РЕШЕНИЕ
№ 227
гр. Б.град, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Б.ГРАД, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Екатерина П. Николова
при участието на секретаря Македонка Ст. Стоянова
като разгледа докладваното от Екатерина П. Николова Административно
наказателно дело № 20221210200136 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.63 вр. с чл.58д от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Х. П. К. с адрес в Б. против Наказателно
постановление №244а-3085/02.12.2021г., издадено от Директора на ОДМВР -
Б. , с което на жалбоподателя е наложено административно наказание
„Глоба“, в размер на 300.00лв., във връзка с чл.209а, ал.4, предл.2-ро, вр. с
ал.1 от Закона за здравето и административно нарушение по т.15 от Заповед
№РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването, вр .с чл.63, ал.4
от Закона за здравето .
С жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно, тъй като е издадено в нарушение на редица процесуални
правила. Алтернативно се застъпва, че деянието е маловажен случая по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна на обжалваният акт .
Административно-наказващият орган редовно и своевременно
призован, не ангажира свой представител по делото. В писмено становище ,
юрисконсулт В Я , пълномощник на Директора на ОДМВР- Б. , изразява
становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на
обжалваният акт. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение .
Районна прокуратура-Б. , редовно призована не изпраща представител и
не ангажира становище по същество.
Районният съд, след като съобрази доводите на жалбоподателя,
1
събраният по делото доказателствен материал и закона, установи следното:
Жалбата е подадена от лице с право да обжалва НП и то е сторило това
в срока по ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Аргументи:
След анализ на събраният доказателствен материал и приложимото
право, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:
На 17.09.2021г., длъжностно лице при санкционният орган –св.Б.Б.
/полицейски инспектор/, в присъствието на колегата си –св. В.И., е съставил
срещу жаблоподателя АУАН№ 1899-а-661 за това, че на същата дата
/17.09.2021г./, около 23.00 часа, в Б. -„Г“, същият е установен като клиент
посетител в обекта, което е квалифицирано от актосъставителя като
административно нарушение по т.15 от Заповед №РД-01-748/02.09.2021г. на
министъра на здравеопазването, действаща за периода от 07.09.2021г. до
31.10.2021г. на територията на РБългария. Акта е връчен на жалбоподателя
срещу подпис на датата на съставянето му.
Въз основа на този АУАН, на 02.12.2021г., Директора на ОДМВР-Б. е
издал обжалваното НП№244а-3085, с което на основание чл. 209а, ал.4,
предл.2-ро вр. с ал.1, вр. с чл. 63, ал.4 от Закона за здравето, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „ Глоба“ в размер на
300.00лв. за нарушение на т.15 от Заповед №РД-01-748/02.09.2021г. на
министъра на здравеопазването. В НП е допълнено с фактически
обстоятелства описанието на вменяваното на жалбоподателя
административно нарушение, като е пояснено за разлика от акта, че
нарушението на жалбоподателя К. се изразява в това, че посещенията в
заведения за хранене и развлечения съгласно цитираната заповед на
министъра на здравеопазването, се допускат само в часовия диапазон от
07.00 до 23.00 часа при спазване на отстояние от 1.5 метра между
облегалките на столовете на съседни маси, допускането на не повече от 6
души на една маса и носене на защитни маски от персонала. НП е връчено
лично на жалбоподателя на 10.01.2022г.
При разпита на свидетелите по акта Б. и И. се установи, че двамата
извършили проверка на процесната дата в заведение „Г“ в Б. във връзка с
организирана полицейска операция. Към този момент имало забрана,
въведена със заповед на министъра на здравеопазването, след 23.00 часа в
търговски обекти-заведения да не се намират лица. На 17.09.2021г. обаче
около 23.20 часа при посещението си на това заведение, свидетелите Б. и И.
установили, че в него се намира жалбоподателя, който идентифицирали с
личните му документи, които изискали за проверка. Свидетелите заявяват, че
не си спомнят какви обяснения е дал жалбоподателя за присъствието му в
това заведение и в посоченият час след 23.00 часа.
По делото е представена и приета като доказателство за удостоверяване
на материалната компетентност на издателя на процесният АУАН, Заповед
2
от 24.03.2020г. на министъра на вътрешните работи, с която на полицейските
служители от ОДМВР-Б се делегират правомощия за установяване на
административни нарушения и съставяне на актове по реда на чл.209а от
Закона за здравето.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и ангажираните в
процеса и цитирани писмени доказателства .
При тези фактически констатации, съдът приема, че
незаконосъобразно е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя по чл. 209а, ал.4, предл.2-ро, вр. с ал.1 от
Закона за здравето и за административно нарушение по т.15 от Заповед
№РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването, вр .с чл.63,
ал.4 от Закона за здравето .
Обжалваното НП и АУАН са изготвени от материално и териториално
компетентни за това органи /по аргумент на чл.209а, ал.3 вр. с ал.4 от Закона
за здравето и приложената Заповед № 244з-843 от 24.03.2020г. на Директора
на ОДМВР - Б.град, в срока по чл.34 от ЗАНН и са надлежно връчени на
жалбоподателя /лично и срещу негов подпис/. Формално в тях се съдържат
основните реквизити по чл.42 и чл.57 от НПК – дата и място на съставяне,
орган по съставяне, дата и място на твърдяното нарушение, правна
квалификация на последното и доказателства, с които е установено. Ето защо
възраженията в обратна насока от страна на жалбоподателя, съдът приема за
неоснователни.
Същевременно обаче съдът констатира, че е налице съществено
противоречие в съдържанието на НП и обосноваващият го на практика
АУАН, относно фактическото описание на вмененото на жалбоподателя
нарушение, защото това нарушение в акта е описано само бланкетно с
противоепидемично правило, без конкретно изпълнително деяние и
констатирано поведение на жалбоподателя, което да е привързано към
правната квалификация на въпросната бланкетна норма /правило по т.15. от
Заповед №РД-01-798/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването/, докато
в НП, вменяваното на жалбоподателя К. нарушение е допълнително
пояснено и конкретизирано с неспазване на няколко форми на
противоепидемични мерки по същата заповед на министъра на
здравеопазването-неспазване на правилата „посещенията в заведения за
хранене и развлечения да се допускат само в часовия диапазон от 07.00
до 23.00 часа, при спазване на отстояние от 1.5 метра между облегалките
на столовете на съседни маси и при допускането на не повече от 6 души
на една маса, респ. при носене на защитни маски от персонала.“ Това
въвеждане за първи път едва с НП на множество вменени на жалбоподателя
като неспазени едновременно противоепидемични мерки по т.15 от Заповед
№ РД-01-798/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването, без да е
отразено в акта, че същите са били едновременно неспазени от
3
жалбоподателя в хода на процесната проверка и констатирани от
проверяващите лица, създават съществена неяснота относно основен
реквизит по НП съгласно чл. 57, ал.1 т.5 и респ. в АУАН по чл.42, ал.1 т.4
от ЗАНН и обуславят съществено противоречие в съдържанието на НП
и мотивиращият го акт, с което се засяга в значима степен правото на
защита и се обосновава процесуалната незаконосъобразност на НП .
Наред с горното, съдът констатира, че по делото не се доказа по несъмнен
и категоричен начин, че жалбоподателят е извършил от обективна
страна вмененото му административно нарушение по т.15 от Заповед
№РД-01-748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването, вр.с чл.63,
ал.4 от Закона за здравето.
Съгласно цитираното в НП и АУАН правило на т.15 от Заповед № РД-
01- 748/02.09.2021г. на министъра на здравеопазването, в сила към процесната
дата /17.09.2021г./, посещенията в заведенията за хранене и развлечения по
смисъла на чл.124 от Закона за туризма, игралните зали и казина се допускат
само в часовия интервал от 07,00 ч. до 23,00 часа, при спазване на отстояние
от 1,5 м. между облегалките на столовете на съседните маси, допускане на не
повече от 6 /шест/ души на една маса и носене на защитни маски за лице от
персонала. В този контекст между страните не е спорно, че процесният
проверен обект / заведение-клуб“Г“ в Б.г /, представлява именно „заведение
за развлечение „ по смисъла на чл.124, ал.7, т.6 във връзка с ал.2, т. 5 от
Закона за туризма, поради което за същото е била приложима
противоепидемичната уредба и правила на т.15 на Заповед № РД-01-
748/02.09.2021г., издадена от министъра на здравеопазването, заедно с всички
изброени в този текст противоепидемични мерки за ограничаване
разпространението и риска от зараза с covid-19. Предвид последното и
лексикалното и граматическо тълкуване на визираните противоепидемични
изисквания и забрани обаче техен адресат са не посетителите на
въпросните заведения за развлечение, а именно субектите, които
стопанисват визираните обекти за развлечение. Именно към тези
заведения е насочено и ограничението на заповедта на министъра, при работа
с клиенти, това да става с предпазни маски за персонала, с обезпечено
отстояние между седалките на масите и при контролиран пропускателен
режим в забраненият за посещение часови интервал след 23.00 часа, като това
категорично не е и не може да е задължение към посетителите и клиентите на
въпросните заведения, които и обективно не могат да изпълнят посочените
битови изисквания към обектите за развлечение на клиенти./ В този смисъл е
съдебната практика по аналогични казуси : Решение № 272 от 8.09.2021 г. на
АдмС - С по КНАХД № 106/2021 г., Решение № 302 от 30.09.2021 г. на АдмС
- С по КНАХД № 107/2021 г., Решение № 879 от 30.11.2021 г. на РС - Б по
НАХД № 4212/2021 г., Решение № 1969 от 11.11.2021 г. на РС - П по НАХД
№ 3649/2021 г./
Като не е отчел изложеното и с обжалваното НП е ангажирал
4
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя в качеството
му на посетител, а не стопанисващ процесното заведение за развлечение,
санкционният орган е издал и материално незаконосъобразен актq
спрямо субект неизвършил от обективна страна вмененото му
нарушение, поради което постановлението, с което е сторено това,
подлежи на отмяна и на това основание.
Мотивиран от горното основание чл.63, ал.2, т.1 във връзка с чл.58д от
ЗАНН, Б.градски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление
№ 244а-3085/02.12.2021г., издадено от Директора на ОДМВР - Б. , с което на
Х. П. К., с ЕГН ********** и с адрес:Б. , ул.“Д “№ , му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 300.00лв./триста лева/, на
основание чл. 209а, ал.4, предл.2 вр. с ал.1 от Закона за здравето и във връзка
с административно нарушение по т.15 от Заповед №РД-01-748/02.09.2021г. на
министъра на здравеопазването, вр.с чл.63, ал.4 от Закона за здравето .
Решението може да се обжалва пред Административен съд-Б. в 14 -
дневен срок, считано от съобщаването му на всяка от страните.
Съдия при Районен съд – Б.град: _______________________
5