РЕШЕНИЕ
гр. Левски, _08.04._
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд гр. Левски в публичното
съдебно заседание на _осми
март_
Председател: _ПАЛМИРА АТАНАСОВА_
при участието на секретаря _Янка Димитрова_ и
прокурора __, като разгледа докладваното от съдия Атанасова а.н. дело № _347_ по описа за _2020_ год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
В районен съд Левски е постъпила жалба
от А.А.А. против НП № 20-0293-000928/01.12.2020 г. на Началника на РУ Левски.
В жалбата се твърди, че НП е
неправилно и незаконосъобразно, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати груби нарушения на процесуалния закон, че
жалбоподателя не е извършил нарушението, което му вменено в НП.
Моли се съда да постанови решение, с
което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно.
Жалбоподателят, редовно призован, не
се явява в съдебно заседание, не е дал обяснения относно вмененото му нарушение.
Защитникът на жалбоподателя поддържа
жалбата. Навежда доводи, че при съставяне на АУАН са допуснати груби нарушения
на процесуалния закон и че издаденото въз основа на него НП е незаконосъобразно.
Изразява твърдения, че жалбоподателя не е извършил нарушението, за което му е
съставен акт, както и че така описаното в акта нарушение следва да се
квалифицира като нарушение по чл. 180 ал.1 пр. последно от ЗДвП, че са налице
противоречия в АУАН, НП и данните от джипиес системата, тъй като в АУАН и обжалваното НП е посочено, че нарушението е
извършено в 1:35 часа, а от джипиес данните е видно, че в 1:34:33 часа
полицейският автомобил е бил угасен, а контакта е включен в 1:37:31 часа.
Изложени са твърдения, че автомобилът на жалбоподателя е имал техническа
повреда, която е причинила ненормалното поведение на автомобила на пътя, което
от своя страна сочи, че деянието попада в хипотезата на случайното деяние,
което не е извършено умишлено и което е ненаказуемо като административно
нарушение. Изложено е твърдение, че административнонаказващия орган не е
обсъдил евентуалното приложение на чл. 28 от ЗАНН, като се има предвид
възрастта на водача и другите обстоятелства по делото и че е възможно да се
приложи тази разпоредба.
Направено е искане да бъде отменено НП
като незаконосъобразно, както и да се присъдят в полза на жлабоподателя
разноските по делото.
Ответната страна по жалбата – РУ
Левски към ОД МВР Плевен, не се представлява.
В придружителното писмо, с което е
изпратена жалбата, ведно с преписката в РС Левски, се изразява становище, че
жалбата е неоснователна, че НП е правилно и законосъобразно, издадено от
компетентен орган, в рамките на неговите правомощия и е направено искане
жалбата да се остави без уважение.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и от лице, притежаващо активна
процесуална легитимация, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Видно от представения АУАН е, че на 21.11.2020 г. е
съставен акт против жалбоподателя А.А.А. затова, че на 21.11.2020 г. в 01:35
часа в гр. Левски, на кръстовище образувано от ул. „Кирил и Методий“ и ул. „Ал.
Стамболийски“ управлява лек автомобил ******* с рег. № *******, собственост на
Т.Б.А. от с.К.Б., като използва пътя, отворен за обществено ползване и извършва
рисковани маневри, като подава рязко газ и повишава оборотите на двигателя, с
което превърта задвижващите колела и завърта в кръг автомобила и преднамерено
го извежда извън контрол.
В акта е посочено, че водача е нарушил чл. 104б т.2 от ЗДвП.
Акта е подписан от актосъставителя, свидетеля и нарушителя.
От представения АУАН се установява също така, че на
мястото, оставено за вписване на обяснения и възражения, нарушителя е изписал
„нямам възражение спрямо написаното“.
Представено е и обжалваното НП, от което се установява, че след
описване на фактическата обстановка възприета и посочена в АУАН,
административно наказващият орган е посочил, че водача е извършил нарушение,
тъй като използва пътищата отворени за обществено ползване за други цели, освен
в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари и е приел,
че водача виновно е нарушил чл. 105Б т.2 от ЗДвП и на основание чл. 175А ал.1
пр.3 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца.
В съдебно заседание на 18.01.2021 г. в качеството на
свидетел е разпитан С.М.С. *** – актосъставител. От показанията на свидетеля С.
се установява, че бил на работа, заедно с колегата си, че той бил извън
служебния автомобил, който се е намирал на ул. ******* пред ******* и били на
около
В същото съдебно заседание в качеството на свидетел е
разпитан и Д.П. ***, който е свидетел както при съставяне на акта, така и при
установяване на нарушението. Свидетелят П. заявява, че „човекът дрифтира от
много време в тоя град“, че в дадения случай били спрели на ул. ******* пред *******,
на кръстовището, образувано от улуците ******* и *******, че човекът завъртял
колата, че тогава бил с БМВ петица, че колегата му към този момент бил извън
колата, че влязъл в служебния автомобил и го последвали. Свидетеля П. заявява
също така, че видели как на следващото кръстовище водача отново завъртял гуми,
че го изгубили от поглед, но се чували гумите
до гарата, докато те го последвали. Заявява, че водача спрял на паркинга
пред жп гарата, изскочил и избягал, че там отпред имало група младежи, негови
приятели, които са потвърдили, че е той, че те знаели, че е той и ги накарали
да му се обадят по телефона, да го накарат да се върне, да си извършат
проверката, а по телефона той им бил казал „защо ме предадохте“ и тези негови
думи им били предадени от момчето, което е говорило с него. Свидетелят П.
обяснява, че по това време излязъл полицаят, който бил дежурен на ж.п.гарата и
казал, че този човек бил избягал през пероните, че те обяснили на приятелите му
пак да се обадят и да му кажат, че не може да избяга, тъй като полицаите са го
видели и са го последвали, и че ако не сега, ще му пуснат призовка, тъй като си
има ред и това ще се случи и на другия ден, след това потеглили с патрулния
автомобил, като застанали на ул. ******* с видимост към неговата кола.
Свидетелят П. обяснява, че явно се бил обадил на баща си и на майка си, че те
дошли с техния личен автомобил, че А. излязъл и подал ключовете на баща си,
след което те отишли пред колата, че той бил вътре в колата с баща си, поискали
му документите, че той отказал, започнал да вика по тях и се държал арогантно,
че няколко пъти не изпълнил разпорежданията им, при което бил задържан, че му
бил съставен АУАН и за неизпълнение на полицейско разпореждане, че в
управлението А. написал сведение с обяснение, с което е признал, че е карал
през целия град и е въртял гумите, и
колегата му съставил акт на А. в негово присъствие.
В съдебно заседание на 08.02.2021 г. в качеството на
свидетел е разпитан А.А. – баща на жалбоподателя. В показанията си св. А.
заявява, че през нощта на 21.11.2020 г. след 1.30 часа А. звъннал на майка си и
казал, че на колата нещо й станало и да каже на баща му, да отиде да я прибере,
че я е оставил на гарата на паркинга, че съпругата му го събудила и тръгнали
двамата в посока гарата, че в района на оръжейния магазин и ветеринарната
лечебница срещнали патрулка и продължили посока гарата, че колата била на
паркинга непосредствено пред гарата, че се обадил на А., който му донесъл ключа
и му казал, че нещо й станало и трябва да я пробва, че се качил при него от
другата страна, че направил маневра за излизане от паркинга, че изневиделица се
появила патрулката пред тях, че светели буркани на дълги светлини и излязъл
единият от полицаите, който извикал срещу него „полиция, документи, полиция,
документи“, че като видял, че не е синът му, а той, се прехвърлил към синът му
и започнал много остро да искат документите на колата, шофьорска книжка, лични
данни, че синът ми казал, че баща му кара, той да си даде документите и тези на
колата, а полицаите много остро към него го хвърлили по очи на седалката, че
ръцете му били на гърба, а якето му хвръкнало, че момчето се разревало, а те с
майка му били шокирани, че сложили белезници на сина му, след това го
натоварили в патрулката и го откарали в полицията. Свидетелят А. заявява, че
белезниците му били стегнати максимално и ръцете му били извити на гърба, че
той и съпругата му се разплакали и помолил да го закара сам в полицията, но те
го закарали в „Бърза помощ“. Свидетелят заявява, че той потеглил с ***, а
съпругата му с колата, с която били дошли и, че като потеглил с *** му подава газ, а колата все едно е
угасена, че като мине средата, на подаване на газ, подава рязко, когато отнема,
става още по рязко и че по-леко, без
газ, стигнал до полицията, а след като минало малко време сина му го
освобидили. Свидетелят обяснява, че на сутринта отишъл при негов познат, който
работи в автосервиз и той му казал, че „потенциометърът на педала на газта не
работи, че трябва да се смени педалът и във вторник го сменили, че въпросната
вечер, заедно със синът му бил и негов приятел от с. Козар белене, че после
ходил пред ******* където твърдели полицаите, че били застанали и на улично
осветление, на кръстовището твърди, че се вижда голяма кола, малка кола, тъмен
цвят, светъл цвят, че не може да се разбере марка и модел от мястото, на което
са казали, че за застанали, че като разговарял със сина си, той казал, че на
колата й станало нещо и той е установил това нещо, че колата, като подава газ,
все едно има през ход на педала, че подава газ, а колата все едно е угасена и
повече сина му не искал да се качва в тази колата, защото „не е добре колата“.
В съдебно заседание на 08.03.2021 г. в качеството на
свидетели по искане на процесуалния представител на жалбоподателя са разпитани Г.Е.А.
и Е.Г.Б..
От показанията на свидетеля Г.А. се установява, че познава А.А.А.
и че са приятели, че една вечер се прибирали от гр. Павликени и на стопа, до
киното потеглили от там и колата внезапно тръгнала на една страна и те не
знаели какво става, че се стреснали, че малко по-напред, на легналите полицаи
имало някакво придърпване и на следващия завой, срещу ******* това нещо се
повторило, че пак се стреснали и той казал на А. да види какво става. Предложил
му да оставят колата и да се обади на баща си, че те потеглили към жп гарата,
че там имало и други хора, които се били събрали, че дошла патрулка към тях и
те тръгнали да бягат и били казали, че са ги изгонили от центъра и тръгнали да
бягат, че след това си запалил колата, която били на гарата и се прибрал.
Свидетелят заявява, че по-късно разбрал, че на А. му е написан акт за дрифт, че
бил гледал доста клипове, но те не са направили такова нещо, че от стопа като
потеглят и колата буквално се изфорсирала и тръгва, че при намаляването на
легнал полицай, пак същото нещо, че придърпва колата.
Свидетелят Е.Б. заявява, че познава А. покрай баща му, с
който са съученици и заедно са израснали. Заявява, че било неделен ден,
почивен, че му се обадил бащата на А. и му казал, че има проблем с колата, а
той му казал, че ще дойде да види проблема, че установил, че потенциометъра на
педала на газта задържа изведнъж и колата се форсира, че след като установил
какво й е на колата му казал в понеделник да отиде в сервиза, че като отишъл в
сервиза, закачили колата на компютър и се оказало, че е педалът на газта, който
сменили във вторник, а бащата на А. преди това му казал, че имало проблеми с
полицията. Свидетелят Б. обяснява, че като се скапе електрониката на колата,
като се подаде газ и след това се изфорсирва рязко, изведнъж тръгва да върви, а
„някой път даже подаваш, гасиш, палиш, става обратното, много бързо се
форсира“.
В същото съдебно заседание на 08.03.2021 г. в съдебната
зала са се явили и свидетелите С.С. и Д.П. призовани от съда с оглед
евентуалната необходимост от извършване на очни ставки и тъй като същите са
били разпитани преди това по същото дело, са били в съдебната зала и са
присъствали при разпита на свидетелите Г.А. и Е.Б.. За изясняване на спорните
факти, съдът е дал възможност на свидетелите да си зададат един на друг въпроси
и да отговорят на тях.
Свидетелят С.С. заявява, че свидетелят Г.Е.А. не е бил там. Предвид заявеното от свидетеля С., че св.
Г.А. не е бил там към момента, в който е констатирано нарушението, за което е
съставен акт, съдът е извършил очна ставка между свидетелите С.С. и Г.А.. При
провеждане на очната ставка свидетелят С.С. запитва свидетеля Г.А. *** дошли и
заявява, че свидетеля Г.А. изобщо не е бил там и изобщо не знае за какво става
дума. Свидетелят Г.А. заявява, че са дошли от улицата „покрай водното, ВиК
където е“, че от там спрели на стопа, който е на киното, че минали покрай *******,
от там на дясно, че минали покрай магазин *******, дамския фитнес и след това
към гарата, че в колата бил заедно с А., който карал колата.
Във връзка с констатираните противоречия в показанията на
свидетеля Д.П. и Г.А. съдът е провел очна ставка и между тях. При провеждане на
очната ставка свидетелят Д.П. е попитал св. Г.А. защо след като е получена
авария на тоя завой, защо продължават да управляват автомобила и да се возят,
че когато аварира автомобил е нормално да се отбие и да се пуснат аварийните
светлини, да се провери какво се случва, а не да се затрудни движението и да се
рискува живота и здравето на други хора. Св. Г.а. е отговорил, че е нормално,
но след поднасянето на първия завой, А. продължил да кара бавно и колата си
вървяла нормално, че на следващия завой пак го направила и след това до гарата
нямало проблем. Свидетеля Г.А. заявява, че е категоричен, че е бил в колата, а
св. Д.П. заявява, че „това лице не е било в автомобила“.
Съдът дава вяра на показанията на свидетелите С.М.С. и Д.А.П..
Показанията на свидетелите са еднопосочни, последователни, логични и
безпротиворечиви в съществените си елементи. И двамата свидетели към момента на
установяване на нарушението са изпълнявали служебните си задължения, били са на
близко разстояние от кръстовището, което е много добре осветен участък и лично
са възприели случилото се, непосредствено след което са предприели съответните
действия за спиране извършителя на нарушението и съставяне на акт по ЗДвП. И
двамата свидетели обясняват, че не се касае за нормално използване на пътя по
предназначение, като свидетелите са категорични, че на посоченото кръстовище
водача е подал газ и е завъртял автомобила и е повторил тези действия и на
следващото кръстовище. Двамата свидетели не са заинтересовани от изхода на
делото. Същите са възприели факти, които възпроизвеждат логично и
последователно и с оглед професионалния си опит правят изводи относно опасното
поведение на водача. При установяване на нарушението актосъставителя е
изпълнявал служебните си задължения. Водача е узнал всички обстоятелства за
допуснатото нарушение, след което му е съставен АУАН и той изрично е
собственоръчно е вписал в акта, към момента на съставянето му, че няма
възражения. От същата дата е приложено и
писмено сведение, в което А.А.А. е написал, че е минал покрай ******* на
„дрифт“ и после покрай ******* на дрифтове и е отишъл на гарата, както и че е
бил сам в автомобила.
Показанията на двамата свидетели не противоречат не само
помежду си, но и съответстват и на отразеното от самия водач в акта, към
момента на съставянето му и посоченото сведение от 21.11.2020 г. /дадено
непосредствено след извършване на нарушението/ - приложено на л. 6 от делото.
Към момента на съставяне на акта, водача е вписал в същия, че „няма възражение
спрямо написаното“ - т.е. първоначално жалбоподателя е признал вината си. В
последствие, с подаването на жалбата той възприема друга защитна теза, а
именно, че не е извършил посоченото нарушение, а още по-късно към момента на
второто по ред съдебно заседание се появява и тезата, че водача не е извършил
нарушение, а е налице случайно деяние, тъй като е възникнал технически проблем
в електрониката на автомобила, която теза се подкрепя от разпитания в същото
съдебно заседание баща на жалбоподателя и от доведените и разпитани в третото
по ред съдебно заседание по делото - от свидетелите Г.А. – приятел на
жалбоподателя и Е.Б. – приятел на бащата на жалбоподателя, с който както самия
той заявява са израснали заедно.
Втората група свидетелски показания тези на свидетелите
Анатоли А. – баща на жалбоподателя, Г.А. – приятел на жалбоподателя и Е.Б. –
приятел на бащата на жалбоподателя са в подкрепа на защитната теза, че е
възникнала неизправност на автомобила, поради което той „рязко“ е потеглял и
спирал. Както бе посочено по-горе
свидетелят А. А. е баща на жалбоподателя и като такъв е пряко заинтересован от
това да защити сина си, предвид младата му възраст /18 години/ и предвид
тежестта на административното наказание – глоба в значителен размер от 3000 лв.
и значителния период на лишаване от право да се управлява МПС – а именно 12 месеца.
Св. А.А. обяснява с технически проблем, тъй като след като потеглил с *** и му подал газ установил, че колата все
едно е угасена, че като мине средата, на подаване на газ, подава рязко, че
когато отнема, става още по рязко и че на сутринта негов познат, който работи в
автосервиз му казал, че „потенциометърът на педала на газта не работи, че
трябва да се смени, но не излага никакви твърдения и не обяснява с какъв
технически проблем свързва завъртането на автомобила, което е възприето на
двамата полицаи.
Свидетелят Г.А.,
както самия той заявява е приятел на жалбоподателя и очевидно има желание да му
услужи. Показанията на св. А. противоречат както на показанията на свидетелите С.
и П. /които са категорични, че водача е бил сам в автомобила/, така и на
първоначално дадените сведения от самия жалбоподател, който изрично е
вписал /л. 6 от делото/ „Бях сам в
автомобила“. Действително св. Г.А. дава информация за маршрута на автомобила и
се опитва да оправдае действията на жалбоподателя с твърдението, че когато
колата внезапно тръгнала на една страна и не знаели какво става се стреснали
буквално, че колата придърпвала и на следващия завой и те пак се стреснали, но
въпреки това продължили в посока жп гарата. Не това е логичното и житейски
оправдано поведение в ситуация на възникнал внезапен технически проблем с
автомобила, при който управлението му е значително затруднено та дори и
неконтролируемо, предвид заявеното „колата внезапно тръгна на една страна“, „не
знаем какво става“, „това нещо се повтори“. При така изложена фактическа
обстановка от свидетеля Г.А. би било логично водача да отбие в страни
автомобила и да преустанови движението, като предприеме съответните действия за
отстраняване на повредата, а при невъзможност за отстраняване на място на
повредата, за извикване на помощ и евентуално прибиране на автомобила. Напротив
в противоречие с всякаква житейска логика, се твърди, че водача е продължил
движението с „неизправния автомобил“, който дори не може да бъде овладян, като
се отправил към жп гарата, въпреки продължилите проблеми и на втория завой, а
след появяване на патрулния автомобил, вместо да се изчака идването на
полицаите и да им бъде обяснено случилото се избягал.
По отношение показанията на св. Е.Б., съдът приема, че
същите касаят техническа неизправност на автомобила, за която няма данни кога е
възникнала. Свидетелят е в близки приятелски отношения с бащата на
жалбоподателя, които са го мотивирали дори
в почивния си ден отиде и да погледне какъв е проблема с колата. Въпреки
заявеното от св. Б., че е имало проблем с потенциометъра на педала на газта и
последвалата смяна на педала, съдът съобразявайки обсъдените по-горе показания
на свидетелите, вписаното от жалбоподателя в АУАН, изписаното от него сведение,
приложено към делото и поведението на водача към момента на извършване на
нарушението, не може да приеме, че именно към момента на нарушението се е
касаело действително до техническа неизправност, а не до предприети от водача
конкретни действия във връзка с така наречения „дрифт“ при управлението на
автомобила. Дори да се приеме, че придърпването на автомобила /прекъсване,
рязко потегляне, внезапно спиране/ се е дължало на технически проблем свързан с
неизправност в педала на газта, то не би могло да се обясни с този технически
проблем завъртането на автомобила /възприето от свидетелите и посочено в акта/,
което завъртане се дължи на боравенето на водача с волана на автомобила. Обстоятелството,
че бащата на жалбоподателя е споделил с приятеля си св. Б. за това, че имало
„проблеми с полицията“, не води до извода, че действително към момента на
нарушението водача не е извършил нарушението. По делото няма данни
метеорологичните условия да са били такива, че завъртането на автомобила да е
причинено от хлъзгане по мокра, заснежена или заледена пътна настилка, както и
да е имало разсипан пясък или друг материал, в резултат на което да е нарушено
сцеплението на гумите на автомобила с пътната настилка, което също би могло да
доведе до пързаляне и загуба на управлението.
Във връзка с изложеното от процесуалния представител на
жалбоподателя, че като се има предвид младата възраст на водача е следвало
евентуално да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, съдът приема следното:
Младата възраст на водача и неопитността му като водач на МПС не само не са
смекчаващи обстоятелства, но и би следвало да го мотивират да бъде внимателен
при шофиране и стриктно да спазва правилата за движение по пътищата, а не да
демонстрира „майсторство“ при опасно шофиране. Видно от показанията на св. С. л.
21 на гърба е, че познава много добре водача на автомобила, тъй като самият той
го е „предупреждавал много пъти да не дрифтира“. Възприетото поведение от
водача е било по-скоро демонстративно управление на МПС по начин широко
известен и разпространен сред младите хора, които желаят да покажат т.н.
„майсторство“ при управление на МПС. Без съмнение е, че ефекта на „въртене на
гуми“, „дрифт“ и пр. в общоговоримия език, не може да настъпи при нормално
управление на автомобила и същото в никакъв случай не е използване на пътя в
съответствие с неговото предназначение.
Предвид изложеното, по горе, съдът приема, че по делото по
един безспорен и категоричен начин се установява отразената в акта и НП фактическа
обстановка, а именно, че на посочената в акта и НП дата – на 21.11.2020 в 01:35
часа на кръстовището на ул. ******* и
ул. ******* в гр.Л. А.А.А., като водач на лек автомобил *******с рег. № *******
използва пътя отворен за обществено ползване не по предназначение, като
извършва рискови маневри, като подава рязко газ и повишава оборотите на
двигателя, с което превърта задвижващите колелета и завърта в кръг автомобила и
преднамерено го извежда извън контрол. Няма спор, че пътя на който е възприето
и извършено нарушението /на кръстовище на две улици в населено място/
представлява път, както и че този път е отворен за обществено ползване. Няма
спор и относно предназначението на пътищата, а именно „за превоз на пътници и
товари“. Както бе посочено и по-горе
умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част
на автомобила /каквото е възприето от двамата свидетели/, в никакъв случай не
представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с
основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.
Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл. 104б т.2 от ЗДвП както
актосъставителя, така и наказващия орган, ясно са описали в АУАН и в НП всички елементи от обективната
страна на нарушението: „подава рязко газ на автомобила, повишава оборотите на
двигателя, с което превърта задвижващите колелета и завърта в кръг автомобила,
и преднамерено го извежда извън контрол“. Това описание на фактите води до
категоричния извод, че не се касае за случайно деяние, каквито доводи се
развиват от защитата на жалбоподателя. Завъртането на автомобила е възприето и
посочено и от двамата свидетели – служители на РУ Левски. Дори да се приеме, че
поради технически проблем колата е придърпала и рязко потеглила, то завъртането
на автомобила не би могло да е в резултат на това придърпване, а се касае за
умишлено използване на конкретния пътен участък за други цели, а не съобразно
неговото предназначение. Във връзка с твърдението на защитника на
жалбоподателя, че е било тъмно и няма как полицая да възприеме случилото се,
конкретния автомобил и конкретния водач, съдът приема, че от категоричните
показания на двамата полицаи и от собственоръчните обяснения на жалбоподателя
дадени, както в АУАН, така и в приложеното сведение, по един категоричен начин
се установява кой е автора на нарушението. Свидетеля С.С. в показанията си на
л. 21 на гърба заявява: „…познавам много добре лицето, тъй като съм го
предупреждавал много пъти да не дрифтира“ и в отговор на зададените му въпроси
на л. 22 от делото свидетеля продължава: „… Има улично осветление и е доста
добре осветено, с ярка светлина. Може би не съм успял да видя номера на
автомобила, но единственото ***, което е двуврато и с обратен волан, десен
волан, английски, е управлявано от А., а колата е на баба му. Лично аз видях
кой управлява автомобила, защото бях отвън и видях, че е А..“. От външно
проявените действия може да се направи извода, че е налице умишлено и съзнателно
опасно шофиране, посредством завъртане на автомобила, демонстриране на
„майсторство“, че автомобила може да бъде овладян от водача, въпреки завъртането
му и въпреки обстоятелството, че се намира на кръстовище в населено място, при
което водача вместо да шофира внимателно, рязко е подал газ и е увеличил
скоростта на движение, в резултат на което е завъртял автомобила и, което в
никакъв случай не представлява използване на пътя за обществено ползване с
основната цел на пътищата.
Във връзка с твърденията на защитника
на жалбоподателя, че съгласно представената справка от GPS устройството на служебния автомобил, че същия в посоченото
време в акта е бил на мястото, съдът приема, че не е налице разминаване между
показанията на свидетелите С. и П.,
отразеното в акта и данните от разпечатката. Видно от показанията и на двамата
свидетели е, че към момента на извършване на нарушението св. С. е бил извън
патрулния автомобил, който е бил спрян на място и след възприемане на фактите
във връзка с извършеното нарушение св. С. е влязъл в патрулния автомобил и е
потеглил след нарушителя, с намерението да го спре и да му състави акт за
нарушението, което е извършил. Посочено е в акта, че нарушението е извършено в
01:35 часа, а от справката се установява, че патрулния автомобил е спрял в
1:34:27 часа, двигателя е включен в 1:37:31 часа и автомобила е потеглил отново
в 1:37:39 часа – т.е. видно е, че към момента на нарушението 01:35 часа
полицейския автомобил е бил спрян на място. Тези данни са в съответствие както
с показанията на свидетелите С. и П., така и с посоченото в акта и НП време на
нарушението.
Съдът не констатира в хода на
административно наказателното производство да са допуснати съществени
процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното НП на това основание.
Както акта, така и НП са издадени от
компетентни органи. Съдържат необходимите реквизити, посочени в чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН и са предявени по надлежния ред на нарушителя.
Съгласно чл. 189 ал.2 от ЗДвП редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В настоящия случай няма доказателства, които да оборват съставения
акт.
При това положение, съдът приема, че
жалбоподателя е извършил от обективна и субективна страна нарушението по чл.
104б т.2 от ЗДвП, за което е издадено НП и му е наложено наказание по чл. 175А
ал.1 пр.3 от ЗДП.
От обективна страна, съдът приема, че
на 21.11.2020 г. в 01.35 часа в гр. Левски на кръстовище образувано от ул. *******
и ул. ******* А.А.А. управлява лек
автомобил ******* с рег. № ******* и извършва рискова маневра, като подава
рязко газ на автомобила и повишава оборотите на двигателя, с което превърта
задвижващите колелета и завърта в кръг автомобила и преднамерено го извежда
извън контрол, с което не използва пътя по предназначение, а именно за превоз
на хода и товари.
От субективна страна жалбоподателя е
действал виновно. Както бе посочено по-горе първоначално жалбоподателя е
признал вината си, като в АУАН на мястото определено за вписване на
възраженията на нарушителя, собственоръчно е записал: „нямам възражения спрямо
написаното“ и на същата дата е дал писмено сведение, в което изрично е посочил,
че минал „на дрифт и после покрай Абсолют + на дрифтове“ и после отишъл на
гарата, а впоследствие е възприел друга защитна теза за внезапно възникнал
технически проблем с автомобила, която обаче се оборва от конкретните му
действия. В настоящия случай не се касае само до рязко подаване на газ, но и до
„завъртане“ на автомобила, без водача да спре и потърси възможност за решение
на техническия проблем, а при забелязване на патрулния автомобил водача избягал
от полицаите.Тези негови действия водят до извода, че не се касае за случайно
деяние, а за умишлено демонстриране на „майсторство“ и използване на конкретния
пътен участък за други цели, а не съобразно предназначението на пътя.
Що се касае до размера на определените
от наказващия орган административни наказания – глоба в размер на 3000 лв. и лишаване
от право на управление на МПС за срок от 12 месеца, съдът намира, че доколкото
размерът им е определен съобразно фиксирания от законодателя размер, то е
безпредметно да се изследва въпросът дали отговарят на тежестта на конкретното
нарушение.
Съдът приема, че по отношение на това
нарушение не може да се приеме наличието на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Не случайно законодателя,
съобразявайки, че всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в
процеса на поднасяне на МПС, би могло да има фатални последици, е въвел
разпоредбата на чл. 104б от ЗДвП в началото на
Предвид изложеното, съдът приема, че следва
да потвърди атакуваното НП като
законосъобразно.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И:
НА основание чл. 63 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0293-000928 от 01.12.2020
г. на Началник РУ към ОД МВР Плевен, РУ Левски, с което на А.А.А. ***, ЕГН ********** на основание чл. 175А ал.1 пр.3 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 12 месеца за нарушение по чл. 104б т.2 от ЗДвП,
допуснато на 21.11.2020 г., за което е съставен АУАН с № АА 726610/21.11.2020
г., като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: