РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 2358
гр. Пловдив,
17.12. 2020 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, IІ отделение, XIІ състав в публично съдебно заседание на деветнадесети
ноември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА МИХАЙЛОВА
при
секретаря Р. П., като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 82 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните:
1. Производството е по реда на Глава ХІХ от ДОПК.
2. Образувано е по жалба на „Жетом-транс“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК с.Белозем,
обл.Пловдивска, ул.“Ивайло“ № 17, представлявано от управителя Ж.С.С.против
Ревизионен акт № Р-16001619001939-091-001/11.09.2018 г., издаден от Г.И.Н.,
на длъжност началник сектор при ТД на
НАП гр. Пловдив, възложил ревизията и М.Г.Д.на длъжност главен инспектор по
приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 700 от 09.12.2019г.
на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр.
Пловдив, при Централно управление на Национална агенция по приходите, с който
на дружеството не е признато право на приспадане на данъчен кредит в общ размер
на 66 834,05 лв., като са определени съответните лихви за просрочие в
размер на 7 111,76 лв., както и са определни лихви за просрочие в размер на
5,06 лв.
Навеждат се
доводи за незаконосъобразност на административния акт и се претендира неговата
отмяна от съда.
Твърденията
са, че фактическите констатации, изложени в РД и РА, са напълно необосновани.
Поддържа се
също така, че в рамките на ревизионното производство са събрани писмени
доказателства, които не са обсъдени в мотивите на РА. Според жалбоподателя,
тези доказателства обуславят по категоричен начин извода за фактическо
осъществяване на доставките, по които с РА е отказано право на данъчен кредит.
В подкрепа
на твърденията в жалбата жалбоподателя се позовава и на практиката на СЕС по
аналогични казуси.
Подробни
съображения се излагат в жалбата и в писмена защита, депозирана от процесуалния
представител.
Иска се
оспорения ревизионен акт да бъде отменен като незаконосъобразен.
Претендира
се присъждане на сторените разноски по производството.
3. Ответникт – Директор на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“, Пловдив при Централно управление на Национална
агенция за приходите, чрез процесуалния си представител юрк.П., е на становище,
че жалбата е неоснователна и моли Съда да я остави без уважение, като се
присъди съответното юрисконсултско възнаграждение. Поддържат се изцяло фактическите
констатации и правните изводи съдържащи се в оспорения ревизионен акт и
потвърждаващото го решение на Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” гр. Пловдив.
ІІ. За допустимостта :
4. Ревизионният акт е обжалван в рамките на предвидения
за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната администрация орган,
който с решението си го е потвърдил в прежде посочената негова част. Така
постановеният от Директора на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна
практика” гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения за това процесуален срок налагат
извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За процедурата:
5. Със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619001939-020-001/28.03.2019г.,
издадена от Г.И.Н., на длъжност началник сектор при ТД на НАП – Пловдив, е
възложено извършване на данъчна ревизия на „Жетом-транс“ ЕООД с обхват,
установяване на задълженията за данък върху добавената стойност за периода от 01.06.2018г. до 30.09.2018г. Крайният срок за
извършване на ревизията е съответно продължен със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-16001619001939-020-002/24.06.2019г. Заповедите са подписани с квалифициран
електронен подпис и надлежно връчени на ревизираното лице по електронен път.
6.В хода на ревизионното производство е съставен
Ревизионен доклад № Р-16001619001939-092-001/12.08.2019г.,
подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно връчен на ревизираното
лице по електронен път.
В срока по чл.117 ал.5 от ДОПК, не е подадено
възражение от страна на ревизираното лице.
7.Въз основа на РД е издаден оспореният в настоящото
производство ревизионен акт, подписан с квалифицирани електронни подписи и надлежно
връчен на ревизираното лице по електронен път.
В тази
насока следва да се констатира, че от представените по делото доказателства на
л.1354а,том IV,
съставляващи данни от технически носител на информация, се установява, че ЗВР,
заповедта за изменение на ЗВР, ревизионния доклад и ревизионния акт са надлежно
подписани с валидни електронни подписи положени в съответствие със Закона за
електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл. изм. - дв,
бр. 85 от 2017 г.) към момента на
подписването на електронните документи.
8.Ревизионния акт е обжалван от ревизираното лице с
жалба с вх.№ 20 – 31 – 21 от 09.10.2019г. по описа на Дирекция „ОДОП“ –
гр.Пловдив, като с Решение № 700 от 09.12.2019г.,
Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно - осигурителна практика” гр. Пловдив
при Централно управление на Национална агенция по приходите е потвърдил процесния
ревизионен акт.
Последвало е подаването на жалба на основание и в
срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, с която спорът относно законосъобразността на
ревизионния акт, е отнесен пред Административен съд гр.Пловдив, по повод на която жалба е образувано и
производството по настоящото дело.
9.С оглед, делегирането на правомощия по реда на
чл.112 ал.2 т.1 и чл.119, ал.2 от ДПОК, по делото е представена Заповед № РД-09-1
от 03.01.2017г. на Директора на ТД на НАП - Пловдив.
ІV.За фактите:
10.
Относно непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 70,
ал.5, от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС в
размер на 66 750,50 лв. и съответните
лихви за просрочие в размер на 7 101,97 лв.
Въз основа
на събраните доказателства в хода на ревизионното производство, органите на
приходната администрация не са признали претендираното от ревизираното
дружество право на приспадане на данъчен кредит на посоченото основание по
данъчни фактури, издадени от следните доставчици за следните данъчни периоди :
„Нола верде“ ЕООД - фактура № **********/28.06.2018 г. на стойност 50
001,50 лв. и ДДС 10 000,30 лв. с предмет на доставката „Плащане по договор от
01.05.2018 г. и приложен акт образец 19 от
28.05.2018 г.“
„Качов строй
2016“ ЕООД – по фактури № № **********/01.07.2018г. с предмет на доставката „Плащане по договор от
01.06.2018г. и приложен акт образец 19 от 01.07.2018г.“, **********/02.07.2018г. с предмет на доставката „Плащане по договор от
01.06.2018г. и приложен акт образец 19 от 02.07.2018г.“, **********/03.07.2018г.
с предмет на доставката „Плащане по
договор от 01.06.2018г. и приложен акт образец 19 от 03.07.2018г.“,
**********/04.07.2018г. с предмет на
доставката „Плащане по договор от 01.06.2018г. и приложен акт образец 19 от
04.07.2018г.“ и по фактури № №
**********/10.08.2018г. с предмет на
доставката „Плащане по договор от 01.08.2018г. и приложен акт образец 19 от
10.08.2018г.“, **********/16.08.2018г. с предмет на доставката „Плащане по договор от 01.08.2018г.
и приложен акт образец 19 от 16.08.2018г.“, **********/28.08.2018г. с
предмет на доставката „Плащане по
договор от 01.08.2018г. и приложен акт образец 19 от 28.08.2018г.“, **********/31.08.2018г.,
с предмет на доставката „Плащане по
договор от 01.08.2018г. и приложен акт образец 19 от 31.08.2018г.“, на обща стойност 283 751,00 лв. и ДДС 56 750,20 лв.
В тази
насока в хода на ревизията са извършени насрещни проверки на горецитираните
доставчици с оглед установяване на релевантните факти и обстоятелства, свързани
с правото на писпадане на данъчен кредит. Изготвените искания за представяне на
документи и писмени обяснения при насрещните проверки на дружествата -
доставчици са връчени на декларирани от тях електронни адреси. От проверяваните
лица е изискано да бъдат представени всички документи и писмени обяснения,
относно действителността на процесните доставки – фактури от предходни
доставчици, договори, приемо-предавателни протоколи, данни за конкретните извършители на услугите,
начин на разплащане и т.н.
10.1. В отговор на връченото ИПДПОЗЛ от страна на „Нола
верде“ ЕООД са представени: договор от 01.05.2018 г., сключен между „Жетом–транс“
ЕООД /възложител/ и „Нола верде“ ЕООД /строител/ за извършване на СМР на обект
с адрес с. Белозем, УПИ I-177, кв. 28, на обща стойност 155 000 лв. без ДДС и
срок за извършване – 30.11.2018 г.; фактура № **********/28.05.2018 г. с
получател „Жетом–транс“ ЕООД, хронологични регистри на сметки 411 /Клиенти/,
702 /Приходи от услуги/, 4532 /Начислен ДДС за продажбите/; писмено обяснение,
че всички материали по извършените дейности са осигурени от „Жетом–транс“ ЕООД,
а изпълнението е извършено от страна на доставчика „Нола верде“ ЕООД. Не са
представени документи, удостоверяващи извършени плащания по гореописаната
фактура, не са представени доказателства за техническа, кадрова и материална
обезпеченост, за извършване на доставката с получател „Жетом–транс“ ЕООД, данни
за лицата, участвали в изпълнението й, извършените разходи, начин на
калкулиране на цената на услугата и нейните елементи, използваните активи за
извършване на доставката и др.
При
насрещната проверка на дружеството - доставчик e установено, че
дружеството е регистрирано по реда на
ДОПК и вписано в Търговски регистър на 12.02.2018 г. с адрес на управление гр.
София, ул. „Свети Наум“ № 25. Дружеството е с капитал в размер на 10 лв. и
едноличен собственик на капитала и управител на дружеството Н.М.. Установено е,
че „Нола верде“ ЕООД е регистрирано по ЗДДС по избор, независимо от облагаемия
оборот, считано от 02.03.2018 г. и дерегистрирано по инициатива на орган по
приходите при установени обстоятелства на чл. 176 от ЗДДС на 11.10.2018 г.
С оглед
установяване наличие или липса на доставка по горепосочената фактура и предвид
факта, че доставчикът е представил част от изисканите доказателства, в хода на ревизията са изискани
от „Жетом-транс“ ЕООД редица доказателства и писмени обяснения. Жалбоподателят
е представил фактура, договор от 01.05.2018 г., Протокол Акт обр. 19 за СМР –
монтаж на 10 бр. анкерни групи, ръчно подравняване на терен от 580 кв. м.,
монтаж на 9 786 кг. арматурна заготовка за бетонова настилка, наливане на 580
кв. м. бетон, почистване на 5 760 кг. метална конструкция, както и счетоводни справки за осчетоводяване
на съответните материали и услуги като разход. Представени са и писмени
обяснения, че сключеният договор от 01.05.2018 г. с „Нола верде“ ЕООД се отнася
за УПИ 1-177, като договорът е сключен поради необходимост от почистване и
подновяване на закупена метална конструкция /хале/ втора употреба. Посочено е,
че необходимите материали за извършване на услугите по договора са осигурени от
ревизираното лице, а всички дейности по СМР са извършени от работници на
дружеството - доставчик на услугите, като няма данни за участие на
подизпълнител. Представени са документи за извършени плащания по банков път от
27.06.2018 г. на 35 000,00 лв. и от 02.07.2018 г. на 25 001,80 лв., като непосредствено преди
преводите банковата сметка е захранена от управителя на дружеството.
Органите по
приходите са извършили проверка в информационните масиви на НАП, резултатите от
която са обективирани с протокол № 1635516/16.07.2019 г., съставен от органи по
приходите. От приложените към протокола справки е констатирано, че доставчикът
няма наети лица по трудови правоотношения, както и осигурени на друго основание
в периода на издаване на фактурата към ревизираното лице. Не са установени
данни за подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ. Не са установени данни за
притежавано движимо и недвижимо имущество от страна на доставчика „Нола верде“
ЕООД, липсват данни за подадена от лицето ГДД по чл. 92 от ЗКПО за 2018 г. и
съответно за извършвана икономическа дейност.
10.2.В отговор на връченото ИПДПОЗЛ от страна на „Качов строй
2016“ ЕООД са представени: копия на сключен договор от 01.06.2018 г., между „Жетом–транс“
ЕООД /възложител/ и „Качов строй 2016“ ЕООД /строител/ за извършване на СМР на
обект с адрес с. Белозем, УПИ I-177, кв. 28, на обща стойност 210 000 лв. без
ДДС и срок за извършване – 31.12.2018 г. и на сключен договор от 01.08.2018 г.,
между „Жетом–транс“ ЕООД /възложител/ и „Качов строй 2016“ ЕООД /строител/ за
извършване на СМР на обект с адрес с. Белозем, Стопански двор 2, на обща
стойност 150 000 лв. без ДДС и срок за извършване – 30.11.2018 г.; копия на 8
бр. фактури с приложени Протоколи Акт образец 19 към тях, хронологични регистри
на сметки 411 /Клиенти/, 702 /Приходи от услуги/, 4532 /Начислен ДДС за
продажбите/ и писмено обяснение, че всички материали по извършените дейности са
осигурени от „Жетом–транс“ ЕООД, а „работната ръка е осигурена от „Качов строй
2016“ ЕООД. Не са представени документи, удостоверяващи извършени плащания по
гореописаните фактури, не са представени доказателства за техническа, кадрова и
материална обезпеченост, за извършване на доставките с получател „Жетом–транс“
ЕООД, данни за лицата, участвали в изпълнението й, извършените разходи, начин
на калкулиране на цената на услугата и нейните елементи, използваните активи за
извършване на доставката и др.
При
насрещната проверка на дружеството - доставчик e установено, че дружеството е
регистрирано по реда на ДОПК и вписано в Търговския регистър на 26.10.2016 г.
Регистрацията по ЗДДС е извършена по избор на лицето, независимо от облагаемия
оборот, считано от 15.12.2016 г. и са извършени следните промени:
дерегистрирано по инициатива на орган по приходите при установени обстоятелства
по чл. 176 от ЗДДС, считано от 28.03.2017 г.,
регистрирано по инициатива на лицето – задължителна регистрация във
връзка с облагаем оборот на 15.05.2017 г., дерегистрирано отново по инициатива
на орган по приходите при установени обстоятелства по чл. 176 от ЗДДС, считано
от 01.02.2019 г.
С оглед установяване
наличие или липса на доставки по горепосочените фактури и предвид факта, че доставчикът
е представил част от изисканите доказателства, в хода на ревизията са изискани
от „Жетом-транс“ ЕООД редица доказателства и писмени обяснения. Жалбоподателят
е представил фактури, договори от 01.06.2018 г. и от 01.08.2018 г., Протоколи
Акт обр. 19 за СМР относно обект „Стопански двор 2“ - монтаж на 109 л. м.
водопроводна инсталация, монтиране на 205 кв. м. сградна изолация, полагане на
319 кв. м. основа за боя, боядисване на 231 кв. м. с интериорна боя, монтаж на
98 бр. метални колони и 196 л. м. оградна мрежа, монтаж на 81 л. м. бетонна
ограда, на 144 л. м. канализационна инсталация и на 117 кв. м. плочки,
изкопаване на 155 л. м. ръчен изкоп, както и Протоколи Акт обр. 19 за СМР
относно обект УПИ І–177, кв. 28 - монтаж на 436 бр. оградна мрежа с височина 2
м., ръчен изкоп за обратни води и водомерна шахта, полагане на тръби за обратни
води, монтаж на 9 870 кг. метална конструкция и на 580 кв. м. покривна
ламарина, почистване с пясъкоструй, грундиране и боядисване на 9 870 кг.
метална конструкция, както и счетоводни справки за отнесени на разход материали и услуги. Представени са и писмени
обяснения, че необходимите материали за извършване на услугите по сключените
договори са осигурени от ревизираното лице, а всички дейности по СМР са
извършени от работници на дружеството - доставчик на услугите, като няма данни
за участие на подизпълнител.
Органите по
приходите са извършили проверка в информационните масиви на НАП, резултатите от
която са обективирани с протокол № 1432980/27.06.2019 г., съставен от органи по приходите. От
приложените към протокола справки е констатирано, че доставчикът няма наети
лица по трудови правоотношения, както и осигурени на друго основание в периода
на издаване на фактурите към ревизираното лице. Не са установени данни за
подадена справка по чл. 73 от ЗДДФЛ. Установено е, че от дружеството е
регистрирано фискално устройство с № DY294364, ФП № 36505661 в обект за
търговия на едро с текстил, облекла и обувки и за периода 01.06.2018 г. - 30.06.2019
г. не са регистрирани продажби. Не са установени данни за притежавано движимо и
недвижимо имущество от страна на доставчика „Качов строй 2016“ ЕООД.
10.3. Въз основа на така установените в хода на
ревизията факти и обстоятелства органите по приходите не са признали правото на
приспадане на данъчен кредит на ревизираното дружество по коментираните фактури,издадени
от доставчиците „Нола верде“ ЕООД и „Качов строй 2016“ ЕООД на основание чл.
70, ал.5, от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС,
като е прието, че не са налице
осъществени доставки на услуги по смисъла, вложен в разпоредбата на чл.9, ал.1
и от ЗДДС по обсъжданите фактури, предвид факта, че както проверяваните
дружества – доставчици, така и ревизираното лице не са представили никакви
доказателства, за необходимата кадрова и техническа обезпеченост за извършване на процесните доставки.
11. Относно непризнато право на данъчен
кредит на основание чл.71,т.1 от ЗДДС в размер на 83,55 лв. и
съответните лихви за просрочие в размер
на 9,79 лв.
В хода на
ревизията е установено, че ревизираното дружество
е упражнило право на данъчен кредит по
стокова разписка № *********/28.06.2018 г., издадена от „ЕВРО 07“ АД на
стойност 417,74 лв. и ДДС 83,55 лв. Установено е, че горепосоченият
документ е отразен в дневник за покупките и справка –декларация по ЗДДС за
месец 06.2018 г. с код за вид на документа 01 – фактура. Същевременно от
представените първични счетоводни документи е установено, че документът не е
фактура, а стокова разписка и не отговаря на изискванията на чл. 114 от ЗДДС. Предвид
гореизложеното от страна на органите по
приходите е отказано право на данъчен кредит в размер на 83,55 лв., тъй като е
прието, че не е изпълнено изискването на чл. 71, т. 1 във връзка с чл. 114 от ЗДДС. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ са начислени
и лихви за просрочие в размер на 9,79 лв.
12.Относно начислени лихви за просрочие на
основание чл.175 от ДОПК и чл.1 ЗЛДТДПДВ в размер на 4,56 лв.
В хода на
ревизията е установено, че ревизираното дружество
не е отразило в дневниците за покупки и справките–декларации по ЗДДС за
съответните данъчни периоди 4 броя кредитни известия, подробно описани в
таблица на стр. 13 от РД. Установено е, че кредитните известия за намаление на
данъчната основа и ДДС са отразени в данъчни периоди, следващи периодите на тяхното
издаване. Предвид гореизложеното от страна на органите по приходите на
основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за отразените в следващ
данъчен период кредитни известия са начислени лихви в размер на 4,56 лв.,
подробно изложени в таблица на стр. 13 от РД.
13. Относно начислени лихви за просрочие на
основание чл.175 от ДОПК и чл.1 ЗЛДТДПДВ в размер на 0,50 лв.
В хода на
ревизията е установено, че фактура за продажба с № **********/31.05.2018 г. на
стойност 291,67 лв. и ДДС 58,33 лв. е отразена от ревизираното дружество в
дневник за продажби и справка – декларация по ЗДДС за данъчен период м.06.2018
г. Предвид гореизложеното от страна на органите по приходите на основание
чл.175 от ДОПК, във връзка с чл. 1 от ЗЛДТДПДВ за издадената фактура, отразена в следващ данъчен период, с размер на
ДДС – 58,33 лв. са начислили лихви за периода 15.06.2018 г. – 16.07.2018 г. в
размер на 0,50 лв.
14. В хода на
съдебното производство е изслушано и прието по делото без заявени резерви от
страните заключение по допуснатата съдебно
– техническа експертиза (СТЕ).
След
запознаване с наличните по делото доказателства и след посещение на място на
процесните обекти, вещото лице е дало следното заключение:
Описаните в
Протокол Акт /образец 19/ от 28.05.2018г. по Договор от 01.05.2018г, сключен
между "Жетом - транс"ЕООД и "Нола верде"ЕООД, видове и
количества работи е възможно да са били извършени на обекта. Всички те
представляват скрити работи и визуално не могат да се установят на място с
оглед към настоящия момент.
Експертизата
е дала становището относно реалността на извършените работи.
въз основа
на извършени измервания и изчисления.
Описаните в
Протокол Акт /образец19/ видове и количества работи по Договор от 01.06.2018г.,
сключен между "Жетом - транс"ЕООД и "Качов строй 2016"ЕООД,
отнасящи се до монтажа, почистването и грундирането на стоманената конструкция
за халето са били извършени на обекта. Няма място в тази сграда за монтаж на
покривна ламарина 580кв.м., тъй като халето няма покритие с ламарина, а с
термопанели. Не се твърди полагане на ламарина на друга сграда. Експертизата
предполага изпълнението на изкоп с полагане на канализационни тръби в площадката
на имота, тъй като те представляват скрити работи и визуално не могат да се
установят на място с оглед към настоящия момент, но трасета могат да се
проследат на терена по наличните рашетки. Актуваната ажурна ограда е изпълнена
на място.
Експертизата
е дала становището относно реалността на извършените работи.
въз основа
на извършени измервания и изчисления.
Описаните в
Протокол Акт /образец 19/ видове и количества работи по Договор от 01.08.2018г.,
сключен между "Жетом - транс"ЕООД и "Качов строй 2016"ЕООД,
отнасящи се до изпълнените в имота огради са били извършени на обекта.
Експертизата предполага изпълнението на изкопи с полагане на канализационни
тръби в площадката на имота, тъй като те представляват скрити работи и визуално
не могат да се установят на място с оглед към настоящия момент, но трасета
могат да се проследат на терена по наличните рашетки. Същото се отнася и за
водпроводните тръби. Описаните довършителни лаботи в протоколите обр.19 могат
да бъдат отнесени към извършените на обекта СМР, установяващи се от оглед на
място, без да могат всички да се оценят количествено.
Експертизата
е дала становището относно реалността на извършените работи.
въз основа
на извършени измервания и изчисления.
15.В хода на съдебното производство е изслушано
и прието по делото без заявени резерви от страните заключение по допуснатата съдебно –счетоводна експертиза (ССЕ).
След
запознаване с наличните по делото доказателства и допълнително представените
такива в счетоводството на жалбоподателя, вещото лице е дало следното
заключение:
Процесната
фактура издадена от „Нола верде” ЕООД е отразена в счетоводството на „Жетом - транс”
ЕООД. Според приложената по делото счетоводна справка на с/ка 401
Доставчици/л.261/ е извършено следното счетоводно записване:
Дт с/ка 6133
Разходи за придобиване на ДМА УПИ І-177кв28
Дт с/ка
4531 Начислен ДДС на покупките
Кт с/ка 401
Доставчици.
Процесните
фактури издадени от „Качов строй 2016” ЕООД са отразени в счетоводството на
„Жетом - транс” ЕООД. Според приложената по делото счетоводна справка на с/ка
401 Доставчици/л.260/ са извършени следните счетоводни операции:
Дт с/ка
6133 Разходи за придобиване на ДМА УПИ І-177кв28-168140,00лв.
Дт с/ка 613
Разходи за придобиване на ДМА Стоп.двор-115611,00лв.
Дт с/ка
4531 Начислен ДДС на покупките
Кт с/ка 401
Доставчици.
В
счетоводството на „Жетом - транс” ЕООД, приходите и разходите са заведени
аналитично, в хронологичен порядък. Счетоводните записвания са извършени в
съответствие с приложимите счетоводни стандарти. Спазени са изискванията на ЗСч.
През 2018г.
от процесните фактури са натрупани разходи за придобиване на ДМА. Към настоящия
момент по счетоводни данни разходите са прехвърлени от сметка 613 Разходи за
придобиване на ДМА в сметка 207 Разходи за придобиване на ДМА. Тоест, според
счетоводството на дружеството все още няма въведени в експлоатация обекти.
Същите все още не са определени като ДМА, поради което не се и начислява
амортизация.
Вещото лице
е посетило двата обекта на дружеството и е установило, че визуално същите са
завършени и се използват за дейността на дружеството.
Видно от
представените и налични по делото банкови извлечения, плащането по фактурата
издадена от „Нола верде” ЕООД е извършено с два банкови превода, съответно на
сумата от 35000,00лв. на дата 27.06.2018г. и на сумата от 25001,80 лв. на дата 02.07.2018г.
Извършеното
плащане по процесната фактура издадена от „Нола верде” ЕООД е отразено в
счетоводството на „Жетом - транс” ЕООД. Според приложената по делото счетоводна
справка на с/ка 401 Доставчици/л.261/, за отчитане на банковите преводи са
извършени следните счетоводни операции:
Дт с/ка 401
Доставчици: Нола верде ЕООД
Кт с/ка
5035 Разплащателна сметка в лева ОББ.
При
извършена проверка в счетоводството на дружеството за 2018г. по счетоводни
данни, за съответната аналитичност, вещото лице е установило следното :
- с/ка 6133
Разходи за придобиване на ДМА УПИ І-177кв28- други разходи освен натрупаните по
процесните фактури, не са осчетоводени;
- с/ка 613
Разходи за придобиване на ДМА Стоп.двор- други разходи освен натрупаните по
процесните фактури, не са осчетоводени.
За тази
аналитичност през предходни години са натрупани разходи в размер на
199503,30лв. Сумата представлява начално салдо по сметката към 01.01.2018г.
Счетоводството
на „Жетом - транс” ЕООД е организирано и водено в съответствие с приложимите
счетоводни стандарти.
Заведеното
счетоводство дава точна и ясна представа за извършените стопански операции през
ревизирания период.
От
проверката на счетоводството на дружеството са установява, че същото е заведено
редовно, съобразно нормите на ЗСч.
По делото
са приложени счетоводни журнали на „Нола верде” ЕООД/л.1061-1064/. Видно от
тях, процесната фактура е отразена в счетоводството на дружеството. Извършено е
следното счетоводно записване:
Дт с/ка 411
Клиенти: Жетом - Транс ЕООД
Кт с/ка
4532 Начислен ДДС на продажбите
Кт с/ка 702
Приходи от продажби на услуги.
С този
счетоводен запис е отчетен приход от продажбата и е начислен ДДС.
По делото
са приложени счетоводни журнали на „Качов строй 2016” ЕООД/л.1155-1159/. Видно
от тях, процесните фактури са отразени в счетоводството на дружеството.
Извършени са следните идентични за всички фактури, счетоводни записвания:
Дт с/ка 411
Клиенти: Жетом - Транс ЕООД
Кт с/ка
4532 Начислен ДДС на продажбите
Кт с/ка 702
Приходи от продажби на услуги.
С тези
счетоводни записи са отчетени приходи от продажбите и е начислен ДДС.
16.В хода на съдебното производство е
изслушано и прието по делото без заявени резерви от страните заключение по
допуснатата допълнителна съдебно – счетоводна
експертиза (ДССЕ).
След
запознаване с наличните по делото доказателства и допълнително представените
такива в счетоводството на жалбоподателя, вещото лице е дало следното
заключение:
Вещото лице
е провелило представените по делото фактури за закупени материали и счетоводни
журнали. От проверката им се установява следното:
Представените
фактури са за закупени строителни материали и строителни услуги. Същите са
издадени през дълъг времеви диапазон 2014г.-2017г. Фактурите са данъчни и са
издадени на „Жетом - транс”ЕООД.
Извършените
разходи за СМР са осчетоводени по с/ка 613 Разходи за придобиване на ДМА.
При
извършената проверка в счетоводството на дружеството на вещото лице са
представени фактури за закупени строителни материали и строителни услуги, които
не са били обект на проверка при предходната експертиза. След запознаването с
тези първични документи се установяват разходи извършени от дружеството за
закупуване на строителни материали и строителни услуги, различни от тези
извършени с процесните фактури.
Извършените
разходи за СМР са осчетоводени по с/ка 613 Разходи за придобиване на ДМА.
17.В хода на съдебното производство от страна на
процесуалния представител на жалбоподателя са представени и са приобщени към
доказателствения материал по делото и документите, по които е работило вещото
лице по приетите основна и допълнителна съдебно - счетоводни експертизи,
намиращи се на л.1292 - л.1354 том IV и
л.1363-л.1408 том IV от делото.
V.За правото :
18. В
случая, на първо място следва да се констатира, че релевантните за
разрешаването на административноправния въпрос факти и обстоятелства са
установени от материално компетентни органи на приходната администрация в хода
на ревизионно производство, осъществено по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК.
Ревизията е завършила с издаването на оспорения ревизионен акт, който е
постановен в изискваната от закона писмена форма и съдържа законоустановените
реквизити съобразно разпоредбата на чл. 120 от ДОПК.
Впрочем спор по тези обстоятелства не
се формира между страните по делото.
19. Относно административноправния спор,
касаещ непризнато право на данъчен кредит на основание чл. 70,
ал.5, от ЗДДС, във връзка с чл.68, ал.1, т.1 и чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС в
размер на 66 750,50 лв. и съответните
лихви за просрочие в размер на 7 101,97 лв.
Разрешаването на текущия
административноправен спор по същество, налага в случая да се констатира, че
противоположните становища на страните, поддържани в производството се
концентрират по отношение на наличието на осъществени доставки, в случая на услуги,
като проявени юридически факти, последица от които е възникването на
съответните данъчни права и задължения за страните по тях.
Описаните
в предходния раздел на решението данни, налага да се приеме за установено
следното :
Съвкупният
анализ на представените по делото писмени документи – фактури,договори, Протоколи Акт
образец 19, платежни документи, счетоводни
регистри, както и заключенията
на вещите лица по приетите съдебно-счетоводни и съдебно - техническа експертизи
сочи, че те съдържат напълно идентични и взаимно кореспондиращи си данни
по отношение на релевантните за спора обстоятелства, свързани с фактическото извършване на спорните
услуги, като конкретни трудови резултати и начина на
плащане на дължимите суми
по фактурите.
Значителният
брой на тези доказателства и големият обем информация, който се съдържа в тях,
повече от очевидно изключва мислимата възможност, те да са съставени с оглед
процесното ревизионно производство, с цел да удостоверят благоприятни за
жалбоподателя факти, както счита ответният административен орган.
Ето
защо, ще следва да се приеме, че въпросните писмени документи са автентични и
са съставени от жалбоподателя и преките му доставчици, за да обективират
насрещните им волеизявления, относно фактическото осъществяване на престациите,
за които те са се задължили по обсъжданите доставки.
Автентичността
и истинността на приобщените по преписката и съответно по делото документи, не
бяха подложени на съмнение от страна на ответника, нито пък бяха ангажирани
доказателства за противното, поради което няма никаква пречка фактите и
обстоятелствата, за които се отнасят, да се приемат за установени така, както
са отразени в тези документи.
В обсъжданата насока,
следва в случая да се констатира, че съдържанието на обсъжданите документи, кореспондира
изцяло и с експертните изводи на вещите лица по приетите съдебно-счетоводни
съдебно-техническа експертизи, което
определя и убеждаващото им въздействие.
Следва в случая
да се посочи и това, че съдът възприема изцяло заключенията на вещите лица по приетите съдебно – счетоводни и съдебно-техническа експертизи, като им дава вяра, като
обективно и компетентно изготвени,
въвеждащи в процеса в необходимата пълнота релевантните факти и обстоятелства
за правилното разрешаване на спора, кореспондиращи напълно със събраните и неоспорени писмени доказателства
по делото. Доколкото в случая се касае за експертни изводи, дадени
от вещи лица, притежаващи необходимите специални знания, кореспондиращи със останалия
доказателствен материал по делото, то според настоящия състав на съда, няма
основание същите да не бъдат
възприети. В обсъжданата насока, следва да се посочи, че
за страната, която е останала недоволна от заключението на вещото лице, е
съществувала процесуална възможност да поиска назначаването на допълнителна или
повторна експертиза, в това число и да ангажира съответните доказателства в
подкрепа на твърденията си, което ответната
страна не е сторила. В този смисъл оспорването на заключенията от страна на
процесуалния представител на ответника е само формално.
20. За разрешаването на настоящия
административноправен спор е необходимо да се съобрази, че нормативно установените понятия за доставка във връзка с облагането с косвен данък, са
следните:
Според чл.
9, ал. 1 от ЗДДС, доставка на услуга е всяко извършване на услуга, а услуга по
смисъла на чл. 8 от закона е всичко, което има стойност и е различно от стока,
от парите в обръщение и от чуждестранната валута, използвани като платежно
средство.
Съгласно
разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т.1 ЗДДС, данъчният кредит е сумата на данъка,
която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по
този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка, като
съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква,
когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, т.е. на датата на
възникване на данъчното събитие по чл. 25, ал. 2 ЗДДС, когато възниква и
задължението на доставчика да начисли ДДС. Съгласно нормативният текст на чл.
25, ал. 2 ЗДДС, данъчното събитие по смисъла на ЗДДС възниква на датата, на
която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена.
Съобразно
разпоредбата на чл. 154 от ГПК, вр. §2 от ДОПК всяка страна е длъжна да докаже
фактите, на които основава своите искания. Доказателствена тежест на лицето,
претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията
на пълно насрещно доказване, че са налице законоустановените предпоставки за
признаване на твърдяното от него материално право. Безспорно доказателствената
тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства.
Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен
процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните
доказателства, без да има значение, дали те са представени от страната, която
носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по
административния спор или пък са издирени служебно от съда.
В
съответствие с чл. 9, ал. 1 от ЗДДС доставка на услуга е всяко извършване на
услуга, а тя е дефинирана от чл. 8 от ЗДДС като правна фигура различна от
стоките, парите в обръщение и чуждестранната валута, използвани за платежно
средство. В съответствие с чл. 25, ал. 2 от ЗДДС и чл. 12, ал. 1 от ППЗДДС
данъчното събитие за доставката на услуга настъпва на датата на извършването й,
възприемана като момент на осъществяване на условията за признаване на прихода по
нея по Закон за счетоводството и приложимият счетоводен стандарт. Съгласно т. 7.1
от СС 18 „Приходи”, приходът от сделката се признава при определен етап на
завършеност и предпоставките за надеждно оценяване на резултата от нея.
Общата формулировка на понятието „услуга” включва в себе
си не само сделките, квалифицирани от гражданскоправна гледна точка, като
договори за изработка или поръчка, но и всякакви други сделки и правни
действия, които могат да се определят като доставка по смисъла на чл. 8 и 9 от ЗДДС и имат за предмет блага, различни от стока и пари в обръщение, като
законно платежно средство.
Несъмнено
е, че процесните първични счетоводни документи/фактури, касаят не нещо друго, а
договори за изработка. Според легалната дефиниция, възведена в чл. 258 от ЗЗД (във
връзка с чл. 288 от ТЗ) - С договора за изработка изпълнителят
се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната – да заплати възнаграждение.
Това налага да се определи, че договора
за изработка е – двустранен
/задължения възникват за двете страни/; възмезден
/налице е еквивалентно разместване на блага/; комутативен /облагата от договора е известна към момента на
сключването му/; консенсуален /за
сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните/; неформален. Договорът за изработка е за
facere. С него изпълнителят се задължава да “изработи нещо” – един предмет на
труда, един конкретен трудов резултат. Другото съществено условие от
съдържанието на договора за изработка е възнаграждението.
В процесния
случай, по посочените до тук съображения, съдът намира, че приобщените в хода
на административното и съдебно производство доказателства, поотделно и в своята
съвкупност позволяват да се формира безпротиворечив извод, че доставчиците са престирали
именно конкретен трудов резултат, съгласно визираното във фактурите, договорите
и Протоколите Акт образец 19 – различни видове СМР.
21. В този контекст относно доставките с предмет СМР по процесните фактури, издадени от „Нола
верде““ ЕООД и „Качов строй 2016“ ЕООД., описаните данни в предходния раздел на
решението, са безпротиворечиви по отношение на следните факти:
- Както преките доставчици, така и
жалбоподателят са регистрирани по реда на ЗДДС субекти към момента на
извършване на процесните сделки.
Спор и
съмнение по отношение на тези обстоятелства не се формира между страните;
- Процесните
услуги като фактически действия, са действително осъществени и правото на
разпореждане с резултата от извършените услуги е било прехвърлено на
жалбоподателя.
По отношение
на физическото осъществяване на уговорените СМР и използването им за
осъществяваната от ревизираното лице икономическа дейност, същото се установява
от изслушаните по делото СТЕ и ССЕ, които съдът кредитира като обективни и
безпристрастно изготвени, съответни на събраните в хода на съдебното
производство писмени доказателства. В тази насока са представени договори и Протоколи
Акт образец 19 за приети извършени
количества и стойност СМР в процесните обекти „с.Белозем, УПИ-I-177, кв.28“
и “с.Белозем Стопански двор 2“, които обаче, не са взети предвид и са
оценени превратно от страна на органите на приходната администрация в нарушение
на принципа за обективност по чл.3 от ДОПК;
- Издадени са редовни, съобразно изискванията на
Закона за счетоводството и ЗДДС, фактури.
По това
обстоятелство спор също не се формира. Първичните счетоводни документи са
обективирани в установената, както от общия, така и от специалния закон форма и
съдържат изискваната от тях информация за всяка конкретна стопанска операция;
- Данъчната основа и дължимият косвен данък са
разплатени между съконтрагентите.
Разплащането между съконтрагентите е
конкретно констатирано от представените платежни документи и експертните изводи
на вещото лице по приетата ССЕ, и
всъщност не е спорно в производството.
Извършеното плащане е доказателство за
получени доставки, тъй като то би било лишено от икономическа логика, ако
услугите действително не са извършени.Така и в този смисъл са Решение №
14682/28.11.2018г. на ВАС, по адм.дело № 8618/2018г., Решение № 9366/09.07.2018г.
на ВАС, по адм.дело № 14268/2017г. и други.
Така
приетите за установени факти са необходими и достатъчни, за да се констатира,
че всяка една от процесните доставки е позитивно установен юридически факт и
съответно, като правна последица от това, за жалбоподателя се е породило
правото на данъчен кредит, което той е надлежно упражнил.
22. При това
следва да бъде съобразено, че СЕС е имал нееднократно възможност да посочи, че
общностното право трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална
правна уредба, която не признава на данъчнозадълженото лице право да приспадне
данъка върху добавената стойност, дължим или платен по получени от него
доставки, когато фактурата е издадена от лице, което с оглед на предвидените от
тази правна уредба критерии следва да се счита за несъществуващо и не може да
се установи кой е действителният доставчик, освен ако въз основа на обективни
данни и без да се изисква от данъчнозадълженото лице да е извършило проверки,
които не са негова задача, е било установено, че това данъчнозадължено лице е
знаело или е трябвало да знае, че посочената доставка е част от измама с данъка
върху добавената стойност, което следва да се провери от запитващата юрисдикция
(Решение PPUH Stehcemp, C 277/14). В
този смисъл, въпреки че доставчиците по процесните фактури при извършената им в
хода на ревизионното производство насрещна проверка не са представили доказателства за кадровата си и
ресурсната си обезпеченост да извършат същите и така дори и да не може да се
установи кой е действителният доставчик на услугите, след като е установено
безспорно получаването им от жалбоподателя, предвид извършваната от него
дейност, както и факта, че ДДС по тях е начислен с процесните фактури от
данъчно задълженото лице, то на жалбоподателя не може да се откаже право на
приспадане на данъчен кредит.
Казано
с други думи, в случая е без значение обстоятелството по какъв начин/с какви
работници/ доставчиците са изпълнили доставките, след като е установено, че
такова изпълнение е налице.Така и в този смисъл са Решение № 16572/11.12.2013г.
на ВАС, по адм.дело № 11266/2013г., Решение № 16012/03.12.2013Г. на ВАС по
адм.дело № 7048/2013г. и др.
Ако
органите по приходите твърдят, че доставките са изпълнени, но от лица, различни
от посочените във фактурите доставчици, те носят доказателствената тежест да
установят от кого именно са доставени стоките/извършени услугите.Така и в този
смисъл са Решение № 1293/30.01.2014г. на ВАС, по адм.дело № 13190/2013г.,
Решение № 7627/09.06.2010г. на ВАС, по адм.дело № 1032/2010г. и други.
23. При това положение какво е значението на констатираните в мотивната част
на ревизионния доклад и ревизионния акт непълноти в някои от данните, съдържащи
се в приобщените по преписката документи, както и извода, че в случая не са
налице “достатъчно” документи, във връзка с фактическото осъществяване на
процесните доставки в т.ч и липсва на
материално- техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците ?
В обсъжданата насока, полезно би било да се съобрази и Решение на Съда на
европейския съюз /седми състав/ от 13.02.2014 г. по дело С 18/13, според което
– “.....Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно
общата система на данъка върху добавената стойност трябва да се тълкува в
смисъл, че не допуска данъчнозадължено лице да извърши приспадане на данъка
върху добавената стойност, начислен в издадените от доставчик фактури, когато
въпреки, че услугата е била доставена, се установява, че тя не е била
действително извършена от този доставчик или от негов подизпълнител, по-специално
тъй като последните не са разполагали с необходимите персонал, материали и
активи, разходите за тяхната услуга не са били оправдани в счетоводната им
документация или се е оказало, че някои документи не са били подписани от
посочените в тях като доставчици лица, стига да са изпълнени следните две
условия — посочените обстоятелства да
сочат за наличието на измама и въз основа на обективните данни, представени от
органите по приходите, да се установява, че данъчнозадълженото лице е знаело
или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на приспадане,
е част от тази измама ...”.
Повече
от ясно е че, няма никаква причина, цитираното тук разрешение на Съда на
Европейския съюз да не бъде съобразено в пълнота при разрешаването на
конкретния административно правен спор, с който е сезиран административния съд.
Указанията
в решението на Съда на Европейския съюз са ясни и конкретни.
Правото
на данъчен кредит е налице, когато определен резултат от извършена услуга е
прехвърлен от определено данъчно задължено лице, което е овластило друг данъчно
регистриран субект да се разпорежда фактически с него, независимо от това дали е
налице точно и коректно счетоводно отразяване, дали са съставени съпътстващи доставката
документи, дали са установени лицата, които са извършили конкретните работи,
освен в случаите на установена данъчна измама, за която получателя по
доставката е знаел или е трябвало да знае.
Даденото
в посоченото решение на Съда на Европейския съюз разрешение е в унисон с предишни
указания на Съда дадени в Решение от 21.06.2012г. по съединени дела С80/11 и
С-142/11 с предмет право на данъчен кредит по сделки, счетени от данъчния орган
за съмнителни, за това, че данъчната администрация не може по принцип да
изисква от данъчнозадълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане
на ДДС, да провери, че издателят на фактурата за стоките и услугите, във връзка
с които се иска упражняване на това право, има качеството на данъчнозадължено
лице, разполагал е със стоките, предмет на доставката, бил е в състояние да ги
достави и е изпълнил задълженията си за деклариране и за внасяне на ДДС, за да
се увери, че доставчиците нагоре по веригата не са извършили нарушения или
измама, или пък да разполага със съответни документи в това отношение.
Съотнасянето
на това тълкуване с указанията дадени в решенията на Съда на европейския съюз,
налага очевидния извод, че задължаването на ревизираното лице и на преките му
доставчици да представят документи свързани в случая с наличието на кадрова и
ресурсна обезпеченост, в т.ч с имената на физическите лица извършили услугите, собствеността
върху вложените материали и пр. в случаите когато е установено че конкретния
трудов резултат е съществувал като фактическа наличност и ревизираното лице е
придобило правото да се разпорежда с него като собственик, е допустимо и
необходимо, само когато посочените обстоятелства сочат за наличието на измама и
въз основа на тях е възможно да се установи, че данъчнозадълженото лице е
знаело или е трябвало да знае, че сделката, с която обосновава правото на
приспадане, е част от тази измама.
От
коментираните решения на СЕС следва извода, че след като са налице условията на
чл. 69 и 71 от ЗДДС за възникване правото на данъчен кредит и „Жетом - транс"
ЕООД не разполага с данни за извършени данъчни измами от неговите доставчици,
то правото на данъчен кредит не може да бъде отказано от органите по приходите.
За възникването и наличието на това право остават без значение следните
обстоятелства:
- дали доставчиците са открити на
адресите им за кореспонденция и изпълнили ли са те задълженията си за
деклариране и внасяне на ДДС;
- разполагали ли са тези лица с
техническата възможност и кадровата обезпеченост да извършат договорените
услуги;
- кои точно лица са извършили услугите;
- налице ли е било правоотношение между
издателя на съответната фактура и работниците, които са извършили
документираната с нея услуга, и дали доставчикът й е декларирал тези работници;
- съществуват ли други документи за
доставките освен фактурите, съставени в съответствие с изискванията на чл. 114
от ЗДДС, и представени ли са те на ревизиращите органи от доставчиците;
- налице ли са евентуално извършени
данъчни нарушения или измами от преки или предходни доставчици на „Жетом-транс"
ЕООД, за които жалбоподателят не е знаел и не е бил длъжен да знае.
В процесния РА, именно неустановяване на обстоятелства,
като повечето от изброените са послужили като основание на органите по
приходите да откажат на „Жетом-транс" ЕООД право на данъчен кредит по
фактурите, издадени от процесните доставчици „Нола верде“ ЕООД и „Качов строй
2016“ ЕООД.
В
РА не се съдържат доказателства въз основа на обективни данни, че доставчиците
са извършили данъчни измами и че жалбоподателят е знаел или е трябвало да знае,
че доставките, с които обосновава правото си на данъчен кредит, са част от
такива измами.
Напротив,
събрани са доказателства, удостоверяващи, че правото на данъчен кредит на „Жетом-транс"
ЕООД е надлежно възникнало и упражнено и следва да бъде признато, като
жалбоподателят:
- Притежава издадени от доставчиците „Нола
верде“ ЕООД и „Качов строй 2016“ ЕООД фактури за всяка една от процесните
доставки, включително съпътстващи документи ( Протоколи Акт обр.19, договори, платежни документи,
счетоводни документи и др.).
- Изпълнил е нормативните си задължения
за деклариране на доставките.
-
Не е извършил нарушения на ЗДДС и
не разполага с данни за евентуални нарушения от страна на доставчиците.
24. В случая обаче подхода на органа по
приходите е напълно различен.
Изискването
на всевъзможни съпътстващи сделките и прочие документи и обяснения е имало за
последица, констатирането на отделни изолирани несъответствия или непълноти в
някои данни, съдържащи се в документите и възвеждането на същите констатации
като основания за внасяне на съмнения относно фактическото осъществяване на
доставките. Тези действия на администрацията явно не са били насочени към
установяване на наличие на данъчна измама, за която жалбоподателя е знаел или е
трябвало да знае. Такава нито се твърди, нито се установява в хода на
производството.
Каза
се в предходния раздел на решението, че след като е констатирал някои
несъответствия в данните или пък липсата на данни за определени обстоятелства във
връзка с доставките, органът по приходите не е предприел каквито и да е
допълнителни действия за тяхното уточняване и установяване и то при оказано
пълно съдействие от страна на жалбоподателя. Обратно, за да придаде някаква
фактическа обоснованост на отказа си да признае, упражненото от жалбоподателя
право на кредит, административният орган, изцяло е избегнал в мотивите на
оспорения акт, посочването на несъмнено и еднозначно установени факти по
преписката.
Ето
защо, внасянето на съмнения относно фактическото извършване на доставките, само
по себе си не е достатъчно за да се откаже заявеното от жалбоподателя право на
данъчен кредит.
В
случая подходът на административния орган е в явно противоречие с установените
в процесуалния закон принципи за “обективност” и “служебно начало” /чл. 3 и чл.
5 от ДОПК/, според които органите по приходите и публичните изпълнители са
длъжни да установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за
правата, задълженията и отговорността на задължените лица, като
административните актове по кодекса се основават на действителните факти от
значение за случая. Съответно, органите по приходите и публичните изпълнители
са длъжни служебно, когато няма искане от заинтересованите лица, да изясняват
фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните
вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.
25. Крайният извод е, че съобразно
данните, съдържащи се приобщените по делото доказателства, следва да се приеме,
че процесните доставки, извършени от доставчиците „Нола верде“ ЕООД и „Качов
строй 2016“ ЕООД са осъществени
юридически факти, поради което упражненото от жалбоподателя право е фактически
и правно основано, тоест, ревизионния
акт е незаконосъобразен в тази му част, поради което ще следва да бъде отменен.
26. Относно административноправния спор,
касаещ непризнато право на данъчен кредит на основание чл.71,т.1 от ЗДДС в размер на 83,55 лв. и съответните лихви за просрочие в размер на
9,79 лв.
По
отношение на тази част от ревизионния акт, следва в случая да се констатира, че
в жалбота не са изложени конкретни възражения по отношение на така определените
публични задължения. Но при положение, че ревизионния акт се обжалва пред
настоящата инстанция изцяло, с оглед разпоредбата на чл.160 от ДОПК съдът дължи
произнасяне по законосъобразността на ревизионния акт и в тази му част.
Каза се, че с оглед направените в хода
на ревизионното производство констатации органите по приходите са констатирали,
че ревизираното дружество е упражнило право на данъчен кредит по стокова
разписка № *********/28.06.2018 г., издадена от „ЕВРО 07“ АД на стойност 417,74
лв. и ДДС 83,55 лв. Установено е, че горепосоченият
документ е отразен в дневник за покупките и справка –декларация по ЗДДС за
месец 06.2018 г. с код за вид на документа 01 – фактура. Същевременно от
представените първични счетоводни документи е установено, че документът не е
фактура, а стокова разписка и не отговаря на изискванията на чл. 114 от ЗДДС. Съгласно
разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗДДС лицето упражнява правото си на приспадане
на данъчен кредит, когато е изпълнило едно от следните условия: 1. притежава
данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред - по отношение на доставки на
стоки или услуги, по които лицето е получател.При това положение законосъобразно ревизиращите органи не
са признали претендираното право на приспадане на данъчен
кредит в размер на 83,55 лв., тъй като не е изпълнено изискването на чл. 71, т.
1 във връзка с чл. 114 от ЗДДС лицето да притежава данъчен документ - фактура,
съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС, в който
данъкът е посочен на отделен ред. На основание чл. 175 от ДОПК, във връзка с
чл. 1 от ЗЛДТДПДВ законосъобразно са начислени и лихви за просрочие в размер на
9,79 лв.
Ревизионния акт е
законосъобразен в тази му част, което предопределя извод за неоснователност на
жалбата в тази част.Тя ще следва да бъде отхвърлена.
27. Относно административноправния спор, касаещ начислени лихви за
просрочие на основание чл.175 от ДОПК и чл.1 ЗЛДТДПДВ в
размер на 4,56 лв.
По
отношение на тази част от ревизионния акт, следва в случая също да се
констатира, че в жалбота не са изложени конкретни възражения по отношение на
така определените публични задължения. Но при положение, ревизионния акт се обжалва
изцяло пред настоящата инстанция, с оглед разпоредбата на чл.160 от ДОПК съдът
дължи произнасяне по законосъобразността на ревизионния акт и в тази му част.
Каза
се, че с оглед направените в хода на ревизионното производство констатации
органите по приходите са констатирали, че ревизираното дружество не е отразило в дневниците за
покупки и справките–декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди 4 броя
кредитни известия, подробно описани в
таблица на стр. 13 от РД. Кредитните известия за намаление на данъчната основа
и ДДС са отразени в данъчни периоди, следващи периодите на тяхното издаване.
Съгласно
разпоредбата на чл. 124, ал. 5 от ЗДДС независимо от ал. 4, регистрираното лице
е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки
за данъчния период, през който са издадени.При това положение законосъобразно ревизиращите органи са
начислили процесните лихви, съответно
в размер на 4,56 лв., на основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ. Последно
посочените норми са ясни и категорични, че за невнесените в срок дължими
данъци, се дължи законна лихва.
Следователно
в случая коментираните лихви са законосъобразно определени, в съответствие с
приложимите норми на материалния закон,
като техния размер не се оспорва от жалбоподателя, нито се ангажират
доказателства, установяващи различен от определения от ревизиращите размер на лихвите.
Ревизионния акт е
законосъобразен в тази му част, което предопределя извод за неоснователност на
жалбата в тази част.Тя ще следва да бъде отхвърлена.
28. Относно административноправния спор, касаещ начислени
лихви за просрочие на основание чл.175 от ДОПК и чл.1 ЗЛДТДПДВ в
размер на 0,50 лв.
По
отношение на тази част от ревизионния акт, следва в случая също да се
констатира, че в жалбота не са изложени конкретни възражения по отношение на
така определените публични задължения. Но при положение, че ревизионния акт се
обжалва изцяло пред настоящата инстанция, с оглед разпоредбата на чл.160 от ДОПК съдът дължи произнасяне по законосъобразността на ревизионния акт и в тази
му част.
Каза
се, че с оглед направените в хода на ревизионното производство констатации
органите по приходите са констатирали,
че фактура за продажба с № **********/31.05.2018 г. на стойност 291,67 лв.
и ДДС 58,33 лв. е отразена от ревизираното дружество в дневник за продажби и справка – декларация
по ЗДДС за данъчен период м.06.2018 г. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2
от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово
име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 в
дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени. При това положение законосъобразно
ревизиращите органи са начислили
процесните лихви, съответно в размер
на 0,50 лв., на основание чл. 175 от ДОПК и чл. 1 от ЗЛВДТДПДВ. Последно
посочените норми са ясни и категорични, че за невнесените в срок дължими
данъци, се дължи законна лихва.
Следователно в случая коментираните
лихви са законосъобразно определени, в съответствие с приложимите норми на
материалния закон, като техния размер не
се оспорва от жалбоподателя, нито се ангажират доказателства, установяващи
различен от определения от ревизиращите
размер на лихвите.
Ревизионния акт е
законосъобразен в тази му част, което предопределя извод за неоснователност на
жалбата в тази част.Тя ще следва да бъде отхвърлена.
VІ. За разноските:
29. При
посочения изход на спора, на основание чл. 161, ал. 1, пр. 1 от ДОПК, съобразно
уважената част от жалбата, на жалбоподателя се следва присъждане на сторените
разноски в производството, които се констатираха в размер на 3 944,74 лв.,
представляващи съответната част от заплатените държавна такса за образуване на
съдебно производство, депозити за вещи лица и адвокатско възнаграждение.
30. Съобразно отхвърлената част на
жалбата, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Национална агенция за
приходите, следва да бъде присъдено следващото се възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита. То се констатира в размер на 300 лв.,
съгласно чл.8, ал.1, т.1 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Във
връзка с направеното искане от пълномощника на ответника, на основание чл. 161,
ал. 3 ДОПК в полза на дирекцията да бъдат присъдени разноските по делото,
независимо от неговия изход, с оглед на новопредставените доказателства, които
са могли да бъдат представени в административното производството, е необходимо
да се посочи следното : Противно на
твърденията на ответната страна в случая не са налице такива доказателства, представени
от жалбоподателя едва в хода на съдебното производство по делото, които да
обосноват изхода на спора. Напротив, такива доказателства са били представени
от него още в хода на ревизионното производство, но те, каза се, не се оценени
правилно от органите по приходите и в необходимата пълнота, и въз основа на тях
именно съдът формира правните си изводи. Ето защо в случая не е налице
хипотезата на чл.161, ал.3 от ДОПК, като постановения от съда резултат, не е
обусловен от новопредставени от жалбоподателя доказателства в хода на съдебното
производство в твърдяния аспект.
Ето
защо, Пловдивски административен съд, IІ
отделение, XIІ състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-16001619001939-091-001/11.09.2018 г., издаден от Г.И.Н., на
длъжност началник сектор при ТД на НАП
гр. Пловдив, възложил ревизията и М.Г.Д.на длъжност главен инспектор по
приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 700 от 09.12.2019г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална
агенция по приходите, В ЧАСТТА, с която на
„Жетом-транс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция и адрес по
чл.8 от ДОПК с.Белозем, обл.Пловдивска, ул.“Ивайло“ № 17, представлявано от управителя
Ж.С.С.не е признато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 66 750,50
лв. и са начислени съответните лихви за просрочие в размер на 7 101,97 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Жетом-транс“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК с.Белозем,
обл.Пловдивска, ул.“Ивайло“ № 17, представлявано от управителя Ж.С.С.против
Ревизионен акт № Р-16001619001939-091-001/11.09.2018 г., издаден от Г.И.Н.,
на длъжност началник сектор при ТД на
НАП гр. Пловдив, възложил ревизията и М.Г.Д.на длъжност главен инспектор по
приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 700 от 09.12.2019г. на Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно -
осигурителна практика” гр. Пловдив, при Централно управление на Национална
агенция по приходите, В ЧАСТТА, с която не е признато право на приспадане на
данъчен кредит в размер на 83,55 лв. и са начислени съответните лихви за просрочие
в размер на 9,79 лв., както и са определни лихви за просрочие в размер на 5,06
лв.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, да
заплати на „Жетом-транс“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция и адрес по
чл.8 от ДОПК с.Белозем, обл.Пловдивска, ул.“Ивайло“ № 17, представлявано от управителя
Ж.С.С., сумата от 3 944,74
лв., представляваща заплатените държавна такса, възнаграждения за вещи лица и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от жалбата.
ОСЪЖДА „Жетом-транс“
ЕООД, ЕИК *********, с адрес за кореспонденция и адрес по чл.8 от ДОПК с.Белозем,
обл.Пловдивска, ул.“Ивайло“ № 17, представлявано от управителя Ж.С.С., да заплати на Национална агенция по
приходите, сумата от 300 лв., представляваща възнаграждение за осъществена
юрисконсултска защита съобразно отхвърлената част от жалбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :