Р Е Ш Е Н
И Е
гр.Казанлък 17.06.2020г.
Казанлъшкият
районен съд, наказателна колегия, четвърти състав, в публичното заседание на трети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
председател: Михаил Михайлов,
при участието на секретаря Атанаска Джагълова,
като разгледа докладваното от съдията АН дело №282/ 2020г. по описа на същия
съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №6718/ 19.02.2020 г., издадено от началника на
отдел „Контрол по РМП, Дирекция анализ на риска и оперативен контрол в Агенция
„Пътна инфрастуктура“. Д.Т.Б. е останал недоволен от наложеното му адм.наказание.
Моли съда да отмени обжалваното от него наказателно постановление. В с.з. негов
процесуален представител поддържа жалбата и сочи аргументи в нейна подкрепа.
Въззиваемата
страна, чрез свой процесуален представител изразява становище по жалбата, която
счита за неоснователна. Прилага и писмени бележки.
Актосъставителят
изцяло поддържа отразеното от него в АУАН.
Съдът, след като извърши
подробна и цялостна проверка на констативния акт, наказателното постановление,
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Жалбата
е подадена в срок от лице, имащо право на такава, поради което, на основание
чл.59,ал.2 от ЗАНН съдът приема, че същата е допустима.
Административно-наказателната
отговорност на водача на ППС Д.Т.Б. е ангажирана за това, че към момента на проверката от
контролните органи-03.02.2020г., в 16.10 часа, на път
I-6,
км.322+500 ляво в посока гр.Сливен- гр.Казанлък, е осъществявал движение на
извънгабаритно(по смисъла на §1,т.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. за движение
на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства на МРРБ) и тежко превозно
средство(по смисъла на чл.3,т.2 от същата Наредба), а именно- съчленено ППС с
пет оси- МПС с две оси марка „Скания“ с рег.№ **** и полуремарке с три оси с
рег.№*****, без разрешение(разрешително или квитанция за платени пътни такси),
издадено по реда на Раздел IV на Наредбата от администрацията, управляваща пътя(АПИ),
за дейност от специално ползване на пътищата.
Приетите по делото доказателства установяват
извършването на нарушението и съдът счита, че наказателното постановление
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Чл.53 от ЗАНН
задължава АНО когато установи, че нарушителя е извършил виновно деяние, да
издава наказателно постановление.
В член 57 от ЗАНН изчерпателно са изброени
необходимите реквизити на наказателното постановление, за да бъде то
законосъобразно. В конкретния случай наказващият орган е съобразил изцяло
формата на наказателното постановление с изискуемата такава от цитираната
нормативна разпоредба. В наказателно постановление №6718/ 19.02.2020г. на
началника на отдел „Контрол по РМП, Дирекция анализ на риска и оперативен
контрол в Агенция „Пътна инфрастуктура“, точно са записани името и длъжността
на лицето, което го е издало, датата на издаването и номера на НП, датата на
акта, въз основа на който се издава то, името, длъжността и местоработата на
актосъставителя, името на нарушителя и индивидуализиращите го признаци, точния
му адрес, описание на нарушението, датата и мястото, където е било извършено,
обстоятелствата, при които е било осъществено, доказателствата, които го
потвърждават, вида и размера на наказанието, както и законната разпоредба, която е
била нарушена виновно. Въззивният съд намира, че деянието правилно е
квалифицирано като нарушение на чл.26,ал.2,т.1,б.„а“ от ЗП- нарушена е
въведената от законодателя обща забрана без разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в
обхвата на пътя. Безспорно са доказани обективните елементи от състава на
нарушението, а именно:
-процесното ППС има характеристики на
извънгабаритно по смисъла на §1,т.1 от ДР на Наредба №11/2001г.- представлява
състав от ППС с пет оси- МПС с две оси и
полуремарке с три оси. То е и тежко, тъй като измереното натоварване на
задвижващата (втора) единична ос на МПС е 14.250 тона, при максимално допустимо
натоварване 11.5 тона, съгласно чл.7,ал.1,т.4,б.„а“ от Наредбата, а съобразно
чл.3,т.2 от същата, при превишаването на нормите по чл.7 ППС е тежко;
- за движението на тежки и извънгабаритни ППС се
изисква разрешение по чл.26,ал.2,т.1, б.„а“ от Закона за пътищата, каквото
въззивникът не е имал в момента на проверката.
Всички описани дотук факти,отразени в
обсъжданото наказателно постановление, в своята съвкупност, дават основание на
настоящата инстанция да приеме посоченото наказателно постановление за
законосъобразно-издадено от компетентен орган и въз основа на закона.
Съгласно чл.53,ал.1 от ЗП се наказват с глоба от
1 000 до 5 000лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите лица,
нарушили разпоредбите на чл.25,чл.26,ал.1,т.1,букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5,
както и чл.41 от ЗП. От словесното описание на нарушението, както и от дадената
правна квалификация за водача на ППС е станало напълно ясно какво конкретно
деяние му е вменено във вина, при което той е могъл и е упражнил адекватно
правото си на защита срещу повдигнатото му обвинение.
Неоснователни са доводите на процесуалния
представител на жалбоподателя, че неправилно АНО е ангажирал личната
отговорност на нарушителя и че ако такава е следвало да бъде търсена е следвало
неин адресат да бъде собственика на ППС, а не водача на последното.
Съображенията на съда за този извод са следните:
В чл.53 и чл.54 от ЗП са посочени няколко групи
субекти, които могат да носят административнонаказателна отговорност при
нарушаване на общата забрана за движение на извънгабаритни и тежки ППС без
необходимото разрешение: а) физически лица, които непосредствено извършват
движението, т.е. водачите, които управляват ППС; б) лицата, които наредят
извършване на такова движение; в) ЮЛ или ЕТ, които се наказват с имуществена
санкция съгласно чл.54 от ЗП за извършени нарушения по чл.53 от ЗП.
Щом физическите лица изрично са посочени в чл.53
от ЗП като една от групите административно-наказателно отговорни субекти,
то наказващият орган правилно е
определил, че субекта на нарушението е водачът на ППС, който е физическото
лице. В случая именно той носи лична
отговорност, като водач на ППС, да провери преди да потегли по маршрута, дали
разполага с всички необходими документи за осъществяване на превоза.
Неоснователен е и доводът на процесуалния
представител на жалбоподателя, че едновременното посочване в НП на двата вида
ППС- тежко и извънгабаритно, ограничавало възможността на въззивника да разбере
кой от тях АНО е приел, че е управлявал нарушителя. Очевидно в случая ППС,
управлявано от Д.Т.Б. е едновременно извънгабаритно и тежко и същия е нарушил
разпоредбата на чл.26,ал.2,т.1,б.„а“ от ЗП, т.е. забраната без разрешение на администрацията,
стопанисваща пътя, да се извършва движение на извънгабаритни и тежки ППС в
обхвата на пътя. Става ясно, че за да е налице съставомерно деяние, следва да
бъде надлежно установено, че движението е осъществено от извънгабаритно или
тежко превозно средство или от такова, което отговаря едновременно и на двата
признака, както е в случая. Всяко друго тълкуване на цитираната разпоредба би
било погрешно и невярно.
По отношение на правилността на горепосоченото НП, съдът
счита, че са налице всички предпоставки то да бъде потвърдено като такова. За
да бъде наказателното постановление правилно, то наказанието, отразено в него,
трябва да бъде основано на материално-правна норма, като се вземат предвид
всички факти и доказателства, събрани в хода на производството по налагане на
административни наказания. В същата насока е и хипотезата на член 27 от ЗАНН,
чрез която законодателя е очертал начина и метода за определяне на
административното наказание. Относно наказанието, наложено на жалбоподателя Б.,
с наказателно постановление №6718/ 19.02.2020г. на началника на отдел „Контрол
по РМП, Дирекция анализ на риска и оперативен контрол в Агенция „Пътна
инфрастуктура“, настоящият съдебен състав намира, че изцяло е спазено
нормативното изискване на чл.27 от ЗАНН и определянето му е основано на точно
конкретизирани законови разпоредби, а именно: чл.53 от ЗАНН и чл.53,ал.1, във връзка с чл.26,ал.2 от Закона
за пътищата.
Предвид
изложеното дотук съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, като
законосъобразно и правилно, следва да се
потвърди изцяло.
Потвърждаването на НП прави основателно искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съобразно разпоредбите на
чл.63,ал.5 от ЗАНН и чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.189,ал.3 от НПК, като
съобразно чл.37 от ЗПП, във вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, то следва да е в размер на 300/триста/ лева, съобразно размера на действително
свършената работа от юрисконсулт по делото, по-конкретно- участие в с.з. и изготвяне
на писмено становище.
С оглед на изложените фактически констатации и на основание
чл.63,ал.1,пр.I от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление
№6718/ 19.02.2020г., издадено от началника на отдел „Контрол по РМП, Дирекция
анализ на риска и оперативен контрол в Агенция „Пътна инфрастуктура“, с което
на Д.Т.Б., с ЕГН **********,***, е наложено административно
наказание- глоба в размер на 1000/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА жалбоподателя Д.Т.Б., с ЕГН **********,***,
да заплати по сметка на А. „П.и.“ г.
БУЛСТАТ ****, с адрес: ***, направените по делото разноски в размер на 300/триста/
лева за процесуално представителство и правна защита.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок
от съобщаване на страните, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.Стара Загора.
Районен
съдия: