№ 119
гр. С. , 29.03.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и девети март, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя С. Шопова
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно частно
гражданско дело № 20215400500099 по описа за 2021 година
Производството е по чл274,ал.1т.1 във вр. с чл.229,ал.1т.1 ГПК.
Постъпила е частна жалба с вх.№723/03.02.2021г от “УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК” АД, със седалище и адрес на управление гр. С., район В., пл.
“С.Н.," №7, с ЕИК *********, чрез пълномощника адв. И.С.И. срещу
протоколно определение от 01.02.2021г. по гр.д. №521/2020г. по описа на
районен съд – С. Твърди ,че „ДЖОИ“ О* е ищец по главните искове и
ответник по насрещния иск, а“.ПОБЕДА“ АД е ответник по главните искове и
ищец по насрещния иск и „УниКредит Булбанк“ АД - трето лице-помагач на
страната на „ПОБЕДА” АД. Твърди ,че третото лице-помагач е
конституирано с определение №2 от 04.01.2021 г. по гр.д.
№20205440100521/2020г. по описа на районен съд - С..Твърди ,че в открито
съдебно заседание 01.02.2021г. от 11.00 часа, са били докладвани молби от
ищеца по главните искове „ДЖОЙ“ О* и ищеца по наслещния иск
-„ПОБЕДА“ АД, подадени в деловодството на районен съд - С. на 29.01.2021
г., с които се иска спиране на производството по делото на основание чл.229,
ал.1, т.1 от ГПК - по съгласие на страните. По подадените молби
пълномощникът на третото лице помагач на ответника адв.И. е изразил
изрично становище за несъгласие с поисканото спиране на производството
по делото.С обжалваното протоколно определение районен съд –С. е спрял
производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК - по
съгласие на страните. Счита ,че това определение е незаконосъобразно и
моли съда да го отмени и върне делото на районен съд-С. за продължаване на
съдопроизводствените действия По смисъла на закона, третото лице-помагач
не е главна страна в производството, а допълнителна такава, която не е страна
в материалното правоотношение, което е предмет на спора. Но третото лице
встъпва в производството, за да подпомага в свой интерес главната страна, в
полза на която е встъпило, като встъпването се допуска само при наличие на
1
правен интерес за встъпилото лице, който е пряк и произтича от това, че
съдебното решение ще окаже въздействие не само върху правното положение
на главната страна, но и върху това на третото лице - в отношенията му с тази
главна страна С оглед горното счита ,че в разпоредбата на чл.221, ал.1 от
ГПК изрично е предвидено, че конституираното и встъпило трето лице-
помагач по делото има право да извършва всички съдопроизводствени
действия, с изключение на действията, представляващи разпореждане с
предмета на спора - т.е. встъпилото трето лице е страна по делото,
разполагаща с всички процесуални права извън посочените законови
ограничения, включително и с процесуалните права, касаещи движението и
развитието на производството. И тъй като третото лице е встъпило в защита
на свой правен интерес, който чрез встъпването брани, счита ,че на него не
му е безразлично движението и развитието на производството.В разпоредбата
на чл.229, ал.1, т.1 във вр. с ал.З от ГПК е предвидена възможността
производството да бъде спряно по съгласие на страните само веднъж в една
инстанция, като съгл. разпоредбата на чл.231, ал.1 от ГПК спряното по
съгласие на страните производство се прекратява, ако в 6-месечен срок от
спирането му никоя от страните не е поискала възобновяването му. Счита ,че
спирането на производството по реда на чл.229, ал.1, т.1 от ГПК не е
действие, представляващо разпореждане с предмета на делото. Затова счита,
че за надлежното спиране на производството по този ред е необходимо и
съгласието на третото лице, тъй като за него, с оглед на своя правен интерес,
който брани с встъпването си, не е безразлично движението и развитието на
производството. Моли въззивният съд да обърне внимание ,че нормата на
чл.229, ал.1, т.1 от ГПК изисква съгласие на страните, без да ги диференцира
на главни и подпомагащи. Третото лице-помагач безспорно е страна в
производството, редом с главните, като процесуалните му права са
ограничени единствено от посоченото в чл.221, ал.1 от ГПК. Ако
законодателят считаше, че за спирането по реда на чл.229, ал.1. т.1 от ГПК е
меродавна волята само на главните страни, това би намерило изрично
отражение в правната норма, като счита стеснителното и тълкуване за
недопустмо. Процесуалните права на третото лице са признати и гарантирани
от процесуалния закон като възможност то да защити именно своя правен
интерес, обосновал встъпването, дори и в хипотеза на шиканиране на процеса
от главните страни и/или водене на симулативен процес от тяхна страна в
ущърб на третото лице. А от материалите по делото и от процесуалните
действия на главните страни счита ,че личи съгласуваност в процесуалните
им действия, насочена към провеждането на симулативен процес в ущърб на
правата на третото лице.Доведено докрай, разбирането на
първоинстанционния съд, че може законосъобразно да спре производството
по делото въпреки изричното несъгласие па третото лице, означава, че
третото лице не може и да поиска възобновяване на производството по реда
на чл.231, ал.1 от ГПК, за да защити ефективно правния си интерес,
обосновал встъпването му, което счита за недопустимо.С оглед основните
принципи на ГПК за състезателност (чл.8) и равенство (чл.9) в процеса, счита
за неправилно разбирането на съда за ирелевантност на съгласието, респ.
2
несъгласието на подпомагащата страна относно спирането на делото по
чл.229, ал.1. т.1 от ГПК. Нормата на чл.8, ал.З от ГПК, прогласяваща
принципа на състезателност, задължава съда да даде възможност на страните
за становище по въпросите, касаещи движението на делото, а нормата на чл.9
от ГПК. прогласяваща принципа за равенство на страните, задължава съда да
осигури на страните равна възможност да упражняват предоставените им
процесуални права, като го задължава да прилага закона еднакво спрямо
всички. Счита ,че при прогласяването на тези основни принципи на процеса
законодателят не е диференцирал страните на главни и подпомагащи, както
не ги е диференцирал и в нормата на чл.229, ал.1. т.1 ГПК, поради което
счита за неправилно стеснителното тълкуване на последната, извършено от
първоинстанционния съд при постановяване на обжалваното
определение.Поради това намира ,че при изричното несъгласие на страната,
конституирана като трето лице-помагач, съдът не е следвало да спира
производството по делото на осн. чл.229, ал.1, т.1 от ГПК.Поради това моли
съда да отмени обжалваното протоколно определение от 01.02.2021г. по гр.д.
№20205440100521/2020г. по описа на районен съд - С., с което
производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.1 от ГПК, и да
укаже на първоинстанционния съд да възобнови производството по делото.
В законният срок е постъпил писмен отговор с вх.
№1442/04.03.2021г. от „ДЖОЙ” О*, ЕИК *********, гр.С., чрез процесуален
представител адв. Г.Г. ,който намира ,че частната жалба е неоснователна ,
защото съгласието за спиране на производството по взаимно съгласие е
необходимо да бъде налице само между ищеца и ответника. Без значение е
противопоставянето на частния жалбоподател, който е подпомагаща
страна.Счита ,че подпомагащата страна не може да извършва никакви
действия, представляващи разпореждане с предмета на делото колкото и
съществено да я засягат, включително не може да се противопостави на
оттегляне на иска или на даване на съгласие за оттегляне на иска. Per
argumentum a fortiori след като не може да предотврати прекратяване на
производството, което осуетява защитата и в него, още по-малко може да
предотврати спирането му, което само забавя защитата и в него.Именно
защото за спиране по взаимно съгласие се изисква съгласие на ищеца и
ответника, а не и на останалите участници в производството, чл. 229, ал. 2
ГПК изрично изисква съгласие за спиране на производството от страна на
прокурора, когато той участва,. Прокурорът по начало има правното
положение на съответната страна в производството, на която участва, без да
може да извършва разпореждания с предмета на делото. Тъй като прокурорът
не може да извършва действия на разпореждане, ГПК е трябвало да предвиди
изрично, че прокурорът дава съгласие за спиране на производството. Такова
изрична разпоредба обаче липсва за подпомагащите страни. Поради това
счита ,че по общо правило съгласие за спиране по взаимно съгласие на друг
участник в производството, освен ищеца и ответника не е необходимо.
Липсата на съгласие и дори изричното противопоставяне от страна на
подпомагаща страна е без значение.Поради това моли съда да
постанови определение, с което да остави в сила обжалваното определение за
3
спиране на производството по взаимно съгласие.
С.ският окръжен съд в настоящият си състав намира ,че частната
жалба е процесуално допустима.Депозирана е от надлежно упълномощен
процесуален представител , в законният срок , с внесена държавна такса ,
срещу акт на съда , който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Процесуалният закон признава на подпомагащата страна
самостоятелно право на жалба, чието упражняване може да има за цел
единствено постигане на благоприятен за подпомаганата страна изход на
делото, не и защита на материални права на обжалващия, произтичащи от
вътрешните отношения с подпомагания
Законът дава право на трето лице помагач на ответника да
извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която
помага, с изключение на действията, представляващи разпореждане с
предмета на спора чл. 221, ал. 1 от ГПК, която разпоредба изрично изключва
възможността третите лица – помагачи да извършват "действията,
представляващи разпореждане с предмета на спора.
В конкретният случай „ДЖОИ“ О* е ищец по главните искове и ответник по
насрещния иск, а“.ПОБЕДА“ АД е ответник по главните искове и ищец по
насрещния иск ,а „УниКредит Булбанк“ АД е трето лице-помагач на
страната на „ПОБЕДА” АД. Третото лице-помагач е конституирано с
определение №2 от 04.01.2021 г. по гр.д. №521/2020г. по описа на районен съд
- С.. Процесуалната "самостоятелност на встъпилото лице важи само относно
процесуалните действия, с които се подготвя решението, но не и спрямо
действията, които представляват разпореждане с иска или с предмета на
делото (чл. 221, ал. 1).
Съдът констатира ,че пред районен съд гр.С. са били подадени от главните
страни в процеса - молба от „Джой“О* гр.С. с вх.№621/29.01.2021г. с искане
за спиране на производството по делото по съгласие на страните на
основание чл.229,ал.1т.1 ГПК и молба от „Победа „АД с вх.
№635/29.01.2021г.В този случай главните страни в процеса могат да се
споразумеят и да постигнат спогодба по спорните въпроси и
производството да бъде прекратено ,а третото лице –помагач на ответника по
първоначалните искове не може да сключва съдебна спогодба,нито може да
предотврати прекратяване на производството по делото ,ако се постигне
спогодба .Самостоятелността на третото лице помагач важи само относно
процесуалните действия , с които се подготвя решението,но не и спрямо
действията ,които представляват разпореждане с исковете или с предмета на
делото В този смисъл е разпоредбата на чл.221,ал. ГПК /.
Съдопроизводствените действия, които третото лице има право да извършва,
4
са такива в защита на страната, която то подпомага и целят постановяване на
правилно решение по съществото на спора (вж. чл. 221, ал.2 ГПК.Помагачът
не разполага с право на иск, а определението по чл. 220 ГПК му признава
единствено право на участие в процеса за чуждите граждански права /тези на
главните страни/Поради това съгласие за спиране на производството по
делото е важно да се поиска от главните страни в процеса В противен случай
даването на съгласие от страна на третото лице –помагач на ответника за
спиране на производството по делото , би залегнало в текст на ГПК, какъвто
няма .
Поради това ще следва да бъде потвърдено като законосъобразно
протоколно определение 01.02.2021г. по гр.д. №521/2021г. по описа на
районен съд гр.С. ,с което на основание чл.229,ал.1т.1 по съгласие на
главните страни е спряно производството по делото.
Водим от гореизложеното С.ският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно протоколно
определение 01.02.2021г. по гр.д. №521/2021г. по описа на районен съд гр.С.
с което на основание чл.229,ал.1т.1 по съгласие на главните страни е спряно
производството по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението на главните страни в
процеса и третото лице помагач на ответника .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5