MОТИВИ по ПРИСЪДА по НОХД № 223/2011г. по описа на ГОРС
Обвинението на Горнооряховската районна прокуратура
е срещу П.Н.К. и С.Д.В.,***.Оряховица, за това, че на
22.11.2010г. в
гр. Горна Оряховица, след предварителен сговор, отнели от владението на
собственика Г.И.Т. следните движими вещи: количка тип ,,робичка”
и метална тръба с дължина 2,3
м. - всичко на обща стойност 39,22 лв., без съгласието
на собственика и с намерение противозаконно да ги присвоят, като деянието е
извършено при условията на опасен рецидив и случаят не е маловажен. Районна
прокуратура квалифицира извършеното от П.К. деяние като престъпление по чл.
196, ал.1, т.2, във вр. с чл. с чл.195, ал.1, т.5,
във вр. с 194, ал.1, във вр.
с чл. 29, ал.1, б.А и б.Б от НК, а извършеното от С.В. деяние като престъпление
по чл. 196, ал.1, т.2, във вр. с чл. с чл.195, ал.1,
т.5, във вр. с 194, ал.1, във вр.
с чл. 29, ал.1, б.Б от НК.
По направено от подсъдимите
искане чрез служебните защитници съдът е допуснал предварително изслушване на
страните по реда на Глава двадесет и седма от НПК.
ПРОКУРОРЪТ
в съдебно заседание поддържа обвинението. Счита, че направеното от всеки от подсъдимите
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства. Предлага на съда да
признае подсъдимите за виновни и съобразно чл.373, ал.2 от НПК им наложи
наказания при условията на чл.58а, ал.1 от НК. Предоставя на съда възможността
за прилагане на чл.55 от НК, предвид наличието на многобройни смекчаващи
отговорността обстоятелства.
СЛУЖЕБНИЯТ
ЗАЩИТНИК на
подсъдимия П.К. - адвокат Т.Т. ***.Търново изцяло споделя становището на прокурора,
че направеното от подсъдимия К. самопризнание по чл.371, т.2 от НПК относно
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя от
събраните в досъдебното производство доказателства. Моли
съда, след като признае подзащитния му за виновен, да
му наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК под минималния предвиден
в закона размер.
СЛУЖЕБНИЯТ ЗАЩИТНИК на подсъдимия С.В. – адвокат Л.Н. ***.Търново
счита, че направеното от подсъдимия В. самопризнание по чл.371, т.2 от НПК
относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт се
подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства. Моли съда да наложи на подзащитния й
наказание при условията на чл.55 от НК.
ПОДСЪДИМИТЕ П.К. и С.В. по реда на чл.371, т.2 от НПК поотделно признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и изразяват съгласие да не се събират доказателства за тези факти. Съжаляват
за извършеното и молят за наказание пробация.
СЪДЪТ,
след като обсъди и прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства -
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият П.Н.К. е
български гражданин, със средно образование, разведен, безработен. От
приложената справка за съдимост е видно, че К. е осъждан с четири влезли в сила
присъди, първите три от които са условни. Със споразумение по НОХД № 871/2005г.
на РС – Горна Оряховица за престъпление по чл.195 от НК му е наложено наказание
три месеца лишаване от свобода с първоначален „общ” режим. С определение от
21.12.2005г. по НОХД № 871/2005г. на РС – Горна Оряховица е приведено в
изпълнение наказанието от една година лишаване от свобода по НОХД № 869/2000г.
на РС – Велико Търново и е постановено отделно изтърпяване при първоначален
„общ” режим. От писмо на ГОРП № П 232/2005 от 05.04.2011г. се установява, че наказанието
от три месеца лишаване от свобода по НОХД № 871/2005г. на РС – Горна Оряховица
е изтърпяно на 12.01.2006г., а приведеното в изпълнение наказание от една
година лишаване от свобода по НОХД № 869/2000г. на РС – Велико Търново е
изтърпяно на 22.12.2006г. Към 22.11.2010г. не са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанията по двете последни присъди.
Подсъдимият С.Д.В. е български
гражданин, със средно образование, разведен, безработен. От приложената справка
за съдимост е видно, че В. е осъждан със шест влезли в сила присъди, като от
изтърпяване на наказанията по първите четири присъди са изтекли повече от пет
години. С присъда по НОХД № 194/1998г. на РС – Горна Оряховица В. е осъден за
престъпление по чл.196 от НК, на две години лишаване от свобода, при
първоначален „строг” режим. Наказанието по тази присъда е изтърпяно на
27.08.2001г. /писмо на ГОРП № П 233/2005 от 20.12.2005г./, т.е. към
22.11.2010г. са изтекли пет години от изтърпяване на наказанието. Със
споразумение по НОХД № 928/2005г. на РС - Горна Оряховица за престъпление по
чл.196 от НК, на В. е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, при
първоначален „строг” режим. Видно от писмо на ГОРП № П 233/2005 от 20.12.2005г.
и писмо на Затвора – Плевен № 14/10.04.2006г. това наказание е изтърпяно на
11.01.2006г., т.е. към 22.11.2010г. не са изтекли пет години от изтърпяване на
наказанието.
Подсъдимите са приятели и
живеят на адреса на подсъдимия К. ***. Ежедневно злоупотребяват с алкохол. И
двамата не работят, като си набавят средства чрез събиране на отпадъци от кофи
за боклук.
През 2010г. К. ***.
На 22.11.2010г. подсъдимите
решили да извършат кражба от къща в гр.Горна Оряховица, на ул. „Мано Тодоров” № 36, която се ремонтирала от наследилия я Г.И.
***.
В сравнително спокойна
обстановка подсъдимите уточнили ролите си в извършване на кражбата. Тъй като
през оградата забелязали ръчна количка и метална тръба, решили К. да прескочи
оградата и от двора да подаде вещите на В.. Чрез този механизъм на действие
подсъдимите отнели количка тип ,,робичка” и метална
тръба с дължина 2,3 м.
След като установили трайна
фактическа власт върху отнетите вещи, подсъдимите решили да ги отнесат и
предадат на пункт за скрап.
Действията на подсъдимите
по отнемане на вещите били възприети от свидетеля – очевидец Д.И.Д., който
уведомил за кражбата РУ „Полиция” Горна Оряховица. Подсъдимите били установени
от полицейските служители Н.Ю.М. и Д.С.Д., преди продажбата на отнетите вещи.
Подсъдимите признали, че са отнели вещите от къща в гр.Горна Оряховица, на ул.
„Мано Тодоров” № 36. К. доброволно ги предал с
протокол за доброволно предаване от 22.11.2010г. Вещите са оставени на
съхранение в РУ „Полиция” Горна Оряховица.
Съгласно експертното
заключение на назначената в хода на досъдебното
производство съдебно - оценъчна експертиза, изготвена от вещо лице Г.Д.Б., неоспорено от страните и възприето от съда като компетентно
и обосновано, се установява, че пазарна стойност на отнетите вещи е 39,22 лв.
От
заключението на двете съдебно – психиатрични експертизи се установява, че П.К.
страда от Алкохолна болест. Към момента на деянието на 22.11.2010г. и двамата подсъдими
са били в състояние на обикновено алкохолно опиване и е била налице психическа
годност да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят
постъпките си. Подсъдимите са били в състояние да възприемат правилно фактите и
обстоятелствата от действителността и да дават годни показания.
Горната фактическа
обстановка се установи по безспорен начин от обясненията на подсъдимите, от показанията
на разпитаните в досъдебното производство свидетели,
от заключенията на съдебно – оценъчната и двете съдебно – психиатрични експертизи,
както и от останалите приложени по делото писмени доказателства.
Направеното от всеки от подсъдимите
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК относно фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт се подкрепя изцяло от събраните в досъдебното производство доказателства. В този смисъл с
определение от 04.05.2011г. на основание чл.372, ал.4 от НПК съдът е обявил, че
при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимите по
чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
При така установеното от
фактическа страна, съдът прие за безспорно доказано, че подсъдимият П.Н.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.196,
ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2,
във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от
НК, а подсъдимият С.Д.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.194,
ал.3, във вр. с ал.1, във вр.
с чл.20, ал.2 от НК, поради което следва да се ангажира наказателната им
отговорност.
Безспорно установено от
обективна страна е, че подсъдимите на 22.11.2010г. в гр. Горна
Оряховица, в съучастие като съизвършители, отнели от
владението на собственика Г.И.Т. следните движими вещи: количка тип ,,робичка” и метална тръба с дължина 2,3 м. - всичко на обща
стойност 39,22 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно
да ги присвоят, като деянието е извършено от П.Н.К. при условията на опасен
рецидив.
Отнети са чужди движими вещи,
собственост на Г.И.Т., по отношение на които собственикът е упражнявал
фактическа власт. С деянието си подсъдимите са прекъснали фактическата власт на
собственика, като са установили собствена фактическа власт върху отнетите вещи.
Кражбата подсъдимите
извършили в съучастие като извършители, като и двамата са участвали в
изпълнителното деяние.
Кражбата подсъдимият П.Н.К.
е извършил в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а”
и б.”б” от НК – след като е бил осъждан два пъти със споразумение по НОХД № 871/2005г. на
РС – Горна Оряховица и присъда по НОХД № 869/2000г. на РС – Велико Търново
/приведена в изпълнение/ за тежки умишлени престъпления на лишаване от свобода,
и от изтърпяване на наказанията не е изтекъл срокът по чл.30 от НК.
Предвид незначителността на
вредните последици, а именно изключително ниската стойност на отнетите вещи, престъплението
представлява по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на кражба. Поради това случаят се явява „маловажен” по
смисъла на чл.93, т.9 от НК.
От субективна страна деянието
подсъдимите са извършили виновно, при форма на вината пряк умисъл. Съзнавали са,
че вещите, които отнемат, са чужди и, че лишават собственика им от фактическа
власт върху тях. Предвиждали са, че в резултат на отнемането на вещите,
преустановяват упражняването на фактическата власт на собственика и установява
своя такава. Действията им са били
насочени пряко към вещите, които отнемат, с което са искали настъпването на общественоопасните последици на деянието.
Налице е и причинна връзка между деянието
на подсъдимите и настъпилия престъпен резултат, а именно с извършването му
подсъдимите са прекъснали фактическата власт на собственика върху отнетите вещи
и са установили собствена фактическа власт.
Причините за извършване на престъплението от
подсъдимите са ниска правна култура и стремеж към противозаконно материално
облагодетелстване.
С оглед изложеното съдът призна подсъдимия П.Н.К.
за ВИНОВЕН за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр. с чл.194, ал.1, във
вр. с чл.20, ал.2, във вр.
с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК, а подсъдимият С.Д.В. за ВИНОВЕН за
извършено престъпление по чл.194, ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.2 от НК.
Предвид
маловажността на случая, настоящата инстанция счита, че не е налице
квалифициращия признак на извършената кражба „след предварителен сговор”, тъй
като същият изисква кражбата да е извършена от две или повече лица, сговорили
се предварително за нейното осъществяване, когато не представлява маловажен
случай. В конкретния случай предвид маловажността на случая квалифициращия
признак на извършената кражба „след предварителен сговор” не е налице, поради
което съдът призна подсъдимия К. за невинен в това, че извършил кражбата след
предварителен сговор със С.Д.В. и случаят не е маловажен, и на основание чл.304
от НПК го оправда по повдигнатото обвинение по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.5, във вр.
с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б”
от НК .
С.Д.В. преди извършване
на кражбата е осъждан със шест влезли в сила присъди, като от изтърпяването по
първите пет са изтекли пет години. От изтърпяване на наказанието по последното
осъждане с НОХД
№ 928/2005г. на РС - Горна Оряховица – три месеца лишаване от свобода, при
първоначален „строг” режим, не са изтекли пет години, но за да е налице рецидив
по смисъла на чл.29, ал.1, б.”б” от НК е необходимо деецът да е извършил
престъплението, след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от
свобода за престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 от НК. Предвид изтичане на срока по чл.30 от НК относно първите пет осъждания на В., е налице само едно ефективно осъждане на
три месеца лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
По изложените по – горе съображения съдът призна
подсъдимия К. за
невинен, за
това, че извършил кражбата след предварителен сговор с П.Н.К., и в условията на
опасен рецидив и случаят не е маловажен, поради което и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото обвинение по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.5, във вр.
с чл.194, ал.1, във вр. с чл.29, ал.1, б.”б” от НК .
Следва да се отбележи, че предвид маловажността на
случая, по отношение на подсъдимия В. не е налице и квалифициращия признак „кражба,
извършена повторно, в немаловажни случаи”.
Като призна подсъдимите за виновни, съдът съобразно
чл.54 от НК обсъди обществената опасност на деянието и личната такава на всеки
от дейците, подбудите за извършване, както и смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства.
Обществената опасност на деянието е ниска.
Обществената опасност на подсъдимите съдът прецени
като ниска.
Като смекчаващи вината обстоятелства за всеки един от
подсъдимите съдът отчете направените самопризнания, проявено критично отношение
към извършеното, изключително ниска стойност на отнетите вещи, доброволно
предаване на отнетите вещи на органите на МВР.
Отегчаващи вината
обстоятелства за подсъдимия К. съдът не отчете. В тази връзка миналите му
осъждания не бяха отчетени като отегчаващи вината обстоятелства, тъй като са
взети предвид от закона при определяне на съответното престъпление - в
конкретния случай кражба при условията на опасен рецидив.
Отегчаващи вината
обстоятелства за подсъдимия В. се явяват миналите му осъждания.
Изложеното по - горе налага
съдът да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
Съобразно императивната
разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да определи наказанието при
условията на чл.58а, ал.1 от НК, а именно като определи наказанието, да намали
същото с една трета. Съобразно чл.54 от НК съдът намира, че по отношение и на
двамата подсъдими за извършеното от всеки един престъпление следва да бъде
определено наказание лишаване от свобода.
Предвид наличието на
многобройни смекчаващи вината обстоятелства и като съобрази и целите на
наказанието, визирани в чл.36 от НК, съдът счита, че и най – лекото, предвидено
в закона наказание би било несъразмерно тежко.
Поради това са налице
едновременно условията на чл.58а, ал.1 от НК и чл.55 от НК. Настоящата
инстанция счита, че разпоредбата на чл.55 от НК е по – благоприятна за всеки
един от подсъдимите, тъй като по отношение на подсъдимия К. съдът следва да
определи наказанието под най – ниския предел, а по отношение на подсъдимия В.
следва да замени определеното наказание лишаване от свобода с пробация.
С оглед изложеното по
отношение на П.Н.К. съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК и
определи наказание под най – ниския предел, в размер на ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, като постанови наказаното изтърпи при първоначален „СТРОГ” режим в затвор
или затворническо общежитие от закрит тип /на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС, във вр.
с §3, ал.1, т.2 от ДР на ЗИНЗС/.
По отношение на С.Д.В.
съдът приложи разпоредбата на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” от НК и замени
определеното наказание лишаване от свобода, за което не е предвиден най –
ниския предел в разпоредбата на чл.194, ал.3, алт.1 от НК, с ПРОБАЦИЯ, като
съвкупност от мерки за контрол и въздействие, без лишаване от свобода, чрез
едновременно налагане на следните пробационни мерки:
1.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС с явяване и подписване на осъдения
пред пробационния служител или определено от него длъжностно
лице, два пъти седмично, за срок от ЕДНА ГОДИНА;
2.
ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ с пробационен служител
в пробационната служба, на територията на чиято е
настоящия адрес на осъдения за срок от ЕДНА ГОДИНА;
3.
БЕЗВЪЗМЕЗДЕН ТРУД В ПОЛЗА НА ОБЩЕСТВОТО в размер на 120 часа, за срок от ЕДНА
ГОДИНА.
Съдът
счита, че с така наложените по вид и размер наказания ще бъдат постигнати
целите на специалната и генерална превенция на наказанието.
По
отношение на Веществените доказателства - желязна количка тип „робичка”
и желязна тръба с дължина 2,3
м. /на съхранение в РУ „Полиция” гр. Горна Оряховица/,
съдът постанови да се предадат на собственика Г.И.Т., след влизане на присъдата
в сила.
При този изход на делото и
на основание чл.189, ал.3 от НПК всеки от подсъдимите
бе осъден да заплати по сметката на РС - Горна Оряховица направените по делото
разноски в размер на 100.00 лв., както и 5.00 лв. в случай на служебно издаване
на изпълнителен лист.
Водим от изложените
съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: