РЕШЕНИЕ
№1720/14.9.2021г.
гр. Пловдив, 14 септември
2021год.
Административен съд - Пловдив, ХІІІ
състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
при
секретаря СТАНКА ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от съдия Дичева адм. дело № 1678 по описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и
сл. от ДОПК.
Образувано е
по жалба на “ФИНАНСОВА КЪЩА КРИСТИ“ ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район „Северен“ ул. „Победа“ № 21,
секция С3, блок 3102, ет. 1, представлявано от управителя В.Д., против
ревизионен акт (РА) № Р-16001619002838-091-001/27.03.2020г., издаден от Г.Н.- началник сектор, възложил
ревизията и З.Т.- главен инспектор по приходите в ТД на НАП – гр. Пловдив, офис
Стара Загора - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 277 от 16.06.2020г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно – осигурителна практика“ – гр.
Пловдив, с който по отношение на дружеството допълнително е установена дължима
сума за корпоративен данък за 2015г. в размер на 51 056,69лв., ведно с
прилежащите лихви в размер на 20 666,82лв. и да 2016г. в размер на
11 979,06лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 3 627,28лв.
Твърди се неправилност и необоснованост на РА,
като се сочи, че в хода на ревизията не са изследвани всички релевантни факти и
обстоятелства. Конкретните възражения относно допълнително установените
задължения по ЗКПО се състоят в това, че неправилно е прието от приходните
органи, че доход, който не е реализиран, не следва да бъде осчетоводяван, в
тази посока се сочи, че вземанията за лихви и неустойки представляват условен
актив по смисъла на МСС 37 и СС 37, като се твърди, че вземането за лихви или
неустойки е бъдещо събитие, което не може да бъде контролирано от дружеството.
Твърди се,
че също, че неправилно приходните органи са приели, че са налице условията да
бъде приложен МСС 18, тъй като не са налице кумулативно предвидените условия в
§ 29 от МСС 18. В тази връзка се счита, че не е възможно сумата от приходите да
бъде надлежно оценена.
По отношение
на сключения договор за заем с „Медикъл Турист Сървисиз“ ООД се навеждат
доводи, че решението на Арбитражния съд
е влязло в сила на 13.01.2015г., а изпълнителния лист е издаден на
12.11.2015г. и след издаване на изпълнителния лист изпълнителното дело е спряно
и дружеството - жалбоподател не е получило сумата по вземането си.
Иска се отмяна на акта и се претендират разноски по
делото.
В съдебно заседание жалбата се поддържа
от пълномощника на дружеството - жалбоподател адв. А. по изложените съображения. Подробни
съображения са изложени в писмени бележки.
Ответникът
по жалбата – директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
/Д „ОДОП“/ - гр. Пловдив, чрез своя процесуален представител юр. Г., е на
становище, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение
за прекомерност на адвокатския хонорар. Подробни съображения по съществото на
спора са изложени в депозирана по делото писмена защита.
Административен
съд - Пловдив, като прецени допустимостта на жалбата, доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Ревизионният акт е обжалван в
предвидения за това срок, пред горестоящия в йерархията на приходната
администрация орган, който с решението си го е потвърдил в обжалваната част.
Така постановеният от директора на дирекция „ОДОП” - гр. Пловдив резултат и
подаването на жалбата в рамките на предвидения в чл. 156, ал. 1 от ДОПК за това
процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
Началото на ревизионното
производство е сложено със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-16001619002838-020-001/03.05.2019г.,
с обхват задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2015г. – 31.12.2016г.,
като е определен краен срок за приключване – три месеца от връчване на ЗВР. Заповедта
е надлежно връчена на ревизираното лице по електронен път на 13.05.2019г. Със
заповед № Р-16001619002838-023-001/24.06.2019г. ревизията е спряна на основание
чл. 34, ал. 1, т. 4 от ДОПК за срок до 24.09.2019г. Със заповед №
Р-16001619002838-143-001/24.09.2019г. ревизионното производство е възобновено
на основание чл. 35 от ДОПК, като е определен краен срок на завършването му до
13.11.2019г. Със ЗИЗВР № Р-16001619002838-020-002/11.11.2019г. крайният срок на
ревизионното производство е продължен до 13.01.2020г. С решения №№
Р-16001619002838-104-001/26.09.2019г. и Р-16001619002838-104-002/22.01.2020г.
на органа по приходите, възложил ревизията, на дружеството – жалбоподател е
отказано спиране на ревизионното производство до приключване на съдебното
производство по адм. дело № 473 от 2019г. по описа на Административен съд –
Пловдив.
В срока по чл. 117, ал. 1 ДОПК е
съставен и ревизионен доклад от ревизиращите органи по приходите № Р-16001619002838-092-001/27.01.2020г.
Срещу така изготвения РД, на основание чл.117 ал.5 от ДОПК е подадено
възражение № 70-00-3140/13.03.2020г., без приложени към него писмени
доказателства.
Въз основа на РД, в срока по чл. 119,
ал. 3 от ДОПК е съставен процесният РА с
№ Р-16001619002838-091-001/27.03.2020г., с който на дружеството са определени
посочените по-горе публични задължения. В РА са обсъдени направените възражения
и са намерени за неоснователни, като са изложени подробни аргументи.
В срока по чл. 152, ал. 1 от ДОПК
ревизионният акт е обжалван пред директора на дирекция “ОДОП” – гр. Пловдив,
който в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК постановил и решението си под № 277 от
16.06.2020г., с което е потвърдил РА.
Срещу РА, потвърден в тази му част,
е подадена жалба, по повод на която е образувано и настоящото съдебно
производство.
По делото са приложени заповеди №№ РД-09-1
от 03.01.2017г. и РД-09-1801 от 28.09.2018г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив,
с която са делегирани правомощия на органите по приходите, съответно възложил
ревизията и ръководител на ревизията, както и CD, съдържащо цитираните по-горе
актове.
Не се твърдят, а и не се констатират
нарушения на процесуалните правила, но ако да бъдат установени такива, следва
се има предвид разпоредбата на чл. 160 от ДОПК, съгласно която, съдът, при
съдебното обжалване на ревизионните актове, е задължен да разреши
материалноправния спор по същество. Поради това, дори и да констатира
процесуални нарушения в хода на ревизионното производство, съдът няма
правомощието да отмени РА, само на това основание, а следва да приложи
материалния закон по отношение на установените по делото факти и да определи
конкретния размер на данъчните задължения.
От
фактическа страна съдът намира за установено следното:
В хода на ревизията е установено, че
предмет на дейност на “Финансова къща Кристи“ ЕООД е отпускане на заеми със средства, които не са
набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства;
финансов лизинг; гаранционни сделки; факторинг; търгуване за собствена сметка
или за сметка на клиенти с чуждестранна валута и благородни метали, с
изключение на деривативни финансови инструменти върху чуждестранна валута и
благородни метали; парично брокерство; придобиване на участия в кредитна институция
или в друга финансова институция
Констатирано е, че "Финансова
Къща Кристи" ЕООД прилага международни стандарти за финансово отчитане.
Финансовите активи се класифицират съгласно изискванията на МСС 39 „Финансови
инструменти: Признаване и оценяване".Приходите и разходите за лихви се
признават в отчета за доходите по метода на ефективна лихва и спазване принципа
на текущо начисляване.Когато кредите са квалифицирани като влошени те са
обезценени до възстановимата им стойност. След обезценката лихвеният приход се
признава при погасяване на задължението. Разходите се признават в момента на
тяхното възникване и на база принципите на начисляване и съпоставимост.
В хода на ревизионното производство
е констатирано, че е подадена ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2015 година,
с която е деклариран положителен СФР (печалба) в размер на 400 156,91лв.;
формиран е положителен ДФР (печалба) в размер на 403 438,11лв., съответно
полагащ се корпоративен данък в размер на 40 343,81лв., отстъпка по чл. 92
от ЗКПО в размер на 403,44лв. Внесени са авансови вноски в общ размер на
30 000лв. и остатък от корпоративния данък в размер на 9 940,37лв.
Подадена е ГДД по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2016 година, с която е
деклариран положителен СФР (печалба) в размер на 330 387,92лв.; формиран е
положителен ДФР (печалба) в размер на 330 426,32лв., съответно полагащ се
корпоративен данък в размер на 33 042,63лв. Внесени са авансови вноски в
общ размер на 30 000лв. и остатък от корпоративния данък в размер на 3 042,63лв.
Допълнително установените задължения
за корпоративен данък са в следствие извършени констатации по чл. 78 от ЗКПО и
чл. 77 от ЗКПО, както в увеличение, така и в намаление на декларирания СФР,
свързани със сключени договори за заем от РЛ със заемополучателите „МЕДИКЪЛ
ТУРИСТ СЪРВИСИЗ“ ООД, „ЗИДАРИТ“ ООД, „АГРОПРОЕКТ ДМ“ ЕООД, „ЧИНАР – МК“ ЕООД и
„ХЮДАЙ – 92“ ООД, както следва:
За 2015г.
-договор за заем № 244/23.01.2013г. със
заемополучател „Медикъл Турист Сървисиз" ООД с размер на заемната сума от 400
000лв. за срок от 1 година, считано от датата на подписване на договора за
заем, но не по-късно от 23.01.2014г. Уговорено между страните по договора е, че
заемополучателят дължи месечна лихва в размер на 3% на месец върху усвоената
сума. Съгласно чл. 8 от договора, за обезпечаване на връщането на взетия заем
заемополучателят и/или трети лица да ипотекират в полза на заемодателя
недвижими имоти, посочени от заемодателя, в срок от пет дни от подписване на
договора или посочването им, като ако не сторят това, заемът става предсрочно
изискуем.
Подписан е Анекс № 1/05.02.2014г.
към договора за заем, с който страните приемат за установено следното:
заемополучателят е подписал договор за заем за сумата от 400 000 лева, която
сума заемополучателят е усвоил изцяло. Страните удължават срока за връщане на
заема по т. 5, като във връзка с това променят договора за заем както следва:
заемополучателят се задължава в срок до 23.07.2014г. да върне цялата усвоена
сума от заема. Страните се споразумяват, че измененията направени с настоящия
анекс не са основание за оспорване на ипотеката учредена с НА от 23.01.2013г.
по описа на Нотариус Г. Н. и същата продължава да служи за обезпечение на заема
и при уговорените в договора срокове за връщането му.
Според клаузите по договора лихвите
се дължат независимо от това дали са издадени счетоводни документи от
Заемодателя или такива са получени от заемополучателя. Лихвите се дължат и в
случай, че срокът на договора е изтекъл или е развален, за всеки започнат месец
от настъпване на тези събития до момента на издължаване на главницата.
Определени са правила при предсрочно погасяване
Според т. 7.10.и 7.11 в случай, че
заемополучателят забави плащане на лихва с повече от пет дни, за останалия
периода на договора, включително и за месеца, за който е забавата, лихвата се
удвоява. Тази клауза се прилага автоматично без да е необходимо уведомление,
предизвестие или даване на срок. Лихвите се дължат независимо от други
неустойки или обезщетения, във всички случаи. докато не е върната цялата главница
включително и в случаите, когато е изтекъл срока за връщане на сумата или е
настъпила предсрочна изискуемост на заема. Погасяването на заема и плащането на
лихвите се удостоверява с издадени от заемодателя документи.
В т. 11 от договора за заем е
предвидено, че в случай, че заемополучателят не върне заема в уговореният срок,
той дължи неустойка в размер на 0.2 % на ден до връщането на заема, но не
повече от три пъти размера на усвоения заем, изчислена върху стойността на неиздължената
част от заема, натрупаните лихви и неустойки. Същата неустойка се дължи и при
предсрочна изискуемост на заема,в случай, че не бъде върнат в посоченият срок.
При ревизията е установено, че в
счетоводството на РЛ не е налице счетоводно отразяване на неустойка, дължима
съгласно чл. 11 от договора. Изчислена към 05.07.2015г., когато неустойката
достига три пъти размер на заема (1 200 000лв.), същата възлиза на
345 230,90лв. Не е налице и счетоводно отразяване на приходи от лихви в
размер на 144 000лв., дължими на основание чл. 7.10 от договора. Изчислени
за периода от 01.01.2015г. до 23.06.2015г., когато се достига до задължения на
заемополучателя в размер на три пъти усвоената сума от заема, лихвите възлизат
на сумата в размер на 144 000лв.
На основание разпоредбата на чл. 78
от ЗКПО, във връзка с чл. 4 от ЗСч (отм., действал през 2015г.), регламентиращ
принципа за текущо начисляване на приходите и разходите, СС 18 Приходи и МСС 18
Приходи е извършено увеличение на СФР със сумите в размер на 345 230,90лв.,
представляваща дължима неустойка по договора за заем и в размер на
144 000лв., представляваща дължими лихви по договора за заем.
Същевременно, е извършено намаление на СФР със сумата в размер на
144 000лв., представляваща разход във връзка с обезценката на лихвите.
Размерът на разходите е определен съобразно приетия от РЛ подход за определяне
на рисковите експозиции въз основа на срока на забава на изискуемите суми по
тях, при спазване изискванията на МСС 39. Балансовата стойност на вземането се
намалява с размера на обезценката и сумата на загубата се признава в отчета за
печалбата или загубата за периода, в който е възникнала. Съответстващият на
прихода от лихви разход е в размер на лихвата, обезценена на 100% след изтичане
на 180 дни, т.е. на 24.12.2015г.
-договор за заем със „Зидарит“ ООД №
194 от 14.06.2012г. с размер на заемната сума от 100 000 евро или тяхната
левова равностойност, при месечна лихва в размер на 2,5% на месец върху
усвоената сума, но не по-малко от 2 500лв./месечно и неустойка в размер на
0,5% на ден до връщането на заема, но не повече от два пъти размера на усвоения
заем, изчислена върху стойността на неиздължената част от заема, натрупаните
лихви и неустойки. Към договора за сключени анекси № 1 от 14.12.2012г., № 2 от
29.03.2013г., № 3 от 16.05.2013г., № 4 от 11.11.2013г., № 5 от 14.01.2014г., №
6 от 01.06.2014г., № 7 от 12.12.2014г., № 8 от 12.06.2015г. и споразумение от
14.03.2014г.
През ревизирания период са издадени
фактури, изчерпателно изброени на л. 325 – 325 гръб, по които няма постъпили
плащания от заемополучателя. Съгласно клаузите на договора, за 2015г.
жалбоподателят следва да осчетоводи приходи от лихви в размер на
93 879,84лв., вместо осчетоводените от него приходи от лихви в размер на
46 939,92лв. С разликата в размер на 46 939,92лв. следва да бъде
извършено увеличение на СФР на основание чл. 78 от ЗКПО.
Същевременно, е осчетоводен разход в
размер на 46 939,92лв., представляващ обезценка на лихвите на 100% към
31.12.2015г. При ревизията е констатирано, че лихви в размер на
23 469,96лв. са обезценени на 100% без основание за месец от 07 до
12.2015г., като за тях се дължат разходи за обезценка в размер на 50% за
периода от 07 до 09.2015г. и в размер на 10% за периода от 10 до 12.2015г. или
в общ размер на 7 040,99лв. Общо разходите за обезценка на лихвите
възлизат на 30 510,95лв. и с тях следва да бъде извършено намаление на
СФР.
Аналогично, съобразно клаузите в
договори № 125 от 18.11.2015г. и анексите към него (л. 326 – 327 гръб), № 129
от 24.11.2011г. и анексите към него (л. 328 – 329 гръб) и 169 от 16.03.2011г.
(л. 330 – 331) е извършено увеличение на декларирания СФР на основание чл. 78
от ЗКПО със сумата в размер на 14 000лв. по първия договор, със сумата в
размер на 8 400лв. по втория договор и в размер на 9 000лв. по третия
договор и в намаление на същото правно основание със сумата в размер на
9 500лв. по първия договор, в размер на 4 800лв. по втория договор и
в размер на 5 300лв. по третия договор.
На основание разпоредбата на чл. 77,
ал. 1 от ЗКПО е извършено и увеличение на декларирания СФР във връзка с
договорите със сумата в общ размер на 19 488,97лв.
-договори с „Чинар – МК“ ЕООД № 252
от 14.02.2012г. и анексите към него, № 261 от 27.03.2013г. и анексите към него,
276 от 16.05.2013г. и анексите към него (л. 333 гръб – 338).
Съобразно клаузите в договорите и
анексите към тях е извършено увеличение на декларирания СФР на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата в
размер на 36 000лв. по първия договор, със сумата в размер на 15 750лв. по
втория договор и в размер на 37 500лв. по третия договор и в намаление на
същото правно основание със сумата в размер на 19 440лв. по първия договор, в
размер на 9 450лв. по втория договор и в размер на 20 250лв. по третия договор.
На основание разпоредбата на чл. 77,
ал. 1 от ЗКПО е извършено и увеличение на декларирания СФР във връзка с
договорите със сумата в общ размер на 10 230лв.
-договор с „Агропроект ДМ“ ЕООД №
204 от 17.07.2012г. с размер на заемната сума от 600 000лв., при месечна
лихва в размер на 5% на месец върху усвоената сума и неустойка в размер на 0,5%
на ден до връщането на заема, но не повече от два пъти размера на усвоения
заем, изчислена върху стойността на неиздължената част от заема, натрупаните
лихви и неустойки. Към договора за сключени анекси № 1 от 02.07.2013г., № 2 от
09.12.2013г., № 3 от 19.12.2014г. и № 4 от 19.06.2015г. През ревизирания период
са издадени фактури, изчерпателно изброени на л. 332 – 332 гръб, като по три от
тях - №№ 5013/17.10.2015г., 5119/17.11.2015г. и 5229/17.12.2015г. няма
постъпили плащания от заемополучателя. Съгласно клаузите на договора, за 2015г.
жалбоподателят следва да осчетоводи приходи от лихви в размер на
77 882,50лв., вместо осчетоводените от него приходи от лихви в размер на
38 941,25лв. С разликата в размер на 38 941,25лв. следва да бъде
извършено увеличение на СФР на основание чл. 78 от ЗКПО.
При ревизията е констатирано, че
дружеството не е отчело разходи за обезценка на лихвите в общ размер на
7 788,24лв. и с тях следва да бъде извършено намаление на СФР.
За 2016г.
-договори с „Чинар – МК“ ЕООД № 252
от 14.02.2012г. и анексите към него, № 261 от 27.03.2013г. и анексите към него,
276 от 16.05.2013г. и анексите към него (л. 333 гръб – 338), № 306 от
22.10.2013г. и анексите към него (л. 338 – 339 гръб), № 321 от 09.12.2013г. и анексите
към него (л. 339 гръб – 341) и № 384 от 12.11.2014г. и анексите към него (л.
341 – 342 гръб).
Съобразно клаузите в договорите и
анексите към тях е извършено увеличение на декларирания СФР на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата в
размер на 57 600лв. по първия договор, със сумата в размер на 18 000лв. по
втория договор, в размер на 60 000лв. по третия договор, в размер на
12 000лв. по четвъртия договор, в размер на 67 200лв. по петия
договор и в размер на 48 000лв. по шестия договор и в намаление на същото
правно основание със сумата в размер на 54 000лв. по първия договор, в размер
на 18 000лв. по втория договор, в размер на 56 250лв. по третия договор, в
размер на 12 000лв. по четвъртия договор, в размер на 55 440лв. по
петия договор и в размер на 34 200лв. по шестия договор.
На основание разпоредбата на чл. 77,
ал. 2 от ЗКПО е извършено и намаление на декларирания СФР с непризнатите за
данъчни цели разходи за 2015г. във връзка с договори №№ 252 от 14.02.2013г.,
276 от 16.05.2013г., 321 от 09.12.2013г. и 384 от 12.11.2014г. със сумата в общ размер на 22 830лв.;
-договори със „Зидарит“ ООД № 369 от
28.08.2014г. и анексите към него (л. 323 – 324), № 194 от 14.06.2012г. и
анексите към него, № 125 от 18.11.2011г. и анексите към него, № 129 от
24.11.2011г. и анексите към него и № 169 от 16.03.2011г. и анексите към него
(л. 324 – 331 гръб).
Съобразно клаузите в договорите и
анексите към тях е извършено увеличение на декларирания СФР на основание чл. 78 от ЗКПО със сумата в
размер на 7 562,20лв. по първия договор, със сумата в размер на 89 968,18лв.
по втория договор, в размер на 24 000лв. по третия договор, в размер на 14
400лв. по четвъртия договор и в размер на 12 000лв. по петия договор и в
намаление на същото правно основание със сумата в размер на 2 826,88лв. по
първия договор, в размер на 77 450,86лв. по втория договор, в размер на 20
100лв. по третия договор, в размер на 12 960лв. по четвъртия договор и в размер
на 11 500лв. по петия договор.
На основание разпоредбата на чл. 77,
ал. 2 от ЗКПО е извършено и намаление на декларирания СФР с непризнатите за
данъчни цели разходи за 2015г. във връзка с договори №№ 194 от 14.06.2012г., 125
от 18.11.2011г., 129 от 24.11.2011г. и 169 от 16.03.2011г. със сумата в общ размер на 19 488,97лв.;
-договор
с „Агропроект ДМ“ ЕООД № 204 от 17.07.2012г.
Съобразно клаузите в договора и
анексите към него е извършено увеличение на декларирания СФР на основание чл.
78 от ЗКПО със сумата в размер на 311 130лв. и на същото правно основание
в намаление със сумата в размер на 237 281,63лв. На основание разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО е извършено и увеличение на декларирания СФР във връзка с договора със
сумата в размер на 3 894,12лв.
-договор с „Хюдай – 92“ ООД № 142 от
14.12.2011г. и анексите към него (л. 342 гръб – 344) с размер на заемната сума
от 120 000лв., при месечна лихва в размер на 3,8% на месец върху усвоената
сума, но не по-малко от 4 560лв. и неустойка в размер на 0,5% на ден до
връщането на заема, но не повече от два пъти размера на усвоения заем,
изчислена върху стойността на неиздължената част от заема, натрупаните лихви и
неустойки. През ревизирания период са издадени фактури, изчерпателно изброени
на л. 342 гръб, като по три от тях - №№ 5657/30.04.2016г., 5747/31.05.2016г. и
5847/30.06.2016г. няма постъпили плащания от заемополучателя. Съгласно клаузите
на договора, за 2016г. жалбоподателят следва да осчетоводи приходи от лихви в
размер на 50 652лв., с която сума следва да бъде извършено увеличение на СФР на
основание чл. 78 от ЗКПО.
При ревизията е констатирано, че
дружеството не е отчело разходи за обезценка на лихвите в общ размер на 22 287,60лв.
и с тях следва да бъде извършено намаление на СФР.
За да потвърди РА решаващият орган
изцяло е възприел мотивите на ревизиращия екип, като е посочил подробно
нормативната уредба, регулираща този вид отношения.
В съдебно заседание на 08.10.2020г.
е изслушана и приета съдебно -счетоводна експертиза, изготвена от вещото лице М.Ш.,
с направено възражение за необоснованост от процесуалния представител на
ответника.
Според заключението на експерта няма
установени от приложимите от дружеството счетоводни стандарти правила и
критерии за определяне на „несигурността" в реализирането на прихода.
Всяко финансово предприятие само извършва оценка на риска, индивидуално според
конкретиката и профила на кредитополучателя, като обикновено при по-високи нива
на риск или рисков профил на кредитополучателят се договорят и по високи ниви
на лихвени проценти или допълнителни такси и обезпечения, с цел гарантиране и
обезпечаване на връщането на кредита. Оценката на експозициите се извършва
съгласно разпоредбите на Наредба № 9 на БНБ, като рисковите експозиции се
оценяват и класифицират въз основа срока на забава изискуемите суми по тях,
оценка на финансовото състояние на длъжника и източниците за изплащане на
неговите задължения и други критерии в 4 квалификационни групи (л. 1116).
Оценката на експозициите се извършва самостоятелно за всеки един кредит и ако
бъде класифициран в рискова група, различна от „Редовен“ се обезценява с
процент за риск от загуби. За него се заделят провизии за загуба от обезценка
по индивидуална корективна сметка 251 Провизии за вземане от обезценка.
Приходите се признават само когато
има вероятност дружеството да получи икономически ползи, свързани със сделката.
Когато, обаче, възникне несигурност относно събирането на сума, която вече е
включена в прихода, несъбираемата сума или сумата, относно която
възстановяването вече не е вероятно, се признава за разход, а не за корекция на
първоначално признатия приход. Приходите и разходите за лихви се признават в
отчета за доходите по метода на ефективна лихва и спазване на счетоводния
принцип на текущо начисляване.
Когато кредитите са квалифицирани
като влошени, те биват обезценени до възстановимата им стойност. След
обезценката лихвеният приход се признава при погасяване на задължението.
Разходите се признават в момента на тяхното възникване и на база счетоводните
принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите. Разходите
включват разходи за лихви по заеми, обезценка на финансови активи, които се
признават в печалби и загуби.
За данъчни цели, обезценката по
кредити е разход, който не води до формиране на данъчни временни разлики.
Същото се отнася и за преоценки/обезценки на финансови активи. Разходите за
лихви на кредитните институции не се регулират по реда на слабата
капитализация. При финансовите институции има специфичен ред за признаване на
разходи съгласно регулаторни актове, приходите и разходите от последващи оценки
на финансови активи и пасиви и такива, които се признават директно в собствения
капитал. На л. 1117 са посочени взетите от дружеството счетоводни операции във
връзка с предоставените заеми, обезценките от неплатените лихви, в случаите,
когато заемът е категоризиран като влошен (необслужван) и има неплатени фактури
за лихви и когато настъпи плащане или прихващане за обезценени лихви.
В заключението са проследени
подробно всички договорки между страните по договорите за заем (л. 1118 – 1140)
и взетите от жалбоподателя счетоводни операции във връзка с всеки един договор
за заем поотделно. Направен е извод, че размерът на дължимите удвоени месечни
лихви е определен математически точно, с изключение на тези по договор № 369 от
28.08.2014г., които, считано от 28.06.2016г. следва да са в месечен размер от
1 009,60лв. или общият размер на неначислените лихви по този договор за
2016г. следва да бъде 7 067,20лв., вместо посоченият в РД –
7 562,20лв. Дължимата неустойка по договор № 244 от 23.01.2013г. също е
изчислена математически точно и правилно е определен периодът й на дължимост.
Съгласно констатация в РД, към
31.12.2014г. заемът на жалбоподателя към „Медикъл турист сървисиз“ ООД е
категоризиран в категория „загуба“ с период на просрочие над 180 дни. Главницата
по договора в размер на 400 000лв. не е върната до последния договорен
срок – 23.07.2014г. Според вещото лице началният момент на изчисляване на неустойката е именно тази дата, тъй като
такава е уговорката между страните, съгласно т. 11 от договор № 244 от
23.01.2013г. В случай, че се приеме, че следва да се начислява приход от
неустойката, следва да се вземат предвид и неплатените лихви на обща стойност
60 488лв.
По отношение на всички процесни
договори за заем, същите, като необслужвани, са категоризирани в категория
„загуба“ с период на просрочие над 180 дни към последния срок на плащане на
главниците и лихвите, който е през 2015г. Договорните лихви са изцяло на 100%
обезценени в категория „загуба над 180 дни“. В ГФО към 31.12.2015г. и
31.12.2016г. дружеството е включило вземанията по тези договори за кредити в
категория „загуба“ с просрочие над 180 дни.
Счетоводното отчитане на вземанията
по договорите за заем и лихвите по тях е извършвано съгласно изискванията на
МСС 39 Финансови инструменти: Признаване и оценяване и съгласно изискванията на
Наредба № 9 от БНБ. След отмяната на посочената Наредба дружеството –
жалбоподател продължава да прилага възприетия подход. Към всяка отчетна дата се
прави преценка дали съществуват обективни обстоятелства за това, че даден
финансов актив може да бъде обезценен. Оценката на експозициите се извършва
самостоятелно за всеки кредит и ако бъде класифициран в рискова група, различна
от „Редовен“ се обезценява с процент за риск от загуби. За него се заделят
провизии за загуба от обезценка по кредита във връзка с допуснати просрочия.
Счетоводното отчитане на заемите при другите търговци, за които това не е
основен предмет на дейност, не се контролира от БНБ, съответно същите нямат
задължения за подаване на отчети към БНБ, както е при финансовите институции,
при които е заведена система за наблюдение и контрол.
Счетоводната политика на
дружеството, както и в счетоводните стандарти няма заложени критерии и
разграничение на вида на заема и прихода от лихви, както и дали срокът за
погасяване на заема е изтекъл, без да има погасяване на дължимите главници и
лихви. При заведени съдебни дела, с цел реализиране на обезпечение, всички те
се характеризират със значителна степен на несигурност относно потенциалния
изход по тях и материализиране във времето.
Необслужвани са тези кредити, при
които кредитополучателят не е в състояние да изплаща изискуемите погасителни
вноски на лихвите или главницата. Когато плащанията са в просрочие, надхвърлящо
90 дни или когато бъде преценено, че не е вероятно кредитът да бъде погасен от
кредитополучателя, то се класифицира като необслужван.
Всяко финансово предприятие само
извършва квалифициране на заемите по видове и оценка на риска или рисков профил
на кредитополучателя, като обикновено при по-високи нива на риск или рисков
профил се договарят и по-високи нива на лихвени проценти или допълнителни такси
и обезпечения, с цел гарантиране и обезпечаване на връщането на кредита. Съгласно
§ 59 от МСС 39 финансов актив или група от финансови активи се считат за
обезценени и са възникнали загуби от обезценка, когато са налице обективни
доказателства за обезценка, произхождащи от едно или повече събития, когато са
настъпили след първоначално признаване на актива (събитие „загуба“) и когато
това събитие „загуба“ има ефект върху очакваните бъдещи парични потоци от
финансовия актив или от групата финансови активи, които могат да се оценят
надлежно. Има вероятност да не е възможно да се идентифицира единично,
самостоятелно събитие, което е причинило обезценката. По-скоро обезценката може
да е причинена от комбинирания ефект на няколко събития. Загубите, които се
очакват в резултат на бъдещите събития, независимо от тяхната вероятност, не се
признават. Обективните доказателства за обезценката на финансов актив или на група
финансови активи включват налични данни, които са предоставени на вниманието на
държателя на финансовия актив и касаят следните събития на загуба:
-значително
финансово затруднение на емитента или длъжника;
-нарушаване на договор като
неизпълнение на условията или просрочие в плащането на лихвата или на
главницата;
-когато заемодателят по икономически
или правни причини, свързани с финансовото състояние на длъжника, прави
отстъпка, каквато не би обсъждал при други обстоятелства.
В конкретния случай, начислените от
жалбоподателя приходи от лихви по кредита на сметка 721 са отнесени в
увеличение на СФР. За неплатените лихви са начислени обезценки по дебита на
сметка 631 Разходи за обезценка срещу кредитиране на сметка 251 Провизии за
вземания от обезценка. Начислените разходи от обезценки са отнесени в намаление
на СФР. Съгласно разпоредбата на чл. 96 от ЗКПО приходите и разходите от
последващи оценки на финансови активи и пасиви, отчетени от финансови
институции, се признават за данъчни цели в годината на счетоводното им
отчитане. Жалбоподателят е признал за данъчни цели в ревизираните години
приходи от лихви и разходи от обезценки, които са формирали ФР.
Една финансова институция по свое
решение може да продължи да начислява лихви по заем или неустойки, дори и по
него реално да няма никакво плащане, договореният срок е изтекъл и главницата е
просрочена, докато не реши да ги обезцени. Така може да отчита по-голяма
печалба, а оттам увеличение на основния капитал, зад който реално няма да се
достигне до увеличение на паричните средства. Според МСС 39 банка или друга
финансова институция може да натрупа пълния доход от лихви и неустойки, дължими
по договора за кредит, дори той да е необслужван, докато не бъде обезценен.
Обезценката зависи от решаващия орган на самата финансова институция. Това ще
доведе до увеличение на печалбата и плащане на данъци в по-висок размер, за
които е възможно да няма парични средства за погасяване. От своя страна, това
би довело до попълване или увеличаване размера на собствения капитал. По
отношение на кредит, който е просрочен, може да се получи счетоводен приход и
дори да се подобри капиталът на дружеството.
В конкретния случай, ако
жалбоподателят беше начислил удвоен размер на приходи от лихви и неустойки по
процесните договори, съобразно възприетия подход на 100% обезценка на лихвите,
то следва да начисли и 100% на удвоените лихви и на неустойките. При този начин
на действие, ефектът върху ДФР ще бъде равен на нула.
В разпита си в съдебното заседание
по приемане на заключението вещото лице е направило подробни уточнения и
пояснения по заключението. Посочено е как е констатирана допусната грешка в
изчисленията на ревизиращия екип на стр. 9 от заключението. Пояснено е, че
начинът на водене на счетоводната отчетност на дружеството е във връзка с
оповестената от него счетоводна политика и данните са въз основа на
публикуваните в Търговския регистър ГФО. По отношение на извършената преценка
кога се признават разходи във връзка с отпуснат заем, според вещото лице може
да се даде единствено отговор как е процедирал жалбоподателят и какви
счетоводни операции са взети. Дали взетите счетоводни операции са коректни от
гледна точка на ЗКПО е правен въпрос.
Прието е допълнително заключение по
ССЕ, изготвено от същото вещо лице, по отношение на което отново е направено
възражение за необоснованост от процесуалния представител на ответника. При
посочен конкретен размер на неотчетените приходи от лихви и неустойки по всеки
един от процесните договори за заем, вещото лице е направило изчисления, че за
2015г. приходите възлизат общо на стойност 763 362,07лв., а за 2016г. – на
772 017,38лв. (таблици на л. 1161 и 1162). В случай, че самото дружество –
жалбоподател е начислило удвоен размер на приходи от лихви и от неустойки по
процесните договори, то съобразно възприетия подход за 100% обезценка на
лихвите разходът следва да бъде в размера на приходите. По този начин, няма да
има счетоводен и данъчен ефект върху ФР за 2015г. и 2016г.
При така установеното от фактическа
страна, съдът формира следните правни изводи:
Възраженията, направени от
жалбоподателя по настоящото съдебно производство в голяма степен преповтарят
тези, направени в хода на административното обжалване. Същите са подробно
обсъдени в решението на горестоящия административен орган.
Между страните по делото не се
формира спор, че сключило договори за заем, в които договори е определена
месечна лихва върху усвоената сума и неустойка до връщане на заема. Няма спор,
че по всички договори за налице предоставени обезпечения.
При ревизията е констатирано, че по
договора за заем с „Медикъл турист сървисиз“ ООД не са изчислени и отразени дължимата
неустойка и дължимите лихви за 2015г. Изготвена е таблица (л. 319 гръб – 322
гръб), в която по дни са представени дължимите неустойки общо от 345 230,90лв.,
която сума е приета за аритметично точна в заключението по ССЕ, което се
кредитира, в тази му част. Установени са и неотчетени суми на приходи и разходи
за лихви по този договор и по всички останали договори, подробно описани от
стр. 16 до стр. 60 от РД (л. 322 гръб – 344 гръб). По отношение на приходите от
лихви, в заключението на вещото лице се съдържа констатация, че са математически
точно изчислени, с изключение на тези по договор № 369 от 28.08.2014г., които
следва да бъдат в по-малък размер. По отношение твърденията на вещото лице за
неправилно изчислен размер на приходите от лихви е направено изрично възражение
за необоснованост от процесуалния представител на ответника, поради
несъответствие с останалите събрани по делото доказателства. Настоящият съдебен
състав намира възражението за основателно, като вещото лице не е съобразило
констатацията в РД (л. 324), че за 2016г. дължимите лихви по договора са в
месечен размер от 1 009,60лв., самото РЛ е фактурирало на заемополучателя
и е признало като приход сумата в размер на 2 524лв. и разликата между
общата стойност на приходите от лихви от 10 086,40лв. и начислените от
жалбоподателя лихви, която възлиза на 7 562,20лв. В този смисъл,
направените изчисления от вещото лице са неточни, при несъобразяване
фактурираната от самото РЛ сума на приходите от лихви, поради и заключението не
следва да бъде кредитирано, в тази му част.
На
следващо място, според заключението на вещото лице счетоводното отразяване на вземанията по главницата на заема и начислените до
приключване на договорите лихви е съобразено с оповестената от жалбоподателя
счетоводна политика. Вземанията по начислените лихви са обезценени при спазване
на МСС 39 и наредбата на БНБ и следва да бъде извършена обезценка на 100%. При
този подход, няма да се наблюдава ефект върху формирането на ДФР за 2015г. и
2016г.
Всъщност спорен е момента, дали по договорите за заем от
РЛ следва да бъдат осчетоводени приходи от лихви и неустойки, независимо от
това, че доходът може да не бъде реализиран. Според него, по част от договорите
са инициирани съдебни производства, които не са приключили и вземанията за
лихви представляват „условен актив“. По отношение на обезценката на лихвите се
твърди, че същата следва да бъде на 100%, съобразно възприетата счетоводна
политика и неправилно е изчислявана от ревизиращия екип помесечно, съответно
обезценявана не изцяло на 100%, а на 50% и на 10%, вследствие на което са
определени и разходи в по-малък размер.
В подкрепа на твърденията е
ангажирано изготвянето на ССЕ, в което съдът констатира, че само се прави
анализ на приложимата правна уредба и се излагат твърдения, че осчетоводяването
на приходите и разходите от договорите за заем е извършено съобразно
оповестената от жалбоподателя счетоводна политика. В заключението е посочен
единствено размерът на приходите от лихви и неустойки, които са определени от
ревизиращите органи по приходите и е констатирана тяхната математическа точно.
Не е посочен размер на разходите от обезценка на лихвите, с обяснението, че
съгласно възприетата счетоводна политика същата следва да е в размер на 100%,
т.е. да са равни на приходите.
Съдът намира, че не следва да бъде кредитирано
заключението на вещото лице, в посочената му част, предвид следното: съгласно разпоредбата
на чл. 78 от ЗКПО, при определяне на данъчния финансов резултат счетоводният
финансов резултат се коригира със сумата на приходите и разходите, които е следвало
да бъдат отчетени през текущата година, съгласно изискванията на нормативен
акт, но не са отчетени от данъчно задълженото лице. Съгласно § 1, буква
"в" от Международен счетоводен стандарт (МСС) 18 Приходи, стандарта
трябва да се прилага при счетоводното отчитане на приходи, получени от
използване от други лица на лихвоносни активи на предприятието, възнаграждения
за права и дивиденти. Предоставените от РЛ заеми по процесните договори
несъмнено се квалифицират като сделка, при която лихвоносни активи на
дружеството се използват от други лица. Сделката е идентифицирана и
предоставените заеми, към момента на ревизията не са погасени.
Един от основните принципи на
приложимия в конкретната хипотеза Закон за счетоводството (отм., действал през
2015г.) и Закона за счетоводството (в сила от 01.01.2016г.), а именно този за
съпоставимост между приходите и разходите, изисква разходите, извършени във
връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат
за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се
отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване. Съгласно
§ 5, буква "а" от МСС – 18, използването от други лица на активи на
предприятието създава приход под формата на лихви - начисления за използването
на парични средства или парични еквиваленти или суми, дължими на предприятието. Съгласно разпоредбата на чл. 2, б. "а" от
Директива 2003/49/ЕО на ЕС, лихвата означава доход от вземания по дългове от
всякакъв вид.
В конкретния случай се касае именно
за такива начисления за използването на парични суми, за които се дължат
уговорените лихви в договора за временно предоставяне на парични средства. Съгласно
§ 29 от МСС 18, приходът, създаден от използването от други лица на лихвоносни
активи на предприятието, възнаграждения за права и дивиденти, се признава,
както е посочено в параграф 30, когато: а) е вероятно предприятието да има
икономически ползи, свързани със сделката; и б) сумата на приходите може да
бъде надеждно оценена.
В случая, правилно ревизиращите органи
по приходите са приели, че са налице двете кумулативно предвидени условия на §
29 букви "а" и "б" от МСС 18 Приходи, за да бъде начислен
прихода от лихви, тъй като вероятността предприятието да има икономически
ползи, произтичащи от сделката по предоставяне на паричен заем е налице,
доколкото се очаква плащане от ползвателя за използването на лихвоносни активи,
като икономическата изгода е уговорената лихва в договора за заем и наред с
това прихода може да бъде надлежно оценен, тъй като лихвата е фиксирана като
процент от главното задължение по заема.
Отделно от това, съгласно приложимия
МСС 18 Приходи, в § 34, изр. 2 е предвидено, че когато възникне несигурност
относно събирането на сума, която вече е включена в прихода, несъбираемата сума
или сумата, относно която възстановяването вече не е вероятно, се признава за
разход, а не за корекция на сумата на първоначално признатия приход.
От горното следва, че и при
несигурност относно събираемостта на прехвърлените вземания по договорите за
заем, ревизираното дружество може да отчете разходи, но не и да коригира
признатия приход или изобщо да не отчете приходи.
На следващо място следва да се
посочи, вероятността реално РЛ да събере приходите си от неустойки е предмет на
регулиране в СС 37, т. 23, в която е посочено, че изходящ поток от ресурси или
друго събитие се считат за вероятни, ако има по-голяма вероятност да настъпят,
отколкото да не настъпят". Вземането за неустойки и лихви е уговорено в
процесните договори и не е погасено. От друга страна, стойността на прихода
може да бъде надеждно оценена видно от съдържанието на договорите. Съгласно СС
18, раздел Г "Други случаи на признаване на приходи, глоби, неустойки,
лихви и други" приходите се признават след установяване на правото за тяхното
получаване съгласно договор или чрез съдебен иск.
Облигационно-правната същност на
неустойката, като установена чрез договорно съглашение на страните или с
нормативно разпореждане е отговорност на длъжника в случай, че не изпълни или
не изпълни точно договорното си задължение. Съгласно чл. 92, ал. 1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението, т.е. основната й функция е
обезпечителната. Едновременно с това неустойката служи, като обезщетение за
вредите от неизпълнение, без да е нужно те да се доказват. Неустойката е
възнаграждение за самостоятелна престация, която в случая е уговорена между
страните съгласно горепосочените договори.
За счетоводното записване на
приходите е важен моментът на тяхното възникване, като се съобрази принципа на
текущото начисляване, уреден в чл. 4, ал. 1 от ЗСч. Според него приходът се
начислява към момента на възникването му, а не към момента на плащането му.
Както се посочи съгласно стандарта,
приходът се признава, когато: а) е вероятно предприятието да има икономическа
изгода, свързана със сделката; б) сумата на прихода може да бъде надеждно
изчислена.
Общо употребимото значение на израза
"вероятност дружеството да има икономическа полза" e, че такава
винаги ще е налице, когато се очаква плащане. В случая, икономическата изгода е
неустойката за нанесени вреди на заемополучателя, като дължимостта й е изрично
уредена в договорите. Вероятността реално ревизираното лице да събере приходите
си от неустойки е предмет на регулиране в СС 37 "Провизии, условни задължения
и условни активи". Съгласно т. 8.2. Условните активи обикновено възникват
от непланирани или други неочаквани събития, които пораждат възможност в
предприятието да постъпи поток икономически ползи. Такъв пример може да бъде
дело, което предприятието води и изходът от което е несигурен.
Ако постъпването на потока
икономически ползи е станало практически сигурно, тогава активът и свързаните с
него приходи се признават във финансовия отчет за периода, през който е
настъпила промяната. Ако постъпването на поток икономически ползи е станало
вероятно, предприятието го оповестява като условен актив. Приходите за всяка
сделка се признават едновременно с извършените за нея разходи (принцип на
съпоставимост между приходите и разходите).
В процесния случай както правилно е
прието от ревизиращите органи по приходите, в описаните договори правото на
неустойка е дефинирано, като размерът на неустойката е ясно определен, т.е.
изпълнени са условията за начисляване на приход от неустойки от РЛ през
процесната 2015г. по договора с „Медикъл турист сървисиз“ ООД.
На следващо място следва да се
посочи, че възнаградителните лихви съставляват цена на финансовата услуга,
начислявана според срока на предоставеното ползване. Възнаградителните лихви се
дължат като следствие от разсроченото изпълнение на задължението за връщане на
заетата главница.
В случая, правилно е прието от
приходните органи, че след като ревизираното лице не е отчело приходи от лихви или
е отчело приходи от лихви в по-малък размер от договорения по посочените
договори за прехвърляне на вземания, на основание чл. 78 от ЗКПО с РА следва да
бъде увеличен счетоводния финансов резултат за 2015г. и 2016г. със сумата,
представляваща сбора от дължимите лихви и неустойки по вземанията на жалбоподателя
по процесните договори за заем.
Наред с това, при ревизията е
извършено и намаление на СФР за 2015г. и 2016г. при спазване на
принципа на съпоставимост, а именно, че приходите следва да се намаляват с
процент за риск от загуби в
зависимост от класификационната група на експозицията. От представените
счетоводни извлечения и фактури е видно, че РЛ не е извършено признаването на
приход в размерите, договорени в клаузите на представените договори за заем.
Относно размера на разходите във връзка с неотчетените приходи е посочено, че е
определен съгласно приетия подход от дружеството за определяне на рисковите
експозиции, въз основа на срока на забава на изискуемите суми по тях, при
спазване на изискванията на МСС 39. Ревизиращите органи са спазили следните
критерии за категоризация и обезценка съгласно политиката на дружеството във
връзка с допуснатите просрочия: редовни експозиции /просрочие до 30дни/ - не се
обезценяват; експозиции под наблюдение /просрочие 31- 90дни / - 10%; необслужвани експозиции /просрочие 91 - 180
дни/ - 50 %; загуба /просрочие над 180 дни / - 100%. С оглед това е установено,
че правилно на основание чл. 78 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов
резултат счетоводният финансов резултат е коригиран в увеличение със сумата на
приходите и намален със сумата на разходите, които е следвало да бъдат отчетени
през текущата година съгласно изискванията на нормативен акт, но не са отчетени
от лицето за всеки един от спорните договори.
С разпоредбите на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО е предвидено
разходите, отчетени в нарушение на счетоводното законодателство, да не се
признават за данъчни цели в годината на счетоводното им отчитане. Непризнатите
за данъчни цели разходи по ал. 1 се признават за данъчни цели, когато това е
допустимо по този закон и при спазване изискванията на тази глава (ал. 2). В
настоящия случай, на основание разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗКПО е
извършено увеличение на СФР за 2015г. с разходите за обезценка по договори №
194 от 14.06.2012г., 125 от 18.11.2011г., 129 от 24.11.2011г., 169 от
16.03.2011г., 252 от 14.02.2013г., 276 от 16.05.2013г., отчетени в нарушение на
данъчното законодателство. Същевременно, за 2016г., на основание разпоредбата
на чл. 77, ал. 2 от ЗКПО е извършено намаление на СФР с разходите по посочените
договори. Съдът намира, че подходът на ревизиращия екип е максимално
благоприятен за РЛ, съобразен с нормата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от ЗСч. (в
редакцията за ревизираната 2015г.) и чл. 26, ал. 1, т. 4 от ЗСч. (в сила от
01.01.2016г.), регламентиращи принципа за начисляване - ефектите от сделки и
други събития се признават в момента на тяхното възникване, независимо от
момента на получаването или плащането на паричните средства или техните
еквиваленти, и се включват във финансовите отчети за периода, за който се
отнасят и съпоставимост.
Възраженията на жалбоподателя се обосновават с
вероятността лицето реално да събере вземанията си от приходите от лихви и
неустойки, което принципно е предмет на регулиране в други нормативни
разпоредби. Процесиите приходи от лихви и неустойки са уредени в сключените
договори, като нито самите приходи, нито вземанията за тях са били осчетоводени
и посочени в ГФО на дружеството, съобразно клаузите на договорите. Следва да се
имат предвид и обстоятелствата, които създават сигурност за заемодателя, с
предоставените от заемополучателите обезпечения в недвижими имоти. По отношение
на неотчетения приход за неустойка, съгласно решението на Окръжен съд - Бургас
от 19.11.2019г. е обявена само относителна недействително на ипотечните права. Заемодателят
е декларирал, че познава клиентите, запознат е с бизнеса им, предоставял им е
множество кредити, както и че ипотечната сделка била сключена добросъвестно,
притежава осъдителен титул (по арбитражно дело), изпълнителен лист. Това
означава, че е извършена цялостна преценка на риска и не е имало несигурност,
както икономическа от реализирането на прихода, така и правна сигурност за
реализиране на договора. Последвалите обстоятелства през следващите периоди,
както и това, че като кредитор по образуваното изпълнително дело още не е бил
реализирал ипотечните си права нямат отношение към признаването на приходите от
този договор, съобразно клаузите в него, ЗЗД, ЗСч. и МСС. Твърденията в жалбата
за продължаващи съдебни спорове могат за имат отношение за вида на вземането и
отнасянето му като съдебно, но не са основание за неначисляване на приходи по
сключените от самото лице договори, а евентуалното развитие на тези отношения
са съотносими за следващи периоди.
Съдът намира за неоснователни и твърденията, че
процесиите приходи от лихви и от неустойка са част от общата експозиция по
отделните договори, т.е. разделянето на лихвите и др. плащания от вземането
водило до изкривяване и трябвало да се признаят приходите при плащането им.
Това е така, тъй като не съответства на счетоводното законодателство и на
счетоводните принципи (текущо начисляване, съпоставимост и др.). Наред с това,
макар за данните за задлъжнялост да се води общо експозицията, то за счетоводни
цели възникват различни видове вземания/активи в различен момент - разчети за
предоставени кредити, от лихви, неустойки, други/ приходи от лихви, неустойки,
извънредни и т.н., т.е. не е възможно да се обезцени всичко на 100%, без да се
държи сметка за момента на възникването му и характера на самото вземане. Това
твърдение в жалбата не се подкрепя и от счетоводната отчетност на РЛ, тъй като
процесиите лихви и неустойки изобщо не са осчетоводявани, независимо от факта,
че в процесиите договори изрично е договорена клауза, според която лихвите се
дължат независимо от други неустойки или обезщетения, във всички случаи, докато
не е върната цялата главница, включително и в случаите, когато е изтекъл срокът
за връщане на сумата или е настъпила изискуемост на заема. Също така е било
предвидено, че неустойката и лихвата става ликвидни и изискуеми автоматично без
уведомление, без предизвестие, без покана и без срок. Не са предоставени други
споразумения и договорености за това. Следва отново да се посочи, че ревизиращият
екип е направил констатация за признаване полагащата се обезценка на част от
начислените лихви, като са направени съответните изчисления, съобразно
счетоводните документи и счетоводната политика на самото РЛ и е извършено
намаление СФР за 2015г. и 2016г., съответно със сумите в размер на 294
279,19лв. и в размер на 614 296,97лв., което изобщо не е посочено в
заключението на вещото лице. В тази връзка са и извършените корекции на
неправилно обезценени лихви през 2015г., съгласно предвидените от дружеството
срокове, като през 2016г. е съобразено и обратното им проявление, съответно
чрез увеличение по чл. 77, ал. 1 от ЗКПО със сумата от 42 318,97лв. и намаление
по реда на ал. 2 със същата сума, което оказва влияние върху допълнително
определените данъчни задължения за корпоративен данък, ведно с прилежащите
лихви, но отново не е предмет на проверка в двете заключения на вещото лице.
Предвид
изложеното съдът намира жалбата за неоснователна, съответно обжалваният РА – за
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода
на делото и своевременно направеното искане, на основание чл. 161 ал. 1, пр. 3
от ДОПК, на ответника се дължи възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1
от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в
приложимата й редакция), същото възлиза на 3 149,90лв. (три хиляди сто
четиридесет и девет лева и деветдесет стотинки).
Мотивиран от изложеното, и на
основание чл. 160, ал. 1 и чл. 161 от ДОПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата “ФИНАНСОВА КЪЩА КРИСТИ“ ЕООД, ЕИК по
БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район
„Северен“ ул. „Победа“ № 21, секция С3, блок 3102, ет. 1, представлявано от управителя
В.Д., против ревизионен акт (РА) № Р-16001619002838-091-001/27.03.2020г.,
издаден от
Г.Н.-
началник сектор, възложил ревизията и З.Т.- главен инспектор по приходите в ТД
на НАП – гр. Пловдив, офис Стара Загора - ръководител на ревизията, потвърден с
Решение № 277 от 16.06.2020г. на директора на дирекция „Обжалване и данъчно –
осигурителна практика“ – гр. Пловдив, с който по отношение на дружеството
допълнително е установена дължима сума за корпоративен данък за 2015г. в размер
на 51 056,69лв., ведно с прилежащите лихви в размер на 20 666,82лв. и
да 2016г. в размер на 11 979,06лв., ведно с прилежащите лихви в размер на
3 627,28лв.
ОСЪЖДА
„Финансова къща Кристи“ ЕООД, ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, район „Северен“ ул. „Победа“ № 21, секция С3, блок
3102, ет. 1, представлявано от управителя В.Д. да
заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ – гр. София сумата в размер на
3 149,90лв. (три хиляди сто четиридесет и девет лева и деветдесет стотинки),
представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок
от съобщаването за неговото изготвяне с препис за страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: