С решение № 30/13.03.2006 година, постановено по гр. д. № 962/2005 година, Кърджалийският районен съд е допуснал да се извърши делба между Катя Христова Димитрова и Георги Иванов Георгиев при дялове- 1/2 ид. ч. за Катя Христова Димитрова и 1/2 ид. ч. за Георги Иванов Георгиев на недвижим имот- апартамент № 44 ет. 4 вх. В, находящ се в гр. Кърджали, комплекс “Възрожденци” бл. 97, построен върху държавна земя, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 75.58 кв. м. и 1.920 % идеални части от общите части на сградата в размер на 8.55 кв.м. и право на строеж за III зона за 84.13 кв.м., както и на движими вещи- спалня с едно шкафче, холова гарнитура, пералня автоматична "Силтал" и телевизор "Самсунг", които движими вещи били във владение на Георги Иванов Георгиев. Недоволен от така постановеното решение в частта, с която съдът е допуснал делба на апартамент № 44, находящ се в гр. Кърджали, кв. „Възрожденци" жилищен блок № 97 вх. В ет. 4 със застроена площ 75,58 кв. м, ведно с прилежащо избено помещение № 44 с полезна площ 4,19 кв. м., е останал жалбодателят Георги Иванов Георгиев от гр. Кърджали, който чрез пълномощника си го обжалва с молба да бъде отменено в тази част и съдът да се произнесе по същество като отхвърли иска за делба. Поддържа се в жалбата, че незаконосъобразно и необосновано съдът не уважил възражението на ответника Георгиев, че процесният апартамент не е СИО, тъй като не бил закупен с парични средства, които имат семеен произход- възражение с правно основание чл. 21 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 1 от СК. Необосновано съдът приел в мотивите си, че част от паричните средства, с които апартаментът бил закупен, са дарени от родителите на ищцата. Св. Дюлгеров, баща на ищцата, заявил, че дал на дъщеря си сумата 1500 долара през м. май- м. юли 1990 г., като тя му казала, че парите й трябват за апартамента. Свидетелят заявил също, че от дъщеря си знаел, че и майка й е дала пари. Тези показания не били конкретни по отношение времето и целта на даване на пари, а за давани пари и от бившата му съпруга- показанията не почивали на лични впечатления. Свидетелят твърдял и това, че е дал пари през м. май- м. юли 1990 г., а апартаментът бил закупен на 17.10.1990 г., или около 5 месецапо- късно и не били представени доказателства, че тези пари били вложени именно за закупуване на апартамента. Св. Льондев, брат на ищцата, дал показания, че е присъствувал при даване на пари от родителите на ищцата, но това било месеци преди закупуване на жилището. Заявил, че било зимно време, което било в противоречие с показанията на св. Дюлгеров, че парите били дадени от него през м. май- м. юли 1990 г., и не му било известно дали дадените от родителите на ищцата пари са били изразходвани за закупуване на апартамента. Съдът неправилно кредитирал тези показания, които били неконкретни, пристрастни и в противоречие с останалите събрани гласни доказателства. Свидетелските показания на Василка Иванова и Иван Иванов, родители на ответника, били конкретни и взаимно допълващи се, относно важните за спора обстоятелства, поради което необосновано не били кредитирани от съда. И двамата свидетели твърдели, че след сключване на брака страните живели с тях в едно домакинство в гр. Димитровград в периода 1987 г.- 1989 г., в който период не са имали собствени доходи и са били на тяхна издръжка, че процесният апартамент бил закупен с техни средства, които дарили само на сина си. Без съществено значение било разминаването в показанията им относно точната сума на дарението- 15000 лв. според св. Иванова или 16000 лв. според св. Иванов. Следвало да се приемат за верни показанията на св. Иванов, който лично изтеглил сумата в размер на 16000 лв. от своя сметка в банка в Димитровград няколко дни преди закупуване на апартамента и я е предал на снаха си, за да я даде на сина му. Без съществено значение за спора било обстоятелство дали ищцата е знаела, че парите са лично дарение на съпруга й. Релевантни за спора били действителните дарствени намерения на родителите и те ги заявили категорично пред съда- да дарят единствено сина си със сумата от 16000 лв., с която той да си купи жилище. Дарението на парите било извършено чрез предаването им, което на основание чл. 225 ал. 2 от ЗЗД го правело действително. Другото съществено за спора обстоятелство, което незаконосъобразно било игнорирано от съда било, че не било установено по делото, платените като цена за апартамента средства да имат семеен произход, поради което закупеният апартамент не представлявал съпружеска имуществено общност по смисъла на чл. 19 ал.1 от СК. Съдът необосновано приел, че ответникът не е доказал възражението си по чл. 21 ал.1 от СК, а ищцата е доказала основанието на иска си по чл. 26 ал.1 от СК. Жалбата се поддържа в съдебно заседание. Сочи доказателства. Претендира разноски. Ответницата чрез пълномощника си оспорва жалбата и моли да се остави в сила атакуваното решение като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. В писмена þащита излага подробни съображения. Въззивният съд като прецени събраните по делото доказателства по повод и във връзка с подадената жалба, констатира: Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предявен е иск с правно основание чл. 278 от ГПК и производството е във фазата по допускане на делбата. Ищцата твърди, че с ответника Георгиев били бивши съпрузи, като гражданският им брак бил прекратен на 11.05.2005 г. с влязло в сила решение на Кърджалийския районен съд по гр. д. N 145/2005 г. По време на брака страните придобили с общи средства недвижими и движими вещи, представляващи бивша съпружеска имуществена общност, а понастоящем съсобственост, както следва: апартамент № 44, находящ се в гр. Кърджали, кв. “Възрожденци” жилищен блок № 97 вх. В ет. 4, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения, със застроена площ 75.58 кв.м.,ведно с принадлежащото му избено помещение № 44 с полезна площ 4.19 кв. м. съгласно договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на НДИ, спалня с едно шкафче, холова гарнитура, пералня автоматична "Силтал" и телевизор "Самсунг". Първоинстанционното решение в частта му, с която е допусната делба на движими вещи не е обжалвано и е влязло в сила. От фактическа страна съдът приема за установено следното: Страните по делото са бивши съпрузи, като бракът им, сключен на 13.03.1987 г., е бил прекратен с решение № 144/05.04.2005 г. по гр. д. N 145/2005 г. по описа на Кърджалийския районен съд, влязло в законна сила на 11.05.2005 г. От брака си страните имали родено едно дете на 18.05.1987 г. От договор от 17.10.1990 г. за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти, сключен между Георги Иванов Георгиев и Община Кърджали, се установява, че общината е продала на Георги Иванов Георгиев недвижим имот- апартамент № 44 ет. 4 вх. В, находящ се в гр. Кърджали, комплекс “Възрожденци” в бл. 97, построен върхудържавна земя, състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения със застроена площ 75.58 кв. м. и 1.920 % ид. ч. от общите части на сградата в размер на 8.55 кв. м. и право на строеж за III зона по 8.00 лв. за 84.13 кв. м. на стойност 673.04 лв. за сумата 15761 лв. като цената на имота била покрита със собствени средства, внесени по сметка на Фонд “Жилищно строителство” на ОбНС- Кърджали. От представената по делото служебна бележка изх. № 16/07.02.2006 г., издадена от Банка Хеброс АД- Пловдив- ЦП Димитровград се установява, че за периода 1990 година, банката не пазиархивни данни и не може да направи справка за наличието на партиди на името на Иван Георгиев Иванов с ЕГН **********. От служебна бележка изх. № 0395/09.02.2006 г., издадена от Банка ДСК ЕАД- Пловдив- Финансов център Димитровград се установява, че банката не разполага с архивни данни и не може да предостави информация за наличие на влогова партида към 1990 г. на името на Иван Георгиев Иванов с ЕГН **********. С оглед събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че процесният недвижим имот е бил съпружеска имуществена общност по време на брака, която с прекратяването му, се е превърнала в обикновена съсобственост при равни дялове за всеки един от съпрузите. Съгласно разпоредбата на чл. 19 ал. І от СК вещите и правата върху вещи, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити. Установената в чл. 19 ал. ІІІ СК презумция за съвместен принос е оборима, но в случая съдът приема, че тази презумция не е оборена и правото на собственост е придобито от съделителите по време на техния брак в режим на съпружеска имуществена общност. Съдът приема, че в случая, страните по делото с общи средства, получени от родители им, са закупили процесния имот, тъй като, както ищцата, така и ответника, са получили суми от родителите си, с които да заплатят жилището като средствата са им били дадени общо за закупването му. Съдът не кредитира показанията на св. Иванова и Иванов- родители на ответника по иска, в частта им, в която твърдят, че са дали парите за закупуване на жилище само на сина си, тъй като са заинтересовани от изхода на делото и показанията им относно намерението им да дарят сина си- ответника по иска, не се установява от други доказателства по делото, които да го правят несъмнено. Съдът приема, че не е проведено пълно доказване на възражението на ответника по чл. 21 ал. 1 от СК, още повече, че в показанията на същите са налице и противоречия. Така, св. Иванов обяснява, че с Георги /ответника по иска и негов син/ се разбрали, без Катя /ищцата/ да знае, че лично на него дава парите, а св. Иванова- че дали парите на двамата да си купят жилище, защото ако двамата се разбирали /в т.ч. и ищцата/, щели да ги гледат. Едновременно с това свидетелката сочи, че казали, че тези пари са само на Георги. Показанията на тези двама свидетели си противоречат и относно обстоятелството каква сума е била дадена за апартамента- според св. Иванов- цялата сума за апартамента в размер на 16000 лв., а според св. Иванова- сума в размер на 15000 лв. А от договора за продажба се установява, че продажната цена на апартамента е 15761 лв. Явната заинтересованост на родителите на ответника се потвърждава и от твърденията на същите, че съпрузите /страните по делото/ две години- от 1987 г. до 1989 година, са живели при тях в Димитровград, докато от направената справка по трудовата книжка на ответника по иска, в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, се установява, че ответникът е започнал работа в ОСЕ на ОСО- Кърджали на 22.02.1988 година. Св. Дюлгеров- баща на ищцата и св. Льондев- неин брат, също са заинтересовани от изхода по делото, но въз основа на същите следва да се приеме, че страните по делото съвместно са положили усилия да съберат пари за закупуване на жилището. Още повече, че и св. Иванов /бащата на ответника/ обяснява, че знае, че ищцата Катя е ходила при майка си за пари, за което обстоятелство свидетелстват и бащата и брата на ищцата. С оглед на всичко това, следва да се приеме, че процесния апартамент е съпружеска имуществена общност, при което на основание чл. 19 ал. 1 вр. чл. 27 от СК следва да се допусне делба на същото при равни дялове за всяка от страните- по 1/2 идеална част. Като е стигнал до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Разпитаните пред тази инстанция свидетели Васил Радев и Донка Танева не променят направения по- горе извод, че апартамента е закупен с общи средства, дадени на страните по делото от техните родители. От една страна, същите не са преки очевидци на обстоятелството, че бащата на жалбодателя е дал цялата сума от 16000 лева на снаха си, а предават казаното им от родителите на ответника по иска. От друга страна, св. Радев обяснява, че тези 16000 лева бащата на ответника ги пратил по снаха “да си купят апартамент в Кърджали”, респ. двамата и, ”че му дава тези пари,т. к. разчитат на сина си, че ще ги гледа с жена му на старини”. Или, дори и да се приеме, че само родителите на съпруга- ответник по иска, са дали цялата сума за закупуване на апартамента, то с оглед показанията на свидетелите, те са я дарили на двамата съпрузи. Св. Танева обяснява, че “не е имало условие Георги да връща парите, а да ги гледат на старини”, т. е. и ищцата. Такива са и показанията на майката на ответника пред първоинстанционния съд, където е обяснила, че “дадохме парите на двамата да си купят жилище, но Георги ми е син и те като се разбират с Катя и Катя ще ме гледа.” А и двамата родители на ответника обясняват в показанията си, че към момента на закупуване на жилището, те не са имали лоши отношения с ищцата. И не на последно място, следва да се отчете и това, че в закона няма презумпция, че даденото от родителите на единия съпруг, е дарение само за него, а не за двамата съпрузи. Съдът не приема довода на пълномощника на жалбодателя, че показанията на св. Льондев, брат на ищцата, в частта им в която твърдял, че присъствал на даване на пари от бащата на ищцата и че било зимно време, били в противоречие с тези на бащата на ищцата, че парите били дадени през м. май- юли 1990 година. Видно от протокола от съдебно заседание от 14.02.2006 година, свидетелят Льондев заявява: “Зная, че не беше зимно време, беше месеци преди да закупят жилището”, респ. не е налице твърдяното противоречие в показанията на двамата свидетели. Съдът не приема и довода на жалбодателя, че били опровергани показанията на св. Дюлгеров, че дал на дъщеря си 1500 долара през м. май- юли 1990 г., защото й трябвали за апартамент, който бил закупен на 17.10.1990 г., или около 5 месеца по- късно и не били представени доказателства, че тези пари били вложени именно за закупуване на апартамента, тъй като в случая в тежест на ответника по иска е да обори презумцията по чл. 19 ал. ІІІ и да докаже, че апартамента е придобит с лични негови средства. Поради изложеното, следва атакуваното решение да се остави в сила. При този изход на делото следва жалбодателят да заплати на ответницата по жалбата разноските по делото в размер на 200 лв. Водим от изложеното и на основание чл. 208 ал. І от ГПК въззивният съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 30/13.03.2006 година, постановено по гр. д. № 962/2005 година по описа на Кърджалийския районен съд. ОСЪЖДА Георги Иванов Георгиев от гр. Кърджали, кв. “Възрожденци” бл. 97 вх. В ет. 4 ап. 44 с ЕГН ********** да заплати на Катя Христова Димитрова от гр. Кърджали с ЕГН ********** направените разноски по делото в размер на 200 лв. Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните.
Председател: Членове: 1/ 2/
|