Определение по дело №471/2019 на Окръжен съд - Кюстендил

Номер на акта: 634
Дата: 24 септември 2019 г. (в сила от 24 септември 2019 г.)
Съдия: Калин Кирилов Василев
Дело: 20191500500471
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

гр. Кюстендил, 24.09.2019 г.

 

 

КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание от двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА

                                                         ЧЛЕНОВЕ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА

                                                                           КАЛИН ВАСИЛЕВ-мл. съдия

 

 

 Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в.ч.гр.д. №471/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава XXI, чл.274-чл.278 от ГПК.

 

Образувано е по частна жалба с вх. №9985/17.07.2019г. от „***” ЕАД, ЕИК:*********, чрез процесуалния представител – адв. З. Й. Ц. – САК, съдебен адрес:***, против Определение 943/01.07.2019г., постановено по гр.д. 23/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е оставена без разглеждане като недопустима молба от „***” ЕАД  за изменение на Решение 339/20.05.2019г. по описа на ДРС в частта за разноските. 

Въззивникът намира атакувания акт за неправилен и иска да бъде отменен. Намира, че неправилно съдът е определил възнаграждението за процесуалния представител по иск с правно основание чл.422 от ГПК в размер на 100 лв., вместо претендираните общо 360 лв., от които 300 лв. е минималното адвокатско възнаграждение, съгласно Наредба 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 60 лв., представляващи данък върху добавената стойност. Жалбоподателят счита за неверен извода, че не е представен списък за разноските, който според него се намирал в молба становище. От това следвало, че актът е необоснован, тъй като почивал на действителните факти. Твърди, че разноските са били поискани още с исковата молба, а освен това и в допълнителна молба, която според въззивника е депозирана преди проведено на 23.04.2019г. съдебно заседание, в която се намирал и списъкът за разноски.    

 

           Окръжен съд-Кюстендил, след като служебно провери валидността на акта и допустимостта в обжалваната му част, запозна се с материалите по делото и намери от фактическа страна следното:

 

          Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в хипотезата на чл.274, ал.1, т.1 от ГПК.

          Ищцовото дружество е предявило на 07.01.2019г. искова молба – установителен иск, в която е поискало присъждане на разноски, както по заповедното производство, предхождало исковата молба в общ размер на 385лв., така и разноските по инициираното с молбата производство, също в размер на 385 лв., от които 25 лв. държавна такса и 360 лв. адвокатско възнаграждение. Приложен е договор за правна защита и съдействие между дружеството и процесуалния представител, така и фактура за платено адвокатско възнаграждение в посочения размер 360 лв., от които 60 лв. са начислен данък върху добавената стойност. Образувано било гр.д. 23/2019г. по описа на Районен съд – Дупница. На 22.04.2019г. е предявена молба-становища, в която освен становище по предмета на спора, на основание чл.78 от ГПК е поискано присъждане на разноски в полза на ищеца /пред първоинстанционния съд/, като в самата молба-становище е включен списък на разноските по чл.80 от ГПК и са цитирани, сумите – 25 лв. за образуване на делото и 360 лв. за адвокатско възнаграждение. На следващия ден – 23.04.2019г. е проведено открито съдебно заседание по делото, а на 20.05.2019г. е постановено Решение №399 по гр.д. 23/2019г. на ДРС, с което е отхвърлен иска на „***“ ЕАД, тъй като в хода на делото длъжникът е платил изцяло задължението си, но и същият е осъден да заплати  разноските на ищцовото дружество в общ размер на 125 лв., от които 25 лв. за образуване на делото и 100 лв. за платено юрисконсултско възнаграждение. С молба ищецът е поискал на основание чл.248, ал.1 от ГПК изменение на решението в частта за разноските, като вместо 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение бъдат присъдени 360 лв. за адвокатско възнаграждение. Г. е изразил писмено становище, че присъдените 125 лв. на ищцовото дружество са достатъчни. ДРС е постановил Определение на 01.07.2019г. по гр.д. 23/2019г. /обжалваният в настоящото производство акт/, с което оставил без разглеждане молбата от ищцовото дружество като недопустима. Мотивите на съда са, че не е представен списък на разноските, съгласно чл.80 от ГПК. В тази насока се сочи разрешението, дадено в т.9 от ТР 6/2012г.  по ТД6/2012г. на ОСГТК на ВКС.

 

       От правна страна, съдът намира следното:  

 

       Разгледана по същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:

         Не е верен изводът на първоинстанционния съд, че е приложима т.9 от ТР 6/2012г.  по ТД6/2012г. на ОСГТК на ВКС, във вр. чл.80, изр. второ от ГПК. Ищецът е представил списък на разноски в молбата-становище, входирана в съда на 22.04.2019г., т.е. един ден по-рано от последното открито съдебно заседание по делото, с което настоящата съдебна инстанция намира, че е изпълнено условието по чл.80, изр. първо от ГПК - да е представено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Действително списъкът за разноски по чл.80 от ГПК, в случая, не съществува на самостоятелен хартиен носител, а е част от молба, в която се съдържа и становище по спора, но това не може да елиминира извода, че списъкът е представен на съда преди приключване на последното заседание. В този смисъл не е приложима т.9 от ТР 6/2012г.  по ТД6/2012г. на ОСГТК на ВКС, тъй като в нея се коментира характера  на сезиращия акт – неоснователна или недопустима е молбата за разноски, когато не е представен списък.

       Ето защо, настоящият състав на Окръжен съд – Кюстендил, ще отмени определението на Районен съд – Дупница като неправилно и ще върне делото за произнасяне от съда на искането за разноски.

     

    По обжалваемостта:

 

    С оглед характера на настоящия акт, като непреграждащ производството, а тъкмо обратното, същият е необжалваем.

 

   Водим от горното, Окръжен съд – Кюстендил

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

ОТМЕНЯ Определение №943/01.07.2019г., постановено по гр.д. №23/2019г. по описа на Районен съд – Дупница, с което е оставена без разглеждане молба от „***” ЕАД  за изменение на Решение №339/20.05.2019г. по описа на ДРС в частта за разноските.

ВРЪЩА делото на Районен съд – Дупница за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                              ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                                2.