О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №…..
ОКРЪЖЕН СЪД ЛОВЕЧ,в закрито
заседание на трийсети март през две хиляди и двайсета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА,
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА,
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като изслуша
докладваното от член-съдията Ангелова, ч.гр.д.№
124/2020г., за да се произнесе, съобрази:
Производство
по чл.413,ал.2 от ТЗ.
Постъпила
е частна жалба от „Ай Тръст”ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр.София, бул.”Витоша”146А, вх.В, представлявано от управителя И.
Ш.,чрез юрисконсулт Велислав Генов, против Разпореждане №2594/29.11.2019г.,
пост.по ч.гр.д.№948/2019г.на РС-Тетевен, в частта, в която заявлението
по чл.410 от ГПК е отхвърлено по отношение на претендираното
възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство и административни
разноски. Счита,че разпореждането е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Възразява,че съдът е излязъл извън пределите на законово
предоставената му компетентност за проверка в заповедното производство и се е
произнесъл по въпрос,който би следвало да бъде обсъден едва при депозирано възражение
по чл.414 от ГПК от длъжника. Дори и да се приеме,че заповедният съд дължи
произнасяне по тези въпроси,не споделя преценката за противоречие със закона на
клаузата за дължимо възнаграждение за предоставеното поръчителство. Неоснователно
съдът е приел,че тази клауза цели заобикаляне на закона и конкретно
ограничението на чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК. Позовава се на ТРеш.№4/2013г.на
ОСГТК на ВКС,в което е прието,че заповедното производство е строго формално,цели
бърза защита,поради което редовността на заявлението е абсолютна процесуална
предпоставка за издаване на заповед за изпълнение(ЗИ)
в срока по чл.411,ал.2 от ГПК.
Излага,че М.В.С. сам е избрал при кандидатстването си
за кредит от „Кредисимо”ЕАД да обезпечи изпълнението
на задължението си,като осигури поръчителство от трето,одобрено от кредитора
лице(като е имал възможност да избере и необезпечен кредит),съгласно р-л ІІ
„Дефиниции”,§20 от Общите условия за предоставяне на кредити на „Кредисимо”ЕАД-в случая „Ай Тръст”ЕООД. Поръчителят от своя
страна се е съгласил да предостави поръчителство на задълженията на С. и е
сключил договор за поръчителство с „Кредисимо”ЕАД,по силата на който отговоря солидарно с
длъжника за всички задължения,възникнали
по договора за потребителски кредит,както и за всички последици от
неизпълнението на задълженията,при цена на услугата от 52.11лв.на месеца
периода на действие на договора. Клиентът може да заплаща задълженията си към
„Ай Тръст”ЕООД по начините, зползвани за плащане на задълженията към „Кредисимо”ЕАД,но въпреки,че последният може да администрира
плащанията,възнаграждението за услугите и риска на поръчителя не се извършват в
полза на кредитора. Възнаграждението от 52.11лв. има основание в сключения
договор за поръчителство,сключен между С. и „Ай Тръст”ЕООД, където „Кредисимо”ЕАД не участва.
Сочи,че
задължението за плащане на възнаграждение на поръчителя е ясно и точно
формулирано в сключения договор. То не представлява забава на длъжника, както приема съдът и подобна аналогия не следва да се
търси. Размерът и действието му са посочени в договора и при сключването му
длъжникът се е съгласил с тях. Затова счита,че не може възнаграждението за тази
услуга да се приема като целящо заобикаляне на разпоредбата на чл.33,ал.1 и
ал.2 от ЗПК. Пояснява,че разликата между заявлението за обезпечен и
необезпечен кредит е само в срока за
разглеждането му.
На
следващо място възразява,че към
заявлението не са били представени писмени доказателства,поради което счита за
невъзможно съдът категорично да прецени дали има нищожни клаузи. Счита,че с
отхвърляне на заявлението съдът е накърнил едно от основните права на страните
по дадено облигационно правоотношение–свободата на договаряне,не е зачел и
принципът на равенство на страните,съгласно чл.9 от ГПК. Сочи,че „Кредисимо”ЕАД и „Ай Тръст”ЕООД са финансови
институции,вписани в нарочния регистър по чл.3а,ал.1 от ЗКИ при БНБ. Дейността
им е проверявана от регулаторния орган- КЗП,
включително и за процесните видове обезпечения, без до момента да са
констатирани нарушения.
По
отношение на претенцията за административни разноски сочи,че е формирана от
разходите за извънсъдебно събиране на просроченото вземане,които са- за
ежемесечно изпращане на напомнителни писма,за
изпратени покани,указания за плащане за многократно проведените разговори за
доброволно плащане на задължението.За тях е съставен и Протокол за извършени
услуги по извънсъдебно събиране на просрочените вземания на С.,издаден от „Кредисимо”ЕАД. Разноските са за сметка на кредитополучателя
съгласно чл.8,р-л VІ „Усвояване и погасяване на кредита” от ОУ,
също и чл.3.4,р-л VІІІ- „Права и задължения на страните”.
По
изложените съображения моли да се отмени разпореждането да се отмени в
обжалваните части и заявлението се уважи изцяло. Моли да се присъдят и направените в производството
разноски.
С Разпореждане №152/24.02.2020г. съдът остави без
движение жалбата за уточнение на претенцията. В срок с Молба с
вх.№2250/20.03.2020г. „Ай Тръст”ЕООД
пояснява, че на М.В.С. е бил отпуснат кредит в размер на 500лв. Договорът
е сключен във формата на електронен документ и при спазване изискванията на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние,Закона за елекронния
документи и електронните удостоверителни услуги,Закона за потребителския кредит
и всички други относими норми на действащото законодателство. В Приложение №1
от договора е определен годишен лихвен процент от 41.24% и годишен процент на
разходите в размер на 50%. Моли да се съобрази нормата на чл.19,ал.4 от ЗПК,където е регламентиран лимитът на ГПР (да не
надвишава 5 пъти законната лихва),при което настоящият ГПР
от 50% отговаря на това изискване. Сочи,че след усвояването на кредита на
22.05.2018г. С. не е извършил нито едно плащане както към „Кредисимо”ЕАД,така
и към поръчителя „Ай Тръст”ЕООД.
По допустимостта.
Жалбоподателят е уведомен за
атакуваното разпореждане на 10.12.2019г., а жалбата е подадена на 17.12.2019г.-т.е.
с пазен е предвиденият срок. Подадена е от легитимирано да обжалва лице, срещу обжалваем акт, при които предпоставки, съдът приема,че
жалбата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По същество.
Съобразявайки представените по ч.гр.д.№948/2019г.по
описа на РС-Тетевен писмени доказателства, становището на жалбоподателя и
направените уточнения, съдът намира, че жалбата е неоснователна.
На 29.11.2019г. пред РС-Тетевен е
подадено заявление, по което е образувано ч.гр.д.№948/2019г. по описа на съда.
Заявителят „Ай Тръст”ЕООД е предявил вземане срещу М.В.С. ***, състоящо се от
главница от 500лв.по Договор за предоставяне на потребителски кредит с №1081558,
сключен на 22.05.2018г. между „Кредисимо”ЕАД и М.В.С.,
31.33лв.-административни разноски и
86.33лв.-възнаграждение по договор за предоставяне на поръчителство. Претендира
се и договорна лихва в размер на 34.75лв.,за периода 22.05.2018г. до
31.08.2018г. и наказателна лихва от
87.78лв.,за периода от 01.07.2018г. до 06.11.2019г., както и законната лихва
върху главницата,с начало от подаване на заявлението до окончателното
изплащане. Претендира се присъждане и на направените разноски-държавна такса от
25лв. и юрисконсултско възнаграждение от 100лв. В т.12 заявителят е изложил
обстоятелствата,от които произтича вземането. Посочил е,че на 22.05.2018г.
кредитополучателят е сключил и договор за предоставяне на поръчителство с „Ай
Тръст”ЕООД. С договора поръчителят се е задължил да отговаря солидарно за
изпълнение на всички задължения на кредитополучателя,срещу насрещно задължение
за възнаграждение. М.В.С. се е задължил да върне предоставената му заемна сума,заедно
с уговорената договорна лихва и съгласно погасителния план по договора за
кредит, както и дължимото възнаграждение на поръчителя,съгласно погасителния
план към този договор. Твърди,че към подаване на заявлението длъжникът не е
изпълнил тези си ангажименти и задължението му е станало изискуемо на
31.08.2018г.,когато е и падежът на последната вноска. Предвид това неизпълнение
и след полагане на усилия за събиране на дължимите суми доброволно,на
15.11.2019г. кредиторът е изпратил искане за плащане от „Ай Тръст”ЕООД(писмено
е уведомен). В указания срок на 20.11.2019г. поръчителят е платил следните
суми- 500лв. главница, 34.75лв.-договорна лихва, 87.78лв.-наказателна
лихва,31.33лв.административни разходи във връзка с опити за извънсъдебно
погасяване на задължения.На същата дата е уведомил длъжника за извършеното
плащане и встъпване в правата на кредитора от „Ай Тръст”ЕООД, включително и за
дължимото възнаграждение за договора за поръчителство в размер на 86.33лв.
Отправена е молба за издаване на
заповед за изпълнение на задължение по реда на чл.410 от ГПК за горните суми.
С атакуваното Разпореждане №2594/29.11.2019г. РС-Тетевен
е уважил заявлението в частта по отношение на главницата,договорната и
наказателна лихви и законната лихва,а го е отхвърлил за претендираните
административни разходи в размер на 31.33лв. и възнаграждение по договор за
поръчителство в размер на 86.33лв. Съдът е изложил мотиви,че двете претенции се
основават на неравноправни клаузи, приети с цел да се заобикаляне на забраната
на чл.33,ал.1 и ал.2 от ЗПК, предвиждащи,че след забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата.Изложил е,че по този начин се въвеждат допълнителни плащания,чиято дължимост на практика е изцяло свързана с хипотеза на
забава на длъжника.Прието е,че двете клаузи са нищожни,поради което претенциите
са отхвърлени.
Пред настоящата инстанция заявителят поясни,че на М.С. е
бил отпуснат кредит в размер на 500лв.,при договора лихва от 41.24% и уговорен ГПР от 50%. Последната вноска е била с падеж 31.08.2018г. Кредитополучателят
не е платил възнагражденията по договора за поръчителство и тези по договора за
кредит.
Въззивният състав, като се запозна с писмените доказателства и
становището на жалбоподателя, намира жалбата за неоснователна.
При произнасянето
си съдът съобразява,че по отношение критериите за редовност на заявлението
разпоредбата на чл.410,ал.2 от ГПК изрично препраща към тази на чл.127,ал.1 и
ал.3 от ГПК. С оглед спецификите на едностранното и формално заповедно
производство, редовното заявление следва да представя конкретно и ясно
изложение на индивидуализиращите вземането елементи- основание, от какво
произтича, фактическите обстоятелства по възникването, съществуването и
изискуемостта му. Съгласно чл.411,ал.2,т.2 от ГПК, в редакцията й към момента
на подаване на заявлението, заповедният съд следва служебно да извърши проверка
дали искането не противоречи на закона и добрите нрави.
Съставът намира,че
в
процесното правоотношение по предоставяне на потребителски кредит са налице неравноправни клаузи. Макар
отношенията между кредитора и длъжника да са представени като регламентирани от
отделни договори-за потребителски кредит и за поръчителство, при изложените от
заявителя факти и основания става ясно,че се касае за свързани и обусловени
правоотношения,които не могат да съществуват самостоятелно. Както е посочено в
заявлението договорът за потребителски кредит не може да бъде сключен без да е
обезпечен. От своя страна е налице договорна обвързаност и между кредитора и
поръчителя, с изричната уговорка за приоритетно изплащане на възнаграждението
по поръчителството пред това по основното задължение по кредита. Налице е дълг
по кредитно правоотношение,с уговорени акцесорни
плащания и те следва да се разглеждат като едно цяло. Зад обособяването на
отношенията по обезпечаване на кредитното правоотношение в отделен договор,
ясно прозира целта да се заобиколи закона и забраната
за уговаряне на допълнителни такси във връзка с усвояването и управлението на
договора-чл.10а,ал.2 от ЗПК. Видно е,че ангажиментът към поръчителя е неделим
от основния по кредитното правоотношение и затова следва да се включи в общия
размер на разходите по кредита. Тук таксата не е включена в предвидения по
договора ГПР,а ако бъде изчислена стойността й ще
надвиши многократно максимално допустимият размер, регламентиран в
императивната норма на чл.19,ал.4 от ЗПК- петкратния размер на законната лихва
по просрочени задължения в левове и валута по постановление на Министерския
съвет на Република България. Нещо повече-плащането на тази такса е уговорено
като приоритетно,дори пред основното задължение по кредитното правоотношение,
от което ясно прозира целта му-да обезпечи гарантиран доход,без да има
сигурност в насрещната престация. Като последица води
до неоснователно обогатяване за кредитора-както за кредитодателя,
така и за поръчителя.
Макар подобен начин за обезпечаване на вземането да е
нормален, разбираем и наложил се в практиката, ясно е,че с него се постига гарантиране
на сигурен доход без насреща да е престирана
услуга-поръчителство. Възнаграждението е уговорено като дължимо предварително,
преди и без да се знае дали изобщо длъжникът ще прибегне да тази възможност. На
практика с него се предвижда допълнителна такса за услуга,която не е ясно дали
ще се предостави, което отново насочва към противоречие с чл.10а,ал.4 от ЗПК.
Идентични
са мотивите на състава и по отношение претендираните административни разноски в
размер на 31.33лв. По правилото
на чл.10а,ал.4 от ЗПК видът, размерът и действието,за което ще се събират
таксите следва да бъдат точно и ясно определени в договора. В случая са
посочени общо и не е ясно за какво са и дали реално такива са правени. За да се търси възстановяване на разход следва да е
обосновано реалното му извършване. Твърдения в този смисъл заявителят не е
изложил. При тази неопределеност на задължението за възстановяване на разходи
се налага извода,че не е ясно и претендирането му в този вид отново противоречи
на посочените по-горе принципи на добросъвестност и равнопоставеност
на страните в договорното правоотношение.
По изложените съображения ОС-Ловеч приема,че обжалваното
Разпореждане №2594/29.11.2019г.,пост.по ч.гр.д.№948/2019г.на РС-Тетевен е
правилно и законосъобразно,поради което следва да се потвърди изцяло.
Затова съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2594/29.11.2019г., постановено по
ч.гр.д.№ 948/2019г. на РС-Тетевен,като правилно и законосъобразно.
Определението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.