Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 12.08.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение,
VI -17 състав, в закрито заседание на дванадесети август две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
ЧЛЕНОВЕ
: НЕЛИ АЛЕКСИЕВА
ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
Господинова ч.гр.д. № 7266 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК.
Образувано
е по жалба, подадена от длъжника „Ю.Б.“ АД срещу постановен по изп.д. № 220208380402045
по описа на ЧСИ М.Б.отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното
производство.
Жалбоподателят
посочва, че са налице предпоставките за прекратяване на образуваното срещу него
изпълнително производство, които са предвидени в чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Заявява, че задълженията, които той е осъден да изпълни по изпълнителния лист са
погасени чрез извършено от него съдебно прихващане между тях и насрещни
задължения, които имат кредиторите по изпълнителния лист към дружеството.
В
приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че тя е неоснователна.
Заявява, че в изпълнителното производство, за разлика от исковото производство, не може да се прави изявление
за прихващане между вземанията, които се събират принудително и насрещни вземания на
длъжника към взискателя.
Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи
и събраните по делото доказателства, намира следното:
От представените от съдебния
изпълнител материали по изп.д. № 220208380402045 по описа на ЧСИ М.Б., се
установява, че жалбоподателят има качеството на длъжник в образуваното
изпълнително производство за принудително събиране на парични вземания, присъдени с изпълнителен лист,
издаден на 14.02.2020 г. по гр.д. № 1850/ 2019 г. по описа на СГС, ГО, II –Б въззивен състав. Кредитори по
тези вземания съгласно посоченото в изпълнителния лист са лицата Б.Г.Д.и П.Д.Д.,
като по делото се доказва, че преди образуване на изпълнителното производство
те са прехвърлили тези вземания в патримониума на взискателя Б.С.Г.по силата на
договор за цесия, който е сключен на 18.05.2020 г. и е съобщен на длъжника по
вземанията „Ю.Б.“ АД, поради което е породил действие и спрямо него съгласно
чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В чл. 435, ал. 2 ГПК изчерпателно
са посочени изпълнителните действия, които подлежат на обжалване от длъжника,
като съгласно т. 6 на тази разпоредба това са и отказа на съдебния изпълнител
да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение.
В случая от изложеното в жалбата
се установява, че от длъжника „Ю.Б.“ АД се обжалва действието на съдения изпълнител
по постановяване на отказ да прекрати принудителното изпълнение по изп.д. №
220208380402045 по описа на ЧСИ М.Б., което е сред изрично изброените такива в
нормата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, които подлежат на обжалване пред окръжния
съд. Ето защо подадената жалба е допустима и съдът следва да се произнесе по
нейната основателност, като отговори на въпроса дали са настъпили предвидените
в закона правно релевантни факти, при които изпълнителното производство се
прекратява в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК.
Основание
за прекратяване на изпълнителното производство е пълното погасяване на
вземането на взискателя, за събиране на което то е образувано, независимо дали
този факт е настъпил преди завеждане на делото, която хипотеза е уредена в чл.
433, ал. 1, т. 1 ГПК, или в хода му, която хипотеза се включва в тези, уредени
в нормата на чл. 433, ал. 2 ГПК, както и независимо от това дали длъжникът е
престирал дължимото направо на взискателя или това е станало в процеса на
принудително изпълнение чрез превеждане на парични средства по сметка на
съдебния изпълнител или чрез осребряване от съдебния изпълнител на притежавано
от длъжника имуществено право. В случаите на пълното погасяване на дълга преди
завеждане на изпълнителното производство, за да се приеме, че последното трябва
да се прекрати, е без значение и това дали погасяването е доказано с документи
от вида на тези, изрично посочени в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, или
изпълнението е установено при условията на пълно и главно доказване по друг
начин. Този извод се налага при съобразяване на факта, че с пълното изплащане
на вземането на взискателя производството по принудително изпълнение винаги ще е
осъществило своята крайна цел и ще липсва необходимостта да бъде продължавана
неговата висящност и извършването на каквито и да било действия по
изпълнението, поради което и то трябва да бъде прекратено. Това заключение
следва и от разпоредбата на чл. 433, ал. 2 ГПК, в която е предвидено, че изпълнителното
производство се приключва с изпълнение на задължението и събиране на разноските
по изпълнението, и в която законодателят не е направил разграничение дали това
изпълнение е станало в хода на производството чрез прилагане от съдебния
изпълнител на конкретни изпълнителни способи или извън него чрез всички
допустими способи за това. При тълкуване на тази правна норма, трябва да се
приеме, че с нея законодателят изрично е уредил посоченото общо правило, че
пълното погасяване на дълга, за събиране на който е образувано принудителното
изпълнение, винаги е основание за неговото прекратяване /в чл. 433, ал. 2 ГПК е
използван термина „приключване”, който е различен от термина „прекратяване”,
който е употребен в чл. 433, ал. 1 ГПК, но настоящият съдебен състав намира, че
и в двете норми са регламентирани случаи, при които изпълнителното производство
се прекратява, тъй като очевидно приключването на изпълнението, което е
въведено с изменението на ГПК обн. в ДВ, бр. 86 от 2017 г., има същите
последици като неговото прекратяване/.
С
оглед на изложеното, следва да се отговори на въпроса дали от представените в
изпълнителното производство доказателства се установява, че вземанията на
взискателя Б.С.Г., които са предмет на принудително събиране по изп.д. №
220208380402045 по описа на ЧСИ М.Б., са погасени изцяло чрез който и да е от
уредените в ЗЗД способи за това, тъй като при установяване на този факт ще е
налице основание за прекратяване на производството, предвидено в чл. 433, ал.
1, т. 1 ГПК.
Длъжникът твърди, че вземанията,
които са предмет на принудително събиране в процесното изпълнително
производство, са погасени чрез извършено от него извънсъдебно прихващане.
Прихващането по своята същност
представлява едностранна сделка, чиито правни последици са изпълнение на
насрещните задължения на страните по нея, които взаимно си дължат пари.
Следователно, когато това действие е извършено от длъжника по отношение на
вземанията, които са предмет на образуваното принудително изпълнение се стига
до погасяване на последните, като погасяването може да бъде пълно или частично,
което зависи от размера на насрещните вземания, които длъжникът има към
взискателя.
За да се приеме, че е извършено
прихващане, с което са погасени вземанията, които са предмет на събиране по
изп.д. № 220208380402045 по описа на ЧСИ М.Б., следва да бъде установено, че за
длъжника „Ю.Б.“ АД е възникнало правото да извърши прихващане при
предпоставките на чл. 103, ал. 1 ЗЗД и кумулативно с това да бъде установено,
че това право е надлежно упражнено по реда, предвиден в чл. 104, ал. 1 ЗЗД.
В чл. 103, ал. 1 ЗЗД са
регламентирани предпоставките, при които в полза на едно лице възниква
преобразуващото право да прихване и те са следните: наличие на две насрещни
изискуеми и ликвидни вземания, които две лица имат едно към друго. За да се приеме,
че едно вземане е ликвидно, трябва да бъде установено, че в отношенията между
страните по извършеното прихващане то е безспорно по размер.
В случая „Ю.Б.“ АД твърди, че е
извършил прихващане между процесните задължения и вземания, които той има към първоначалните
кредитори по задълженията Б.Г.Д.и П.Д.Д., които са присъдени в негова полза със
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК, издадена по ч.гр.д.
№ 1181/ 2013 г. по описа на Районен съд – гр. Бургас /към датата, на която
длъжникът твърди, че е отправил изявление за прихващане, която е 06.03.2020 г.,
кредитори по задълженията, които са предмет на изпълнителното дело, са именно
лицата Б.Г.Д.и П.Д.Д., а не взискателя, който е придобил това качество
впоследствие след сключването на договора за цесия/. От ангажираните в
производството писмени доказателства обаче не се установява, че вземанията,
които „Ю.Б.“ АД твърди, че има към лицата Б.Г.Д.и П.Д.Д. и с които извършва прихващане,
съществуват и са безспорни в отношенията между тези лица. Това е така, тъй като
от наличните по делото документи е видно, че длъжниците са подали възражение по
чл. 414 ГПК, с което са оспорили изцяло съществуването на вземанията, за които
е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1181/ 2013 г. по описа на Районен
съд – гр. Бургас. Този факт означава, че възникването на тези вземания, както и
техния размер са спорни в отношенията между насрещните страни по
материалноправното отношение по извършеното прихващане и следователно не са
ликвидни и с тях не може да се прихваща. Освен това от представените от
взискателя доказателства се установява, че в резултат на подаденото възражение
е образувано исково производство по чл. 422 ГПК, по което съдът се е произнесъл
с влязло в сила решение, с което е отхвърлил предявените от „Ю.Б.“ АД искове за
признаване за установено, че вземанията, за които е издадена заповедта за
изпълнение и с които банката извършва прихващане, съществуват, т.е. тяхното
съществуване е отречено с влязло в сила решение – решение от 09.04.2015 г.,
постановено по т.д. № 212/ 2013 г. по описа на Бургаски окръжен съд, потвърдено
с решение от 26.10.2015 г., постановено по т.д. № 232/ 2015 г. по описа на
Бургаски апелативен съд. След като по делото не се доказа, че към момента на
извършване на прихващането в полза на „Ю.Б.“ АД са възникнали твърдените от
това дружество насрещни вземания към Б.Г.Д.и П.Д.Д., както и че те са ликвидни,
то се налага изводът, че за длъжника по изпълнителното дело изобщо не е
възникналото потестативното право по чл. 103, ал. 1 ЗЗД да извърши прихващане.
Това от своя страна означава, че вземанията, които са предмет на принудително
събиране по изп.д. № 220208380402045 по описа на ЧСИ М.Б., не са погасени чрез
посочения способ за това.
Наред с изложеното, трябва да се
посочи и това, че по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че „Ю.Б.“ АД е упражнил правото си да извърши прихващане, тъй като
липсват такива, от които да е видно, че направеното от него изявление за това,
което е обективирано в писмо с изх. № 8799/ 18.03.2020 г., е връчено на Б.Г.Д.и
П.Д.Д. до момента, до който тези лица са имали качеството на кредитори на
банката. Това като време е до датата, на която договорът за цесия, с който
вземанията, предмет на процесното принудително изпълнение, са прехвърлени на
взискателя Б.Г., е съобщен на длъжника „Ю.Б.“ АД, т.е. до 01.06.2020 г.
/съобщението за извършената цесия от цедентите до длъжника е обективирано в
писмено уведомление, което е достигнало до банката на 01.06.2020 г., на която
дата върху него е поставен номер за завеждането му в нейното деловодство/. С
подадената жалба са представени доказателства, от които се установява, че
изявлението за прихващане е връчено на Б.Г.Д.и П.Д.Д. на 17.06.2020 г., към
която дата обаче те вече не са били титуляри на вземанията към „Ю.Б.“ АД, а
такъв е бил цесионера Б.С.Г., поради
което и това връчване не може да породи правни последици и да се приеме, че с
него са осъществени предпоставките, при които правото на прихващане е надлежно
упражнено. Това също е аргумент за крайния извод, че твърдяното от длъжника
прихващане не е извършено и следователно вземанията, които са предмет на
събиране по изп.д. № 220208380402045 по описа на ЧСИ М.Б.не са погасени.
Доколкото по делото не се доказа,
че „Ю.Б.“ АД е погасил изцяло присъдените в полза на взискателя Б.С.Г.вземания
преди образуване на изпълнителното производство по неговото събиране, то трябва
да се приеме, че не е налице основанието за неговото прекратяване, предвидено в
чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК, на което се позовават длъжникът в искането си до
съдебния изпълнител, по което е постановен обжалвания отказ. Това означава, че актът
на съдебния изпълнител, с който е отказал да прекрати принудителното изпълнение,
е законосъобразен и подадената жалба трябва да се остави без уважение.
Така
мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ жалба, подадена
от длъжника „Ю.Б.“ АД срещу постановен на 15.06.2020 г., по изп.д. № 220208380402045
по описа на ЧСИ М.Б.отказ на частния съдебен изпълнител да прекрати
изпълнителното производство.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 437, ал. 4 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.