РЕШЕНИЕ
№ 170
гр. София, 06.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г.ЕВ Гражданско дело №
20241110117724 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Делото е образувано по Н. А. Б. срещу Т. И. Б., с която са предявени
претенции за осъждане на ответницата да предаде на ищцата владението
върху недвижим имот – апартамент, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.4360.292.9.23, и адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***,
вх. *, ет. *, ап. **, който бил предаден по договор за заем за послужване от
2018 г.
В исковата молба се твърди, че ответницата е дъщеря на ищцата, като
последната през 2018 г. се съгласила да предостави ползването на
недвижимия имот, описан в предходния абзац, за 2 години. Твърди се, че целта
била мъжът, с който ответницата живеела в общо домакинство, да ремонтира
друг свой имот и те двамата да се нанесат там. След това изтекли още 2
години, но имотът не бил върнат. Иска се връщане на жилището. Претендират
се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – Т. И. Б., с
който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Твърди се, че
уговорката е била за пожизнено ползване, като това се установявало от
вписване в книгата на собствениците. Поддържа, че причина за отстъпване на
апартамента от майка било това, че на 17.10.2017 г. той бил взломен и
всички вещи в него – сериозно повредени. Ответницата била извършила голям
ремонт, за да направи апартамента свое жилище, като заплатила 100 000 лева,
и отглеждала в него децата си. Ищцата не била давала никакви предизвестия
на ответницата до 2024 г., когато бил даден срок от само един месец.
1
Предявява насрещен иск за сумата от 10 000 лева – част от заплатените за
ремонт 100 000 лева, както и възражение за задържане на имота до заплащане
на разходите за това. Претендира разноски.
В съдебното заседание ищцата поддържа иска чрез представителя си,
като ищцата въвежда в пледоарията си и твърдение, че процесният апартамент
е единственият собствен недвижим имот и си го иска обратно. Ответницата
оспорва да е установено, че имотът е предаден въз основа на договор за заем
за послужване, и затова искът не бил основателен. В писмена защита ищцата
поддържа, че е установено въз основа на свидетелските показания, че имотът е
предаден на ответницата въз основа на договор за заем за послужване, като
свидетелят на ответницата не следва да се кредитира. В писмената си защита
ответницата поддържа, че не е доказано договорът да е предаден въз основа на
заем за послужване и поради това искът следва да се отхвърли, като се
поддържа, че ответницата живее на семейни начала с настоящия си съпруг от
2018 г.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 4 от делото Нотариален акт №
**/**.**.**** г., том ****, нот. дело № ****/**** г. на нотариус К. Б. при
Софийската нотариална служба, на посочената дата собствеността върху
недвижим имот с адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, е
прехвърлена на ищцата по делото по дарение.
Съгласно представено на лист 6 от делото Удостоверение за данъчна
оценка с изх. № **********/28.02.2024 г.на отдел „Общински приходи – Л.“
при Столичната община, данъчната оценка на спорния по делото имот е 29
422,70 лева. С Разпореждане № 47767/29.03.2024 г. (на лист 9 от делото) съдът
е приел, че определя оценка на иска по реда на чл. 70, ал. 3 ГПК съобразно
правилото на чл. 69, ал. 1, т. 5 ГПК по аналогия на равностойността на 12
месечни наема от около 800 лева, или 9600 лева.
С определението за насрочване на делото (на лист 98) съдът е обявил за
безспорни между страните фактите, че през 2018 г. ответницата е започнала да
живее в апартамент с адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, като
това е станало по силата на договор с ищцата, и ответницата продължава да
ползва апартамента. С протоколно определение от 16.12.2024 г. (на лист 126 от
делото) съдът е обявил за безспорен между страните, че в процесния
апартамент е имало ремонт, докато е обитаван от ответницата, като ищцата е
посещавала имота през това време.
Съгласно представена на лист 7 от делото нотариална покана, акт 7, том
I, рег. № 190/05.01.2024 г. на нотариус Ц. С., ищцата е поискала от
ответницата да върне апартамента, като съгласно отбелязване на нотариуса
поканата е връчена на 06.01.2024 г. Съгласно представен на лист 44 от делото
отговор от ответницата от 18.01.2024 г., с който ответницата възразява, че е
извършила ремонт, и е върне имота след заплащане на стойността му.
2
Съгласно представена на лист 32 – 33 извадка от книгата на
собствениците на сграда с адрес: С., ж.к. „Л.“ 7, бл. ***, вх. *, на 01.08.2017 г.
