№ 18491
гр. София, 10.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20231110130056 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по подадена от [*******], ЕИК [*******], срещу П. П. П., ЕГН
**********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за признаване за
установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по издадената на
16.10.2022 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 48240/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
С исковата молба ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника
договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [*******],
аб. № [*******] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане
на разноски.
Ответникът, чрез адв. [*******], оспорва предявените искове, като счита, че
претенциите на ищеца са недопустими и неоснователни. Оспорва за ответника да е
налице легитимация да отговаря по предявените искове. Оспорва между страните да е
налице облигационно правоотношение, а и не било ясно за кой топлоснабден имот
претенцията се отнася. Заявява възражение за погасяване на част от вземанията по
1
давност. Излага съображения по които моли съдът да изключи от доказателствата по
делото част от представените от ищеца с исковата молба писмени документи,
евентуално за задължаване на ищеца да ги представи в оригинал по реда на чл. 183
ГПК, като тези искания не са обосновани с конкретни оспорвания. Моли исковете да
бъдат отхвърлени и в полза на ответника да се присъдят разноски.
Трето лице помагач на страната на ищеца [*******] заявява, че не оспорва
исковете.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум, дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за продажба на топлинна енергия за битови нужди за имота през исковия
период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за периода, както и че нейната
стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на
услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и
изпадането на ответника в забава. По възражението за изтичане на погасителна давност
за част от вземанията в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства,
обусловили спиране, респ. прекъсване на давността. В тази връзка съдът е обявил на
страните с доклада по делото, че не се нуждае от доказване обстоятелството, че за
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. давността за вземанията е спряла да тече по силата
на закона – чл. 3 ЗМДВИП.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им, в това число и че оспорените клаузи от общите
условия са нищожни. В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които
основава изгодни за себе си последици
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в чл.
153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
2
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда, намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност, водят до извода, че ответникът
е притежавал правото на собственост върху имота през исковия период, както
поддържа ищецът в исковата молба. Видно е от съдържанието на приобщения по
делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 27.06.1991 г., че П. П. [*******] и [*******] [*******]а са
закупили [*******], намиращ се на втори етаж в жилищна сграда [*******], построен
върху държавна земя в [*******], със застроена площ от 45,24 кв.м. В уверение, че
имотът е бил продаден на сем. [*******]и по делото е прието и писмо, вх. № П-
61414/11.07.2018 г., подписано от кмета на район [*******] Установява се на следващо
място от приетите като доказателства в производството удостоверения за наследници,
че [*******] [*******]а е починала на 07.10.1997 г. и е оставила за свои наследници по
закон съпруг П. П. [*******], починал на 15.07.2008 г., и син П. П. П. /ответникът/. Не
се твърди и по делото не са представени доказателства в тази насока П. П. [*******] да
е има други наследници по закон освен ответникът. Това обстоятелство се установява
и от представеното удостоверение за наследници на П. П. [*******].Ето защо и следва
да се заключи, че след 15.07.2008 г. ответникът е единствен собственик на процесния
имот, а доколкото не са наведени конкретни възражения към исковия период лицето да
се е разпоредило с имота и да е отпаднало качеството му на собственик на същия, то и
. ищецът при условията на пълно доказване е установил правнорелевантния главен
правопораждащ факт, че през исковия период между страните е съществувало
облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди при общи условия с оглед притежаваното от ответника право на собственост
върху имота.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ, че сградата, в която се намира жилището, е била
с непрекъснато топлоподаване през процесния период, следователно същото е било
топлофицирано. Дяловото разпределение е осъществявано от [*******], като е тази
връзка по делото са приети протокол от общо събрание на етажните собственици,
проведено на 22.08.2002 г.и договор № [*******], сключен между етажните
собственици и това дружество.
С Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
3
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и след като
етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, ответникът е обвързан
от взетото решение.
Въз основа на заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в
първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, както и
представените от третото лице помагач документи във връзка с отчитането на уредите
в процесния имот, настоящата инстанция приема, че за процесния период
количеството топлинна енергия за абонатната станция, обслужваща процесната сграда,
в която се намира топлоснабденият имот, се измерва и отчита от общ топломер,
отчитан по ел.път в началото на всеки месец. Както се посочи, дяловото разпределение
е осъществявано от [*******] в съответствие с приложимата към процесния период
нормативна уредба. През исковия период за имота е начислявана ТЕ за щранг лира –
тръбно отоплително тяло без възможност за монтиране на уред за дялово
разпределение върху същото, с оглед което и ТЕ, отдадена от същото е определена по
изчислителен път. ТЕ, отдадена от сградната инсталация, е била изчислена в
съответствие с нормативно установените правила на база отопляемия обем на имота
/96 куб.м./. Начислената ТЕ за подгряване на вода в имота е по показанията на 1 бр.
водомер, намиращ се в имота, които показания са били отчитани в края на всеки от
отоплителните сезони, като са съставяни документи за главен отчет, подписвани от
потребителя и неоспорени в производството. Вещото лице е посочило, че през целия
исков период са отчислявани за сметка на ищеца технологични разходи. Общият
топломер е преминавал метрологични проверки на 18.11.2016 г., на 13.04.2018 г., като
топломерът е бил подменен на 15.10.2020 г. и е проверен през м.06.2021 г.Вещото лице
е обобщило, че топломерите в абонатната станция са преминавали срочно
метрологични проверки, в хода на които не са били констатирани отклонения от
стандартите за измерване, с оглед което и съдът приема, че през процесния период
същият е бил годно средство за търговско измерване на преминаващата през същия ТЕ.
Вещото лице е дало заключение по въпроса каква е стойността на ТЕ за процесния
период м.05.2018 г. – м.04.2021 г. а именно сума в общ размер на 519,45 лева. На
служебно поставената по реда на чл. 162 ГПК задача вещото лице е посочило, че за
периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. стойността на топлинната енергия за процесния
имот възлиза на сумата 323,48 лева, като в същата не са включени непогасени
задължения за предходен периода, нито дължими лихви върху такива задължения.
Съгласно СТЕ стойността на услугата за дялово разпределение за периода е в размер на
сумата 33,13 лева.
Въз основа на горното, съдът приема, че ищецът е установил съществуването на
вземане в размер на сумата 519,45 лева – главница за топлинна енергия, която е
дължима от ответника за процесния период.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Възражението за давност, заявено с отговора на исковата молба е частично
основателно. В случая ищецът претендира вземане, начислено за периода от 01.05.2018
г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 05.09.2022 г.,
съответно исковете се считат предявени от посочената дата.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
4
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в
[*******]., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При
действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията
настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност.
Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/ за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по
делото/. Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с § 13 от ПЗР
на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в
сила от 14.05.2020 г./, според който сроковете, спрели да текат по време на
извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни
от обнародването на този закон в „Държавен вестник“. Законът е обнародван на
13.05.2020 г., поради което течението на давностния срок е възобновено на 21.05.2020
г. Следователно процесният давностен срок е бил спрян за период от 2 месеца и 7 дни
считано от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г. включително. След добавяне на посочения
период, погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., тъй като вземането за м.05.2019 г. е станало изискуемо на 15.07.2019 г. и
при отчитане на периода от 2 месеца и 7 дни, по време на който давност не тече
съгласно ЗМДВИП, давността за него, не е изтекла преди подаване на заявлението на
02.09.2022 г.
На основание чл. 162 ГПК, като взе предвид представените по делото писмени
доказателства и заключението на СТЕ в тази част, съдът приема, че искът е
основателен за сумата 323,48 лева, в която част следва да бъде уважен и да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 519,81 лева.
По иска за цена на услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и заключението на СТЕ е
установено, че услугата е извършвана през процесния период от [*******],
следователно и се дължи заплащане на нейната стойност.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
5
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – [*******], от което
следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово
разпределение за процесния период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото и заключението на СТЕ
е установено, че услугата е извършвана – извършвано е отчитане на уредите в етажната
собственост и в собствените на етажните собственици обекти, респ. издавани са
изравнителни сметки, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства и заключението на СТЕ, съдът приема,
че искът е доказан по размер за сумата от 33,13 лева. Възражението за погасяване на
това вземане по давност е неоснователно с оглед датата, от която искът се счита
предявен и обстоятелството, че се претендира стойността на услугата за периода от
01.07.2019 г. при отчитане спирането на давността по силата на ЗМДВИП.
Следователно този иск е изцяло основателен за сумата от 33,13 лева и за периода
01.07.2019 г. – 30.04.2021 г.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3, вр. ал. 2, вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия следва
да се уважи за сумата от 45,80 лева, която съдът, съобразявайки непогасената по
давност част от главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на
задължението по изравнителните сметки съгласно ОУ и с помощта на онлайн
калкулатор, изчисли на основание на чл. 162 ГПК. Ето защо и този иск следва да се
уважи за посочената сума и за периода 15.09.2020 г. – 09.08.2022 г. В тази връзка
следва да се отбележи, че съгласно въведеното в процеса възражение за давност, съдът
прие, че погасена е главницата за топлинна енергия за периода 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г., с оглед което и лихва за забава върху това вземане не се следва на ищеца
за периода 15.09.2019 г. – 09.08.2022 г. предвид акцесорния характер на вземането за
лихва. Съдът съобразява, че падежът за заплащане на сумата по общата фактура след
извършеното изравняване за отоплителен сезон 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., настъпва
на 15.09.2020 г., с оглед което и на ищеца се дължи лихва за забава върху непогасеното
6
по давност вземане за този сезон едва от посочения момент. Такава се дължи и за
вземането по следващата обща фактура /за отоплителен сезон 01.05.2020 г. –
30.04.2021 г./, падежът на което вземане настъпва на 15.09.2021 г., съответно лихва се
дължи до посочената в заявлението за издаване на заповед за изпълнение дата –
09.08.2022 г. Следователно предявеният иск следва да се уважи за сумата 45,80 лева за
периода 15.09.2020 г. – 09.08.2022 г. и да отхвърли за разликата над сумата 45,80 лева
до пълния размер от 111,50 лева и за периода 15.09.2019 г. – 14.09.2020 г.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение
на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок
за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от
дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и
следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 274,78 лева от общо 475 лева /за държавна такса,
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100
лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 44,97 лева от общо 75,00 лева.
Ответникът също има право на разноски за исковото и за заповедното
производство на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
За исковото производство ответникът претендира разноски за заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Ищецът е заявил възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК, което по отношение на тези разноски се явява неоснователно, доколкото
е в минимален размер. От посочената сума на страната съобразно отхвърлената част от
исковете се следва сумата 160,18 лева.
За заповедното производство страната претендира разноски за адвокатско
възнаграждение за депозиране на бланкетно възражение по чл. 414 ГПК в размер на
сумата 300 лева. Както се посочи, ищецът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК,
което съдът приема за основателно с оглед цената на исковете и липсата на фактическа
и правна сложност на заповедното производство, по които съображения намалява
разноските на ответника за тази фаза на процеса до сумата от 200 лева, дължима
съгласно чл. 6, ал. 1, т. 2, вр. § 1 от Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съобразно изхода от спора на страната следва да се
присъди сумата 80,09 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [*******], ЕИК [*******],
7
със седалище и адрес на управление: [*******], по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че П.
П. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: [*******], сутерен, дължи на [*******]
сумата 323,48 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна
енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: [*******], аб. № [*******], за
периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 02.09.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 45,80 лева за периода от
15.09.2020 г. до 09.08.2022 г., както и сумата 33,13 лева, представляваща цена на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия имот за периода от
01.07.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва от 02.09.2022 г. до изплащане на
вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
от 16.10.2022 г. по ч.гр.д. № 48240/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [*******], ЕИК
[*******], със седалище и адрес на управление: [*******], срещу П. П. П., ЕГН
**********, със съдебен адрес: [*******], сутерен, искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на
сумата над 323,48 лева до сумата 519,81 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: [*******],
аб. № [*******] за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., за сумата над 45,80 лева до
сумата 111,50 лева, представляваща мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. до
14.09.2020 г., както и за сумата от 6,76 лева, представляваща мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2019 г. до 09.08.2022 г., за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 16.10.2022
г. по ч.гр.д. № 48240/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК П. П. П., ЕГН **********, със
съдебен адрес: [*******], сутерен, да заплати на [*******], ЕИК [*******], със
седалище и адрес на управление: [*******], сумата от 274,78 лева - разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 44,97 лева - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 48240/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [*******], ЕИК [*******], със
седалище и адрес на управление: [*******], да заплати на П. П. П., ЕГН **********,
със съдебен адрес: [*******], сутерен сумата от 160,18 лева - разноски в
първоинстанционното производство и сумата от 80,09 лева - разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 48240/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [*******] на
страната на ищеца [*******].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8