РЕШЕНИЕ
№ 194
гр. гр. В. , 07.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВИДИН, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и седми октомври, през две хиляди и
двадесета година в следния състав:
Председател:В. А. В.
Членове:А. М. П.
В. Й. М.
Секретар:А. А. Т.
като разгледа докладваното от В.М. Въззивно гражданско дело №
20201300500397 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ВОС е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на "****" С.А., Париж, Франция, чрез "****" С.А.,
клон Б., гр.С. с ЕИК ...., подадена чрез юрисконсулта П.П. Решение №200/24.03.2020г.,
постановено по гр.д.№2990/2018 г. по описа на ВРС.
В посоченото решение първостепенния съд е постановил следното:
Признава за установено по отношение на М.Г.В. , ЕГН: ********** с адрес , гр.В. ,
жк“** „ бл.* вх.* ет.* ап.* , че ****" С.А., П., Ф., чрез "***" С.А., клон Б., гр.С. с ЕИК ***,
има вземане спрямо М.Г.В. , ЕГН: ********** с адрес , гр.В., жк“** „ бл.* вх.* ет.* ап.*, за
сумите от : 3 806,00лева - главница, ведно със законната лихва върху главницата, считана от
датата на постъпване на заявлението в съда – 19.04.2018г. до окончателното изплащане на
вземането, като искът до пълния претендиран размер отхвърля като неоснователен.
Отхвърля предявените от ****" С.А., П., Ф., чрез "*****" С.А., клон Б., гр.С. с ЕИК
*** искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във вр. с
1
чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на М.Г.В. , ЕГН: ********** с
адрес , гр.В., жк“** „ бл.* вх.* ет.* ап.*, че БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., Париж,
Франция, чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., клон България, гр.С. с ЕИК ** ,има
вземания спрямо М.Г.В. , ЕГН: ********** за сумите от: 1 345,80 лева мораторна лихва за
периода 05.08.2016г. до 11.04.2018г., 1 719,18лева възнаградителна лихва за периода
05.07.2016г. до 05.08.2019г., като неоснователни.
Осъжда М.Г.В. , ЕГН: **********да заплати на ***" С.А., П., Ф., чрез "**" С.А., клон
Б., гр.С. с ЕИК ** , сумата в общ размер от 426,97лв. разноски направени в настоящето
производство, както и да заплати сумата в общ размер на 126,12лв. разноски по заповедното
производство, като исканията в останалите части отхвърля като неоснователни.
С въззивната жалба **" С.А., П., Ф. чрез "**" С.А., клон Б., гр.С. с ЕИК **,
подадена чрез юрисконсулта П.П. против Решение №200/24.03.2020г., постановено по гр.д.
№2990/2018 г. по описа на ВРС се атакува отхвърлителната част, с която договора за
потребителски кредит е обявен за недействителен и предявения осъдителен иск е отхвърлен
частично, с твърдения за неправилност.
В жалбата са изложени съображения по същество на направените оплаквания, въз
основа на които се иска отмяна на решението на ВРС в атакуваната част и постановяване на
ново, с което предявените в производството осъдителни искове бъдат уважени изцяло.
Заявена е и претенция за присъждане на разноски за двете инстанции, в т.ч. и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263 ГПК е депозиран писмен отговор от М.Г.В. , ЕГН: ********** с
адрес , гр.В., жк“** „ бл.* вх.* ет.* ап.*, чрез особения представител адв. Н.В. от ВАК, в
който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност
и законосъобразност на решението, в атакуваната част. Иска се потвърждаване на
решението и присъждане на сторените разноски по делото.
В о.с.з. въззивникът, не се представлява.
В о.с.з. въззиваемия не се явява, но се представлява от особения представител, която
поддържа заявеното в писмения отговор на въззивната жалба становище.
След преценка на оплакванията по жалбата, мотивите на обжалвания съдебен акт и
доказателствата по делото, Окръжният съд приема за установено следното от фактическа
страна:
На 05.08.2014г. между БНП ***" С.А., Париж, Франция, чрез "***" С.А., клон
Б., гр.С. с ЕИК **, като кредитор и ответната страна, М.Г.В. , ЕГН: ********** с адрес ,
гр.В., жк“** „ бл.* вх.* ет.* ап.*, като кредитополучател, е сключен Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и
2
ползване на кредитна карта PLUS - 10867489. Съгласно чл. 2 от договора, сумата от
7 570,40лева от отпуснатите 10 000,00лева са послужили за рефинансиране на задължение
на ответната страна по договор с номер PLUS-10760072, и 350,00лева за такса ангажимент
по кредита. Сумата от 2 079,60лева е усвоена от ответната страна на 06.08.2014г. с
направено плащане по лична сметка. Договорено е кредита да се изплаща на 60 броя
погасителни вноски, всяка в размер на 275,28лв. Общата стойност на плащанията е
16 517,00лв., годишен процент на разходите – 17,36% и лихвен процент 14,50%.
Съгласно чл. 2 от договора, лихвения процент е фиксиран за срока на договора. Съгласно
чл. 7 от договора е договорено право на кредитора при инфлация, по-голяма от 2.00% на
месечна база и 24.00% на годишна база, да преизчисли размера на остатъчното задължение с
индекса на инфлация за приложимия период. Ответната страна е преустановила плащания
по договора на 18.07.2016г. Ищцовото дружество е отправило последна покана на
17.10.2017г. до ответната страна за доброволно плащане с уведомяване за предсрочна
изискуемост на вземането по договора. Поканата е получена от ответната страна на
23.10.2017г. Ищцовото дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК в Районен съд гр. В. на 19.04.2018г. като е образувано гр.д. № 962 / 2018г.
по описа на Районен съд гр. В.. По делото е издадена Заповед № 711 - РЗ за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.04.2018г., с която е разпоредено ответната
страна да заплати на ищеца процесните суми на въведеното основание. Заповедта за
изпълнение е връчена на ответната страна по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. В указания от
съда срок заявителят е предявил настоящите искове.
Съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, ответната страна е направила плащания по договора в общ размер на
6 194,00лева, включващи плащания по главница, договорна лихва, главница по застраховка
и платени такси събиране към договор. След плащането направено на 18.07.2016г. няма
други вноски по кредита. Вещото лице е дало заключение за размера на процесните суми.
Заключението на вещото лице е изготвено компетентно и обективно. Не е оспорено от
страните, поради което съдът дава вяра на същото.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК
преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивника е
легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна.
В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на
атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо. При
преценка по същество - решението, в обжалваната част, се прецени за правилно.
3
В конкретния случай безспорно процесният договор за кредит се характеризира като
договор за потребителски кредит по смисъла на ЗПК и следва да бъде съобразен с неговите
изискванията, включително относно действителността му. Съгласно чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК договора за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 /към
закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно
нито какво включва, нито как е формиран. Несъобразяването на договора с изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК представлява основание по чл. 22 от ЗПК за
недействителност. Независимо от договорен фиксиран лихвен процент по договора,
съгласно чл. 7 от договора е договорено право на кредитора при инфлация, по-голяма от
2.00% на месечна база и 24.00% на годишна база, да преизчисли размера на остатъчното
задължение с индекса на инфлация за приложимия период.
Предвид горното и на основание чл. 22 от ЗПК сключеният между страните договор за
потребителски паричен кредит от 05.08.2014г. е недействителен и като такъв не може да ги
обвърже, нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл. 11, ал. 1, т. 10
и чл. 22 от ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е
предвидил.
Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен
за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи лихва
или други разходи по кредита.
В процесния случай отпуснатия на ответника кредит е в размер на 10 000,00лева, а според
заключението на вещото лице същия е внесъл сума в размер на 6 194,00лева, с която след
като договорът е недействителен и с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗПК, следва да се
погаси част от главницата и в тази връзка ответника дължи връщане на разликата между
отпуснатата и платена сума или сумата от 3 806,00лева.
Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК договора за заем следва да съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 (към
закона) начин. В процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно
нито какво включва, нито как е формиран.
Несъобразяването на договора с изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК също представлява
самостоятелно основание по чл.22 ЗПК за недействителност. В процесния договор са
посочени броя, размера и падежа на погасителните вноски, но липсва разпределение на
отделните суми във вноските, следователно липсва и яснота каква част от дължимата
4
главница, лихви и такси се съдържа във всяка от погасителните вноски. При това положение
не може да бъде извършена преценка за погасяване на кои вземания са отнесени
направените от ответника плащания. Само посочването на оставащата главница не е
достатъчно, следователно договорът не отговаря и на изискването на чл.11, ал.1, т.12 ЗПК,
според който планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща
погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата на лихвения процент, и когато е
приложимо, допълнителните разходи, което също е основание по чл.22 ЗПК за
недействителност.
Предвид гореизложеното и на основание чл.22 ЗПК сключеният между страните договор за
потребителски кредит от 05.08.2014 г. е недействителен и като такъв не може да ги обвърже,
нито да създаде задължения за ответника. Нормите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1 и ал.2 и чл.22
ЗПК са императивни и възможност за отклонение от тях законодателя не е предвидил, а за
приложението им въззивната инстанция следи служебно съгласно ТР №1/2013 г. по т.д.
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл.23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща чистата стойност на кредита, без да дължи
лихва или други разходи по кредита.
При изложеното до тук решението на ВРС, в атакуваната част, се прецени за
правилно и нестрадащо от пороците, визирани във въззивната жалба и като такова следва да
бъде потвърдено, а въззивната жалба, като неоснователна – да се остави без уважение.
Водим от горното, Видинският окръжен съд,
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА №200/24.03.2020г., постановено по гр.д.№2990/2018 г. по описа
на ВРС.
В останалата част решение №200/24.03.2020г., постановено по гр.д.№2990/2018 г. по
описа на ВРС, като необжалвано, е влязло в законна сила.
Решението, на осн. чл.280, ал.3, т.1 ГПК, е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6