Решение по дело №14708/2019 на Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

гр. София, 26.08.2021 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II „Г“ въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: TАТЯНА ДИМИТРОВА

          ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА

                                 Мл. с. МАРИЯ ИЛИЕВА

 

при секретаря Алина Тодорова, като разгледа докладваното от младши съдия Илиева гражданско дело № 14708 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 161494 от 09.07.2019 г., постановено по гр. дело № 85064/2017 г., Софийският районен съд, III ГО, 158 състав, е отхвърлил предявените по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Ч.Е.Б.“ АД срещу Т.П.К. установителни искове с правно основание чл. 79 ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумите от 1000,30 лева, представляваща цена на доставена електрическа енергия за абонатен № 300041400287, за периода от 13.12.2015 г. до 11.08.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК - 13.10.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, както и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 87,49 лева, представляваща лихва за забава върху задължението за доставена електрическа енергия за периода от 16.02.2016 г. до 06.10.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 25.10.2017 г. по ч.гр. дело № 73604/2017 г. на СРС, ГО, 158 състав.

В законоустановения срок срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Ч.Е.Б.“ АД чрез адв. П.И., в която прави оплакване, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като първата съдебна инстанция не е преценила правилно събраните по делото доказателства - фактури и справки, от които се установява, че ответникът има качеството на потребител. Сочи, че в кориците на делото се намират доказателства, установяващи заявеното от ответника желание да му бъде открита партида, което му дава качеството на потребител, поради което се установява, че между страните е налице облигационна връзка по договор за продажба на електрическа енергия, по който ищецът е изпълнил задълженията си. Излага, че доставчикът на електрическа енергия няма задължението да проверява кой е имотът, за който се открива партида. С оглед изложеното, моли решението да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, е което исковете да бъдат уважени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. В депозирана преди съдебното заседание молба поддържа въззивната жалба, излага доводи по същество на спора. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В срока за отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 от ГПК, такъв не е постъпил от въззиваемата страна Т.П.К.. В открито съдебно заседание назначеният особен представител на страната - адв. Л.П. прави искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и решението да бъде потвърдено. Представя писмени бележки.

Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор в рамките на заявените с въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр.2 ГПК.

Ищецът в първоинстанционното производство „Ч.Е.Б.“ ЕАД е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 13.10.2017 г. г. срещу Т.П.К., по което е образувано ч. гр. дело № 73604/2017 г. на CPC, III ГО, 158 състав, по което на 25.10.2017 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е предмет описаните в диспозитива на обжалваното решение вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.

Заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника пори условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК поради което и в срока по чл. 415, ал. 2 от ГПК заявителят, съгласно дадените от съда указания, е предявил установителни искове с предмет всички вземания, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело.

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че ответникът е потребител на електрическа енергия, че такава е реално доставена за исковия период, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

С проекта си за доклад на делото първоинстанционният съд е посочил правната квалификация на предявените искове, като правилно е очертал кръга на правнорелевантните факти, подлежащи на доказване, разпределил е доказателствена тежест за същите, указал е за кои обстоятелства страните не сочат доказателства.

Във връзка с направеното с отговора на исковата молба от ответника оспорване на качеството на потребител на услугите, предоставяни от ищеца, с проекта за доклад по делото по реда на чл. 146, ал. 2 от ГПК първоинстанционният съд е указал на ищеца, да уточни на какво основание твърди, че ответникът е придобил качеството на потребител на електрическа енергия, като е указал на страната, че не сочи доказателства, че през исковия период се е намирал в облигационно правоотношение с ответника и че последният има качеството на потребител на електрическа енергия.

В изпълнение на указанията на съда, ищецът е завил, че ответникът е бил наемател на процесния имот, за който е открита партида с клиентски № 300041400287, за обект, представляващ апартамент № 1, в гр. София, ул. „********, в който е монтиран електромер с фабричен номер № 40037214.

Правоотношението по доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба в Закона за енергетиката, който регламентира правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди като произтичащо от договор, при държавно регулирани цени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл. 98а. /нов - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.07.2007 г./ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично известни общи условия, предложени от крайния снабдител и одобрени от ДКЕР /писмена форма на договора не е предвидена/. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила за клиентите на крайния снабдител, без изрично писмено приемане /чл. 98а, ал. 4 от ЗЕ/.

По силата на законовата уредба, продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач - крайният клиент /чл. 91-92, вр. чл. 97-98а от ЗЕ/. След измененията на ЗЕ /ДВ, бр. 54/2012 г. /, в сила от 17.07.2012 г., битов клиент по смисъла на § 1, т. 2 а от ДР на ЗЕ е клиент, който купува електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 41 б от ДР на ЗЕ в сила от 17.07.2012 г., изм. ДВ, бр. 35/2015 г., потребител на енергийни услуги е: а/ краен клиент, който купува енергия и/или б/. ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия.

Съгласно § 27г от ДР на ЗЕ краен клиент е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ за собствено ползване, а в чл. 92, т. 4 от ЗЕ понятието краен клиент е уредено като страна по сделка с електрическа енергия. С оглед на това, за да е налице качеството потребител на енергийни услуги, следва да е налице договор за продажба на електрическа енергия на енергийни услуги. Легалната дефиниция на понятието „битов клиент“ е в § 1, т. 2а от Допълнителните разпоредби на ЗЕ, а преди - § 1, т. 42 ДР (отм.); на ЗЕ и се отнася и за правоотношението по договора по чл. 97, ал. 1, т. 4 от ЗЕ. Чрез нея ЗЕ свързва качеството на длъжник с качеството на собственик или на носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения имот, доколкото доставяната енергия е за „собствени битови нужди“ и друго не е уговорено с крайния снабдител. Договорната свобода, предвидена в чл. 9 ЗЗД, допуска и при това правоотношение клиент на доставената електроенергия за битови нужди да е друг правен субект - онзи, който ползва електроснабдения имот със съгласието на собственика, респ. с титуляра на вещното право на ползване и същевременно е сключил договор за продажба на електрическа енергия за същия имот /в този смисъл Решение № 205 от 28.02.2019 г. по гр. д. № 439/2018 г. на III ГО на ВКС/, на което основание се позовава ищеца.

Според чл. 4, ал. 3 от ОУ, правата и задълженията на потребител на електрическа енергия за битови нужди може да упражнява и друго лице при условие, че собственикът или титулярът на вещното право на ползване на имота е предоставил изрично писмено съгласие, дадено пред продавача или пред нотариус с нотариална заверка на подписа, това лице да бъде потребител на електрическа енергия за определен срок, като в този случай собственикът, респективно лицето с учредено вещно право на ползване по отношение на електроснабдения имот, носи солидарна отговорност пред продавача за консумираната в имота електроенергия.

В конкретния случай, за обосноваване качеството на ответника на потребител на услугите, предоставяни от ищеца, последният се е позовал на факта, че ответникът е наемател на имота, за който е открита партида с клиентски № 300041400287 и представляващ апартамент № 1, в гр. София, ул. „********, където е монтиран електромер с фабричен номер № 40037214. Същевременно с молбата от 21.03.2019 г. е представил доказателства, от които се установява, че ответникът е подал заявление-декларация за откриване на партида - стар абонатен № **********, където е бил монтиран електромер с фабричен № **********, за сключване на договор за продажба на електрическа енергия за небитови нужди за имот, представляваш склад, находящ се в гр. София, район „********, на който е даден нов клиентски № 310830193968, както и договор за наем на посочения имот (лист 86-91). По делото не са представени доказателства, относими към клиентския номер, за който са издадени едностранно подписаните от ищеца и неподписани от ответника фактури, както и такива установяващи връзката на ответника с описания във фактурите недвижим имот, където е монтиран електромер с фабричен номер № 40037214. Поради това настоящият състав на въззивния съд счита, че фактът, че ответникът е бил наемател в имота, в който е било монтирано СТИ с фабричен № 40037214, отчитано за периода от 13.12.2017 г. до 11.08.2017 г., за който се претендира заплащане на електрическа енергия, не е доказан по начин покриващ стандарта на чл. 154, ал. 1 от ГПК - при условията на пълно и главно доказване, тъй като не се доказа, че ответникът е наел имота и е подал заявление за доставка на електрическа енергия именно в този имот.

Ето защо, както правилно е приел и първоинстанционният съд в обжалваното решение, предявеният иск е неоснователен и като такъв правилно е бил отхвърлен.

При липса на валидно възникнало главно задължение, неоснователна се явява и акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за процесния период.

С оглед изложеното и предвид предмета на проверка, въведен с въззивната жалба същата е неоснователна, а при съвпадение на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд решението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено.

 

По разноските:

При този изход на спора, разноски на въззивника не се дължат.

Въззиваемата страна не е заявила претенция за присъждане на разноски, освен това не е сторила такива, поради което разноски не следва да се присъждат.

Така мотивиран, Софийският градски съд

 

РЕШИ:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 161494 от 09.07.2019 г., постановено по гр. дело № 85064/2017 г. на Софийския районен съд, III ГО, 158 състав.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                                 2.