№ 16816
гр. ..., 18.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА П. ПОПОВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА П. ПОПОВА Гражданско дело №
20231110105348 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правна квалификация чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1,
пр.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД за признаване за установено между страните, че
ответникът дължи на ищцовото дружество суми /главница и лихви/,
представляващи незаплатена цена на ползвани ВиК услуги, за които е издадена
заповед за изпълнение по 410 от ГПК.
Ищецът твърди, че по силата на облигационно отношение по договор за
предоставяне на ВиК услуги е доставил за процесния период до имот на ответника
питейна вода и е извършил отвеждане и пречистване на отпадни води, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Ответникът оспорва предявените искове с твърдения за недължимост на
процесните суми. Твърди, че не е бил собственик на водоснабдения имот през
целия период, а след смяна на клиентския номер е заплатил изцяло дължимите
суми. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на
страните, приема за установено следното:
По реда на чл. 410 и сл. ГПК, въз основа на подадено заявление, срещу
ответника в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение за негови
1
задължения за потребена вода /с лихви и разноски/ за периода 22.08.2019г. –
20.04.2020г.
Предоставянето на В и К услуги на потребителите срещу заплащане се
осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия
само един оператор може да извършва тази дейност, като няма спор, че оператор
на В и К услуги на територията на гр.... е ищцовото дружество.
Съдът приема за установено от събраните по делото доказателства, че
ответникът е собственик на водоснабден имот с клиентски № .... Няма спор по
делото, че имотът е бил СИО между ответницата и съпругът й – Б. Ф. А., като след
неговата смърт на ...г., правото на собственост е преминало в патримониума на
наследниците му – ответницата /негова съпруга/ и децата му З. О. и Ц. А..
Съгласно разпоредбата на пар.1, б.а от ДР на Закона зарегулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, потребители са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се
предоставят В и К услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от
14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи промяната на
носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения
обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на
потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. Следоватеелно
в процесния период между страните – А. Ф. и наследниците му, в т.ч. и
ответницата, е било налице валидно възникнало и съществуващо облигационно
отношение по договор за предоставяне на В и К услуги, като до ...г. партидата е
била на името на наследодателя, а след 04.03.2022г. – ответницата.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г.
периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване
и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна
собственост, се извършват през 10 години. Според разпоредбата на чл. 34а, ал. 5
от посочения нормативен акт, когато длъжностно лице на оператора установи
потребители с непроверени индивидуални водомери, съгласно ал. 1, срокът за
извършване на проверка на водомерите е три месеца, като, в случай че след
изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите,
количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според чл.
39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. по изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
2
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и
пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб. м при топлофицирано
жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; по 0,1
куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и
др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 4. по 0,5 куб. м за всеки
куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж; до поставянето на
индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно
отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се
завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.
Съдът изцяло кредитира заключенията на приетите по делото съдебно
техническа /СТЕ/ и съдебно счетоводна /ССчЕ/ експертизи, като компетентно
изготвени и съответстващи на събраните по делото писмени доказателства. Въз
основа на кредитираните заключения на счетоводната и техническа експертизи,
съдът прие за установено, че за процесния период в имота е доставена вода и са
извършвани ВиК услуги, както и това, че задълженията не са заплатени изцяло.
Съгласно цененото заключение на вещото лице по съдебно-техническата
експертиза, имотът е водоснабден, а цената на извършените в имота В и К услуги
е начислена в съответствие с нармативната уредба. Разходът е формиран въз
основа на показания на монтирани на водопроводната инсталация в жилището
индивидуални водомера. От заключението на вещото лице по приетата съдебно
счетоводна експертиза се установява размера на задълженията на ответника
/главница и лихви/, част от които не са заплатени.
Поради това съдът прие за безспорно доказано /от представените писмени
доказателства и заключенията на приетите по делото експертизи/, наличието на
валидно правоотношение между страните, изпълнението на задълженията на
ищеца по него – в процесния период ищецът е предоставил ВиК услуги /по СТЕ/,
както и правилното отчитане е фактуриране на задълженията /по ССчЕ/, като няма
спор, че начислените до 04.03.2022г. задължения в размер на 1 309.53 лева не са
платени, а начислената след тази дата сума от 111.54 лева е заплатена от ищцата.
При така установеното, съдът прие предявените искове за частично
основателни. Предвид установеното по делото валидно облигационно отношение
за доставка на ВиК услуги с наследодателя на ответницата, изпълнението на
задълженията на ищеца по него, както и правилното отчитане е фактуриране на
задълженията, ответницата дължи плащане на част от сумите за извършени ВиК
услуги в периода до датата на промяната на партидата. Задълженията са били на
3
наследодателя й, като след смъртта му са преминали в патримониума на
наследниците му – ответницата и двете му деца, при дялове, съответни на
наследствените им квоти – 4/6 за ответницата, по 1/6 за всяко от децата. С тези
доводи съдът отговаря на всички твърдения на ответницата за недължимост на
сумите, начислени по партидата на наследодателя й, отхвърляйки ги като
неоснователни.
Поради това съдът прие, че за периода до 04.03.2022г. ответницата дължи
сумата от 873.02 лева, съответна на наследствения й дял. За периода от
05.03.2022г. до 20.04.2022г. суми не дължи, предвид установеното пълно плащане
от нейна страна, извършено преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
Необходимо е да се посочи, че претендираните вземания не са установени
въз основа единствено на счетоводните записвания на ищцовото дружество и
представените едностранно съставени частни докменти, а въз основа на събраните
заключения на експертизите, при отчитане показанията на измервателни уреди
относно количеството потребена вода, което е остойностено по регулирани от
държавен орган цени.
Поради това, исковете следва да се уважат в посочените по-горе размери.
Ответникът дължи и законната лихва, изтекла върху главното вземане след
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК, страните имат
право на разноски.
Ищецът е извършил разходи в размер на 79.21 лева в заповедното
производство, и 479.31 лева в исковото, от които се присъждат съответно 47.35
лева и 286.53 лева – част от запатени ДТ, депозити за възнаграждение на ВЛ и
юрисконсугско възнаграждение в минималните размери по чл.26, ал.1 и чл.13, т.2
от Наредбата за заплащането на правната помощ, съответна на уважената част от
исковете.
Ответницата е извършила разноски в размер на по 300 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение, намалено до тези размери предвид основателното
възражение за неговата преколерност, от които се присъждат 241.32 лева /по
120.66 лева за всяко от производствата/, съответни на отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422 ГПК, че Н. З. А. с ЕГН:
********** и адрес: ..., дължи на ... с ЕИК: ... и адрес: гр. ..., ..., ...., сумата 873.02
лева - главница за потребена вода за кл.№ ... за период от 22.08.2019 г. до
20.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 14.09.2022 г. до изплащане на
вземането, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от по
ч.гр.д. № 50050/2022г. на СРС, ІІІ ГО, 138 с-в, като за разликата до пълния
предявен размер ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен.
ОСЪЖДА Н. З. А. с ЕГН: ********** и адрес: ..., да заплати на ... с ЕИК: ...
и адрес: гр. ..., ..., , ...., сумата 286.53 лева – разноски в настоящото и 47.35 лева -
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА ... с ЕИК: ... и адрес: гр. ..., ..., , ...., да заплати на Н. З. А. с ЕГН:
********** и адрес: ..., сумата 241.32 лева – разноски в заповедното и исковото
производства.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5