В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Гюлфие Яхова | |
Гражданско I инстанция дело |
и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 422 във вр. с чл. 235 и сл. от ГПК. Образувано е по повод на депозирана искова молба от „Е. Е.“ ЕАД гр. С. срещу О. Н.. В исковата молба ищецът твърди, че между страните на 17.09.2007 г. е сключен Договор № * за изпълнение на инженеринг с гарантиран резултат, по силата на който ответната О. е възложила на ищцовото дружество да изпълни възмездно „Инженеринг за енерегоефективни мероприятия с гарантиран резултат на сградата на СОУ „Св. Св. К. и М.“. Ищецът сочи, че е изпълнил точно задълженията си по първия етап от договора и съгласно чл. 20 на 15.04.2008 г. е подписан приемо-предавателен протокол за приемането на резултатите от изпълнението на първия етап на изпълнение на договора. Съгласно чл. 12, ал. 1 и ал. 2 уговорената в чл. 11 от договора цена на инвестицията се заплаща ежегодно на две шестмесечни равни годишни вноски за срок от 12 години. Считано от подписване на приемо-предавателен протокол до края на 2011 г. О. Н. е заплащала редовно дължимите по договора суми, като от началото на 2012 г. без каквото и да е обяснение прекратила каквито и да е плащания по договора. Въпреки проведените разговори и изпратената покана за изпълнение, плащане к·м настоящия момент не е извършено. Твърди се в исковата молба, че освен другите суми по договора към днешна дата не е платена и съответната част от определената в чл. 11 т. 1.3. от договора сума за „разходи за обслужване на инвестицията – стойност на лихвата при база 1 М SOFIBOR + 2, 75 % р.а. в размер както следва: главницата по Фактура №*/14.10.2011 г. в размер на 12 959, 32 лева; Съгласно условията на чл. 13 от договора сумата по чл. 12 ал. 2 се изплаща не по-късно от десето число на текущия месец, по банков път, срещу издадена от изпълнителя данъчна фактура. Сочи се, че ищецът е депозирал пред РС З. заявление по чл. 410 от ГПК, по което по ч. гр. д. № 95/2013 г. е издадена заповед за изпълнение, като ответникът дължи и законна лихва за просрочие върху паричното задължение от момента на депозиране на заявление в съда. Срещу издадената заповед длъжникът е подал възражение, поради което ищецът предявил иск, с който иска да бъде установено съществуването на вземането му срещу ответника за главница от 12 959, 32 лева и законна лихва от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до предявяване на иска. В изпълнение на указанията дадени в изготвения проекто-доклад ищецът преди първото по делото заседание депозира молба вх. № 2024/16.10.2013г., в която уточнява, че претендираната с исковата молба сума в размер на 12 959, 32 лева не е лихва, а представлява част/съставка от цената на процесния договор и по-точно от третия компонент, който представлява разход за обслужване на инвестицията, който разход се определя на база стойността на лихвата при база 1 м. SOFIBOR+2.75% р.а., определен за срок от 12 години. В срок по чл. 131 от ГПК О. Н. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва иска. Твърди се, че цената на инвестицията, която ответникът следва да заплати срещу изпълнението на поръчката, видно от чл. 7 и чл. 11 от договора, е в размер на 625 909 лева, която се формира от :1. Стойността на енергоефективните дейности за обекта в размер на 499 590 лева без ДДС; 2. стойността на ремонтно-възстановителните работи на резервоара за гориво в размер на 22 000 лева без ДДС и 3. Разходи за обслужване на инвестицията, който разход се определя на база стойността на лихвата при база 1М SOFIBOR + 2, 75 % р.а. определена за срок от 12 години и структура на разходите съгласно приложение № 1 към договор; трите пера се включват в цената на договора. Сочи, че в договора между страните липсвала клауза, че О. Н. дължи лихви по Еско договор на ищеца. Сочи се, че с Приложение № 1 към договора е определен предмета, възложителя, участника /ищеца/ и обща цена за инвестициите за: 1.ЕЕМ 599 509 лева с ДДС и 2.РВР резервоар 26 400 лева с ДДС. Инвестиционните разходи и ремонтно възстановителните разходи са на обща стойност 625 909 лева, каквато е цената по договора. Твърди се, че от съдържанието на същото приложение е видно, че разходи за обслужване на инвестицията не се догаваряни /графата е празна/. Сочи, че приложение № 1 е неразделна част от договора. Твърди се, че ответникът добросъвестно и в срок изпълнявал задълженията си по договора, като дори предсрочно е изплатил част от стойността на договора или разделено на дължимите вноски изплатената сума от 371 302 лева се равнява приблизително на 14 вноски. Твърди се, че за разход за обслужване на инвестицията липсва договореност между страните като самостоятелно перо извън договорената стойност по чл. 11 от договора. Твърди се, че в сключения между страните договор липсва постигната договореност за заплащане на допълнителни суми, над цената, определена в чл. 11 от договора, поради което и исковата претенция се явява неоснователна и недоказана. Алтернативно се сочи, че ако се приеме, че се дължи лихва от договора, то съгласно ЗСч лихва върху лихва не се начислява. Дори хипотетично да се приеме, че такова вземане съществува, то кредиторът не е оказал необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си, а именно не е съставил първичен счетоводен документ с необходимото съдържание. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция ищецът редовно и своевременно призован не изпраща представител. Депозирано е писмено становище, с което моли да бъде уважена исковата претенция. В открито съдебно заседание пред настоящата инстанция редовно и своевременно призован ответникът се представлява от А. Б. П.. Моли да бъде отхвърлен предявения иск, за което излага подробни съображения. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено от фактическа страна следното: Не е спорно по делото, че между страните е сключен Договор № * за изпълнение на инженеринг с гарантиран резултат, въз основа на който ответникът О. Н. е възложил на ищеца „Е. Е.“ ЕАД гр. С. да изпълни възмездно „Инженеринг за енерегоефективни мероприятия с гарантиран резултат на сградата на СОУ „Св. Св. К. и М.“. Не е спорно и това, че ищецът е изпълнил задълженията си по първия етап от договора, за което е съставен и подписан Констативен акт за установяване годността за приемане на строежа от 15.04.2008г.. Ищецът „Е. Е.“ ЕАД Г. С. е издал Фактура №*/14.10.2011 г. за дължима от ответната О. сума в размер на 12 959, 32 лева, за която се твърди, че не е осъществено плащане. По делото са представени доказателства, от които е видно, че О. Н. е била поканена да заплати дължимата сума по фактурата, но въпреки това не е настъпило исканото плащане. По делото е назначена и изслушана СИЕ, по която вещото лице сочи, че размерът на разхода за обслужване на инвестицията, който се определя на база стойността на лихвата при база 1 м. SOFIBOR+2.75% р.а., за шест месечния период от 10.04.2011 г. до 10.10.2011 г. върху остатъчната цена на договора, а именно 444 970.51 лв. преди плащане на осма поредна вноска главница /26 174.73 лв./ по погасителния план на 14.10.2011 г. възлиза на 10 799.43 лв. без ДДС и 12 959.32 лв. с ДДС. В заключението е посочено, че Фактура №*/14.10.2011г. е осчетоводена и при ищеца, и при ответника, но няма извършени плащания по нея. От страна на ответника са представени фактури, като твърденията на същия са, че сумите, които са платени в полза на ищцовото дружество възлизат на 371 302, 44 лв., т.е приблизително около 14 вноски. Горните фактически констатации съдът прие за доказани въз основа на събраните по делото писмени доказателства. Съдът кредитира заключението на назначената експертиза, доколкото констатации от фактическо естество не са оспорени от страните, същото е компетентно и обективно изготвено. Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът прави следните правни изводи: Искът за съществуването на вземане с правно основание чл.422 от ГПК е предявен в законоустановения месечен срок и е допустим. За ищеца-кредитор е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането му, тъй като в срока по чл. 414, ал.2 от ГПК ответникът-длъжник е възразил срещу издадената по ч.г.д.№ 95/2013 г. по описа на РС З. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Страните не оспорват обстоятелството, че са сключили Договор № */17.09.2007 г. за изпълнение на инженеринг с гарантиран резултат. В чл. 7 и чл. 11 от същия е постигната уговорка, че цената на инвестицията по договора възлиза на 625 909 лева с ДДС, която цена се формира от следните три компонента: 1. Стойността на енергоефективните дейности за обекта в размер на 499 590 лева без ДДС; 2. стойността на ремонтно-възстановителните работи на резервоара за гориво в размер на 22 000 лева без ДДС и 3. Разходи за обслужване на инвестицията, който разход се определя на база стойността на лихвата при база 1М SOFIBOR + 2, 75 % р.а. определена за срок от 12 години и структура на разходите съгласно приложение № 1 към договор. Видно е, че сборът на сумите по т.1.1 и т. 1.2 на чл. 11, ал. 1 от договора е равен на 521 590 лв. без ДДС. Същата сума изчислена с ДДС дава точно посочената в договора сума - 625 909 лв. От това следва изводът, че уговореното по т. 3. 1 на чл. 11, ал. 1 от договора, а именно разходи за обслужване на инвестицията, който разход се определя на база стойността на лихвата при база 1М SOFIBOR + 2, 75 % р.а. определена за срок от 12 години и структура на разходите съгласно приложение № 1 към договор и който разход е предмет на установителната претенция не е включен в посочената цена на договора в размер на 625 909 лв. с ДДС. Това не означава обаче, че такива разходи за обслужване на инвестицията не са дължими, доколкото същите са уговорени от страните. Обстоятелството, че тези разходи за обслужване на инвестицията не са включени в посочената в договора цена в размер на 625 909 лв. следва от това, че този разход е променлива величина и към момента на сключване на договора не е било ясно каква ще бъде неговата стойност, за да могат страните да го фиксират като точна сума. В съдебно заседание вещото лице посочи, че посочената лихва при база 1 м. „SOFIBOR + 2.75%” р.а. за различните периоди е различна и че тя представлява фиксинг на котировките на необезпечени депозити в лева на минимум 8 български банки на банковия паричен пазар и тя представлява курс продава, като се определя от тези банки по средна аритметична стойност, които се подреждат от същите банки във възходящ ред и се нормират най-високите 20% от котировките и най-ниските 20%, а другата вече маса е осреднена и се получава фиксинг „SOFIBOR”, който е с различни срочности. Няма как да се направи извод, че такава претенция не е дължима от ответника доколкото не може да бъде игнорирано обстоятелството, че разход за обслужване на инвестицията е изрично уговорен в процесния договор и в приложението към него. Според заключението на вещото лице размерът на разхода за обслужване на инвестицията за шест месечния период от 10.04.2011 г. до 10.10.2011 г. върху остатъчната цена на договора, а именно 444 970.51 лв. преди плащане на осма поредна вноска главница /26 174.73 лв./ по погасителния план на 14.10.2011 г. възлиза на 10 799.43 лв. без ДДС и 12 959.32 лв. с ДДС. Вещото лице установи, че не е налице плащане по процесната фактура, следователно ответната О. дължи заплащане на сумата в размер на 12 959.32 лв.. Няма как да бъде игнорирано и обстоятелството, че само по себе си отразяването на фактурата в счетоводството на ответника представлява признание на задължението и доказва неговото съществуване. Обстоятелството, че в процесната фактура е посочено, че сумата в размер на 12 959.32 лв. е дължима като „лихва по еско договор” не променя горните изводи на съда. Ищецът уточни, че претендираната сума не е лихва, а представлява част /съставка от цената на процесния договор и по-точно от третия компонент, който представлява разход за обслужване на инвестицията, който разход се определя на база стойността на лихвата при база 1 м. SOFIBOR+2.75% р.а., определен за срок от 12 години. Неоснователно ответникът сочи, че претендираната сума не е дължима, доколкото лихви по еско договор не са уговаряни между страните. Самият ответник с отговора по чл. 131 от ГПК представи фактури, по които твърди, че е осъществил плащане. От същите е видно, че като основание за заплащане на сумите са сочени именно „лихви по еско договор”, което още веднъж потвърждава, че това е терминологията използвана от издателя на фактурата, а всъщност основанието за плющене е разход за обслужване на инвестицията. Предвид горното, се налага безспорният извод, че в полза на ищеца съществува вземане, установено в предходно проведеното заповедно производство за търсената парична сума по Фактура №*/14.10.2011г. в размер на 12 959.32 лв. с ДДС за шест месечния период от 10.04.2011 г. до 10.10.2011 г., ведно със законната лихва, както и за разноските по частното дело. Не следва в полза на ищеца да се присъжда претендирана законна лихва като определена сума, а така както е по издадената заповед за изпълнение - законната лихва от 29.04.2013 г. до окончателно изплащане на сумата, доколкото законната лихва и разноските са последица от уважаване на исковата претенция. С оглед изхода на спора ще следва О. Н. да бъде осъдена да заплати на ищеца и разноски за настоящото производство в размер на общо 445, 14 лв.. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на „Е. Е.” Е. ЕИК: *, седалище и адрес на управление гр. С., п.к.*., бул. „Х. Б.” *, представлявано. от всеки двама от тримата членове на Съвета на Директорите - В.С. П., И. Х. Т. и Б. Н. А. против O. Н. област С., БУЛСТАТ: *, Адрес: ул. А. С. *., п.к. *, представлявана от С. С. Б. - К. на О. Н. съществува вземане за сумата 12 959.32 (дванадесет хиляди деветстотин петдесет и девет лева и тридесет и две стотинки) лева, представляваща парична сума по Фактура №*/14.10.2011г., ведно със законната лихва от 29.04.2013 г. до окончателно изплащане на сумата и разноски по делото в размер на 259.19 (двеста петдесет и девет лева и деветнадесет стотинки) лева, представляващи държавна такса, за които суми по ч.г.д. № 95/2013 г. по описа на РС Златоград е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. ОСЪЖДА O. Н. област С., БУЛСТАТ: *, Адрес: ул. А. С. *., п.к. *, представлявана от С. С. Б. - К. на О. Н. да заплати на „Е. Е.” Е. ЕИК: *, седалище и адрес на управление гр. С., п.к.*., бул. „Х. Б.” *, представлявано. от всеки двама от тримата членове на Съвета на Директорите - В.С. П., И. Х. Т. и Б. Н. А. сумата в размер на 445, 14 (четиристотин четиридесет и пет лева и четиринадесет стотинки) лева, представляваща направени разноски пред настоящата съдебна инстанция. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните, пред СОС. РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г.Я. |