Р Е Ш Е Н И Е
№260006
гр.
П., 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П., II състав, в публичното заседание на 25 януари
през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: СИМОНА КИРИЛОВА
при
секретаря Емил Кръстев, като разгледа докладваното гр. дело № 8400 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 235, ал. 1 ГПК.
Образувано е по
искова молба на В.Г.Г. срещу Г.П.И., Р.М. М., Б.А.И. и Й.С.С..
С исковата молба и уточненията се твърди, че
ищцата е собственик на УПИ с идентификатор ****, находящ
се в землището на с. „***“, съставляващ парцел **** в кв. 86 по ПРЗ на
гр. П., одобрен със Заповед № 1150/01.08.1986 г. с площ 1080 кв.м., а по скица
– 1126 кв.м. по силата на наследство, давностно
владение и съдебна делба, за което бил издаден и констативен нотариален акт № ****г.
Твърди се, парцелът бил идентичен с имота, описан в нотариалния акт и за същия
нямало неуредени регулационни сметки. Посочва се, че ответниците
са собственици на съседния **** (с идентификатор съгласно КККР ****). Твърди
се, че преди около 5 години същите поставили ограда и самоволно завладели около
300 кв.м. от собствения й имот, присъединявайки го към западната част на своя ****.
Поддържа се, че съгласно скица от СГКК собственият й **** е с идентификатор ****
с площ 797 кв.м., като ищцата подала заявление за изменение на КККР – за
промяна на границите на имоти ***и собствения й ****. По същото постъпило
възражение от ответниците, с което последните
изразили несъгласие срещу исканото изменение.
При изложените
твърдения след уточнения се иска признаване за установено в отношенията между
страните, че е налице грешка в кадастралната карта, одобрена със Заповед
РД-1891/13.10.2008 г. при заснемането на източната граница на имот **** като
реална част с площ 325 кв.м. в имот ***– че същата не съвпада с действителната
граница на притежавания от В.Г.Г. имот по плановете,
предхождащи одобряването на КККР, и че действителната граница е границата между
УПИ **** и ****, кв. 86 по регулационния план на с. ***, одобрен
със Заповед от 1986 г., тъй като ищцата е собственик на спорните 325 кв.м., като
ответниците да бъдат осъдени да й предадат владението
върху същите. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците
Г.П.И., Р.М.М. и Б.А.И. са изразили становище за
неоснователност на предявените искове. Противопоставят собствени придобивни основания върху спорната реална част –
наследство, прехвърляне, давност и по регулация. Поддържа
се, че в продължение на 60 години имотът им бил заграден с ограда, изградена
още през 1954 г., и се ползвал единствено от ответниците
и техните наследодатели, като не са били осъществявани твърдените от ищцата
действия преместване на ограда през последните 5 години и имотната граница не е
била променяна. Поддържа се, че поради отказ на ищцата с мотиви за липса на
финансови средства ответниците единствено са
ремонтирали и укрепили вече съществувалата ограда. Уточнява се, че до настоящия
момент оградата следва контурите на имотната граница, включително съгласно скица.
Твърди се, че
съгласно регулационния план на гр. П., кв. „***“, одобрен със Заповед №
1150/01.08.1986 г. на Кмета на Община П., притежаваният от тях поземлен имот с
идентификатор ***бил отреден за имот с пл. № ****, като било предвидено
част от него да се отчужди в полза на съседните имоти – **** и УПИ ****, но включително и
до настоящия момент регулацията не е била реално приложена. Липсвали данни отчуждителната преписка да е приключила с реалното
изплащане от страна на ищцата на дължимите суми съобразно площта, отчуждена в
полза на поземления й имот.
След като получили
уведомление от Община П., че липсват отчуждителни преписки,
ответниците подали заявление с искане за изменение на
плана за регулация. При проверка установили, че друг техен съсобственик – С.М.С.
и праводател на отв. Й.С.,
се е снабдил с констативен нот.акт за собственост
върху 44/1216 ид.ч. от техния имот, който бил отменен
с влязло в сила съдебно решение след като ответниците
инициирали исково производство срещу С.С..
Междувременно ответниците поискали одобряването на
проект за изменение на ПУП – план за застрояване и план за регулация, на УПИ ****
и УПИ ****, като съгласно
проекта регулационните линии на **** се изместват и се поставят в съответствие
с имотните граници на ПИ с идентификатор ****, при което се изменя регулацията
на улици, на УПИ **** и на ****. Ищцата депозирала жалба срещу проекта за
изменение на ПУП, която била отхвърлена като неоснователна от административния
съд с мотиви, че кадастралната карта е влязла в сила като неоспорена, вкл. и от
ищцата, и при подадено заявление от Г.И. и Р.М. (част от съсобствениците на УПИ
****), административният орган правилно е изменил регулационните линии по
установените в кадастралната карта имотни граници. Твърди се, че с оглед
влязлото в сила решение по адм. д. № 212/2020 г. на АдмС-П. със СПН е разрешен въпросът за действителните имотни
граници и въпросът не следва да бъде пререшаван.
При тези твърдения е
формулирано искане за отхвърляне на исковите претенции, както и отмяна на
констативния нотариален акт, с който ищцата се е легитимирала като собственик.
Ответницата Й.С.С. не е депозирала писмен отговор. В първото поред с.з.
заявява становище за основателност на исковете, признава исковата молба и твърди,
че останалите трима съсобственици са поставили ограда.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и
чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно
и субективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР
и чл. 108 ЗС. Допустимо е съединяване на иск по чл.54, ал. 2 ЗКИР с иск по чл.
108 ЗС, като в този случай искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР е обусляващ,
а искът по чл. 108 ЗС е обусловен – така Решение № 407/25.06.2012 г. по гр.д. №
1192/2010 г., ВКС, Решение № 178 от 07.01.2020 г. по гр.д. № 2438/2018 г., ВКС.
В настоящата хипотеза твърденията, с които е обоснован правният интерес от
исковете, са свързани с неправилно отразяване в кадастралната карта на границите
на правото на собственост върху процесната реална
част – отразена към имота на ответниците, вместо към
този на ищцата (т.е. твърдения за грешка в кадастралната карта), както и твърденията, че процесната реална част се владее без правно основание от
ответната страна, поради което следва да се приеме, че исковете по чл. 54, ал.
2 ЗКИР са кумулативно съединени с исковете по чл. 108 ЗС – в този смисъл и Определение
№ 535 от 13.07.2021 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2521/2021 г., II г. о.
Съгласно § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗКИР
регулационните линии по приложен дворищнорегулационен
план се отразяват в кадастралната карта като имотни граници на поземления имот.
Затова в производството по иск за собственост подлежи на изследване положението
на имота по плановете, предхождащи одобряването на кадастралната карта, като се
съобразява дали има прилагане на
регулацията по тях, което би обусловило трансформиране на регулационните
граници в имотни. От установеното следва да се направи извод дали има несъответствия
между отразеното в одобрената кадастралната карта и действително притежаваното
от ищеца право на собственост. Предмет на доказване по делото са всички
последователни регулационни промени, прилагането или неприлагането на дворищнорегулационните планове, съответно – прекратяване на
отчуждителното им действие, съобразно разрешенията, дадени
в ТР № 3 от 15.07.1993 г. по гр. д. № 2/1993 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3 от
28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС, и всички други факти, водещи
до промяна на границите. /така решението по тълк.д. №
8/2014 г. на ОСГК на ВКС/.
Неоснователен
е релевираният по отношение иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР от ответниците отвод за наличие на СПН с оглед решението, постановено по адм. д. № 212/2020 г. на АдмС П..
С влязлото в сила решение по адм. № 212/2020 г. е
разрешен въпросът относно законосъобразността на индивидуален административен
акт по чл. 146 АПК – на Заповед № 153/07.02.2020 г. на Кмета на Община П., с
която е одобрен проект за изменение на ПУП, допуснато на осн.
чл. 134, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, което представлява самостоятелно основание за
изменение на действащ ПУП (при изменение на кадастрален план, като целта на изменението
на ПУП – ПР, е привеждане на регулационните граници в съответствие с имотните
(кадастралните). Нормата не предоставя правомощие на административния орган да
прави преценка на „правилността“ на нанасянето в кадастралната карта и не държи
сметка за наличие на спор за материално право между собствениците на
засегнатите имоти, поради което преценката на съда по проведеното адм.д. № 212/2020 г. на АдмС-П. се
извършва в рамките на правомощията му по чл. 168, ал. 1, вр.
чл. 146 АПК по отношение на оспорената заповед, но административният съд не е
разрешил спор за материално право със СПН. Същевременно решението на
гражданския съд, придружено от скица-проект, би било основание за изменение на КК
от органите по кадастъра, както и за записване в КР на действителния собственик
по реда на чл. 54, ал. 4 ЗКИР, а когато имотът се намира в урегулирана територия
и имотните граници не съвпадат с регулационните, на изменение съгласно чл. 134,
ал. 2, т. 2 ЗУТ ще подлежи и влезлият в сила ПУП /в този смисъл и мотивите на ТР № 8 от
23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г./.
При така формираните
изводи за допустимост на исковите претенции, същите следва да бъдат разгледани
по същество, като в тежест на ищеца е да докаже установи правото си на
собственост върху процесната реална част на
посоченото в исковата молба придобивно основание,
включително дворищнорегулационните промени и
прилагането на дворищнорегулационните планове. В
настоящия случай не се оспорват твърденията, че ответниците
владеят процесната реална част, поради което в тежест
на последните е да установят правното основание за упражняваното владение. Направеното
признание на исковете от отв. Й.С. не обосновава
основателност на иска, а следва да бъде преценено съгласно чл.175 ГПК – така Решение
№ 20/07.04.2014 г. по гр.д. № 5289/2013 г. на ВКС, I г.о.
По отношение материалната
легитимация на страните.
Ищцата се легитимира като собственик на
УПИ **** и изградената в него сграда по силата на представените по делото констативен
нот. акт от 20.01.1994 г. на нотариус М.М., издаден въз основа на делбен
протокол по гр.д. № 1343/1988 г., вписан на 28.01.1994 г., нотариален акт за продажба
по н.д. № 43/1954 г. на Димитровски народен съдия, купувач по който е бащата на
ищцата – Г. А.А., и наследствено правоприемство,
установяващо се от представените удостоверения за наследници. На 10.01.1954 г. П.А.
е продал на Г. А.А. и З. Г. А. ливада с площ 1000
кв.м. в местността „***“, с. ***. Със съдебна спогодба от 24.10.1988 г.,
утвърдена в производство между Ж.Г., М.Г.А., З.С. и В.Г., В.Г. в дял на В.Г. е
поставен процесният парцел IV, ****с площ 1100 кв.м., срещу
задължение за заплащане на парично уравнение в полза на братята й, и учредяване
на право на ползване в полза на майка й З.С., и брат й М.А.
Не се спори, а от удостоверение за
идентичност, издадено от Община П., се установява, че имотът, описан в
нотариалния акт от 20.01.2017 г., е идентичен с УПИ ****, кв. 86 по регулационния план на
гр. П., кв. „***“, съответно и на УПИ с идентификатор ****, съгласно заключението
на СТЕ.
Материалната легитимация на ответниците като
собственици на съответни идеални части от съседния с
идентификатор съгласно КККР ***се установява от приложените към писмения
отговор писмени документи – нотариален акт за продажба от 10.02.1954 г. с продавач
П.А. и купувач С.И.К. на дворно място с площ 1000 кв.м., нотариален акт от
24.10.1972 г. (по силата на който към собственото дворно място на С.К. при
условията на чл. 47 ЗПИНМ, вр. § 108 ППЗПИНМ е
признат за собственик по регулация на дворно място с площ 38 км.в., придаваеми от имот , пл. № 4091, както и 56 кв.м., 105
кв.м., 80 кв.м. – или общо 279 кв.м., които се придават по регулация към
собственото му дворно място – парцел *****с площ 882 кв.м.).
Видно
от делбен протокол от 11.08.1988 г. наследниците на С.
И. – П. С. И. и М. С. И. са получили в дял всеки по ½ ид.ч. от дворното място в кв. „Д.“, парцел ****, срещу
парично уравнение.
С нотариален акт от 30.08.1988 г. П. С. И. е признат за собственик по
наследство и делба на ½ ид.ч. от дворно
урегулирано място с площ 920 кв.м., съставляващо по плана на гр. П., кв. „Д.“
парцел **** в кв. 86 с неуредени регулационни сметки за 64 кв.м. С н.а.
от 27.10.1997 г. Ю.Б. И. е продала на сина си Г.П.И. 3/8 от УПИ ****, с площ 920 кв.м., с неуредени регулационни
сметки за 64 кв.м., заедно с ¾ ид.ч. от построената
в него сграда. Не се спори, а от удостоверението за граждански брак се
установява, че по време на прехвърлителната сделка отв. Г.И. се е намирал в граждански брак с отв. Б.И., с оглед на което приложение намира презумпцията
на чл. 19 СК (1985 г., отм.).
На 30.10.1996 г. с два нотариални
акта М. С. И. и П.П. И. са прехвърлили на сина си С. М.в
С. ¼ ид.ч. от парцел ****, както и на дъщеря си Р.М.М. – ¼ ид.ч. от същия. С
н.а. от 28.06.2019 г. С. М.в С. и М.Б. С. са продали на дъщеря си – отв. Й. С. апартамент, находящ се
в построената в УПИ ***жилищна сграда, както и ¼ ид.ч.
от УПИ ****. В хода на процеса са ангажирани доказателства, че отв. Й. С. е прехвърлила притежаваните от нея права на
трето лице – П. С. П..
Не се спори, а от удостоверение за
идентичност от Община П. /л. 235/ се установява, че имотът, описан в
нотариалните актове от 1954 г., 1972 г. г., е идентичен с УПИ I****, кв. 86 по регулационния план на
гр. П., кв. „***“, съответно и на УПИ с идентификатор ****, съгласно заключението
на СТЕ.
Не се спори, че процесните
325 кв.м. /площта, установена чрез заключенията на първоначалната и повторната
СТЕ/ се владеят от ответниците Р.М., Г.И. и Б.И.. Няма
ангажирани доказателства, установяващи частта да се владее от ответницата Й. С..
Независимо от формалното признаване на исковете от нейна страна, с оглед
процесуалното положение на ответниците – обикновени
другари, техните процесуални действия и бездействия нито ползват, нито вредят
на останалите, като противоречивите изявления за общите факти настоящият състав
цени наред с всички обстоятелства по делото, включително като взима предвид
данните за изострените взаимоотношения между отв. С.
и останалите ответници и образуваните между тях
граждански производства.
Спорните между страните обстоятелства
се концентрират относно:
1/ началния момент на упражняваната от
ответниците, респ. праводателите
им, фактическа власт – от 2014 г., съгласно твърденията на ищцата, или от 1954
г., съгласно твърденията на ответната страна, съответно 2/ основанието за нейното упражняване, и 3/ дали регулацията е реално приложена, предвид релевираните
фактически и правни твърдения, че по силата на регулационния план от 1986 г.
било предвидено спорната реална част – дотогава към имота на ответниците (пл. № ****), да се отчужди в полза на имота на ищцата (УПИ
****), и възраженията за липса на доказателства
за това.
Предвид твърденията на ответниците, че дворищнорегулационният
план не е бил приложен и придаваемата площ се владее
от ответниците, респ. от праводателите
им като собственици, които не са получили дължимото обезщетение, съдът намира,
че спорът по делото е свързан с упражнявано право на задържане и прилагане на
регулационния план, респ. отпадане на отчуждителното
му действие – в този смисъл и
Решение
№ 154/21.12.2020 по гр.д. № 4689/2019 г. на ВКС. Ето защо съдът счита, че най-напред
следва да бъдат обсъдени въпросите досежно прилагането
на регулацията.
Съгласно заключението по приетата
първоначална експертиза, спорната реална част е с площ 325 кв.м., изобразени
графично от експерта, които са част от собствения на ответниците
имот с идентификатор .9913. Вещото лице е проследило регулационния статут на имота,
като е посочило, че действащият кадастрален и регулационен план на гр. П. е
този, утвърден със Заповед № 1150/01.08.1986 г., предходният е утвърден
със Заповед от 1962 г., а първият кадастрален и регулационен план на с. ***
е утвърден със Заповед от 1936 г., но на съхраняваните в Община П. копия
на отменените актове не е наличен районът около процесните
имоти. При оглед на място е установено, че между имотите на страните има ограда
– мрежа на метални колове върху бетонова основа, която е поставена по кадастралната
граница, а не по регулационната линия между УПИ **** и УПИ ****, а между УПИ ****, УПИ **** и **** няма поставени огради по
регулационните линии. При запознаване с доказателствения
материал, оглед на място и справка в Община П., предвид липсата на данни за
уредени регулационни сметки, вещото лице по първоначалната СТЕ е достигнало до
заключение, че дворищната регулация за процесните
имоти не е приложена, което заключение
поддържа и в с.з. /л. 243/.
Идентично, вещото лице по повторната
СТЕ е достигнало до извод, че спорната реална част е с площ 325 кв.м., които
също е изобразило графично към заключението. За землището на с. ***, общ. П.,
има общо пет регулационни плана – от
1936 г., от 1958 г., от 1962 г., от 1986 г. и сега действащ, одобрен със Заповед
№ 153/07.02.2020 г. Процесните имоти не са в обхвата
на плана от 1936 г. В плана от 1958 г. същите са отразени като парцел ****,
с граници по т. 1-2-3-4-1 – л. 5 от заключението, и парцел**** в кв. 23, с граници по
т. 1-2-6-5-1 – л. 5 от заключението. За пръв път с плана от 1958 г. е предвидено
и придаване по регулация на спорната реална част от парцел**** към парцел **** (т.е. от УПИ ****
на ответниците към УПИ **** на ищцата). По регулационния план, одобрен със
Заповед от 1962 г., двата имота не са засегнати, т.е. за тях остава в сила
планът от 1958 г. По регулационния план от 1986 г. имотите са УПИ **** /ищец/ и УПИ **** /ответници/
в кв. 86, като видно от скицата – л. 314, имотните граници /черен цвят/ отново не съвпадат с регулационните /син/. По
плана от 1958 г. и от 1986 г. регулационната линия между двата имота почти съвпада
и разликата е минимална. Одобреният през 2020 г. регулационен план вече променя
конфигурацията на регулационната граница, като тя минава по кадастрална такава
между двата имота /от т. АБЖ – син цвят, се премества по т. ИЗВГДЕ /кафяв цвят/
на т. 1 от скицата към заключението/. В отговора на Въпрос 5 вещото лице
изяснява, че придаваемите места са „изчистени“ с
плана от 1958 г., като оттогава до днес имотите са в конфигурация на парцели
/УПИ/ и е следвало имотните граници да се преместят по конфигурацията на парцелите.
Вещото лице посочва, че процесните 325 кв.м. не са придаваеми към плана, одобрен 1986 г., тъй като според
вещото лице регулационните сметки по предходен план са уредени, т.к. по план
1958 г. имотите и документите за собственост са за парцели /УПИ/, а не за
поземлени имоти. Същевременно вещото лице по повторната СТЕ също е достигнало
до извод, че регулацията по плана от 1986 г. вероятно не е била приложена,
като в с.з. изяснява, че няма писмени данни за изплащани обезщетения.
Последното изменение е настъпило в
хода на процеса – с регулационния план, одобрен със Заповед № 153/07.02.2020 г.
на Кмета на Община П., с който се променя регулационната граница, като тя
минава по кадастралната такава. Към момента на огледа на място между двата процесни имота е приложен /има ограда/ планът, одобрен със
Заповедта от 2020 г., т.е. има разлика между границата по КК /и по Заповед № 153/2020
г./ и плана от 1986 г., предвиждащ регулационната линия по т. АБЖ между
имотите.
Съгласно удостоверяването от Община П.
– л. 97, не са открити отчуждителни преписки по отношение на придаваеми
места, нито оценителни протоколи, както и документи за закупуване на придаваеми по регулация места за ****, 9909 и 9914 в кв. 86
по регулационния план на гр. П., кв. „***“.
Предвид наличието в хронологичен
план на два регулационни плана, с които се засягат процесните
имоти – от 1958 г. (при действието на ЗПИНМ, отм.) и от 1986 г. (при действието на ЗТСУ, отм.), следва да се проследи
историческата уредба, за да се извърши преценка за настъпване предпоставките на
отчуждаването.
Дворищно-регулационният план (ДРП) при действието на чл. 39, ЗПИНМ
/отм./ и на чл. 110 ЗТСУ /отм./ има непосредствено отчуждително
действие. Отчуждителното действие на ДРП и „приложен
регулационен план“ са различни понятия, чиито правни последици се проявяват в
различен момент. Придадените части от имоти към съседни парцели за упълномеряването им се считат отчуждени по силата на заповедта
за одобряване на ДРП. Това действие обаче е условно (ако регулацията бъде приложена по
съответния ред и бъде стабилизирана) и прехвърля само голата собственост.
Дворищнорегулационният план следва да се счита
приложен от момента, когато настъпва трансформация на регулационните линии в
имотни граници. Наред с непосредственото, отчуждително
действие на ДРП относно придаваемата част, възниква
условие от прекратителен характер – ако не се
изпълнят условията за заемане на имота, отчужден по регулация, при нейното
изменение или създаване на нова регулация се изхожда от първоначалното
положение на имотите и отчужденията, извършени по нея
ще отпаднат с обратна сила. Регулационният план се счита приложен след заемането му, което става едва
след обезщетяване на бившия собственик /§ 106 ППЗПИНМ – отм. и чл. 110 и чл. 114
ЗТСУ – отм./.
Съгласно разясненията на ТР № 3/1993
г., приложеният дворищно регулационен план става кадастрална основа за последващия, а регулационните линии по предходния – имотни
граници за действащия план на населеното място. В случай че предшестващият план
не е приложен, се отива към
по-ранния, докато се установи
приложен план или положението на имотите към първия одобрен дворищно регулационен
план на населеното място.
За прилагане на регулацията по ЗПИНМ
и ЗТСУ са възможни три хипотези: 1/
чрез плащане (регулацията се счита приложена,
когато е изплатено придаваемото място чрез ОбНС, съгласно § 105 ППЗИНМ /отм./, респективно сумата,
съставляваща влязла в сила оценка на придаваемото
място е преведена по сметка в ДСК, съгласно чл. 282 ППЗТСУ /отм/,
или чрез представяне на разписка за плащане с оглед общите правила на ЗЗД); 2/ ако към датата на откриване на производството по изменение на
дворищно регулационния план, придадените имоти са били заети по законоустановения ред (чрез
доброволно отстъпване по реда на §102 ППЗИНМ отм., респективно чл. 111 ЗТСУ, отм.). или 3/ когато е изтекла погасителната давност за вземането за
обезщетение (петгодишна и започваща да тече от деня, от който правоимащият може да иска да бъде снабден с изпълнителен
лист за дължимото му обезщетение, след
провеждане на производство за оценка – чл. 113 ЗТСУ, в противен случай не може
да се заеме придаваемото се място – Решение № 1077 от
11.VII.1984 г. по гр. д. № 553/84 г., IV г. о.) и е издаден констативен
нотариален акт за собственост по регулация – § 108, ал.2 ППЗПИНМ /отм./,
респективно чл. 134, ал. 3, вр. чл. 113 ЗТСУ /отм./ и
чл. 287 ППЗТСУ /отм./, служебно по искане на общината или по инициатива на
заинтересованото лице. В горния смисъл са налице и разрешения на съдебната
практика, обективирани в Решение № 60120/26.10.2021
г. по гр.д. № 77/2021 г. на ВКС, I г.о., Решение № 1359 от 10.08.2009 г. на ВКС
по гр. д. № 4747/2007 г., Решение № 1233 от 12.12.2008
г. на ВКС по гр. д. № 3630/2007 г., Решение № 27 от 8.03.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 4170/2018 г., Решение №154/21.12.2020 по гр.д. №4689/2019 г. на ВКС,
Решение № 780 от 13.11.2009г. по гр.д. № 3024/2008г. на III г.о., както и в ТР
№ 3/1993 г. на ОСГК на ВС и др.
ЗТСУ /отм./ е изменен с § 9 от ЗКИР,
като е създаден чл. 182а, съгласно ал. 2 от който ако до влизане в сила на ЗКИР,
т. е. до 01.01.2001 г., не бъде заплатено дължимото
обезщетение за придадените места, отчуждителното действие
на ДРП се прекратява. На 31.03.2001 г. влиза в сила Законът за устройство на
територията. С разпоредбата на § 6, ал. 1 – 4 от ПР на ЗУТ се предвижда запазване
на действащите към този момент планове, както и възможност същите да бъдат
приложени чрез уреждане на регулационните сметки в 6-месечен срок, т. е. до
31.09.2001 г. След изтичането на този срок съгласно § 8, ал. 1 ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за заемане на придадени
поземлени имоти, се прекратява.
В процесния
случай с оглед доказателствената съвкупност няма
данни ДРП от 1958 г. да е бил
приложен по някой от предвидените способи, а видно от копието на извадката от ДРП
от 1986 г. в СТЕ (л. 314), регулационните линии не съвпадат с имотните граници. След
като по обезсиления регулационен план от 1958 г. от имота на ответниците (бивш ****, сега ****) частта е придадена към парцел III-4091 (сега **** на ищцата) и няма данни за извършвана оценка
на придаваемото място, за заплащането му и за завземането
му по надлежен ред, няма данни да е била поставена ограда по вътрешната
регулационна линия, респ. съществувалата ограда да е била преместена по новата
вътрешна регулационна линия и придадената площ от имота на ответниците,
респ. праводателите им, да е била заета от ищцата,
респ. от нейните праводатели, то по отношение на тази
придаваема част планът не е приложен, т.е. не е
настъпило условието за окончателното преминаване на собствеността. Затова, при
изработването на следващия регулационен план през 1986 г. собствеността на ответниците върху спорната част се възстановявява
/отчуждителното действие на плана отпада/ понеже не е
настъпило съвпадане на парцелните с имотните граници.
Аналогично, при горните съображения,
няма данни и ДРП от 1986 г. да е бил
приложен по гореописаните начини, способи и ред – няма доказателства за
извършвана оценка на придаваемото място, заплащането
му или завземането му по надлежния ред.
Напротив, данните, събрани чрез
гласните доказателствени източници сочат, че ответниците, респ. праводателите
им, са осъществявали фактическа власт върху целия имот ****, включително и върху спорната част.
В тази връзка са показанията не само на свидетелите на ответниците
(които посочват, че оградата винаги през
годините е била с неправилна форма, не по права линия, че спорната част е била
ползвана от ответниците и праводателите
им, че в спорната част винаги е имало постройки за животни, изградени от родителите
на Г. и Б., а ищцата е споделяла, че не разполага със средства – както за
укрепване на оградата, така и за самото дворно място), а също и на свид.
М. С., която също като свидетелите, водени от ответната страна, изяснява, че
включително по старата ограда – все още неукрепената, в периода от 1986 г. до
2015 г. имотът на ответниците е бил с неправилна
издадена форма и оградата не е била изградена по права линия; че майката на
ищцата казвала, че имотът си е техен (на ищцата), но „давала на ответниците
да го ползват, където са си сложили
оградата“, както и че самата свид. М. С. и съпругът
й не са получавали обезщетение от ищцата (л. 346). Всички свидетели еднозначно посочват,
че през годините между страните са съществували спорове досежно
имота, както и че ищцата е споделяла по различни поводи, че не разполага с
пари. Съдът не възприема показанията на свид. Ю.П., че
оградата преди е съвпадала с регулационната линия (по плана от 1986 г.), доколкото възприятията му са
формирани инцидентно при отделни посещения на съседния незастроен имот, използван
за обработване – първо от наследодателите му и от него впоследствие, а на останалите
свидетели – съседи, са формирани ежедневно и непрекъснато през годините, при
честа комуникация със страните и праводателите им и
при по-чести посещения и присъствие в близост до процесното
място.
Вътрешно противоречиви и нелогични са
показанията на свид. С., доколкото от една страна,
същата посочва, че още в периода 1986-2015 г. оградата била с неправилна конфигурация
и майката на ищцата давала на ответниците да ползват
имота, където са си поставили оградата, а от друга страна – че „завладяването станало постепенно“, „имало леко
преместване на оградата на 2 етапа след 2015 г.“ и макар свидетелката да не
живеела в имота постоянно, видяла „Г.
физически да премества оградата“. Ето защо и с оглед заявеното в с.з., че
свидетелката е в дългогодишен конфликт с ответниците
и данни за висящи съдебни производства между тях и съпруга й по повод имот ***/л.
204 и гласните доказателства/ и силно изострени взаимоотношения между семейството
на свид. С. и ответниците, съдът
преценява показанията й по реда на чл. 172 ГПК, включително в светлината на вътрешната
им смислова и логическа некохерентност.
До заплащане на обезщетение за придаваемите части техният бивш собственик (ответниците, респ. праводателите
им),
има право на задържане и може да откаже да предаде владението им на новия собственик,
преди да е получил дължимото обезщетение – Решение № 578/18.03.1996 г. по гр.
д. № 1744/1995 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 491/25.03.1961 г. по гр. д. № 608/1961
г. на ВС, IV г.о. Той формално осъществява фактическа власт върху реална част
от чужд парцел, но това не е владение върху чужд имот и не може да се свърже с
разпоредбата на чл. 59, ал. 2 ЗТСУ /отм./, ред. ДВ, бр.34/2000 г. или с чл. 200,
ал. 2 ЗУТ, тъй като по същество фактическата власт е упражняване на право на
задържане. Ако към момента на изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и ал. 4 ПР
ЗУТ не бъде заплатено обезщетение за придаваемите
части, отчуждителното действие на заварения от ЗУТ неприложения
ДРП се прекратява и това става автоматично, без необходимост от провеждане на
административната процедура по § 8, ал. 2 ПР ЗУТ – в този смисъл ТР № 3 от
28.03.2011 г. по т. д. № 3/2010 г. на ОСГК на ВКС. В този случай собствеността
върху придаваемите части се връща в патримониума на собственика, от когото са били отчуждени
със заварения от ЗУТ ДРП и който е упражнявал право на задържане. В този
смисъл, доколкото спорът на практика е свързан с въпроса за (не)прилагане на дворищнорегулационния
план, респ. отпадане на отчуждителното му действие, е
безпредметно обсъждането на фактическия състав на придобивната
давност по отношение на ответниците.
Съобразно твърденията на страните,
установената фактология и изложената правна рамка, съдът
намира, че упражняваната от ответниците фактическа
власт представлява не давностно владение, а право на
задържане до заплащане обезщетение за разместването на собствеността по силата
на дворищнорегулационния план. Няма данни ДРП от 1958
г. да е бил приложен, като регулационният план от 1986 г. е заварен от ЗУТ.
Няма данни по делото последният да е бил приложен, включително в срока по §. 6,
ал. 2 ПР ЗУТ, поради което и с оглед разрешенията на ТР № 3/2011 г., отчуждителното му действие се прекратява на основание § 8,
ал. 2 ПР на ЗУТ автоматично, без да е необходимо провеждането на административна
процедура за изменение на неприложения дворищнорегулационен
план. Следователно след изтичането на посочения срок собствеността върху придаваемата площ се връща към собственика на ПИ бивш ****, сега ****, т. е. към ответниците.
В част от релевантния период, за
който се поддържа, че е осъществявано владение от страните, респ. от техните праводатели – до 2000 г., в правната уредба липсва
фактически състав, въз основа на който владението върху реалната част да
съставлява придобивно основание. Чл. 40, ал. 2 ЗПИНМ
/изм, ДВ бр. 68 от 1959 г./ забранява придобиването по давност на части
от парцели по дворищно-регулационния план с размери, по-малки от законоустановените, които за селата са 500 кв.м. – § 42,
ал. 2 ППЗПИНМ. Село ***, в което се намират процесните
имоти, е закрито с Указ № 21/19.01.1962 г.; от 1962 г. до 1972 г. населеното място
е съществувало под името село Д.,
което през 1973 г. е закрито като самостоятелно населено място и вече е
присъединено към град П.. При действието на чл. 59 ЗТСУ (ДВ, бр. 29 от 1973 г.,
отм.), разпоредба в сила от 01.06.1973 г., не е допустимо придобиването както
на реално определени, така и на идеални части от дворищно-регулационни парцели
чрез давностно владение на части от такива парцели (с изключение на фикцията, установена
от чл. 181, ал. 1 ЗТСУ /отм./, само и доколкото придобивната
давност е изтекла преди неговото влизане в сила). Нормата на чл. 59 ЗТСУ /ДВ, бр.
34/25.04.2000 г., в сила от 28.04.2000 г., отм./, аналогично чл. 200 ЗУТ, в
сила от 01.01.2001 г., облекчават гражданския оборот,
като дават възможност да се придобиват по давност реални части от имоти, ако
отговарят на минималните размери за площ, предвидени в закона (които за градовете са 14 м лице и
300 кв.м повърхност, като в исторически план уредбата за минималната повърхност
и площ е идентична – чл. 200, вр. чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗУТ, аналогично чл. 59 ЗТСУ (Изм. - ДВ, бр. 34 от 2000 г.), отм., вр. чл. 54, ал. 1 ППЗТСУ /отм./). Ето защо, въпреки посочването в уточнението на ищцата /л.138/, съобразно констативния
н.а. на ищцата от 1994 г. на няколко придобивни основания,
вкл. давностно владение, същото по отношение на
спорната реална част може да бъде обсъждано като придобивен
способ едва след 28.04.2000 г.
При фактическите изводи за упражняваната
в годините от ответниците, респ. от праводателите им фактическа власт върху имота, няма доказателства,
от които в необходимата степен на пълно
и главно доказване – арг. чл. 154 ГПК, да се
установява ищцата да е упражнявала фактическа власт – несъмнителна, явна,
спокойна, върху спорната реална част, поради
което съдът намира за недоказани доводите за изтекла в нейна полза придобивна давност (след
28.04.2000 г.) или
приложена по надлежния ред регулация.
Изложеното мотивира извод, че
извършеното заснемане на спорната реална част към имота на ответниците
при изготвяне на кадастралния план не съставлява грешка, тъй като с оглед неприлагане
на дворищната регулация и отпадане отчуждителното
действие на ДРП, ищцата не е неин собственик, а ответниците
притежават собствени права върху същата, във връзка с което упражняват и
фактическата власт върху спорната реална част, поради което и исковете за установяване
грешка в кадастралната карта поради съществуващо в полза на ищцата право на
собственост върху спорната реална част и предаване на владението върху нея
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Без разглеждане следва да бъде
оставено искането на ответниците за отмяна на констативния
нотариален акт от 1994 г., с който ищцата се легитимира. Съобразно общите правила
на охранителните производства отмяната на констативния нотариален акт е законна
последица от уважаването на иск с предмет засегнато право на собственост на
ищеца, с който със СПН се признават права на засегнато от охранителния акт лице
(така
и ТР № 3/2012 г. на ВКС), а в конкретния случай насрещни искове не са предявени.
Приложението на чл. 537, ал. 2 ГПК е служебно задължение на съда относно
констативен нотариален акт на ответника, но не и на ищеца, ако искът бъде
отхвърлен, като в идентичен смисъл са и разрешенията в мотивите към Определение
№ 183/15.08.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1334/2022 г.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в
полза на ответниците следва да бъдат присъдени
разноски – 600 лв. платено от отв. Б.И. адвокатско
възнаграждение /л.284/, както и по 500 лв. – платени от Р.М. и Г.И. адвокатски
възнаграждения, видно от договорите за правна защита на л. 164 и сл. Уговорената
като възнаграждение в последните договори /л.164 и сл./ сума от по 100 лв.,
платима допълнително в кантората на представляващия адвокат на 17.12.2021 г.,
няма доказателства да е реално платена, поради което не следва да бъде
присъждана. Ответницата Й. С. няма данни да е сторила разноски.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от В.Г.Г., ЕГН ********** срещу Г.П.И., ЕГН **********, Р.М.М., ЕГН **********, Б.А.И., ЕГН ********** и Й. С.С., ЕГН ********** обективно и субективно кумулативно
съединени искове по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и
чл. 108 ЗС за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
в отношенията между страните, че В.Г.Г. е собственик на реална част с площ 325 кв.м., заснета в
одобрената със Заповед РД-1891/13.10.2008 г. кадастрална карта като част от
западната част от имот с идентификатор ****, находящ
се в гр. П., кв. „***“, ул. „****, изобразена графично в зелен цвят с буквено
означение по т. БВГДЕЖБ на скицата на л. 311 по повторната съдебно-техническа
експертиза, по отношение на която част да е налице грешка в Кадастралната
карта, одобрена със Заповед № РД-18-91/13.10.2008 г. на Изпълнителния директор
на АГКК, последно изменение със Заповед № 18-2374-10.03.2014/10.03.2014 г. на
Началника на СГКК – П., при заснемането и нанасянето й като част от западната
част от имот с идентификатор ****, находящ се в гр. П.,
кв. „***“, ул. „****, изобразена графично в зелен цвят с буквено означение по
т. БВГДЕЖБ на скицата на л. 311 по повторната съдебно-техническа експертиза, вместо като част от източната част на
имот ****, находящ се в гр. П., кв. „***“, ул. „****,
и ОСЪЖДАНЕ на Г.П.И., Р.М.М., Б.А.И. и Й. С.С. да предадат на В.Г.Г. владението върху реална част с площ 325 кв.м., нанесена в одобрената със
Заповед РД-1891/13.10.2008 г. кадастрална карта като част от западната част от
имот с идентификатор ****, находящ се в гр. П., кв. „***“,
ул. „****, изобразена графично в зелен цвят с буквено означение по т. БВГДЕЖБ
на скицата на л. 311 по повторната съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН **********
да заплати на Г.П.И., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500,00
лева – разноски пред Районен съд П..
ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН **********
да заплати на Р.М.М., ЕГН ********** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 500,00
лева – разноски пред Районен съд П..
ОСЪЖДА В.Г.Г., ЕГН **********
да заплати на Б.А.И., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 600,00
лева – разноски пред Районен съд П..
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд П. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните на осн. чл. 7, ал. 2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.