Р Е Ш Е Н И Е
№356/26.4.2021г.
Гр. Пазарджик
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият административен съд, осми състав, на двадесет и пети март
две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател:
Светомир
Бабаков
при секретаря Янка Вукева,
като разгледа докладваното от съдията бабаков
административно дело № 1007 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 и
сл. от данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Делото е образувано по жалба на Г.Н. *** против Ревизионен акт / РА/
№ Р-16001319007358-091-001 от 08.06.2020 г., издаден от С. П. П.- Началник
сектор, възложил ревезеията и В. Г. Г.- главен инспектор по приходите в частта,
в която е потвърден с Решение № 390/ 14.08.2020 г. поправено с Решение №
390/01.09.2020 г., и двете на Директора
на Дирекция „обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на
НАП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт. В частност, неправилно било отхвърлено
декларираното от РЛ начално салдо,
неправилно, необосновано и в противоречие със Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и ДОПК не били признати доходи от дарения, както и
средства получени от заем от И. М., Б. Ч., К.Ч., бабата на РЛ, осъществено е двойно
данъчно облагане на сумата от 50 000 лв., неправилно не е призната получената
сума от продажбата на л.а. „****“. Оспорват се също определените ЗОВ и лихви за
периоди 2014, 2016 и 2017, поради погрешно изчислените парични потоци по
години.
Ответникът по жалбата Директора на Дирекция “ОДОП” Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител оспорва
жалбата. Излага доводи за нейната неоснователност, счита, че фактическите
констатации и правните изводи на органа
по приходите не са опровергани от събраните доказателства. Претендира
юрисконсултско възнаграждение, съобразно Наредбата за определяне на минималните
адвокатски възнаграждения.
Жалбата е процесуално допустима,
подадена в предвидения за това срок от страна с право и интерес от оспорването.
По делото е установена следната фактическа обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № 16001319007358-020-001/18.11.2019 г., изменена с ЗИР 16001319007358-020-002/
26.02.2020 г. издадена от началник сектор
„Ревизии“, при ТД на НАП - Пловдив на основание чл. 112
и чл. 113 ДОПК е образувано ревизионно производство по отношение на
жалбоподателя с обхват данъчните периоди от
01.01.2013 г. до 31.12.2018 г. за задължения за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски за
самоосигуряващото се лице Г.Н.М. за периода 01.01.2014 г. - 31.12.2018 г.
Ревизиращите
органи приели, че Г.Н.М. е местно физическо лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и
е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ. РЛ няма регистрация като
едноличен търговец. Лицето е едноличен собственик и управител на дружеството
„Агрогеник" ЕООД с ЕИК *********. Установено е, че ревизираното лице е работило
на трудов договор в ЕТ „Мира - Красимира М. - Н.М." с ЕИК *********.
Задълженото лице е подало ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2018 г. и е декларирало
дейност по приложение № 3 - доход от друга стопанска дейност - от продажба на
череши. Г.Н.М. е семеен - съпруга Е. И. М.
и има две деца.
С
протокол № 1641149/07.01.2020 г. от досието на ревизираното лице са
присъединени доказателства, събрани в хода на извършена проверка, документирана
с протокол № ПФ-16001319000339-073-001/18.11.2019 г., ведно с приложените към
нея доказателства.
С оспорения РА е определен данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ по години, както следва: 1/за 2013 г. в размер на 6
298,62 лв. и лихви 3 906,09 лв., 2/за 2014 г. в размер на 4 738,21 лв. и лихви
2 456,95 лв., 3/ за 2015 г. в размер на 91,06 лв. и лихви 37,95 лв.,4/ за 2016
г. в размер на 2 927,48 лв. и лихви 923,04 лв., 5/ за 2017 г. в размер на
752,98 лв. и лихви 161,07 лв.
В хода на ревизията, с цел
изясняване на факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на
жалбоподателят, са извършени множество
процесуални действия, подробно описани в констативната част на изготвения РД.
Констатирано е, че през ревизирания период Г.М. е внасял парични средства в
брой по лични банкови сметки в „Уникредит Булбанк" ЕАД, „ПИБ" АД и
„Банка ДСК" ЕАД по години и суми, както следва: 1/ през 2013 г. общо в
размер на 50 000,00 лв. 2/ през 2014 г. общо в размер на 55 000,00 лв.; 3/ през
2016 г. общо в размер на 30 700,00 лв. 4/ през 2017 г. общо в размер на 500,00
лв. 5/ през 2018 г. общо в размер на 31 000,00 лв.
Установено било, че през
ревизирания период РЛ е внасяло парични
средства в брой в „Агрогеник" ЕООД с ЕИК ********* за вноски за осигуровки
и за допълнителни парични вноски за финансиране на дейността му. За
установяване на действителния размер на тези средства била извършена насрещна
проверка документирана с протокол № П-16001319155597-141-001/04.10.2019 г. При
проверката е констатирано, че внесените от ревизираното лице парични средства в
„Агрогеник" ЕООД са отчетени по сметка 493 - Разчети със собственици.
Установено е, че Г.М. е внесъл през 2014 г. сумата 369,18 лв., през 2015г. -
1.476,72 лв., през 2016 г. - 8 376,72 лв. и през 2017
г. - 8 300,00 лв.
На основание чл. 37, ал.
3, чл. 53 и чл. 56, ал. 1 от ДОПК на ревизираното лице са връчени две искания
за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, с които от
него е изискана информация и доказателства за източниците и размера на получените
доходи за ревизираните данъчни периоди, данни за наличните парични средства към
първи януари на всяка от ревизираните години и документи, доказващи произхода
им, документи за плащания, договори за получени заеми и други доказателства.
Освен това от лицето са изискани доказателства за произхода на внесените
парични средства в брой по личните му банкови сметки, както и за наличието на
паричните средства в брой. внесени с ПКО в „Агрогеник" ЕООД. Изискана е
информация за източника на дохода, от който са получени паричните средства,
използвани за покриване на извършените разходи, установени в хода на ревизията.
В отговор на връчените искания от задълженото лице са представени документи и
обяснения, в които е посочено, че през ревизирания период е получил доходи от
трудови правоотношения от ЕТ „Мира - Красимира М. - Н.М." с ЕИК *********,
доходи от продажба на череши през 2018 г., декларирани от него с ГДД по чл. 50
от ЗДДФЛ по приложение № 3, доходи от продажба на МПС през 2014 г. и през 2018
г., които не са декларирани с ГДД. Доходът от продажба на МПС с необлагаем, тъй
като попада в разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 2, буква „а" от ЗДДФЛ. В
обясненията е посочено, че Г.М. е реализирал доходи от продажба на кучета през
2016 г. и през 2017 г., описани на стр. 4-5 от РД, които не са декларирани от
лицето и други необлагаеми доходи - от продажба на употребявани мебели.
В обясненията си РЛ
твърди, че през 2016 г. е получил дарение от 30 000,00 лв. от С.И.Д. -
негова баба съгласно приложена дарителска декларация, представена при
проверката. При ревизията е извършен анализ на получените доходи от С.Д. за
периода от 2011 г. до 2015 г., при която е констатирано, че същата е получавала
доходи единствено от пенсия. Ревизиращите органи приели, че не са налице
доказателства, които да удостоверяват, че бабата на РЛ е разполагала с доходи в
такива размери /30 000,00 лв./, за които се твърди, че са дарени на Г.М.. Освен
това, РЛ посочва, че е получило парични
заеми от Б.Т.Ч. в размер на 8 500,00 лв. на 13.02.2014 г. и от И.Й.М. - 9
900,00 лв. на 06.01.2017 г. На лицата, посочени като заемодатели на
Г. М., са
извършени насрещни проверки,
документира с протоколи, в хода на които от тях са изискани документи и
обяснения, доказващи произхода на твърдяните парични заеми, предоставени на
ревизираното лице. От Благой Ч. е представено с вх. № 190407/ 17.09.2019 г.
обяснение, в което същият декларира че на 13.02.2014 г. е предоставил на Г.Н.М.
в заем в брой сумата от 8 500,00 лв. Посочено е, че за предаването на парите е
съставен договор за заем, в който е записано, че служи като разписка,
удостоверяваща предаването и приемането на заемната сума между страните. За
произхода на средствата лицето декларира, че са от спестявания като посочва, че
за периода от 2010 г. до 2013 г. е работил в гр. Лисабон, Португалия, като
отговорник склад във фирма „ЕС ЕС МОВЕЛ". Заемодателят изложил твърдения,
че парите са съхранявани в дома му до момента, в който ги е предоставил в заем
на М., а лихви не са договаряни и такива не са изплащани. Декларира, че заемът
е възстановен от М. изцяло на 05.02.2016 г. и представя копие от договор за
заем от 13.02.2014 г. При проверката, органите по приходите приели, че Б. Ч. не
е представил доказателства, че е притежавал сумата от 8 500,00 лв. в брой към 12.02.2014
г., която да предостави на Г.Н.М.. Извършена е насрещна проверка на И.Й.М.,
посочена като заемодател на ревизираното лице. От проверяваното лице е
представено обяснение с вх. № 17052/09.08.2019 г., в което лицето декларира, че
е предоставила на Г.Н.М. в заем сумата от 9 900,00 лв. в брой през януари 2017
г. Относно произходът на средствата лицето декларирало, че същите са
спестявания от доходи по трудови правоотношения и са съхранявани в дома й. Към
момента паричните средства не са върнати, а лихви не са договаряни и такива не
са изплащани. За И.Й.М. е извършена проверка в информационните масиви на НАП,
при която е установено, че лицето е работило като наето по трудови
правоотношения и съгласно декларираните в Декларация обр. 1 данни е получавала месечни
възнаграждения през 2015 г. в размер на 1 188,70 лв. и през 2016 г. - 1 299,50
лв.
Съгласно представените от Г.М. писмени обяснения с вх.
№ ВхР-3077/23.07.2019 г., през 2011 г. е предоставил на К.Т.Ч. паричен заем от
9 750,00 лв. по силата на запис на
заповед от 27.07.2011 г. Посочено е, че сумата е върната на Г.М. през 2014 г.,
за което е представена разписка от 25.06.2014 г. за изплатена сума на Г.М. в
размер на 9 750,00 лв. При ревизията е извършена насрещна проверка на К.Т.Ч.,
документирана с протокол. От К.Т.Ч. с вх. № 17793/20.08.2019 г. е представено
обяснение, с което лицето декларира че в края на юли 2011 г. е получило заем от
Г.М. сумата от 9 750,00 лв. в брой, за което К.Т.Ч. е издал запис на заповед в
полза на Г.М. като гаранция за връщането им. К.Ч. е върнал заема на 25.06.2014
г. в гр. Пазарджик, ул. „Гаврил Кръстевич" № 6, в брой, чрез предаване на
Г.М., за което е съставена разписка за връщането на парите от 25.06.2014 г.. а
издадения запис на заповед е върнат от Г.М. на К.Ч., като последният го е
унищожил. Декларира, че лихви по заема не са договаряни и такива не са
изплащани. За произхода на върнатите средства К.Ч. посочва, че са от
възстановен заем, който той е предоставил през 2007 г. на друго лице.
С цел установяване действителния размер на наличните
парични средства към 01.01.2013 г. от Г.М. е изискана информация за наличните
парични средства в брой в началото и в края на всяка ревизирана година и
документи за техния произход. С писмо от лицето е представена информация за
наличните парични средства към 01.01.2013 г. и към 01.01.2014 г. в размер на 25
000,00 лв., данни за средствата към 01.01. на всяка от ревизираните години, но
доказателства не са приложени. Предвид изложеното органите по приходите са
приели, че към 01.01.2013 г. лицето е разполатало с налични парични средства в
размер на 5000 лв.
За целите на ревизията е извършена съпоставка на
получените доходи и направените разходи, с оглед установяване на недостиг или
излишък на парични средства. След анализ на установените доходи и източници на
финансиране и съпоставката им с имущественото и финансовото състояние на
ревизираното лице е установено, че жалбоподателят през ревизирания период е
внасял парични средства в брой по банкови сметки и покривал разходите си за
живот и издръжка, без да е имал декларирани и получени доходи в такива размери.
На Г.Н.М. е извършена съпоставка на получените доходи и средства и на
извършените разходи за ревизираните данъчни периоди, при която за лицето е
установено несъответствие на получените доходи и извършените разходи по години:
1/за 2013 г. в размер на 62 986,24 лв.; 2/ за 2014 г. в размер на 54 241,39
лв.; 3/ за 2015 г. в размер на 2 387,30 лв.; 4/ за 2016 г. в размер на 38
416,85 лв.; 5/ за 2017 г. в размер на 10 803,22 лв.
Било
прието, че несъответствието на получените доходи и извършените разходи и
плащания при лицето се формира основно
от внесени по лични банкови сметки парични средства и внесени суми като
временна финансова помощ в „Агрогеник" ЕООД.
След
извършен анализ на всички представени документи, било констатирано
несъответствие на извършените разходи с получените доходи и доказаните ресурси
за периода от 2013 г. до 2017 г. и органите по приходите приели за налични
предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, поради което определили
данъчните основи за посочения период по реда на чл. 122, ал. 2 от същия
кодекс. С оглед на това, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК на лицето било връчено на 29.02.2020 г. Уведомление от
27.02.2020 г., с което последното било уведомено, че при извършването на
ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК,
поради което основата за облагане с данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за тези
периоди ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. Били определени задълженията по години както следва:
За 2013 г. е определена
годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на доходите за облагане по ЗДДФЛ в
размер на 62 996,24 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 6
298,62 лв.
За 2014 г. за ревизираното
лице е определено несъответствие на получените доходи и извършените разходи в
размер на 54 241,39 лв. и дължими вноски за ЗОВ - 6 855,30 лв. Определена е
годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на доходите за облагане по ЗДДФЛ в
размер на 47 386,09 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 4
738,21 лв.
За 2015 г. за ревизираното
лице е определено несъответствие на получените доходи и извършените разходи в
размер на 2 387,30 лв. Определена е годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК
на доходите за облагане по ЗДДФЛ в размер на 910,58 лв. и дължим данък по чл.
48, ал. 1 от ЗДДФЛ в размер на 91,06 лв.
За 2016
г. за ревизираното лице е определено несъответствие на получените доходи и
извършените разходи от 38 416,39 лв. и дължими вноски за ЗОВ за 9 141,60 лв.
Определена е годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на доходите за облагане
по ЗДДФЛ в размер на 29 274,79 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в
размер на 2 927,48 лв.
За 2017
г. за ревизираното лице е определено несъответствие на получените доходи и
извършените разходи от 10 803,22 лв. и дължими вноски за ЗОВ за 3 273,37 лв.
Определена е годишна данъчна основа по чл. 122 от ДОПК на доходите за облагане
по ЗДДФЛ в размер на 7 529,85 лв. и дължим данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ в
размер на 752,98 лв.
В определения срок е съставен
Ревизионен доклад (РД) № №Р-16001319007358-092-001/10.04.2020,
връчен на същата дата. В срока по чл.119, ал.2 от ДОПК органът
възложил ревизията и ръководителят на ревизията, въз основа на съставения РД
определеният за това орган е издал процесния Ревизионен акт - редовно връчен на
09.06.2020 г. Със същия са
определени допълнителни задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО в общ размер на 30 560,16 лв. и лихви в общ размер на 13 6911
45 лв.
РА е обжалван по административен ред и по обжалването е постановено Решение № 390/14.08.2020 г. на Директора на
дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, с който РА е потвърден в по- голямата си
част и е изменен в частта относно
данъка на РЛ по ЗДДФЛ за 2013 и
относно задълженията за осигурителни вноски за 2014 г.
С решение № 390/01.08.2020 г., издадено
на основание чл. 155 ал.9 от ДОПК е
допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в Решение № 390/14.08.2020 г. на Директора на
дирекция ОДОП Пловдив при ЦУ на НАП, в
частта относно задълженията за
осигурителни вноски за 2014 г., включително и определените лихви върху тях.
По делото в качеството на свидетели са
разпитани И.Й.М., Б.Т.Ч.,
К.Т.Ч. и А.И.Д.. Свидетелите дават
показания досежно дарени и заети на жалбоподателя и неговата съпруга парични средства ред
ревизирания период, на които съдът ще се спре по- долу.
Изготвено е заключение на съдебно- графологична експертиза, съгласно
което подписът на “декларатор“ върху
дарителска декларация от 05.05.2016 г. не е положен от С.И.Д.. Съдът кредитира
заключението като компетентно изготвено от лице, притежаващо с съответните
специални знания и неоспорено от страните.
Изготвено е заключение на съдебно
счетоводна експертиза. Вещото лице е извършило съпоставка на приходите и
разходите при РЛ по години, проверило е изчислените в таблиците на РД парични
потоци, направило е собствени изчисления. Предложени са отделни варианти, като
вещото лице е отчело всяка една сума заем или дарение като получена или
неполучена, при определянето на задълженията на РЛ за данък по ЗДДФЛ,
осигурителни вноски, както и лихви върху тях за ревизирания период.
Заключението се цени като обективно дадено от компетентно лице и отговорило
пълно и изчерпателно на поставените
въпроси.
При така изложената фактическа
обстановка могат да бъдат направени следните правни изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 156 от ДОПК, след
изчерпване на административно обжалване
и в частта, потвърдена с решението на
Директора на Дирекция „ОДОП“ Пловдив при ЦУ на НАП, поради което е допустима.
Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.
При извършване на служебната
проверка по чл.160, ал.2 от ДОПК, съдът констатира, че настоящата ревизия е
възложена от компетентен орган и е приключила в определения от него срок.
Ревизионният акт е издаден от компетентен орган - органът възложил ревизията и
ръководителят на ревизията, определен със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/
№ 16001319007358-020-001 от 18.11.2019г., издадена от
началник сектор "Ревизии", дирекция "Контрол" при ТД на НАП
– Пловдив и определя данъчни задължения за
периода, за който е възложена ревизията. Същият е издаден в изискуемата форма и има съдържание, в
което са изложени фактическите и правните основания за постановяването му. При
извършването на ревизията не са били допуснати нарушения на процесуалните
разпоредби, визирани в ДОПК.
Ревизията е извършена по реда на чл.
122 от ДОПК, доколкото органите по приходите са установили предпоставката на
т.7- декларираните и получените приходи,
доходи, източници на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на
стопанската дейност не съответстват на имущественото му състояние за ревизирания период. В случая
органите по приходите са извършили съпоставка между декларираните приходи и
имуществото на лицето, като са съобразили основно внесените по лични
банкови сметки средства и средствата с които е финансирана дейността на
„Агрогеник“ ЕООД. Приложеният
от органа по приходите подход за определяне на основата за облагане с данък за
ревизирания отчетен период е законосъобразен, предвид установените в хода на
ревизията факти и обстоятелства и събраните доказателства, които са обосновали
прилагането на особения ред за облагане по чл. 122
- 124 от ДОПК. Безспорно е, с оглед императивния
характер на данъчните норми, че ревизиращите органи не могат да определят по
преценка конкретния размер на дължимия данък, но в разпоредбата на чл. 122, ал. 1 от ДОПК (при наличие на посочените обстоятелства) законодателят
несъмнено е имал предвид по преценка, ревизиращият орган да определи размера на
облагаемата основа, върху която, с оглед вида на данъка, съответният материален
данъчен закон дава възможност да се изчисли дължимият данък. Тъй като тези
обстоятелства са плод на действия, респективно бездействия, на субекта на
данъчното задължение законодателят, с оглед на общия принцип, че никой не може
да черпи права от собственото си виновно поведение, е приел, че определянето на
облагаемата основа в тези случаи ще се извърши от органа по приходите. Именно
това е извършено при настоящата ревизия, като в мотивната част на РД са
посочени онези критерии от чл. 122, ал. 2 от ДОПК, които са използвани от ревизиращия орган при определяне на
облагаема основа по възможно най-достоверния начин.
Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК, в производството по обжалването на РА при извършена
ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс фактическите констатации в него се смятат за верни до
доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 от ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. С тази презумпция
се ползва и процесният РА, предвид събраните в хода на ревизията доказателства.
Освен това, в настоящото производство жалбоподателят не представя
доказателства, които да обосноват друг правен извод, различен от този на органа
по приходите.
Въпреки това, РЛ оспорва фактическите
констатации досежно определената данъчна основа, като излага твърдения, че част
от притежаваните през РЛ период суми
са дарени или
заети на него или съпругата му от
роднини и приятели, твърди се, че сумата от 50 000 лв. е два пъти обложена-
през 2013 и 2017 г., не е приета цената от 3000 лв. по предварителния договор
за продажба на л.а „****“. Възразява се относно определеното начално парично
салдо, като се твърди, че неправилно не е взет в предвид декларирания от РЛ
размер от 25 000 лв., а сумата от 5 000 лв.
Правилно и законосъобразно, приходните
органи не са признали приходите от извършено дарение от 30 000 лв. в полза на
РЛ от страна на неговата баба С.Д.. В тази връзка, по делото не са представени
никакви доказателства от РЛ оборващи направените в РА фактически констатации.
Напротив, установи се от заключението на съдебно- почерковата експертиза, че в
представената по делото дарителска декларация подписът под „декларатор“ не е
изпълнен от бабата на РЛ.
Неправилни са изводите на ревизиращия
екип, с които не се признава предоставения от И.М. заем в размер на 9 900 лв.
през 2017 г. Според чл. 240 от ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на
заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне
заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. От употребения в
нормата израз - "предава в собственост на заемателя пари или други
заместими вещи" следва изводът, че договорът по своето естество е реален,
т. е. неговите правни последици и действие настъпват от момента на предаване на
собствеността върху парите или другите заместими вещи. Предвид този характер на
договора е от значение дали заемодателят е притежавал паричните суми,
предоставени според договорите, към момента на сключването им, което е в пряка
връзка с извършено предаване на наличната сума.
Действително договорът за заем като
неформален не изисква специална писмена нотариална форма за действителност, но
за целите на данъчното облагане, предаването на сумите т.е. реалното изпълнение
на договора следва да бъде установено по безспорен начин. Договорът за заем е реален договор и
желаните правни последици настъпват към момента на предаване на парите или заместимите
вещи. Представен е договор за заем/л.335т.2/,
подписани от двете страни, като съгласно уговореното в тях същите служат и за
разписка за предаване на заемната сума. Формално те отговарят на изискванията
за форма и съдържание по смисъла на Закона за задълженията и договорите. От гледна точка на създаденото
между страните облигационно отношение е годен да породи правни последици. За данъчното
облагане предмет на контрол за установяване на неговата реалност е произходът
на средствата и възможността на заемодателя да предостави договорената сума в
заем. Такава
възможност се доказа по делото, предвид констатациите в РД, че лицето е наето по
трудово правоотношение и през 2015 г. е получавала месечни възнаграждения от
1188, 70 лв. а през 2016 в р-р на 1299,50 лв. Налице е и представено
допълнително споразумение № 1539/01.04.2014 г., издадено от Райфайзен Банк АД.
Получаваният размер на трудово възнаграждение дава възможност на лицето да
спести заетите средства и да ги предостави на РЛ в заем. В тази насока са
и показанията на св. М., които се ценят
като заинтересовани, предвид констатираното родството по сватовство с
жалбоподателя, но по същество допълват констатациите в РД досежно й възможност да заема сумата и представения
договор за заем.
По
аналогични съображения следва да се кредитира и предоставения от Б.Т.Ч. през
2014 г. заем размер на 8 500 лв., който през 2016 г. е върнат. За заема е
съставен писмен договор между двете страни, в който изрично е удостоверено
получаването на сумата /пр.2 л.480/. С показанията на св. Б. Ч. не може да се
доказват клаузите на договора, предвид въведената забрана на чл. 166 от ГПК, но
няма пречка с тях да се докаже, че свидетелят е разполагал със заетата сума. Не
се констатира заинтересованост на свидетеля, която да дискредитира неговите
показания в тази насока. Освен това, по делото са представени и писмени
доказателства за получаван от свидетеля доход в Португалия/л.456-500 от том
последен/, видно от които е получавал доход от около 1000 евро. При този доход,
съдът приема, че свидетелят е имал финансова възможност да спести заетата сума.
Следва да
се кредитира и върнатия заем от 9 750 лева през 2014 г. от св. К.Ч., за което е
съставена нарочна разписка /т.1 пр.2, л.518/. Св. К.Ч. в показанията си
свидетелства, че сумата му е била преди това заета от РЛ, за което свидетеля
подписал запис на заповед. След връщането на заема през 2014 г., РЛ върнал
записа на заповед, който бил унищожен. Съгласно показанията на св. К. Ч.,
произходът на средствата, с които е погасил задълженията си към РЛ е от друг върнат от негов приятел заем през
2014 г. В случая, за предаването на сумата е съставен частен писмен документ-
въпросната разписка, чиято доказателствена стойност съдът цени съгласно
разпоредбата на чл. 180 от ГПК. Съдът счита, че няма пречка показанията на св.
Кр. Ч., досежно възможността му да върне заема да бъдат кредитирани, доколкото
по делото не се установи някаква негова заинтересованост, а показанията му са
дадени под страх от наказателна отговорност. Доводите в РД, че Кр. Ч. не е
представил писмени доказателства относно заема, който е дал на своя приятел
през 2007 и връщането на сумата, както и за наличието на спестени средства от
работата на свидетеля в периода 1999-2006 г. в Португалия не могат автоматично
да оборят показанията на свидетеля, още повече, че правоотношенията между св.
Ч. и неговия приятел „С.“ са се развили назад във времето и е житейски логично
страните да не съхраняват писмени доказателства за сделките. В този смисъл,
фактическите констатации в РА следва да се считат оборени по делото.
Правилни
са фактическите констатации на органите по приходите, досежно непризнатите
дарения, направени на Е.М. от баща й И. Д.- в размер на 10 000 лв. и брат й А.
Д. в общ размер на 15 000 лв.
Съгласно чл.225 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД) „с договора за
дарение дарителят отстъпва веднага и безвъзмездно нещо на дарения, който го
приема. Дарението на движими имущества трябва да стане в писмена форма с
нотариално заверени подписи или чрез предаване, а на ценни книжа чрез
прехвърлянето им.” И при дарението, както при договора за заем от съществено
значение е да се докаже, че сумата предмет на договора е реално предадена. В
случая такива доказателства не са представени. Бащата- И. Д. е подписал единствено дарителска декларация
с дата 25.12.2015 г., в която сочи, че е дарил на дъщеря си сумата от 10 000
лв. В декларацията не е посочено дори кога е направено дарението, доколкото от
текста на документа може да се извлече недвусмислен извод, че на посочената
дата е съставена само декларацията, но
не и че сумата е дарена тогава. Дори и да беше така, само с въпросното дарителско
свидетелство не може да се докаже за данъчни цели получаването на сумата от 10
000 лв. от Е.М., тъй като същото няма достоверна дата, а и предвид близката родствена връзка между И. Д. и дъщеря му, възможността документът да
е съставен само за нуждата на ревизионното производство не може да бъде
елиминирана. Още повече, че не са представени никакви доказателства, че бащата
на съпругата на РЛ е притежавал посочената сума. Що се отнася до даренията от
св. А. Д.- брат на Е.М. през 2016- 8000 лв. и 2017- 7000 лв., съдът констатира,
че са представени два броя дарителски декларации, които представляват частни
документи и не доказват нищо повече от това, че изявлението е направено от
посоченото в тях лице. В насока реалното предаване на паричните суми, в което
се обективира и договора за дарение са и показанията на св. А. Д.. Предвид
разпоредбата на чл. 164 т.3 от ГПК липсва пречка договорите за дарение да се доказват със свидетелските показания на
А. Д., но съдът съобрази тяхната възможна заинтересованост предвид близката
/макар и по сватовство/ родствена връзка с РЛ и прецени, че само тези показания
няма как да осигурят нужната доказателствена обезпеченост на дарените суми.
Представеното писмено доказателство- удостоверение от „Флекспринт“ ЕООД не
установява по категоричен начин финансовата възможност на А. Д. да дари общата
сума от 15 000 лв, доколкото удостоверението съдържа данни за доходите на
свидетеля само за 2017 г. а и месечния сбор на тези доходи до 31.07.2017 г. не
позволява да се направи дарение от 7000 лв., като се приспаднат и обичайните
разходи за живот. За доходите на свидетеля през 2016 г. не са представени
никакви доказателства.
Следва да
се споделят и фактическите констатации в РА, в частта в която не признава за
данъчни цели направеното от брата на РЛ С. М. дарение за сумата от 10 000
лв. В тази насока са представени
единствено писмени обяснения и декларация на .М., че през 2012 г. е дарил сума
от около 10 000 лв. на брат си. За произхода на средствата е посочено, че са
останали пари от сватбеното им тържество. Предвид не представянето на никакви
доказателства за финансова обезпеченост на С. М. да направи дарението, а и
доколкото за реалното предаване на сумата служат единствено изходящите от него
частни документи, обосновано приходните органи не са признали дарението. В този
ред на мисли, не може да се отрече, че поради близката родствена връзка с
жалбоподателя, С. М. има интерес да твърди изгодни за него факти и
документирането на декларацията и писменото обяснение само за нуждата на
ревизията също не може да бъде отречено като възможност.
Неправилно
ревизиращите органи са включили като разход извършеното през 2017 г. авансово
плащане за закупуване на жилище в размер на 50 000 лв. Установено е, че
средствата са внесени в брой на 04.07.2013 г. На 27.06.2014 г. от тях са преведени по сметката на ДСК ЕАД 46 774,90 лв., а на
каса са внесени останалите 5000 лв., изтеглени в брой от ПИБ АД и също внесени
в „БАНКА ДСК“ ЕАД. В случая от заключението на ССчЕ е установено, че сумата е
била отчетена като разход през 2013 г., върху нея са начислени данъци по ЗДДФЛ,
поради което е недопустимо тази сума да бъде отново обложена със същия вид
данък в последващ период. В този смисъл са и разясненията от ВЛ в съдебно
заседание.
Правилно в
РА и в заключението на ВЛ не е включен в паричния поток покупната цена на л.а
„****“ в размер на 3000 лв. Действително, в представения оп делото
предварителен договор, като покупна цена на автомобила фигурира посочената
сума, но в окончателния договор за продажба от 2018 г. е посочено, че за
автомобила е заплатена сумата от 300 лв. В този смисъл са и обясненията на
купувача, който посочва, че е платил 300 лв. за превозното средство, тъй като
двигателят блокирал. Тази сума е постъпила в последващ период и резонно не е
взета в предвид от ревизиращия екип. Не става ясно каква е заинтересоваността
на купувача /както се сочи в писмените бележки на процесуалния представител на
жалбоподателя/, при положение, че той е трето за правния спор лице, без данни
за някакви отношения със страните.
Правилно в
РА и в заключението на вещото лице е посочено начално парично салдо от 5000 лв.
в брой към 01.01.2013 г. В тази връзка, ревизираното лице е декларирало наличие
на 25 000 лв. в брой към 01.01.2013 и 01.01.2014 г, но доказателства за
средствата не са приложени. Фактическите констатации на приходната
администрация в тази връзка не следва да се считат оборени, предвид
обстоятелството, че ревизията е проведено по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК.
В хода на ревизионното производство е установено, че
Г.Н.М. е упражнявал трудова дейност като самоосигуряващо се лице. С подадени
декларации по чл. 1, ал. 2 от Наредбата за обществено осигуряване на
самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските
лица ревизираното лице е декларирало започване на дейност като едноличен
собственик на капитала на ,Агрогеник" ЕООД с вид осигуряване за всички
осигурени социални рискове, считано от 01.02.2004 г. и прекратяване на дейност
от 08.04.2020 г. Подадена е информация с декларация обр. 1 (чл. 3, ал. 1, т. 2
от Наредба Н-8/2005г. на МФ) за дните в осигуряване, осигурителният доход и
размерът на осигурителните вноски за самоосигуряващото се лице, а с декларация
обр.6 (чл. 3, ал. 3, т. 2 от Наредба Н-8/2005 г. на МФ) е деклариран размерът
на дължимите вноски за ЗОВ за периода 01.10.2014 г. - 31.12.2018 г. В хода на
ревизионното производство е установено, че за ревизирания период Г.Н.М. в
качеството му на самоосигуряващо се лице е внесъл декларираните ЗОВ върху
минималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за
описания период. Лицето има сключен трудов договор с ЕТ „Мира Красимира М. -
Н.М." с ЕИК ********* за периода от 15.03.2004 г. до 01.10.2014 г. и от
29.12.2017 г. Лицето е осигурено по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и чл. 40,
ал. 1, т. 1 от 33О за периода.
На основание чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, задълженото
лице попада в обхвата на лицата задължително осигурени, за инвалидност поради
общо заболяване, за старост и за смърт, предвид обстоятелството, че упражнява
трудова дейност като едноличен собственик на капитала в ,Агрогеник" ЕООД
през ревизирания период. По смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО Г.Н.М. е
самоосигуряващо се лице - физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни
вноски изцяло за своя сметка. Това са лицата, посочени в чл. 4, ал. 3, т. 1, 2
и 4 от КСО - лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или
занаятчийска дейност; лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични
търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, физическите лица - членове на неперсонифицирани
дружества и регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители. По
свой избор жалбоподателят е избрал да се осигурява и за общо заболяване и
майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/. Доходът, върху който
се дължат осигурителни вноски,
включва всички възнаграждения и
други доходи от трудова дейност - чл. 6, ал. 2 от КСО. Съгласно разпоредбата на
чл. 6, ал. 8 от КСО осигурителните
вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 са за сметка на осигурените лица
и се дължат авансово: върху месечен
осигурителен доход между
минималния и максималния
месечен размер на
дохода, определен със
ЗБДОО за съответната година. На основание чл. 6, ал. 9 от КСО
окончателните осигурителни вноски се дължат от осигурените лица върху годишния
осигурителен доход в размерите за фонд „Пенсии" и за допълнително
задължително пенсионно осигуряване и в
размерите за фонд „Общо заболяване и майчинство" за самоосигуряващите се
лица, които са избрали да се осигуряват в този фонд в срока за подаване на
данъчната декларация. Годишният
осигурителен доход се
определя като разлика между декларирания или установения
от органа по приходите при условията и по реда на ДОПК облагаем доход от
упражняване на трудова дейност и сбора от доходите, върху които са внасяни
авансово осигурителни вноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 33 от Закона за здравното
осигуряване, задължително осигурени в НЗОК са всички български граждани, поради
което те дължат осигурителни вноски, определени със Закона за бюджета на НЗОК
/чл. 29, ал. 3 от ЗЗО/. В чл. 40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни
групи задължително здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата от
тях здравноосигурителна вноска. Здравноосигурителните вноски за ревизираното
лице са дължими на основание чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО - „едноличният
търговец, физическото лице, образувало ЕООД, съдружниците в търговски дружества
и лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска
дейност, се осигуряват върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от
минималния размер на осигурителния доход за тези самоосигуряващи се лица,
определен със Закона за бюджета на ДОО, и годишно върху доходите от дейността и
доходите по т. 3, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6,
ал. 9 от КСО".
Тук следва да се посочи, че ревизията е по чл. 122 от ДОПК- т.е., съгласно разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, този ред за облагане се
прилага и за задълженията за осигурителни вноски.
Предвид
изложените съображения, съдът приема, че дължимите от РЛ данъци по ЗДДФЛ,
осигурителни вноски по КСО и ЗЗО и лихви за просрочие следва да се определят
по предложения от ССЧЕ девети вариант- като се отчете всяка
една сума- заем, получена от Г.М., без да се отчита нито една сума заем или
дарение, получена от Е.М.. В този вариант са включени само заетите суми, които
съдът прие за доказани. Следва да бъдат възприети главниците в посочения от ВЛ
вариант за данък по ЗДДФЛ за 2013, 2014 и 2016 г., както и вноските за ДОО, ДЗП- УПФ и ЗО за 2014 и
2016 г., а лихвите следва да бъдат преизчислени към датата на изготвянето на
РА-08.06.2020, а не 31.12.2020 г. както е посочило ВЛ в експертизата.
Ето защо,
РА следва да бъде потвърден за следните суми-5271,68 лв. главница данък по
ЗДДФЛ за 2013 и лихва от 3270,70 лв.; сумата от 2312,86 главница данък по ЗДДФЛ
за 2014 и лихва от 1199,95 лв.; сумата от 2337,89 лв. главница данък по ЗДДФЛ
за 2016 и лихва от 737,79 лв.; сумата от 2941,45 вноски за ДОО за 2014 и лихва
от 1526,08 лв.; сумата от 4264,08 лв. вноски за ДОО за 2016 и лихва от 1345,66
лв.; сумата от 1149 лв. вноски за ДЗП-УПФ за 2014 и лихва от 596,12 лв.; сумата
от 1308 лв. вноски за ДЗП-УПФ за 2016 и лихва от 412,78 лв. сумата от 1838,40
лв. вноски за ЗО за 2014 и лихва от 953,79 лв., сумата от 2092,80 лв. вноски за
ЗО за 2016 г. и лихва от 660,45 лв. Или общо РА следва да бъде отменен за
разликата от сумата 23 516,16 лв. главница и 10 703,32 лв. лихви.
При този
изход на спора, на страните се дължат разноски по съразмерност, съобразно
уважената/отхвърлената част от жалбата. Жалбоподателят е направил разноски в
размер на 1900 лв./ 800 лв. адвокатско възнаграждение, 750 лв. за ССчЕ, 300 лв. за балистична експертиза и 50 лв. ДТ/
и по съразмерност му се дължат 347,48 лв. Ответникът претендира минимално
възнаграждение съгласно чл. 8 ал.1 т.4 от Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения и по съразмерност му се дължат 1459,66 лв. Или по компенсация,
жалбоподателят следва да заплати на ответника сумата от 1112,18 лв. разноски.
Предвид
гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд –
Пазарджик
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Н. *** Ревизионен акт / РА/ №
Р-16001319007358-091-001 от 08.06.2020 г. , издаден от С. П. П.- Началник
сектор, възложил ревезеията и В. Г. Г.- главен инспектор по приходите в частта,
в която е потвърден с Решение № 390/
14.08.2020 г. поправено с Решение № 390/01.09.2020 г., и двете на Директора на Дирекция „обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при ЦУ на НАП:
-в частта в която са определени допълнителни задължения по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода
2013-2017, вноски за ДОО, вноски за ЗО и вноски за ДЗПО- УПФ за периода
2014-2017 г. над сумата от 23 516,16
лв. общ размер на главница и сумата 10
703,32 лв. общ размер на лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част.
ОСЪЖДА Г.Н.М. да
заплати на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
гр. Пловдив сумата от 1112,18 лв./ хиляда сто и дванадесет лева и 18 ст./
разноски по компенсация.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/
Решение
№ 2774 от 23.03.2022г.на ВАС - София, Осмо отделение по АД № 6895/2021г. -
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 356 от 26.04.2021 г., постановено по адм. дело №
1007/2020 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, в частта, с която е
отменен ревизионен акт № Р-16001319007358-091-001/08.06.2020 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП - Пловдив, потвърден и изменен с решение №
390/14.08.2020 г., поправено с решение № 390/01.09.2020 г., двете на директора
на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта на установените на Г. М. от гр. Пазарджик допълнителни задължения за
данък върху годишна данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 2013 г. - 2017
г., вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ за периода 2014 г. - 2017 г. над сумата от 23
516,16 лв. главница и сумата 10 703,32 лв. лихви.
Решението не
подлежи на обжалване.