№ 1653
гр. Варна, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 23 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Даниела Михайлова
при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Административно
наказателно дело № 20223110202137 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на И.
М. К. – ЕГН ********** против Наказателно Постановление № 22-0442-000240 /
19.05.2022г. на Началника на група в ІV РУ при ОД-МВР -Варна, с което му е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП.
В жалбата се сочи, че неправилно наказващият орган е възприел фактическата
обстановка, тъй като в дясно на пътното платното по посока „Ракитника“ няма
урбанизирана територия и парцели, а само изоставена земеделска земя и описания в
постановлението парцел 10.13 се намира срещу движението в посока кв.“Галата“, т.е. в
обратна посока.На следващо място се сочи, че ако въз.К. е напуснал в дясно пътната
лента по посока на движението към „Ракитника“ и се е ударил в дърво в ляво, то
следователно дървото е било на пътното платно.Изложени са съображения и за това, че
липсват обективни данни за това дали скоростта на движение е била съобразена или
не, както и дали описаното дърво се е явявало видимо препятствие за движението на
въззивника.Поради това и се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание , въззивникът редовно призован, не се явява, не се
представлява.
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява представител . Постъпили
са писмени бележки, в които се оспорва жалбата, твърди се, че нарушението е
извършено от обективна и субективна страна, че в хода на производството не са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.В заключение се иска
постановлението да бъде потвърдено и да бъде присъдено юрисконсултско
1
възнаграждение, като в условията на евентуалност се прави възражение за
прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение .
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
На 28.04.2022г. , около 20,00ч. въз.К. управлявал собственият си л.а. „
Пежо” с рег . № В 26 64 ВР, като се движел по ул.“Прибой“ в посока „Ракитника“.С
него в автомобила се намирали А.Н., М. И.ов и др. При навлизане в десен завой на
пътя, до парцел 10.13, поради движение с несъобразена скорост, въз.К. изгубил
контрол над автомобила, който пресякъл лентата за насрещно движение, излязъл от
пътя , преминал през ограда с бетонни колове на парцел 13.12, които съборил и се
ударил в намиращо се в ляво от пътя по посоката на движението дърво, след което се
обърнал по таван. В следствие на удара на двама от пътниците в автомобила били
причинени контузии. Сигнал за случилото се бил подаден до органите на МВР, като на
място пристигнали полицейски служители на ІV РУ-Варна, един от които бил св.А.
А..При приближаване към мястото той видял, че там вече се намирали два екипа на
Пожарната и два на Бърза помощ. Полицейските служители огледали автомобила,
причинените материални щети и разговаряли с въз.К. и спътниците му, един от които
при тяхното пристигане бил затиснат в автомобила и се извършвали действия по
изваждането му. След като изяснил случилото се и се установило, че пострадалите са
получили само контузии, св.А. съставил против въз.К. акт за установяване на
административно нарушение за това, че поради движение с несъобразена скорост е
допуснал ПТП с нанесени на автомобила материални щети и контузии на двама от
пътниците.Нарушението било квалифицирано като такова по чл.20 ал.2 от ЗДвП.При
личното предявяване на акта и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения не били
направени и депозирани.Бил съставен и протокол за ПТП, в който били описаните
механизма за настъпване на произшествието, причинените в имота – парцел 13.12,
материални щети и контузии на пострадалите.
Въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление №
22-0442-000240. С него наказващият орган приел, че на 28.04.2022г. въз. К. поради
движение с несъобразена скорост е причинил ПТП с нанесени материални щети по
автомобила и нанесени контузии на двама пътника. Нарушението отново било
квалифицирано като такова по чл.20 ал.2 от ЗДП и за него на въз.К. била наложена
„Глоба“ в размер на 200лв. на основание чл.179 ал.2 от ЗДвП.
В хода на съдебното следствие като свидетел бе разпитан св. А. А. –
актосъставител, чиито показания съдът кредитира като логични, последователни и
непротиворечиви. От тях стана ясно, че след оглед на пътната обстановка, автомобила
и причинените щети по оградата на имота, което се е намирал в ляво от пътя в посоката
на движение на въз.К., св.А. е установил, че причина за произшествието е движението
с несъобразена с условията на пътя скорост .
Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
доказателства по административно наказателната преписка, тези приложени към
жалбата, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени
доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и
анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото
наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и
2
справедливостта на наложеното административно наказание , съдът прави следните
правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради
което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 22-0442-000240 / 19.05.2022г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на група в ІV РУ при ОД-МВР - Варна,
съгласно заповед № 8121з- 1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. То
е било издадено в шестмесечния преклузивен срок и е съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. В същото се съдържат всички минимално изискуеми по силата на закона
реквизити. Нарушението, вменено във вина на въз. К. е конкретизирано в степен,
позволяващи му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава.Наложеното наказание също е индивидуализирано.След предявяване на акта
и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, съдържащи
спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване.Поради това съдът намира, че в
хода на производството не са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да са ограничили правото на защита на въз.К..
Съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил материалния закон ,
като е съотнесъл установените фактически констатации към хипотезата на правната
норма.По делото безспорно се доказа, че въз. К. е управлявал собствения си лек
автомобил по ул.“Прибой“ в посока „Ракитника“, като до парцел 10.13, при
навлизане в десен завой, поради движение с несъобразена скорост , пресякъл лентата
за насрещно движение, излязъл от пътя , преминал през ограда с бетонни колове на
парцел 13.12, които съборил и се ударил в намиращо се в ляво от пътя по посоката на
движението дърво и е възникнало ПТП с материални щети и пострадали лица.Поради
това и съдът не споделя възраженията в жалбата, свързани с описанието на
нарушението от фактическа страна.И в акта , и в постановлението е посочено, че
произшествието настъпило при движение по ул.“Прибой“ до парцел 10.13 в посока
„Ракитника“.Т.е. с посочването на номера на парцела се индивидуализира мястото на
извършване на нарушението, а обстоятелството дали е в дясно или в ляво от пътното
платно е ирелевантно за спора.Неоснователно е и възражението относно
местоположението на дървото, доколкото изрично е посочено , че въз.К. при навлизане
в десен завой поради движение с несъобразена скорост е излязъл от пътя и се е ударил
в дърво в ляво по посока на движението.От внимателния прочит на така описаните
факти и на показанията на св.А. е видно, че дървото не се е намирало на пътя, а извън
него в ляво спрямо посоката на движение на въз.К. , който е стигнал до него с
автомобила след като е напуснал пътното платно.
На следващо място от събраните по делото писмени и гласни доказателства
съдът намира за безспорно установено, че въз. К. се е движел по пътния участък с
несъобразена скорост, в следствие на което е допуснал настъпването на ПТП, т.е.
допуснал е нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП. Тази норма задължава водачите на ППС
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с
релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие, както
и да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. С оглед на това и съобразно константната съдебна практика,
за „ съобразена” скорост следва да се приеме онази, при която ПТП не би могло да бъде
допуснато. Тази скорост е обективно понятие и следва да се изясни дали е налице
3
причинна връзка между движението с несъобразена скорост и допускането на ПТП,
като следва да се има предвид, че в постановлението скоростта е приета за
несъобразена, а не за превишена. От събраните по делото писмени доказателства се
установява, че скоростта, с която въз. К. е управлявал автомобила, очевидно е била
несъобразена с условията на пътя , а именно десния завой. Именно в следствие на
движението си с несъобразена с условията на пътя скорост, въззивникът е допуснал
ПТП и е настъпил съставомерния резултат- причиняване на контузии на две лица.Тези
обстоятелства също са описани в наказателното постановление, с оглед на което и
възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.Следва да се отбележи и
обстоятелството, че съгласно чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите са длъжни да се движат с
такава скорост, която да намалят и в случай на необходимост да спрат, когато възникне
опасност за движението. В този смисъл скоростта се счита за несъобразена не само
когато водачът на МПС не е могъл да спре пред всяко предвидимо препятствие, а и
когато възникне опасност за движението.В случая тази опасност е възникнала и именно
поради движението си с несъобразена скорост въззивникът не е успял да спре, а е
напуснал пътното платно и е предизвикал ПТП.Поради това съдът намира, че правилно
наказващият орган е приел, че въз.К. е допуснал нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДвП.
Правилно административно-наказващият орган е приложил и санкционната
норма- чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП, тъй като именно в нея е предвидена санкцията за водач
на МПС , който поради движение с несъобразена скорост , причини пътно-
транспортно произшествие, каквото именно виновно поведение от страна на въз. К. е
налице.
Правилно наказващият орган е наложил на въз. К. наказание „Глоба“ в размер
на 200лв., който е императивно предвиден в закона и за съда няма правна възможност
за неговото намаляване предвид забраната на чл.27 ал.5 от ЗАНН.
Поради изложеното до тук, съдът намира че постановлението е правилно,
обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63
„д“ от ЗАНН , съдът намира, че следва на ОД-МВР- Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение .При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП , в която е предвидено, че заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет на НБПП.На следващо място съдът взе предвид, че за
защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от Наредбата за заплащане на правната помощ,
предвижда възнаграждение от 80 лв. до 150лв. Поради това и като прецени
продължителността на делото и неговата сложност, съдът прецени, че следва да
определи на ОД-МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на
80лв.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.5 вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 22-0442-000240 /
19.05.2022г. на Началника на група в ІV РУ при ОД-МВР -Варна, с което на И. М. К.
е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. на основание
чл.179 ал.2 пр.1 от ЗДП.
ОСЪЖДА И. М. К. – ЕГН **********, да заплати на ОД-МВР-Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 / осемдесет/ лв.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК .
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5