ответницата се е регистрирала като обитател на процесния апартамент заедно
със свидетеля М. Б..
Съгласно представено на лист 34 от делото Удостоверение с изх. №
1985/18.10.2017 г. в процесния апартамент е установено на 17.10.2017 г.
повреждане на патрон на входна врата и взлом, като са били счупени мебели,
стъкла на врати, издраскване с черен спрей, отчупени пана от окачен таван,
редица боядисвания с черен спрей, включително по дограми и стени.
Представени са констативни протоколи от застраховател и договори за
ремонт, които нямат отношение към предмета на делото такъв, какъвто е
приет от съда в последното заседание.
В съдебното заседание на 16.12.2024 г. е разпитан свидетелят на ищцата
– съпругът И. Б. (на лист 124 – 125 от делото), който дава показания, че от
2017 г. ответницата е заживяла с настоящия си съпруг на семейни начала в
спорния по делото („процесния“) апартамент в ж.к. „Л.“. Ищцата се съгласила
да даде на ответницата апартамента за ползване при разговор в стаята, където
свидетелят в момента живее с ищцата – в жилището на брата на последната,
като там присъствали освен ищцата и свидетелят още и ответницата и
настоящия съпруг, както и сестрата на ответницата. Тогава ответницата
идвала да спи в апартамента, където живеят ищцата и свидетелят, но ползвала
общо стая с малката дъщеря на последните, което било много неудобно.
Затова решили да прекратят договора за наем на процесния апартамент, който
ищцата имала с двойка ливанци, и там да се настани ответницата, докато
настоящият съпруг ремонтира къща в кв. „О.“ за тяхно семейно жилище.
Уговорката била да бъде върнат две години по-късно. В края на 2020 г. ищцата
продължила срока на договора с още 2 години, защото ремонтът в „О.“ се
проточил. Става въпрос за жилище на адрес: С., кв. „О.“, ул. „С.“ № **, където
родителите на съпруга на ответницата имат автосервиз с бояджийска камера,
които свидетелят бил ползвал в миналото. През 2023 г. ищцата отправила до
ответницата покани да върне апартамента, защото ищцата и свидетелят
имат жилищна нужда. Поддържа, че семейството на ответницата има добри
доходи, карат скъпа кола, като по повод връщане на апартамента настъпил и
скандал между свидетеля и ищцата и ответницата на сватбата на последната.
Свидетелят сочи, че не е имало уговорка процесният апартамент да бъде
прехвърлян на ответницата. Поддържа, че апартаментът бил ремонтиран
преди 2017 г. по възлагане на свидетеля. Имало е взлом в апартамента, но с
малки щети, като свидетелят изказва съмнение, че това е станала заради
сключена застраховка на апартамента. Спомня си, че такава е имало, и тя била
сключена от ответницата, без ищцата да знае за това. Ответницата е имала
винаги ключове от апартамента, тъй като там е израснала. Щетите от взлома
били предимно по мебелите в апартамента – те били разхвърляни, някои от тях
– изпочупени, като били срязани тапицериите на столовете, за да се търсят
там скрити пари. Щетите по настилки и стени били малки, имало рисувано със
спрей, но това се поправяло с боядисване. Свидетелства за лоши отношения с
ответницата, тъй като ищцата и свидетелят не харесват съпруга на последната,
3
като не контактуват въобще и свидетелят заявява желание това да продължи.
Обезщетение от застрахователя получила ищцата, но предала парите на
ответницата за мебели.
В съдебното заседание на 16.12.2024 г. е разпитан свидетелят на
ответницата – съпругът М. Б. (на лист 125 – 126 от делото), който дава
показания, че се познава с ответницата от преди 2017 г., като постепенно се
сбилжили. За пръв път видял ответницата да говори с ищцата за ползване на
процесния апартамент в период преди 2019 г., може би през 2018 г. Тогава
ищцата и съпругът казали на ответницата, че апартаментът ще остане за
нея, за да живее самостоятелно. Ответницата се нанесла в апартамента през
2019 г., след като приключил ремонта на една от стаите. Ремонтът на
апартамента бил извършван от дружество на свидетеля, който към онзи
момент не живеел с ответницата, а тя му била служителка. При извършване на
ремонтите идвала и ищцата. Ремонтите приключили през 2020 г., като ищцата
присъствала многократно. Причината за ремонта била, че в апартамента е
имало влизане с взлом, при който имало големи щети – счупени мебели, дори
счупена тоалетна чиния. Имало надпис по стените със спрей и счупен
телевизор. Имало уговорка апартаментът да се предаде от родителите на
ответницата на последната за пожизнено ползване. След сватбата на
ответницата и свидетеля обаче ищцата отказвала подобно нещо. Достъп до
имота след взлома свидетелят получил от ответницата, която му отворила,
след като вече била вътре. Знае, че апартаментът е бил застрахован, но не е
виждал договора. Свидетелят ангажирал свои служители да пренесат част от
счупените мебели в село до С., но имало и други мебели, които останали вътре
по сведение на служителите на свидетеля. Преди завършването на ремонта
ответницата живеела в апартамента, но в стая без мебели. Поддържа, че няма
други недвижими имоти.
Съдът следва да приеме, че и двамата свидетели показват тенденция да
лъжат за някои обстоятелства, като по реда на чл. 172 ГПК следва да прецени
показанията им съвкупно и с оглед на заинтересоваността им, за да разреши
въпросът дали договорът между страните за ползване на жилището е сключен
за конкретен срок. В това отношение от показанията и на двамата свидетели
става ясно, че ответницата е започнала да обитава апартамента след разговор с
ищцата през 2018 г., като ползването е било винаги по договор. Намерението
за предаване на апартамента пожизнено не е било уговорено докрай, но
договорът не е имал конкретен срок. В това отношение съдът не кредитира
показанията на свидетеля на ищцата за това, че договорът е имал срок, тъй
като самият той посочва, че отношенията между двете семейства са се
развалили, след като ответницата е обявила намерението си да сключи брак –
очевидна е заинтересоваността на свидетеля във връзка с това, като с оглед на
роднинската връзка е много по-логично казаното от свидетеля на ответницата,
че е имало договорка за ползване. Съдът обаче не кредитира и ответника за
това, че уговорката е била за доживотно ползване. С оглед на роднинските
отношения между страните следва да се приеме, че същите въобще не са
конкретизирали срок на договора, а на ответницата е предоставено право да
живее в апартамента, без конкретика, с идеята да го ползва за семейството си.
4
В последствие обаче отношенията са се развалили, като житейски логично е
причината за това да е неразбирането от страна на ответницата на жилищната
нужда на семейството на ищцата и спорове кой има по-голяма такава нужда
(това личи от показанията и на двамата свидетели, като този на ищцата
акцентира върху това, че живеят в чужд имот, а този на ответницата сочи, че
няма свой имот, т.е. другите имоти са на други членове от семейството му),
което е станало причина за поискването на имота обратно. По отношение на
ремонта в имота няма противоречия между показанията на свидетелите, че
такъв е имало и ищцата е посещавала имота, което е още една индиция, че
договорът е бил сключен без определен срок. Що се отнася до оценката на
нуждата от ремонт, същата няма отношение към изхода на настоящия спор
така, както е определен за предмет на делото в последното съдебно заседание,
поради което съдът няма нужда да установява какво точно е било унищожено
и доколко е имало нужда от ремонт.
Представените по делото снимки няма нужда да се обсъждат, като
описаното в тях съответства на свидетелските показания относно наличието
на взлом, описаните от полицията щети, както и отделения за безспорен факт,
че ищцата е посещавала апартамента по време на ремонта.
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е иск за осъждане на заемател по договор за заем за
послужване да върне вещта с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо
ЗЗД във връзка с чл. 249, ал. 1 ЗЗД.
Този иск се уважава, ако съдът установи, че вещта е предадена на
ответницата по силата на договор за заем за послужване, чийто срок е изтекъл,
като ищцата следва да установи уговорения срок, а ответницата може да
проведе насрещно доказване за уговорен друг срок.
Ответницата прави и възражение за задържане на вещта, което
обосновава с твърдения за владение на същата и извършени със знанието на
ищцата и без противопоставянето подобрения – такова по чл. 74, ал. 2 ЗС
във връзка с чл. 72, ал. 3 ЗС, но това възражение не е прието от съда за
разглеждане поради забраната на чл. 314, ал. 3 ГПК, която по мнение на
настоящия съдебен състав противоречи на Конституцията, за което с искане от
05.01.2024 г. е сезиран Конституционния съд, но съдът е длъжен да реши
делото в съответствие с действащите текстове на закона съгласно чл. 150, ал.
2, изр. второ от Конституцията, а контролните инстанции ще следва да се
произнасят по това може ли да се разгледа възражението според изхода на
делото пред Конституционния съд.
Ищцата в защитата си по същество се позовава и на жилищна нужда
като основание за прекратяване на договора за заем за послужване, дори
същият да се установи като сключен за срок до смъртта на ответницата. Това
искане по същество е такова за изменение на иска – добавяне на евентуално
основание, като съгласно чл. 214, ал. 1 ГПК такова искане може да се предяви
само в хода на съдебното дирене в първата инстанция, което не е направено. В
правната теория около приемането на ГПК (отм.) от 1952 г. се е развила
5
дискусията дали съдът може да уважи иска по заявената претенция на друго,
близко основание, което не е било заявено в процеса, но с оглед на сериозните
ограничения на възможностите за отговор на ответника – чл. 133 ГПК, както и
на изискването съдът да разпредели доказателствена тежест и да даде на
страните възможност да ангажират доказателства според нея – чл. 146 ГПК,
разглеждане на такива близки основания, но с различен предмет на доказване,
не е възможно извън предвидените изрично за това процесуални срокове.
Поради това искането на ищцата за разглеждане на други основания за
връщане на владението – възникнала жилищна нужда, не може да бъде
разгледано вече в настоящия процес, тъй като предполага събиране на
доказателства за съвсем други факти, за които нито е разпределена тежест,
нито страните са били подготвени. Затова съдът ще разгледа само предявения
иск за връщане на апартамента поради изтекъл срок на договора за заем за
послужване.
Съгласно чл. 249, ал. 1 ЗЗД при изтичане на срока на договора за заем за
послужване, или ако същият е безсрочен – при поискване от заемодателя за
послужване, заемателят е длъжен да върне вещта.
Неоснователна е тезата на ответницата, че не било предоставено
ползването на имота въз основа на заем за послужване, а следвало да се търси
друго отношение между страните. Установено е от всички доказателства по
делото, че съгласието между страните е било ответницата да ползва
безвъзмездно имота на ищцата – това е регламентираното в чл. 243 ЗЗД. Не се
установява ползването да е било уговорено за конкретен срок, но доколкото по
делото единствено показанията на свидетеля на ответницата, които са силно
заинтересовани, да съдържат доказателства за идея за прехвърляне на имота
на ответницата. Следователно се установяват всички елементи на договора –
съглашение между страните, което има за обект безвъзмездно ползване на
недвижим имот и липса на уговорка за прехвърляне на вещно право, поради
което следва да се приеме, че ответницата е получила имота именно за да го
ползва, т.е. по договор за заем за послужване.
В случая съдът приема, че нито един от свидетелите по делото не успя
убедително да установи срок на договора, поради което същият следва да се
приеме за безсрочен, а съгласно чл. 249, ал. 1 ЗЗД безсрочен договор за наем за
послужване се прекратява по искане на заемодателя. В случая ищцата е
направила такива искания както с нотариалната си покана, така и с исковата
молба, което означава, че искът, както е предявен, следва да се уважи.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.
78, ал. 1 ГПК.
Ищцата е доказала разноски в размер на 294,23 лева – държавна такса, и
500 лева – адвокатски хонорар по договор от 31.01.2024 г. (на лист 8 от
делото), който съдържа и разписка за плащане, поради което следва да му се
присъдят общо 794,23 лева разноски.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
6
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 249, ал. 1 ЗЗД Т. И. Б., с ЕГН: **********, и
адрес: София, ж.к. „Люлин“ 6, бл. 625, вх. А, ет. 4, ап. 26, да предаде на Н. А.
Б., с ЕГН: **********, и адрес: София, ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **,
владението върху недвижим имот – апартамент с идентификатор
68134.4360.292.9.23, с административен адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет.
*, ап. **, поради прекратяване на неформален договор за заем за послужване
от 2018 г., по силата на който ответницата Т. И. Б. е получила право да ползва
имота.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т. И. Б., с ЕГН: **********, и
адрес: С., ж.к. „Л.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на Н. А. Б., с ЕГН:
**********, и адрес: София, ж.к. „Л.“ 7, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата от
749,23 лева (седемстотин четиридесет и девет лева и 23 стотинки) – разноски
по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от датата на постановяването му съгласно чл.
315, ал. 2 ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7