№ 114
гр. Враца , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Иван Цв. Иванов
при участието на секретаря А.Л.П.
като разгледа докладваното от Иван Цв. Иванов Гражданско дело №
20201420102130 по описа за 2020 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се движи по общия исков ред на чл. 124 и следващите от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, гр.
София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу СВ. Д. П. с ЕГН ********** и
адрес *****, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл. 422 от
ГПК, във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1, предложение 1 и чл. 92 от
Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за признаване за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищеца следните суми: сумата 52,03 лева-главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна услуга
от 26.03.2018 г., абонатен номер на ответника *********, за периода от 26.03.2018 г. до
04.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.10.2019 г., както и сумата
188,15 лева-неустойка за прекратяване на договорен абонамент за услуги по договор за
далекосъобщителна услуга от 26.03.2018 г., абонатен номер на ответника *********, като
неустойката е формирана по следния начин: трикратния размер на стандартните месечни
абонаменти на ползвания абонаментен пакет плюс разликата между стандартната цена на
устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатената от абоната цена при предоставянето на устройството,
за които вземания са издадени следните фактури: № **********/05.04.2018 г., №
**********/05.05.2018 г. и № **********/05.07.2018 г. и е издадена заповед № 2666 от
24.10.2019 г. по ч. гр. дело № 4336/2019 г. на Врачанския районен съд. Претендират се
1
разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало валидно облигационно
отношение въз основа на горепосочения договор за мобилни услуги с приложенията към
него и общите условия на ищеца.
Поддържа се, че поради неизпълнение на задълженията на ответника да заплати
главницата, представляваща незаплатена далекосъобщителна услуга, ищецът е упражнил
правото си да прекрати договора за далекосъобщителна услуга и да начисли неустойка в
претендирания с исковата молба размер. Твърди се също, че и към момента на подаване на
исковата молба ответникът не е изпълнил задължението си да заплати на ищеца
претендираните суми за далекосъобщителна услуга и за неустойка. Сочи се, че съгласно
договора ищецът има право да получи в срок всички начислени суми за мобилни услуги и
лизингови вноски.
Тъй като ответникът не изплатил процесните задължения, на 22.10.2019 г. ищецът
подал срещу ответника заявление по чл. 410 от ГПК за процесните суми, било образувано ч.
гр. дело № 4336/2019 г. на Врачански районен съд, като съдът уважил заявлението и издал
заповед за изпълнение от 24.10.2019 г., която била връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК. Видно от служебно изготвената от съда справка, ответникът няма действащи
трудови договори, поради което е предявен настоящият иск.
Ответникът СВ. Д. П., чрез особения си представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК адв. М.Д.,
е подал писмен отговор, с който е заявено, че поради липса на осъществен контакт между
ответника и особения представител не се правят доказателствени искания и също така са
оспорени исковете като неоснователни и недоказани.
В заповедното производство-ч. гр. дело № 4336/2019 г. на Врачански районен съд
липсва подадено от длъжника СВ. Д. П. писмено възражение, тъй като исковата молба по
настоящото дело е подадена на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК-след залепване на
уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК на постоянния и настоящ адрес на длъжника.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, както и исканията и възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна.
Представен е двустранно подписани от страните договор за далекосъобщителна услуга
от 26.03.2018 г. с абонатен номер на ответника *********, ведно с подписано от ответника
приложение към договора за мобилни услуги, имащо характер на ценоразпис, като по
договора е предвидена промоционална месечна абонаментна такса за целия му срок на
действие в размер на 25,99 лева.
От горепосочения договор се установява, че страните са били в облигационни
2
отношения въз основа на сключения между тях договор за далекосъобщителни услуги, като
ответникът е декларирал, че е получил копие от общите условия на мобилния оператор,
относими към предоставените услуги и е запознат с разпоредбите им.
Представени са и приложимите общи условия на „Теленор България” ЕАД за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно общите
условия: Заплащането на услугите се извършва въз основа на месечна фактура, която се
издава на името на абоната, като плащането следва да става в 18-дневен срок от издаването
на фактурата. Неполучаването на фактурата не освобождава абонатите от задължението им
за плащане на дължимите суми. В случай, че това задължение на абоната не бъде
изпълнено, доставчикът на далекосъобщителни услуги има право да прекрати договора,
както и да получи неустойка в размер на не повече от трикратния размер на стандартните
месечни абонаменти такси на ползвания абонаментен пакет плюс разликата между
стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент).
Представени са фактури, както следва: № **********/05.04.2018 г., №
**********/05.05.2018 г. и № **********/05.07.2018 г. и приложенията към тях, в които е
начислено потребление на далекосъобщителни услуги и лизингови вноски, чиято стойност с
ДДС след приспадане на съответните отстъпки възлиза на сумите, претендирани с исковата
молба.
От правна страна.
По иска за главница за мобилни услуги.
За да бъде основателен иска за реално изпълнение, следва ищецът да докаже както
сключването на договора, така и изпълнението на собствените си задължения, произтичащи
от него. В тежест на ищеца е да установи твърдените от него факти, включително
изпадането на ответника в забава и нейния начален момент, както и размера на претенцията
си, като в същия смисъл е разпределена доказателствената тежест с определение от
31.05.2021 г. по делото. В разглеждания случай е доказано сключването между страните на
договор за далекосъобщителна услуга от 26.03.2018 г. с абонатен номер на ответника
*********, като ответникът СВ. Д. П., чрез особения си представител адв. М.Д.,
своевременно е навел възражения, че исковете са неоснователни и недоказани.
По делото липсват доказателства относно изпълнението на задължението на ищеца за
предоставяне на уговорените услуги на ответника. Такива доказателства не представляват и
представените по делото фактури, тъй като фактурата не е източник на задълженията на
получателя по нея, а само ги конкретизира по основание и размер, с цел внасяне на яснота в
договорните отношения, както и за целите на данъчното облагане. Фактурата като частен
писмен документ не притежава обвързваща съда доказателствена сила за удостоверените в
нея вземания. При наличие на изрично оспорване от страна на ответника чрез особен
представител, както е в случая, в тежест на ищеца е да докаже основанието на посоченото
3
във фактурата вземане, което както се посочи ищецът в настоящия процес не стори.
Горепосочените съображения обаче са относими само към претендираните от ищеца
суми, за които се твърди да представляват действително предоставени и подлежащи на
отделно заплащане мобилни услуги, извън месечната абонаментна такса по подписания от
страните договор за мобилни услуги и приложение към него.
Поради изложеното съдът намира, че ищецът не доказа в настоящото производство, че е
предоставил на ответника далекосъобщителни услуги, подлежащи на заплащане извън
месечните абонаментни такси, както и че е начислил правилно дължимата стойност за тях
съобразно договорите за предоставяне на далекосъобщителни услуги и съобразно общите
условия.
Ето защо съдът намира, че ответникът следва да заплати единствено и само месечните
абонаментни такси по договора за мобилни услуги за процесния период, тъй като
дължимостта на тези суми следва направо от уговорките между страните по тази пораждаща
облигационното отношение двустранна сделка.
Месечната такса по договора за мобилни услуги за трите процесни месеца (периода от
26.03.2018 г. до 04.07.2018 г.) е тройния размер на промоционалната месечна такса в размер
на 25,99 лева, т.е. сумата 77,97 лева. Тъй като по иска за главница за далекосъобщителна
услуга се претендира сумата 52,03 лева, именно в този размер установителният иск за
главница за мобилни услуги следва да бъде уважен.
По иска за главница за неустойка.
От ответната страна не са ангажирани доказателства, че претендираната от ищеца като
главница за далекосъобщителна услуга за периода от 26.03.2018 г. до 04.07.2018 г. сума
52,03 лева е заплатена, поради което съдът приема за установено, че ответникът е останал
задължен към ищеца за същата. Незаплащането на сумата е станало повод за предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги от страна на мобилния оператор и за
начисляване на неустойка по реда и начина, предвидени в договора: в размер на не повече
от трикратния размер на стандартните месечни абонаменти такси на ползвания абонаментен
пакет плюс разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент).
Ето защо съдът намира, че предявеният иск за неустойка в размер на 188,15 лева е изцяло
основателен и доказан.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК и съгласно задължителното разрешение, дадено с т.
12 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на Върховния
касационен съд, съдът в исковото производство по чл. 422 от ГПК разпределя отговорността
за разноските.
4
При този изход на делото ответникът дължи на ищеца направените разноски, както
следва: по заповедното производство сумата 205,00 лева за държавна такса и адвокатско
възнаграждение; по исковото производство сумата 405,00 лева за държавна такса, депозит за
особен представител и адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, Врачанският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 от ГПК, че СВ. Д. П. с ЕГН
********** и адрес ***** дължи на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, гр. София,
ж.к. „Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата 52,03 лева-главница, представляваща
незаплатена далекосъобщителна услуга, дължима по договор за далекосъобщителна услуга
от 26.03.2018 г., абонатен номер на ответника *********, за периода от 26.03.2018 г. до
04.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от 22.10.2019 г., както и сумата
188,15 лева-неустойка за прекратяване на договорен абонамент за услуги по договор за
далекосъобщителна услуга от 26.03.2018 г., абонатен номер на ответника *********, за
които вземания са издадени следните фактури: № **********/05.04.2018 г., №
**********/05.05.2018 г. и № **********/05.07.2018 г. и е издадена заповед № 2666 от
24.10.2019 г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. дело № 4336/2019 г. на Врачанския
районен съд.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 от ГПК СВ. Д. П. с ЕГН ********** и адрес ***** да
заплати на „Теленор България” ЕАД с ЕИК *********, гр. София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес
Парк София, сграда 6 сумата 205,00 лева – разноски за внесена държавна такса и заплатено
адвокатско възнаграждение по ч. гр. дело № 4336/2019 г. на Врачански районен съд, както и
сумата 405,00 лева – внесена държавна такса, депозит за особен представител и заплатено
адвокатско възнаграждение по гр. дело № 2130/2020 г. на Врачански районен съд.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Врачански окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
5