РЕШЕНИЕ
№1434
гр.
Пловдив, 03 август, 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХ състав, в открито заседание на четиринадесети
юли, две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЧО
ДИЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЙОРДАН РУСЕВ
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Ваня Петкова и с
участието на прокурора от ОП Пловдив П. Петров, като разгледа докладваното от
съдия Св.Методиева касационно административно-наказателно дело № 1427 по описа
на съда за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
и глава дванадесета от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/.
Касационният
жалбоподател Л.Й.К. с ЕГН **********, чрез пълномощника си адв. П.К., обжалва
Решение № 544 от 26.03.2020 г., постановено по АНД № 7876/2019 г. по описа на
Районен съд Пловдив, 14 н.с., с което е потвърдено Наказателно постановление № 477199- F516123 от 14.11.2019 г.,
издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив. С посоченото
наказателно постановление на Л.К., е наложено административно наказание глоба
от 200 лева на основание чл.74, ал.1, пр.1 от Закона за счетоводството за
нарушение по чл.38, ал.1, т.1, вр. с чл.16, ал.1, т.4 от
същия закон.
С
касационната жалба се претендира отмяна на решението на Районния съд с доводи
за неговата неправилност и незаконосъобразност, като се твърди, че същото е
постановено при неправилно приложение на закона конкретно досежно преценката на
съда, че случаят на нарушение не е маловажен. Моли се да се постанови решение,
с което да се отмени първоинстанционното съдебно решение. В съдебно заседание
жалбоподателят К. се представлява от пълномощника ѝ адв.К., който моли за
отмяна на обжалваното решение, като излага съображения за наличие основанията
на чл.28 от ЗАНН.
Ответната по жалбата страна, ТД на НАП Пловдив, не е
депозирала отговор по жалбата, като в съдебно заседание изпраща главен
юрисконсулт М., която прави искане за оставяне на жалбата без уважение и
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Окръжна
прокуратура - Пловдив, чрез прокурор Петров, изразява становище за неоснователност
на жалбата, като моли решението на районния съд да се остави в сила.
Касационният съд, като извърши преглед на
обжалваното съдебно решение по реда на чл.218 от АПК, във връзка с касационните основания по чл.348, ал.1 от НПК,
намери следното:
Касационната
жалба е подадена в предвидения законов срок и от страна по първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което се явява
допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съдът
намира за правилни фактическите установявания, както и правните изводи, касаещи
квалификацията на установените факти,
направени от първоинстанционния съд, като счита, че същите са основани
на правилен анализ на събраните в хода на проведеното съдебно дирене
доказателства. Въззивната съдебна инстанция е дала конкретен отговор на всички
възражения на жалбоподателя и е извършила и служебна проверка относно
законосъобразността на наказателното постановление, като е достигнала до
законосъобразен извод за наличие на установено нарушение по чл.38, ал.1, т.1 от
ЗСч, за което, съгласно чл.16, ал.1, т.4 от ЗСч, жалбоподателят К., в
качеството й на управител на дружество, е отговорна, като се има предвид, че на
нея, съгласно вписаното в ТР, е възложено и самостоятелно упражняване правата
на ръководител на предприятието, каквото е търговското дружество по смисъла на
ЗСч. Впрочем, тези изводи по същество не са били и оспорени от касационния
жалбоподател.
Основният
въпрос, по който е изложено несъгласие с решението на първоинстанционния съд се
отнася до преценката на последния, че случаят на административно нарушение не е
маловажен. В тази връзка районният съд е изложил достатъчно подробни мотиви,
като е акцентирал преди всичко върху значителното закъснение по отношение на
извършеното заявление за вписване на ГФО за 2018 г., а именно повече от три
месеца след предвидения законов срок за това. Касационната съдебна инстанция
споделя изводите на районния съд, че предвид конкретиката на случая, правилно
наказващият орган е санкционирал нарушителя и не е приложил разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. В случая е налице неизпълнение на задължение, въведено със ЗСч,
което е свързано с важното изискване за публичност на финансовите отчети, както
е озаглавена и Глава шеста на ЗС, в която се намира нарушената разпоредба.
Поради това и с оглед характера на нарушението, както и при отчитане на
обстоятелството, неоспорено от жалбоподателя, че дружеството, което ръководи, е
развивало дейност и реализирало приходи през годината, за която не е бил
публикуван в срок ГФО, като това му финансово състояние не е било обявено
публично, така, както изисква законът, в рамките на предвидения в чл.38 ЗСч
достатъчен шестмесечен срок, като се вземе предвид и че отстраняването на
нарушението също е станало значително време след допускането му и то очевидно
предвид предприетите действия от органите по приходите за реализиране
административната отговорност на жалбоподателя, на която е връчена покана за
съставяне на акт на 14.10.2019 г. и тогава е подадено и заявлението в
търговския регистър, то същото нарушение категорично не може да се определи
като маловажно. Нарушението е такова на просто
извършване, поради което и за осъществяването му не е необходимо и реално да са
настъпили вреди за фиска и затова изтъкването на такъв довод също не натежава в
насока преценка маловажност на нарушението. Вярно е, че нарушението е за първи
път и е налице последващо отстраняване на същото, но то в никакъв случай не
може да бъде определено като незабавно, доколкото е сторено три месеца след
изтичане на законоустановения срок за публикуване на ГФО чрез заявяване за
вписване и представяне за обявяване в ТР, при това очевидно по повод получаване
на поканата за съставяне на АУАН. Подготовката за изпълнение на задължението,
във връзка с която са представени доказателства от жалбоподателя, при наличие
на формално неизпълнение на същото в законоустановения срок, не променя извода
относно това, че не е налице маловажност на осъщественото нарушение. Не са
ангажирани и каквито и да било доказателства по отношение твърдението на
жалбоподателя, че бил направен неуспешен опит за заявяване за вписване на ГФО
за 2018 г. по електронен път.
С оглед на обстоятелството, че Районният съд е
достигнал до законосъобразен и мотивиран извод за потвърждаване на
наказателното постановление и като намери, че не са налице възведените в
жалбата касационни основания, както и че обжалваното решение е валидно,
допустимо и съответно на материалния закон, съдът счете, че същото следва да
бъде оставено в сила на основание чл.221, ал.2, предл.
първо от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.
При този изход на делото и при направено
искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за ответника, то съобразно
с нормата на чл.63, ал.5, вр. с ал.3 от ЗАНН, вр. с чл.37 от ЗА, вр. с чл.27е
от Наредбата за правната помощ и като съобразява характера и тежестта на
производството, съдът намери, че следва да присъди в полза на ТД на НАП Пловдив
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева.
Затова и
Административен съд Пловдив, ХХ касационен състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 544 от 26.03.2020 г., постановено по АНД № 7876/2019
г. на Районен съд – Пловдив, 14 наказателен състав.
ОСЪЖДА Л.Й.К. с ЕГН ********** и адрес ***, да заплати в полза на ТД
на НАП Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв./осемдесет
лева/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.