О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
гр. Кюстендил,
Кюстендилският
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание
на двадесет и първи май
през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ваня
Богоева
ЧЛЕНОВЕ:
Евгения Стамова
Веселина Джонева
като
разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в.ч.гр.д. № 166
по описа за 2020 г. на КнОС и за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274
и сл. от ГПК.
Образувано
е по постъпила частна жалба от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „България“ №49, бл.53Е, вх.В, действащо чрез процесуалният
представител по пълномощие адв. Н.М.Л., насочена срещу разпореждане от
Постановеният от първостепенния съд
съдебен акт се обжалва в частта, с която съдът е оставил без уважение заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано от „Профи
Кредит България“ ЕООД, ЕИК **********
срещу С.Е.И., ЕГН **********, с адрес: *** за вземане за сумата от **** лева, представляваща неплатено възнаграждение по закупен пакет от
допълнителни услуги, произтичащо от сключен между страните договор за
потребителски кредит №30034856854 от
Частният жалбоподател обжалва
постановеното от РС – Дупница разпореждане, релевирайки доводи за неговата
неправилност. По-конкретно се твърди, че са неправилни изводите на
първоинстанционния съд, че Споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги е нищожно поради противоречие със закона на основание чл.
10а от ЗПК, съответно - че същото е недължимо от длъжника по договора. Твърди
се, че в конкретния случай уговорените със споразумението допълнителни услуги
представляват услуги/дейности, които ще се извършат по повод договора за кредит
– промяна на погасителния план чрез отлагане или намаляване на до 6 погасителни
вноски или промяна на падежа им. На следващо място се излага, че сключването на
споразумение за предоставяне на допълнителен пакет услуги, съгласно условията
на договора и ОУ, не е задължително условие за отпускане на кредита, то е по
избор на потребителя и зависи само от неговата воля, поради което разходите за
този пакет допълнителни услуги, не се включват в ГПР, съгласно пар. 1 от ДР на
ЗПК. От твърдението, че уговарянето на предоставяне на пакет допълнителни
услуги е по избор на кредитополучателя, се прави извод, че не се касае за
неравноправна клауза. Сочи се още, че споразумението е било предоставено на
кредитополучателя при сключването на договора за потребителски кредит, заедно с
останалите изискуеми документи, и той е могъл да се запознае със съдържанието
му, съответно волята му е била именно за сключване на това споразумение.
Претендира се отмяна на разпореждането на ДнРС и постановяване издаване на
заповед за изпълнение относно всички претендирани от частния жалбоподател
вземания.
Кюстендилският
окръжен съд, след преценка на изложените в частната жалба доводи, както и
събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Заповедният
съд е бил сезиран с подадено заявление по чл. 410 от ГПК от „Профи Кредит
България“ ЕООД, с което се поддържа искане за издаване на заповед за изпълнение
против С.Е.И., ЕГН ********** за парично вземане в размер на : ** лева – главница; ** лева договорна лихва за периода от
Към
заявлението, съобразно изискването на чл.410, ал.3 ГПК са представени: Договор
за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ № 30034856854; Общи условия на
„Профи Кредит България“ ЕООД; Погасителе план към процесния договор за
потребителски кредит; Стандартен европейски формуляр за предоставяне на
информация за потребителските кредити.
Съдът
с разпореждане от
При
така установеното от фактическа страна, КнОС от правна приема следното:
Частната
жалба е допустима, доколкото е подадена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от
лице, имащо правен интерес от обжалване. По същество въззивният съд я приема за
неоснователна. Съображенията в тази насока са следните:
В заповедното
производство съдът извърша преценка дали е дължимо претендираното от заявителя
вземане срещу длъжника. Отделно от тази преценка, съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2
и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали
искането, в неговата цялост или част, не противоречи на закона и добрите нрави,
съответно дали искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен
с потребител или е налице обоснована вероятност за това. Следователно в
заповедното производство съдът осигурява реализация само на
-
2 -
правнозащитими права. За
неравноправни клаузи, като такива противоречащи на закона, съдът следи служебно
и в заповедното производство, в изпълнение на правомощията си по чл. 411, ал.
2, т. 3 от ГПК.
В
изпълнение на коментираните правомощия и след запознаване с депозираното
заявление, ведно с доказателствата към него, съдът намира, че в процесния
договор за потребителски кредит е налице вероятна неравноправност досежно
т.нар. „споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги“.
Видно
от представения договор за потребителски кредит и споразумение към него, договорът
е сключен за сумата от ***
лева, предоставена за срок от 24 месеца, при уговорени ГПР 44, 98% и ГЛП 38, 30%,
както и при уговорено възнаграждение за избран пакет от допълнителни услуги – *** лева /в
заявлението е поискана сумата от *** лева
като възнаграждение за този пакет услуги/ – приоритетно разглеждане и изплащане
на потребителски кредит; възможност за отлагане на определен брой погасителни
вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;
възможност за смяна на датата на падежа и улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
Установява
се, че сумата от *** лева не е предоставена за ползване от страна на длъжника
като заем, а представлява уговорка по сключения договор за потребителски
кредит, която предоставя възможност на длъжника да се ползва от допълнителен
пакет услуги по договора за заем. Установява се и обстоятелството, че
погасителната вноска по договора за кредит, освен главница и възнаградителна
лихва, включва и парична сума по този допълнителен пакет услуги. Заплащането на
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги е уговорено и в т. VI от договора.
По
твърденията на заявителя-частен жалбоподател в т. 12 от Заявлението, преди да
бъде сключен процесният договор за потребителски кредит между длъжника и
заявителя, длъжникът е отправил до "Профи Кредит България" ЕООД
искане за отпускане на кредит. На длъжника е била предоставена предварително
цялата изискуема от ЗПК информация досежно параметрите на договора под формата
на Стандартен европейски формуляр. Сочи се, че след одобряването на отпускането
на кредита, между страните е бил сключен процесният договор за потребителски
кредит. Твърди се, че заявителят е изпълнил коректно задълженията си по
договора, като е предоставил на длъжника сумата, а длъжникът е заплатил една
погасителна вноска и след това е спрял плащанията по процесния договор, поради
което дължи непогасената част от главницата, договорното възнаграждение,
неплатеното възнаграждение за допълнителен пакет услуги, както и лихви.
При
съобразяване на разпоредбите на Закона за защита на потребителите и Закона за
потребителския кредит, настоящият състав намира, че клаузата за дължима такса
за допълнителен пакет услуги е нищожна.
На
първо място съдът приема, че възнаграждението, което се е задължил да заплати
потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги не отговаря на
изискванията на закона, тъй като не е формирана цена за всяка от услугите по
отделно, т. е. така уговореното възнаграждение не отговаря на императивните
изисквания на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се
събират такси и/или комисиони, да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
На
второ място, при така описаните допълнителни услуги, съдът не споделя
твърденията на жалбоподателя, че тези услуги не са свързани с дейността на
заявителя по кредитиране, а само с необходимостта от скорошно получаване на
исканата сума и с непредвидени житейски обстоятелства, които го препятстват да
изпълнява задълженията си по погасителния план, поради което не е налице
забраната по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Касае се за дейности, които представляват
типични и характерни договорни права – да се одобри кредитът, да се измени падежната
дата, да се реорганизира правоотношението, да се адаптира към променените
условия и т. н., които по съществото си произтичат от наличието на договорно
правоотношение между равноправни субекти кредитодател и кредитополучател. Съдът
намира, че описаните допълнителни услуги са свързани изцяло с дейността по
усвояване и управление на кредита, поради което съгласно чл. 10а, ал. 2 от ЗПК
кредиторът не може да въвежда и изисква заплащане на подобни такси.
На
следващо място, съобразени общо като стойност с останалите договорни
ангажименти, надхвърлят лимита, въведен с чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което определя
тази клауза за неравноправна. Таксата е и несъразмерно висока спрямо отпуснатия
кредит - видно е, че при отпуснат кредит в размер на *** лв., уговореното възнаграждение за закупен
пакет от допълнителни услуги е *** левав., което води до съществено и неоправдано
обременяване на потребителя.
Наред
с това, заплащането на това възнаграждение от потребителя е предварително, т.
е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на
изброените по-горе услуги, както е посочено и в самото Споразумение, и е без
значение дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на
сключения между страните Договор. Според настоящия състав възможността за
предоставяне на тези допълнителни услуги не е равностойна на реалното им
предоставяне. Отделно, за да се възползва длъжникът от всички допълнителни
услуги по сключеното споразумение се изисква одобрение от кредитора, което,
освен всичко останало, означава, че той следва да плати предварително за
възможност, която обаче изцяло зависи от волята на кредитора.
Изложеното
обуславя категоричен извод за явна нееквивалентност на двете престации по
споразумението за закупуване на пакет от допълнителни услуги. Срещу гарантиране
на възможност за ползване на изброените в пакета допълнителни услуги ответникът
дължи заплащане на горепосочената сума. Насрещната престация е до такава степен
нееквивалентна на дължимото възнаграждение,
че практически може да се приеме, че престация липсва.
Законът
не дефинира понятието "накърняване на добрите нрави" по смисъла на
разпоредбата на чл. 26, ал.1, предл. 3 от ЗЗД. Съдебната практика приема, че
противоречие с добрите нрави е налице тогава, когато
- 3 -
сделката противоречи на
общо установените нравствено етични правила на морала. Съгласно разпоредбата на
чл. 9 от ЗЗД, страните са свободни да определят съдържанието на договора, но
тази свобода на договарянето не е безгранична – повелителните норми на закона и
добрите нрави са определени като нейна граница. Нарушението на добрите нрави
обаче следва да се разглежда с оглед защитата на обществените отношения като
цяло, а не само с оглед индивидуалния интерес на конкретен правен субект.
„Накърняване
на добрите нрави" е налице, когато с оглед установените в обществото норми
на поведение и общоприетия морал, сделката или договорът се явяват несъвместими
с тях. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи
принципи или произтичат от тях. Например един от тях е принципът на
справедливостта, който в гражданските правоотношения изисква да се закриля и
защитава всеки признат от нормите на гражданското право интерес, като се търси
максимално съчетаване на интересите на отделните правни субекти -
противоречието с този принцип може да доведе до нищожност на сделка при която
са договорени насрещни престации в явна
нееквивалетност една спрямо друга.
Нееквивалентността
на насрещните престации по споразумението за закупуване на пакет от
допълнителни услуги е в степен, която според съда нарушава изискването за
справедливост и респективно - накърнява добрите нрави. Всяка от допълнителните
услуги касае сключването или изпълнението
на договора за потребителски кредит, предвид което, следва да се отчете, че се
касае до съглашение, при който има
икономически по-слаба страна и заплащането на бъдещи възможности е оценено на
сума надхвърляща максимално допустимата
сума за възнаграждение на кредитора и предвид разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК.
Нищожната сделка не е правопораждащ конкретно правоотношение
юридически факт, поради което и от процесното споразумение за закупуване на
допълнителни услуги не е възникнало задължение за длъжника да заплати
претендираната сума от 1485.12 лева.
Воден
от горното, КнОС
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от
Определението
не подлежи на обжалване.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: