорени протоколи за изпитвания от 18.02.2022 г., видно от които стоката отговаря на
всички изисквания по БДС за безопасност. Последното сочи на липса на каквато и да е
обществена опасност на деянието (ако се предположи, че действително е било осъществено),
което покрива критерия за „явно маловажен случай“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАНН,
което е самостоятелно основание за отмяна на НП.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение се явява основателно по аргумент на действащата към датата на изготвяне
на настоящия съдебен акт разпоредба на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН. Видно от приложените
договор за правна защита и съдействие, списък със разноски и фактура за заплащане, на адв.
К. от САК е заплатен хонорар в размер на 720 лева с ДДС, който не надхвърля стандартите
в разпоредбата на чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В тази връзка, в полза на ********
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева,
платими от КЗП.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № К-032426/21.12.2021 г., издадено от Елена Гунчева – директор на
РД за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград със седалище гр.
София към ГД „Контрол на пазара“ при КЗП, на ********.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, КЗП да заплати на ******** сумата
от 720 лева, представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4