Решение по дело №6409/2023 на Софийски градски съд

Номер на акта: 3679
Дата: 12 юни 2025 г. (в сила от 12 юни 2025 г.)
Съдия: Мария Валентинова Атанасова
Дело: 20231100506409
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3679
гр. София, 12.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-А СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Стела Кацарова
Членове:Йоана М. Генжова

Мария В. Атанасова
при участието на секретаря Десислава Пл. Иванова
като разгледа докладваното от Мария В. Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20231100506409 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 4558/23.03.2023 г., постановено по гр.д. № 53454/2021 г. на
Софийски районен съд, 57 състав, съдът е отхвърлил предявените от „Топлофикация
София” ЕАД срещу С. Г. С. искове по чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на С. Г. С.
да заплати на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: сумата от 928,33 лева,
представляваща стойност на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за
топлоснабден обект в гр. София, общ. „Илинден”, ж.к. „Илинден”, бл. ****, аб. №
242899, за периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва от
14.09.2021 г. до окончателното плащане, сумата от 84,96 лева, представляващи
обезщетение за забавено изпълнение, начислено върху главницата от 928,33 лева за
периода 15.09.2018 г. – 02.11.2020 г., сумата от 9,68 лева, представляващи
възнаграждение за извършено дялово разпределение в сградата в режим на етажна
собственост, където се намира топлоснабденият обект, за периода 01.01.2018 г. –
30.04.2019 г., ведно със законната лихва от 14.09.2021 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 1,73 лева, представляващи обезщетение за забавено изпълнение,
начислено върху главницата от 9,68 лева за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2019 г.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на страната на
ищеца – „Техем Сървисис” ЕООД.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от „Топлофикация София” ЕАД.
Релевирани са оплаквания, че първоинстанционното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон. Излагат се съображения, че съдът
неправилно е приел, че липсва облигационна връзка между страните по делото.
Поддържа се, че следва да се обърне внимание на представената молба-декларация за
1
откриване на партида на името на С. Г. С.. Предвид изложеното се иска отмяна на
първоинстанционното решение и уважаване на исковете. Претендират се разноски по
делото.
В законоустановения срок е постъпил отговор от С. Г. С. чрез особения
представител И. М., с който се оспорва жалбата. Поддържа се, че
първоинстанционното решение е правилно, като съдът е постановил акта си в
съответствие с Тълкувателно решение № 2/2018 г. по тълк.д. № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС. Сочи се, че безспорно по делото е установено, че С. Г. С. си е запазила правото
на ползване върху процесния имот, но е представено заявление-декларация от
17.06.2013 г. от Е. С., с което е поискано на нейно име да се открие партида за имота.
Поддържа се, че е правилен изводът на СРС, че в случая исковете са предявени не
срещу лицето, с което „Топлофикация София” ЕАД се намира в облигационна връзка.
Предвид изложеното се моли да се потвърди обжалваното решение.
Третото лице помагач на ищеца – „Техем Сървисис”ЕООД, не взима становище
по жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната част. Съдът се произнася служебно и
по правилното приложение на императивния материален закон, както и при
констатиране наличие на неравноправни клаузи или нищожност на договорите, която
произтича пряко от формата или съдържанието на сделката или от събраните по
делото доказателства. По всички останали въпроси съдът е ограничен от изложеното в
жалбата, с която е сезиран.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт намира
следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл.
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обжалваното решение е валидно и допустимо. По доводите за неправилност
въззивният съд намира следното:
По исковете по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 и сл. ЗЕ:
За да се уважи искът за претендирана стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия, ищецът следва да установи при условията на пълно и главно
доказване, че е възникнало облигационно отношение с ответната страна, по силата на
което ищецът е престирал в количествено и качествено отношение топлинна енергия
през исковия период, а за ответната страна е възникнало задължението да заплати
уговорената цена в претендирания в исковата молба размер.
С оглед претенцията за цена на услугата „дялово разпределение“ ищецът следва
да докаже, че през исковия период е извършвана услугата „дялово разпределение”,
както и че същият се явява легитимиран да получи възнаграждението за тази услуга в
претендирания по делото размер.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Топлофикация
София“ ЕАД е енергийно предприятие, по отношение на чиято дейност са приложими
разпоредбите на ЗЕ и подзаконовите актове, издадени въз основа на него.
Установява се от приетата в първоинстанционното производство
2
съдебнотехническа експертиза, че процесният имот се намира в сграда – етажна
собственост, присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда, присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
По делото е представен от „Топлофикация София” ЕАД Нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 92, том ХХХХХХ, дело № 11398/1991 г., от който се
установява, че на 18.09.1991 г. Г.П.С. и С. Г. С. са продали на дъщеря си Е. Г. С.
апартамент № 15, находящ се в гр. София, ж.к. ****. Видно от договора продавачите
Г.П.С. и С. Г. С. са си запазили правото на ползване върху описания апартамент заедно
и поотделно, докато са живи.
По делото е представено също така Заявление-декларация от Е. Г. С., подадено
до „Топлофикация София” ЕАД, за откриване на партида на името на заявителката.
Заявлението е подадено за топлоснабден имот на адрес в гр. София, ж.к. ****, ап. 15.
В заявлението е посочено, че домакинството на заявителката Е. С. се състои от 2
души, като досегашен титуляр на партидата е бил Г.П.С., аб. № 242899. От заявлението
е видно, че същото е подадено до „Топлофикация София” ЕАД на 17.06.2013 г.
В настоящото производство „Топлофикация София” ЕАД претендира суми за
периода м. 05.2017 г. – м. 04.2019 г. Към този период обаче облигационно отношение
за процесния топлоснабден имот е съществувало между „Топлофикация София” ЕАД
и голия собственик Е. Г. С., която още през 2013 г. е поискала партидата на
топлоснабдения имот да се води на нейно име. С подаване на цитираното заявление за
откриване на партида за имота на името на Е. Г. С. голият собственик е изключил
отговорността на вещния ползвател С. Г. С.. Противно на твърденията на въззивника
„Топлофикация София” ЕАД, по делото не се открива заявление от ответницата С. Г.
С. за откриване на нейно име на партида за процесния топлоснабден имот, следващо
датата на заявлението на Е. Г. С.. В този смисъл в исковия период не се установява С.
Г. С. да е имала качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.
153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, респ. не се се установява между ответницата С. Г.
С. и „Топлофикация София” ЕАД да е съществувало облигационно отношение,
породено от договор за покупко-продажба на топлинна енергия. Следователно
ответницата С. Г. С. не е пасивно легитимирана да отговаря по претенциите на
„Топлофикация София” ЕАД. Ищцовото дружество следва да търси изпълнение на
възникналите задължения за доставена топлинна енергия от насрещната страна по
договора за покупко-продажба на топлинна енергия, който е сключен, а именно – голия
собственик, поискал откриване на негово име на партида за имота.
С оглед гореизложеното въззивната инстанция намира, че СРС не е допуснал
нарушение на материалния закон, като е приел, че исковете, предявени срещу С. Г. С.,
са неоснователни.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За уважаване на акцесорните претенции следва да бъдат установени пълно и
главно от страна на ищеца следните обстоятелства: 1/ съществуване на главно
задължение; 2/ изпадане на ответната страна в забава поради изтичане на срока за
изпълнение на главното задължение или отправяне на покана за изпълнение; 3/
размера на дължимото се обезщетение за забава.
Доколкото в случая не се установява да съществуват главни задължения, то са
неоснователни и акцесорните искове за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД.
Поради съвпадение в изводите на двете съдебни инстанции обжалваното
решение следва да бъде потвърдено в цялост.
3
По разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има само
въззиваемата С. Г. С.. Същата не е претендирала разноски, поради което такива не
следва да се присъждат от въззивния съд.
С оглед цената на всеки от обективно съединените искове решението не
подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 4558/23.03.2023 г., постановено по гр.д. №
53454/2021 г. на Софийски районен съд, 57 състав.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач на ищеца –
„Техем Сървисис” ЕООД.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4