№ 238
гр. Сливен, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на седми декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Соня В. Петкова
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20212200100220 по описа за 2021 година
Предявен е иск на увредено от ПТП лице срещу застрахователя на прекия причинител
на вредите, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено
увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с правна
квалификация чл.226 ал.1 КЗ/отм/ вр. с § 22 от ПЗР на КЗ, вр с чл. 45 ЗЗД и цена – 70 000лв.
В исковата молба се твърди, че е сестра на П. К. К., която загинала при ПТП,
настъпило на 16.05.2016г, на път II-99, Бургас-Созопол, причинено от С.В.С, като водач
на товарен автомобил марка „Мерцедес”, модел „Спринтер”, с рег. № Х 5974 ВТ управляван
от С.В.С.
Във връзка с процесното ПТП било образувано е НОХД № 426/2018г на БОС, по което
е постановена присъда , с която подс. С.В.С, бил признат за виновен, за това, че
16.05.2016г, на път II-99, Бургас-Созопол, нарушил правила за движение по пътищата –
чл.20 ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. К. К.
Твърди, че гражданската отговорност на водача, причинил ПТП, била застрахована по
застраховка „гражданска отговорност“, сключена с ответника през 2015, валидна от
05.09.2015г до 04.09.2016г.
Твърди, че в резултат на ПТП, при което загинала нейната сестра, претърпяла
неимуществени вреди - болки и страдания с висок интензитет.
Твърди, че между тях имало силна емоционална връзка, а отношенията им били
основани на обич, разбирателство и уважение. През годините полагала грижи за по-малката
си сестра.
Смъртта на сестра й и причинила шок, силен стрес, депресия, безсъние, безпокойство,
отказвала да общува с хора, дори с близки приятели. Все още скърбяла и изпитвала силна
1
болка от загубата на сестра си, което едва ли скоро ще отшуми.
Моли за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да й
заплати сумата 70 000 лв - обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи в претърпени
болки и страдания в резултат на настъпилата при ПТП на 16.05.2016г. смърт на нейната
сестра П. К. К., ведно със законната лихва от датата на увреждане до окончателното
изплащане.
Ответникът с подал отговора на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
Счита иска за допустим, но неоснователен.
Не оспорва наличие на валидно сключена застраховка “гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на увреждащия автомобил.
Не оспорва наличие на влязлата в сила осъдителна присъда за деликвента, постановена
по НОХД № 426/2018г. по описа на БОС.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. П.
Стоянова. Твърди, че същата имала неправомерно поведение на пътя, тъй като вървяла на
платото за движение в нарушение на чл. 108 ЗДвП, извън населено място, в неосветен
участък, почти в средата на двете ленти, в тъмната част на денонощието, облечена в тъмни
дрехи. По този начин способствала в значителна за настъпване на ПТП. Имала
възможност да го избегне като се движи по банкета, което не сторила. Не съобразила
разпоредбите на чл.5 ал.1 чл. 108 ал.1, чл.113 ал.1 т.1 и чл. 114 ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП -
внезапно пресякла платното за движение, не ползвала тротоара, не съобразила движението
и сигналите на приближаващото ППС и ограничената видимост. Трябвало да спазва
правилата за безопасност, да отчита конкретната пътна обстановка и вземе мерки за
собствената си безопасност, което не било сторено, поради което било налице
съпричиняване на вредоносния резултат.
Оспорва размера на иска, като прекомерно завишен, несъобразен със съдебната
практика, принципа за справедливост и реално претърпените вреди. Позовава се на § 96 ал.2
КЗ, че размера на застрахователното обезщетение не може да надхвърля сумата от 5000лв. и
счита, че Директива 2009/13 на ЕС и на Съвета не намира пряко приложение във
вътрешното ни законодателство.
Освен това, ищцата не попадала в кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди, което съгласно ТР №1/2016г. на ВКС се дължало само по
изключение и ако се установи наличие на особена близост, с по-висок интензитет от тази на
обикновените роднински отношения.
Счита, че ТР №1/2016г на ВКС не се прилага за заварени правоотношения и има
действие за права, възникнали след приемането му.
Оспорва твърденията за изключителна близост между ищцата и загиналата в ПТП
нейна сестра.
На основание чл. 111 б.“В ЗЗД, прави възражение за изтекла погасителна давност по
2
отношение на претенцията за лихви, които се претендират с начална дата- датата на
настъпване на увреждането, т.к. от тази дата до датата на завеждане на исковата молба са
изминали три години.
Иска се отхвърляне на иска, като неоснователен и недоказан,ведно с акцесорната
претенция за лихви. Претендират се разноски.
В с.з. ищецът лично и с процесуален представител, поддържа предявения иск моли да
бъде уважен . Не претендира разноски.
В с.з. ответното дружество се представлява от упълномощен представител, който
поддържа отговора на исковата молба. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски
съгласно списък по чл.80 ГПК. Подробни съображения развива в писмени бележки.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищцата М. К. К. е по-голяма сестра на П. К. К., която загинала на 35 години при
ПТП, настъпило на 16.05.2016г.
М.К. живеела в гр.Сливен, а П. К.- от няколко години се установила в гр.Бургас, където
работела като барман в дискотека.
Няколко дни преди фаталния инцидент, при който загинала П. К., нейни колеги се
обадили по телефона на М.К. и й съобщили, че предния ден сестра й не е отишла на работа
и не си вдига телефона.
Ищцата веднага заминала на гр.Бургас и там заварила П. заключена в квартирата. С
помощта на ключар отворили вратата и се оказало, че П. е в неадекватно психическо
състояние, което много притеснило ищцата.
Тъй като не успяла да я придума да се приберат в родния им дом в с.Крушаре, ищцата
се обадила по телефона на първия си братовчед Г. /съпруг на св. Б. Г.ева/ и го помолила да
дойдат в гр.Бургас заедно с нейната майка, но и те след като дошли в квартирата на П., не
успели да убедят да се прибере у дома.
Тогава, ищцата се обадила за съдействие на телефон 112 и с помощта на Полиция
отвела сестра си П. на преглед при психиатър. Той я прегледал и казал, че П. няма нужда от
лечение, след което тя била освободена, а сестра й се прибрала в гр.Сливен.
Два дни по - късно, П. К. напуснала квартирата си в гр.Бургас и се отправила пеша в
неизвестна посока, облечена в тъмни дрехи и боса.
Часове преди инцидента, била забелязана на бензиностанция в гр.Бургас, след което
поела пеша по главен път Бургас - Созопол.
На 16.05.2016г, около 05.00 часа, главен път II – 99, в посока Бургас - Созопол, С.В.С
управлявал товарен автомобил“Мерцедес Спринтер“ с рег. № ********.
Движението се осъществявало в тъмната част на денонощието, в лявата лента за
движение, при суха тътна настилка, със скорост от около 71 км/час.
3
Опасната зона на спиране на автомобила при тази скорост на движение била около 73
метра.
Пътят в района на местопроизшествието е прав, с по две ленти за движение във всяка
посока, разделени с двойна мантинела, а еднопосочните ленти са разделени с единична
прекъсната линия.
Ограничението на скоростта за този участък е 80 км/час
В същия момент, по същия път, в лявата лента и косо на осевата линия, се движила
пешеходката П. К..
Автомобилът осветил пешеходката с челния фронт на светлините, като водачът на
автомобила възприел опасността на около 36 метра от пешеходката и на около 38 метра от
мястото на удара.
Настъпил е удар между челната дясна част на автомобила и дясната странична
повърхност на тялото на П.. При този удар, тялото й било изтласкано напред и надясно по
посока на движение на автомобила.
Водачът на автомобила реагирал на опасността, като отклонил автомобила наляво и с
лявата си странична повърхност се е протрил по лявата мантинела, а след това спрял плавно
в дясно на платното и в дясната лента за движение.
В резултат на този удар, П. К. получила несъвместими с човешкия живот травми и
пристигналата на място Бърза помощ само констатирала нейната смърт.
По случая е образувано ДП № 488/2016г на РУ на МВР-Бургас.
С влязла в сила присъда №245/23.10.2018г по НОХД № 426/2018г на БОС, подс. С.В.С
е признат за виновен в това, че на 16.05.2016г, на главен път II – 99/Бургас-Созопол/,
движейки се в посока гр.Созопол, при управление на автомобил“Мерцедес Спринтер“ с
рег. № ********, нарушил правила за движение по пътищата , регламентирани в чл. 20 ал.2
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на П. К. К., поради което и на основание
чл.343 ал.1, б.“в“ предложение първо, вр. с чл. 342 ал.1 НК, като му е наложено съответното
наказание.
Присъдата е била изменена от БАС и ВКС само в частта за наказанието.
Съгласно заключението на назначената по делото авто - техническа експертиза,
постр.П. К. се е движила почти попътно и технически неправилно по пътното платно, в
лявата лента, а водачът на автомобила се е движил в същата лента и не се е съобразил с
видимостта пред автомобила.
Реалната видимост към попътно движещата се пешеходка е била около 36 метра, от
което отстояние водачът е реагирал.
Осветеността пред автомобила е била по-голяма и спрямо левия фар тя е около 50
метра. При видимост от 50 метра, водачът е възприел опасността със закъснение. Водачът е
имал техническата възможност да се съобрази с наличната видимост и намали скоростта си
на движение до технически съобразената скорост на движение от около 44 km/h или по-
4
ниска от нея.
При избраната скорост на движение от около 71 km/h, водачът сам се е поставил в
техническа невъзможност да предотврати ПТП при наличие на препятствие. Водачът е
възприел опасността на около 36 метра от пешеходката и на около 38 метра от мястото на
удара, което отговаря на наличната видимост. Наличната видимост е била по- малка от
осветеността пред автомобила .Опасната зона за спиране на автомобила при определената
скорост е била по- голяма от далечината на видимост на водача.
Движението на пострадалата П. К. към момента на удара е било косо към
разделителната линия на лентите за движение, като към момента на удара, тя е била на 0.4
метра в ляво от разделителната линия. Траекторията й на движение към момента на удара е
сключвала с надлъжната ос на платното ъгъл около 290 градуса, измерено от нивото на
осевата линия в посока, обратно на часовниковата стрелка.
Ако се приеме, че пешеходката е предвидима опасност за водача, при определената
скорост на движение, той е нямал техническата възможност да предотврати ПТП, тъй като
опасната зона от 73 метра е по-голяма от далечината на видимост.
Ако се приеме, че пешеходката не е предвидима опасност, тя е попадала в опасната зона
за спиране на автомобила при определената скорост на движение.
Технически съобразената скорост на движение на автомобила, при която водачът е имал
техническата възможност да спре в зоната на наличната видимост е около 44 km/h и по-
ниска.
Съгласно експертното заключение, водачът е имал техническата възможност да намали
скоростта си на движение до технически съобразената, при която не би настъпило ПТП.
Пешеходката е имала техническата възможност да предотврати ПТП, като се движи по
банкета. За настъпилото произшествие съществено значение е оказало психическото й
състояние към момента на настъпване на ПТП.
Техническите причини, довела до възникването на ПТП са две:
1/ технически неправилното поведение на пешеходката, която се е движила по платното
за движение, косо за автомобила., като технически правилно е да се движи по банкета, а при
отсъствие на такъв - срещу движението ;
2 / движението на автомобила с технически несъобразена скорост на движение
съобразно видимостта пред автомобила, тъй като наличието на пешеходец на пътното
платно е предвидимо препятствие.
По отношение на управлявания от него автомобилът Мерцедес Спринтер“ с рег. №
********, през 2015г е била сключена с ответника задължителна застраховка „ гражданска
отговорност“ на автомобилистите, валидна от 05.09.2015г до 04.09.2016г.
С молба, получена на 11.05.2021г, ответникът е бил поканен от ищцата да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди,претърпени в резултат на смъртта на нейната сестра
П. К. К. в размер на 70 000лв, но плащане не е настъпило до приключване на съдебното
5
дирене по делото.
Настъпилата внезапна смърт на П. К. засегнала с голям интензитет душения мир на
ищцата, като й причинила огромно страдание.
Ищцата е с осем години по-голяма от сестра си П. К..
Двете израснали заедно в един дом в с.Крушаре и от малки ищцата бдяла над сестра си.
Освен сестри, те били и най-близки приятелки, тъй като си споделяли всичко. Имали общи
приятели. Връзката им била по-силна от тази с техните родители. Заедно работели лятото в
гр.Поморие. Не по-малко силна била връзката им, когато П. К. се установила да живее в
гр.Бургас, а сестра й останала в гр.Сливен. Те се чували по телефона почти през ден. М.
посещавала П. в гр.Бургас всяко лято, по няколко пъти. Помагала й за обзавеждане на
квартирата, при преместване от една квартира в друга, заедно прекарвали всички семейни
празници и летни ваканции. Свързвала ги огромна обич, доверие и привързаност.
Ищцата била съкрушена от смъртта на сестра си. Болката й била още по-голяма, тъй
като направила всичко, зависещо от нея да я спаси, но не успяла. Тя рухнала психически и
се отдала на скръбта си. Загубата й била тежка и непрежалима. След смъртта на сестра й и
до сега, ищцата посещава психолог.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства -относими, допустими и неоспорени.
Съдът дава вяра на показанията на разпитаните по делото двама свидетели, които
възприе като убедителни и безпротиворечиви.
Приема заключението на САТЕ като обосновано, ясно и неоспорено.
Така приетото за установеното от фактическа страна, води до следните правни изводи:
Предявени е пряк частичен иск по чл. 226 ал.1 от КЗ/отм/ на пострадало лице срещу
застрахователя на деликвента за обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, виновно
причинено от водача на МПС, застраховано при ответника по риска „гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
На основание §22 от ПЗР на КЗ, тъй като договорът за застраховка “гражданска
отговорност“ е сключен преди 01.01.2016г, за него ще се прилагат разпоредбите на
отменения КЗ, а исковата претенция се основана на чл. 226 ал.1 КЗ/отм/.
Ищцата е сестра на загинала при ПТП своя сестра, която претендира обезщетение за
неимуществени вреди от нейната смърт, насочвайки иска си срещу застрахователя на
прекия причинител на вредата, по застраховка „гражданска отговорност “ на
автомобилистите.
Искът й е процесуално допустим, тъй като е активно легитимирана да го предяви.
Разгледан по същество- е частично основателен и доказан.
С ТР№1/21.06.2018г по тълк.дело №1/2016г на ОСНГТК на ВКС, бе разширен кръга от
лицата, които са материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди
от причинена смърт на техен близък, посочен в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
6
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, а именно родители,
деца, съпруг и лице във фактическо съжителство.
С ТР№1/21.06.2018г бе прието, че по изключение всяко друго лице, освен
горепосочените в ППВС №4/61г и ППВС №5/69г, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и
страдания, е справедливо да бъдат обезщетени, като обезщетение се присъжда само при
доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му
вреди.
Съдът не споделя тезата на ответника, че ТР № №1/21.06.2018г по тълк.дело №1/
2016г на ОСГТК не се прилага за заварени правоотношения и има действие за права,
възникнали след приемането му.
Тълкувателните решения на ВКС са задължителна съдебна практика, но не и източник
на субективни права. Не от ТР ищецът черпи правото си на обезщетение за вреди, а от
общото правило по чл. 45 ал.1 ЗЗД , че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму, във връзка с особените правила по застраховка“ гражданска
отговорност“
За да бъде иска основателен, необходимо още да бъде доказано и наличието на
сключена застраховка „гражданска отговорност“ на процесното МПС, сключена при
ответното застрахователно дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП-то, както
и наличието на деликт с всичките му елементи от фактическия състав: деяние,
противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, вина на
причинителя.
Страните не спорят, че към датата на настъпване ПТП -16.05.2016г е налице
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“, сключена с ответника по
отношение на автомобила ,с който е причинено ПТП.
Тъй като деликвентът С.В.С е осъден с вляза в сила присъда, на основание чл. 300 ГПК
присъдата е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от
деянието относно това дали е извършено, неговата противоправност и вината на дееца.
Подс. Стоян Стоев е осъден с влязла в сила присъда за това, че е извършил
противоправно деяние: нарушение на чл. 20 ал.2 ЗДвП и в причинна връзка от неговото
деяние е настъпила смъртта на постр.П. К..
Тези обстоятелства са доказани по делото и са част от присъдата.
Затова, в настоящото производство, на доказване подлежи само вида и размера на
претърпените вреди, настъпването им в причинна връзка от деликт и наличието на особено
близката, трайна и дълбока връзка между двете сестри.
Вредите като вид и размер са доказани по делото със еднопосочните и убедителни
свидетелски показания на двама свидетели.
Съгласно възприетото в ТР№1/21.06.2018г по тълк.дело №1/2016г, за да бъде
7
присъдено претендираното обезщетение за неимуществени вреди, ищцата следва да е
провела доказване, че е имала със своята сестра изключително дълбока, трайна и
емоционална връзка, поради която за нея са настъпили значителни като интензитет и
продължителност душевни болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и
продължителност нормално присъщите за съответната родствена връзка и са сравними по
интензитет и времетраене с болките и страданията на най-близките.
В обобщение, претендирано от разширения кръг лица за морални болки и страдания
от смърт на близък роднина, се присъжда само по изключение, когато житейските
обстоятелства са станали причина между тях да се породи особена близост, оправдаваща
получаването на обезщетение за неимуществени вреди, наред с най-близките роднини.
Конкретните житейски обстоятелства в случая са, че двете сестри са израснали в
общ дом и от малки имали изключително силна връзка, по-силна дори от тази с техните
родители. Ищцата е с осем години по-голяма от загиналата в ПТП сестра, поради което от
малка я обгрижвала и бдяла над нея. В годините поддържали отношения на безрезервна
обич, подкрепа и емоционална близост, сочеща на силна привързаност, надхвърляща по
интензитет нормално присъщата за подобна родствена връзка.
Според показанията на св. В.С., връзката им е била по-сила от тази с родителите, а
ищцата винаги бдяла над по-малката си сестра.
Според св. Б. Г.ева, двете сестри били много близки и дори, когато били разделени,
постоянно се чували по телефона, почти през ден.
От тези свидетелски показания съдът заключава, че между двете сестри е имало
изключително пълноценно общуване, а връзката им особено близка, трайни и дълбока,
надхвърляща обичайната за подобна родствена връзка. Смъртта едната сестра е причинила
на другата душевни страдания, които е справедливо да бъдат компенсирани.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на неговия размер съдът не е обвързан от разпоредбата на чл. 493а
ал.1 и ал.4 КЗ, уреждаща, че застрахователните обезщетения за претърпените от увредените
лица имуществени и неимуществени вреди, в размер до 5 000лв
Съгласно § 22 ПЗР на КЗ/ в сила от 01.01.2016г/, за застрахователни договори,
сключени преди 01.01.2016г, какъвто е настоящия случай, се прилага част четвърта от
КЗ/отм/, освен ако страните не са уговорили друго, Част четвърта от КЗ/отм/ не предвижда
ограничения на размерите на застрахователните обезщетения под посочените в §27 ПЗР
КЗ/отм/ лимити.
С § 96 ал.1 от ПЗР на КЗ, с който е въведен максимален размер на обезщетение от
5000лв е придадено обратно действие, което се разпростира само върху застрахователни
събития, настъпили след 01.01.2016г, от която дата действат материалноправните норми на
КЗ, което означава, че би следвало да е приложима разпоредбата на чл. 493 а ал.4 КЗ. Тя
обаче противоречи на правото на ЕС, доколкото е предвидена по-малка сума на
застрахователно обезщетение от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива 84/5,
8
кодифицирана с Директива 2009/1ОЗ/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
16.092009 г. относно застраховката “Гражданска отговорност”.
Съгласно Решение на СЕС от 24.10.2013 г. по дело С-277/12, с предмет преюдициално
запитване на основание. чл. 267 ДФЕС от Augstakas tiesas Senats (Латвия), не се допуска
национална правна уредба, съгласно която задължителната застраховка “гражданска
отговорност” да покрива обезщетение за неимуществени вреди, дължимо съгласно
националното законодателство за смъртта на близки членове на семейството, само до
определена максимална сума, която е по-малка от посочените в чл. 1, § 2 от Втора директива
84/5.
Решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища
и учреждения в Република България , поради което, няма основание размера на
обезщетението да бъде ограничаван под действителния размер на претърпените
неимуществени вреди.
Като отчете, че приживе двете сестри са поддържали изключително близки
отношения, че са израснали заедно и са живели в общо домакинство, че между тях е имало
изградена трайна и силна емоционална връзка, надхвърляща обичайно присъщата за
подобна родствена връзка, възрастта на загиналата / 35г/, емоционално състояние на
ищцата, преживените душевни болки и страдания, съдът намира за справедливо парично
обезщетение за претърпените неимуществени вреди, сумата 20 000лв.
Претендираното обезщетение за разликата над 20 000 лв. до 70 000 лв. е завишено.
Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната материална
обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние и финансовия и социален
стандарт в страната и обществените критерии за справедливост към момента на
настъпването на вредите/ м.май 2016г/.
Съдът намира за основателно възражението за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на постр. П. К., която като пешеходец се е движила като пешеходец на главен
път, на пътното платно, в тъмната част на денонощието, без да се съобрази със собствената
си безопасност предвид конкретната пътна обстановка и приближаващите преводни
средства.
Съгласно т.7 от ТР №1/2014г по т.д. № 1/2014г на ОСГКТ на ВКС, за да се приеме, че
има съпричиняване, следва да се установи наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, не и вина. Приносът на
увредения може да се изрази както в действие, така и в бездействие, но всякога поведението
му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го
обуславя в някаква степен.
От събраните по делото доказателства се установи, че поведението на постр.П. К. е
противоправно и е довело до настъпване на вредоносния резултат.
Тя е нарушила разпоредбата на чл. 55 ал.1 ЗдвП, която забранява движението на
пешеходци на скоростен път, на какъвто път е настъпило ПТП.
9
Нарушила е разпоредбите на чл.108 ал.1 и ал.2 т.1 ЗДвП., които гласят, че пешеходците
са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно, а когато няма тротоар
или банкет, или е невъзможно да бъдат използвани, тогава те могат да се движат по
платното за движение, но противоположно на посоката на движение на пътните превозни
средства, по възможност най-близо до лявата му граница.
В случая, пострадалата се е движила технически неправилно, по платното за движение
и косо на автомобила, в лявата пътна лента, в която се е движил и автомобила, макар да е
имала е техническа възможност за избегне ПТП, като се движи извън платното за движение.
С действията си е нарушила и разпоредбата на чл. 113 ал.1 т.1 ЗдвП, която гласи, че
преди да навлязат на платното за движение, пешеходците са длъжни да се съобразят с
приближаващите пътни превозни средства, а също и разпоредбата на чл. 114 ЗДвП,
забраняваща на пешеходците да навлизат внезапно на платното за движение и да го
пресичат при движение при ограничена видимост.
Отчитайки всички тези нарушения на правилата за движение по пътищата, съдът
намира, че приносът на пострадалата за настъпване на ПТП е 50 %.
Затова, на основание чл. 51 ал.2 ЗЗД, определеното обезщетение за неимуществени
вреди 20 000лв, следва да бъде намалено съобразно степенна на съпричиняване, т.е. със
сумата 10 000лв и присъдена разликата от 10 000лв.
За разликата до пълния размер от 70 000лв, искът следва да бъде отхвърлен, като
неоснователен и недоказан.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликт се дължи ведно със законната лихва
от датата на увреждането/ арг. чл. 84 ал.3 ЗЗД/.
С отговора на исковата молба вторият ответник е направил възражение за изтекла
погасителна давност на претенцията за лихва, която се претендира, считано датата на
увреждането 16.05.2016г. до окончателното изплащане, позовавайки се на разпоредбата на
чл. 111, ал.1 б.“В“ ЗЗД.
Възражението е частично основателно.
Моментът, от който деликвента изпада в забава за плащане на обезщетението за вреди и
от който дължи обезщетение за забавено плащане, е датата на увреждането. Предвид
периодичността на задължението за лихви, когато искът е предявен след повече от три
години от началната дата, на която е възникнало вземането за лихви, искът за лихви на
основание чл. 111 б.“В“ ЗЗД, е погасен по давност за минал до исковата молба период от три
години.
С оглед възражението за погасителна давност и датата на предявяване на иска-
14.05.2021г, акцесорният иск за лихви е погасен по давност за времето от 16.05.2016г до
13.05.2018г включително, а от 14.05.2018г до датата на предявяване на иска 14.05.2021г, не
погасен по давност и лихви се дължат, както и от 14.05.2021г до окончателното изплащане
на обезщетението.
10
На основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи разноски на ищеца единствено за адв.
възнаграждение, но такива не са претендирани.
На основание чл.78 ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника разноски съразмерно на
отхвърлената част от иска, възлизащи в размер на 642.88 лв от общо 750 лв., в т.ч.
депозити за в.л. - 300 лв и юриск. възнаграждение -450лв.
Ответникът дължи по сметка на СлОС на д.т. в размер на 400 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУНЪРНС ГРУП“, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Триадица“, пл.“Позитано“№ 5, с ЕИК- ******** , представлявано заедно
от всеки двама от Изпълнителните Директори Н.Д.Ч. , И.И.Г., П.А.Ш., Т.И.И., Н.Й.П. да
заплати на М. К. К. от с.Крушаре община Сливен, област Сливен, ул.“************, с
ЕГН - ********** и съдебен адрес: гр.Варна, ул. “Иван Вазов“ 8, чрез адв.Г.Л., сумата 10
000лв /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди- болки и
страдания, претърпени в резултат на настъпилата при ПТП на 16.05.2016г смърт на
нейната сестра П. К. К., ведно със законната лихва, считано от 14.05.2018г до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от М. К. К. иск по чл. 226 ал.1
КЗ/отм/ до пълния му размер от 70 000лв, както и иска за заплащане на законна лихва
върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди, за периода от 16.05.2016г-
13.05.2018г.
ОСЪЖДА М. К. К. от с.Крушаре, общ. Сливен, обл. Сливен, ул.“************, с
ЕГН - ********** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО “БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУНЪРНС ГРУП“, ЕИК- ********, седалище и
адрес на управление гр.София, район „Триадица“, пл.“Позитано“ 5, сумата 642.88лв,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ЕДНОЛИЧНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУНЪРНС ГРУП“, със седалище и адрес на управление
гр.София, район „Триадица“, пл.“Позитано“№ 5, с ЕИК- ******** , представлявано заедно
от всеки двама от Изпълнителните Директори Н.Д.Ч., И.И.Г., П.А.Ш., Т.И.И., Н.Й.П. да
заплати по сметка на СлОС държавна такса в размер 400лв.
11
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд-Бургас, в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
12