РЕШЕНИЕ
№ 932
гр. София, 02.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Катерина Рачева
Членове:Владимир Вълков
Здравка Иванова
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело
№ 20251000501001 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския
процесуален кодекс.( ГПК).
С решение рег. № 54/08.01.2025 г., поправено с решение рег. №
237/14.01.2025 г., постановено от Софийски градски съд, ГО, I-30 състав по
гр.д. № 20241100100895 е уважен предявен иск от Б. Д. Д. срещу Столична
община за сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от увреждане, настъпило на 15.10.2023 г. в гр. София
ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното
изплащане. Ответникът е осъден и да заплати 150 лв. – разноски в
производството, 1925 лв. възнаграждение за осъществена безплатна правна
помощ по делото и 1200 лв. – разноски по чл. 78 ал. 6 ГПК.
Решението е обжалвано от Столична община с довод, че не е доказано
твърдяното увреждане, съответно определеният размер на обезщетението да
не е съобразен с доказаните в процеса болки и страдания. Намира за
недопустимо тези вреди да бъдат доказвани само със свидетелски показания.,
1
а твърди и свидетелите да са били заинтересовани предвид близката връзка с
ищеца. Приема за необходими специални знания за изследване на душевното
страдание и установяване на последиците от психическа травма, което смята
да остава извън компетенциите на вещо лице травматолог. Оспорва и да са
съобразени установените от съдебната практика правила за оценка на
справедливия размер на обезщетението. Иска се решението да бъде отменено,
а предявената претенция – отхвърлена. Евентуално се иска размерът на
присъденото обезщетение да бъде намален.
В отговор по жалбата ищецът в първоинстанционното производство – Б.
Д. Д., наричан впоследствие ивъззиваем, оспорва жалбата. Смята за доказано
мястото на злополуката, уточнено в съдебно заседание, както и причина за
падането да е участък с неравни и неукрепени плочки и бордюра. Определя
определеното обезщетение като съответстващо на претърпените вреди.
В съдебно заседание по съществото на спора процесуалният
представител на Столична община – юрк. Т., пледира за уважаване на
жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на въззиваемия – адв. М., оспорва
въззивната жалба. Претендират се разноски с представен списък.
Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице
в предвидения от закона срок.
При служебната проверка не се установява порок, засягащ валидността
на обжалваното решение акт нито неговата допустимост в обжалваната част,
за които пороци съдът следи служебно.
Проверката на решението досежно формираните фактически и правни
изводи при разрешаване на спора, извън приложението на императивна норма
или отстояване на изрично възложен на съда интерес, е ограничена до
посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното
решение (чл. 269 ГПК). Въззивният съд следва да формира собствени изводи
досежно повдигнатите в настоящото производство спорове. В случая е
повдигнат спор досежно мястото и механизма на увреждане, което налага и
непосредствено изследване на събраните доказателства в тази насока.
2
В исковата си молба ищецът твърди на 15.10.2023 г. около 10:30 ч. при
движение по тротоара на бул. „Инж. Иван Иванов“ пред бл. 18А (ул. „Баталова
воденица“ и зад бл. 18А според уточнение в съдебно заседание), да е попаднал
на участък с разбити, липсващи и неукрепени плочки, в резултат на което
политнал и паднал. Изпитал остра болка в областта на левия глезен,
последващо силно ограничение на движението, причинено от навяхване и
разтягане на ставните връзки на глезена. На крака му била поставена гипсова
шина. Впоследствие, на 27.10.2023 г., било установено счупване на външния
(латерален) малеолус и бил поставен гипсов ботуш. Твърди се травматичната
увреда да е причинила болки и страдания със значителен интензитет през
първите месеци от възстановителния период при твърдение да продължават и
към датата на изготвяне на исковата молба. За посрещане на ежедневните си
потребности като обличане, тоалет се налагало да разчита на помощ от
близките си., а за придвижване се наложило да ползва патерици., да се
подписа на предмети и хора. Увреждането довело до ограничаване на
социалната, семейната и трудовата му ангажираност. Станал тревожен,
неспокоен, напрегнат. Чувствал се непълноценен и в тежест на близки и
роднини. Твърди се и да е преживял стрес и душевни страдания, които ще го
съпътстват до края на живота му. Наведен е довод, че възвръщането към
обичайните делнични занимания ще изисква време, търпение и болки. Твърди
се увреждането да е резултат на неподдържането на тротоара в състояние,
осигуряващо нормалното придвижване на пешеходците.
С отговора си ответникът оспорва предявения иск, а във връзка с
направеното уточнение на мястото на увреждане сочи да не са постъпвали
сигнали и жалби за тротоарната настилка, както и че няма данни за възлагане
поддръжщата й на трето лице.
От съдебно-медицинската експертиза се установява получено счупване
на външния глезен на левия крак, водещо до трайно нарушена функция н
левия долен крайник за период по-голям от 30 дни, навяхване и разтягане на
външните ставни връзки на лявата глезенна става, обуславящо временно
нарушена функция на тази става, призружено с болки и страдания. Вещото
лице сочи, че увреждането е в причинна връзка с описания в исковата молба
механизъм като при защитата на заключението си конкретизира, че и двете
увреди възникват при един и същ механизъм – първо се увреждат връзките, а
3
когато травмиращата сила е достатъчно голяма се стига и до пукване.
Конкретизира и че при наличие на изразен отток във външната страна на
глезена практика е да се изчака известен период, необходим за лизиране на
тъканите около счупената кост, което в случая е показало и фрактурната
линия. Експертът отбелязва, че травматичното увреждане на структурите на
външния глезен и на връзковия апарат, нарастващия хематом и
посттравматичен оток провокират силни болки. След имобилизацията болките
постепенно отшумяват, но в последващите етапи на възстановяването е
възникнало усложнение – оток на левия крайник и възпаление на част от
венозните съдове. Определя болките като такива с разпъващ характер,
особено засилващ се при изправено положение на крайника. Усложнението
определя и като пречка за прилагане на физио процедури за възстановяване на
активните движения и причина за удължаване на възстановителния период.
Функцията на левия долен крайник е била ограничена за период от 84 дни.
Уврежданията подлежат на пълно възстановяване. В съдебно заседание
досежно усложнението разяснява, че при обездвижен крайник мускулната
помпа става ниско ефективна, което създава условия за задържане на кръв по-
дълго във венозната система, провокиращо и възпаление..
Свид. К. сочи, че около средата на октомври 2023 г. излезли с ищеца, за
да разходят децата си, които се познавали от малки и играели заедно в района.
Свидетелката вървяла след ищеца и нейния съпруг, когато видяла, че
стъпвайки на една плочка кракът на ищеца се огънал и последвало падане.
Съпругът й транспортирал ищеца до „Пирогов“. Свидетелката познава
района, тъй като често се разхожда там като и към 10.10.2024 г. 3-4 плочки в
края на бордюра са подвижни – като се стъпи на тях, те поддавали, а някои от
тях били и счупени и имало липсващи части от плочката.
Свид. О. сочи да е вървял до ищеца, когато той стъпил на плочка и
директно се свлякъл.. Закарал го до Пирогов като го придружавал по различни
кабинети. Впоследствие след работа ходел да му помага да се изкъпе,
пазарувал му, понеже ищецът живеел сам. Около два месеца ползвал
патерици. Сочи и че след инцидента дъщеря му отишла при майка си, с която
ищецът бил разведен. На свидетеля направило впечатление, че в процеса на
възстановяване ищецът станал по-изнервен.
От съдебно-техническата експертиза се установява, че при извършен
4
оглед на ул. „Баталова воденица“ зад бл. 18А на 15.11.2024 г. установила
неравности по тротоара – разместени плочки, без необходимата фуга от смес
на пясък и цимент, като част от тях са счупени и неравни. При справка
установила, че описаното място се намира в имот с идентификатор
68134.305.50. Вещото лице заключава, че тротоарът не позволява нормално и
безпрепятствено придвижване.
При така възприетата фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното.
Предявеният иск сочи на хипотезата на чл. 49 ЗЗД. Отговорността на
ответника се свързва с неизпълнено задължение от страна на негови
служители да организират поддържането на тротоара, причинил увреждането
Нормата на чл. 49 ЗЗД ангажира възложителя на вредоносна работа да
възмезди пострадалия. Ето защо и предявената претенция предполага да бъде
доказано в процеса, че 1) в обхвата на възложена от ответника работа е 2)
настъпила вреда, легитимиращо ищеца да претендира и поправянето й, както
и че тази вреда 3) се намира в пряка и непосредствена причинно-следствена
връзка с 4) конкретно поведение. Тези обстоятелства са в доказателствена
тежест на ищеца. Освен това законът държи сметка и за 5) противоправността
на поведението – задължението за обезвреда произтича от нарушение на
вменено задължение. Доколкото противоправността предполага съпоставяне
на конкретни факти с меродавния към тях регламент, този въпрос се
преценява служебно от съда (чл. 5 ГПК). Отговорността на възложителя на
вредоносна работа предполага и 6) вина у непосредствения причинител, която
се предполага – чл. 45 ал. 2 ЗЗД. При насочена претенция към възложителя на
вредоносна работа законът не държи сметка кое е конкретно отговорното
лице.
В случая показанията на свидетелите К. и О. са последователни и
съдържателно се припокриват, поради което съдът приема за установено
настъпило увреждане на уточненото в хода на съдебното производство място –
на ул. „Баталова воденица“ зад бл. 18А. Конституционно утвърдено е
задължението на съда да осигури установяване на истината (чл. 121 ал. 2 от
Конституцията на Република България). В тази насока и процесуалният закон
регламентира доказателствените средства като в контекста на конституционно
5
прокламираната цел всяко ограничение следва да се тълкува стриктно.
Нормата на чл. 172 ГПК придава значение на заинтерсоваността у свидетел
към възпроизведените в съдебния процес показания при все че са дадени под
страх от наказателна отговорност. Дори и да е налице такава обаче, сама по
себе не е достатъчна, за да бъдат изключени свидетелските показания.
Свидетелските показания могат да бъдат пренебрегнати едва ако други
събрани по делото доказателства възпроизвеждат конкретно обстоятелство,
пораждащо разумно обосновано съмнение за точността на възпроизведеното
от заинтересован свидетел. Близките отношения, произтичащи и от
свидетелските показания, не компрометират доказателствената стойност на
възприетото. По делото липсват обстоятелства, подлагащи на съмнение
свидетелските показания, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Увреждането накърнява физическия интегритет на ищеца,
легитимирайки го да претендира пълно поправяне на вредата. Съдебно-
медицинската експертиза определя увреждането като източник на силни
болки. Болката, разбирана като неприятно сетивно и емоционално
преживяване и страданието, разбирано като общо състояние, провокирано от
различни по естество и интензитет болки, обуславят подлежаща на поправяне
вреда.
От заключението на вещото лице съдебно-медицинска експертиза се
установява, че както установеното непосредствено след инцидента навяхване
и разтягане, така и констатираното впоследствие счупване може да бъде
обяснено именно с описания в исковата молба механизъм, потвърден и от
свидетелските показания.
Страните не спорят, че указаното място на увреждане се намира в
общински имот, а установеното му предназначение потвърждава и твърдяното
в процеса – тротоар. Съгласно чл. 31 предл. трето от Закона за пътищата (ЗП)
общините дължат да организират поддръжката на общинските пътища.
Законът не изяснява изрично съдържанието на понятието „общински
пътища“, но дефинира път като ивицата от земната повърхност, която е
специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и
отговаря на определени технически изисквания (§ 1 т. 1 от ДР на ЗП).
Допълнително е утвърдено и съдържанието на понятието земно платно като
част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното
6
(платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите;
разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните
отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни
елементи на пътя (§ 1 т. 2 от ДР на ЗП). Детайлизацията разграничава
различни по естеството и предназначението си елементи, разпознати като част
от пътя. При тези обстоятелства съдът приема, че общинският път включва и
тротоарът, който, според чл. 108 ал. 1 от Закона за движение по пътищата и
при отчитане на установените ограничения за ползването му със същия закон,
е обособената територия за движение на пешеходците. При тези съображения
и доколкото не се твърди, нито се установява различен статут на територията,
съприкосновението с която е довела и до процесното увреждане, съдът
приема, че поддръжката й е дължима от ответника.
Задължението да не се вреди другиму включва както ангажимент за
въздържане от или предотвратяване на увреждащи действия, така и
ангажимент за предприемане на необходимите действия за предотвратяване на
увреждания. Установеното увреждане онагледява непригодността на
процесния тротоар да обезпечи безопасната му експлоатация, която негодност
произтича и от заключението на вещото лице съдебно-техническа експертиза.
Изпълнението на очертания ангажимент предполага проактивност и в
частност изграден механизъм за мониторинг състоянието на общинските
пътища в указания вече смисъл. Затова и без правно значение остава дали при
ответника е постъпвал сигнал или жалба за посочения участък. След като
стопанинът на пътя не е организирал поддръжката на пътя и в частност
пригодената за ползване от пешеходци територия така, че да обезпечи
възможност за ползването му предназначение, налице е противоправно
бездействие.
С оглед нормата на чл. 154 ал. 2 ГПК установено със закон
предположение не подлежи на доказване, но може да бъде опровергано. При
задължение за проактивност липсващите жалба, съответно не оправдава
бездействието на ответника. Това е възможен, но допълнителен източник на
информация и липсата му не препятства служителите на ответника нито да
констатират установената в случая неизправност, нито да предприемат
адекватни мерки, за да ограничат достъпа до компрометираната част от
тротоара. Ето защо налице е и последният от очертаните елементи от
фактическия състав на отговорността на възложителя на вредоносна работа
7
обуславящо и основателност на предявения иск.
Засегнатият физически интегритет няма реален имуществен измерител.
Поради тази причина и нормата на чл. 52 ЗЗД задължава съда да определи
обезщетението по справедливост. Съдебната практика изисква
Казуалната практика на Върховния касационен съд е утвърдила
критерии, обезпечаващи в максимална степен обективност при
остойностяване на справедливото обезщетение (така например решение №
435 от 02.07.2024 г. по гр.д. № 4549/2022 г. на ВКС, ГК, ІV ГО). Макар и на
обезвреда да подлежат субективни преживявания, сами по себе си те не са
достатъчни. Наложителен е обективен критерий, какъвто се явяват
конкретните увреждания. Единствено този подход осигурява предвидимост,
което качество е ключово за принципа на справедливостта.
От заключението на вещото лице съдебно-медицинска експертиза
следва, че освен непосредствено настъпилото увреждане на левия крак на
ищеца в процеса на възстановяване е настъпило и увреждане, предпоставено
от спецификата на утвърдения лечебен подход – обездвижване на левия
крайник.
Настоящият състав приема, че макар и вещото лице да е травмотолог,
специалните му знания, а и непосредствен опит позволяват представа за
начина, по който пациенти с подобен вид увреждане преживяват медицински
обяснимите болки. Затова и изразеното становище за интензитета и
продължителността на болките е достатъчно за определяне на обичайното
състояние при конкретното увреждане.
Свидетелските показания дават основание за извод, че увреждането е
наложило и твърдяното ограничение и в обхвата на семейните отношения при
ищеца. Свидетелските показания разкриват траен ангажимент на ищеца с
неговото дете, а наложения възстановителен режим обяснява и пречката да го
осъществява. Свидетелят О. споделя да е забелязал повишена нервност при
ищеца от създалата се ситуация. Житейският опит позволява съпоставяне на
обичайното с емоционално провокирано поведение. Макар и в случая
първоинстанционният съд при разпита да се е задоволил да отрази дадената от
свидетеля оценка, тя може да бъде разумно обяснена именно с твърдяната
принудителна промяна в ежедневието на ищеца.
От доказателствата не се установява обективна необходимост при
8
увреден глезен ищецът да се нуждае от подкрепа за поддържане на личната му
хигиена, но така възпроизведеният факт е показателен за начина, по който е
преживял промяната. Открояващото се от обичайното справяне с болката и
страданието обаче като нетипична последица от увреждането придобива
субективен характер и само по себе си не позволява отчитането му при
определяне размера на обезщетението.
При отчитане на критерия предвидимост настоящият състав приема за
необходимо да отчита и формираната до момента съдебна практика по
остойностяване на сравними вреди. С влязло в сила решение № 572 от
14.05.2024 г. по в. гр. д. № 438/2024 г. на Софийски апелативен съд за счупване
на глезен на 30.11.2018 г. и провокираните от това болки и страдания е
определено обезщетение в размер на 25 000 лв. Настоящият случай е
съпоставим с посочения – увреждане на глезена, а разликата в размера може
да бъде обяснена от една страна при засягане на три основни части на глезена
при посочения аналог, а от друга – с възникналото в случая усложнение при
ищеца и настъпилата промяна в социално-икономическите условия, който
фактор също подлежи на съблюдаване при определяне размера на
справедливото обезщетение.
По изложените съображения и при отчитане на очертаните специфики
на процесния случай и на променените социално-икономическите условия
към датата на увреждането спрямо съществувалите към предходно
разгледания подобен случай, настоящият състав приема обезщетение от
20 000 лв. за съответстващо на критерия справедливост.
Поради достигане до същия извод с формирания от
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските в настоящото производство
С оглед изхода от спора въззивникът няма право на разноски, което пък
изключва отговорността на въззиваемия и за претендираното в случая
юрисконсултско възнаграждение.
Въззиваемият е защитаван в процеса от адвокат, предоставил правна
защита без да е договорил адвокатско възнаграждение. Необосновано
провокираното въззивно производство ангажира въззивника да възмезди
9
адвоката за положение квалифициран труд – арг. от чл. 38 ал. 2 от Закона за
адвокатурата (ЗА). Отреченият нормативен потенциал на Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ангажира съда
непосредствено да приложи пряко установения критерий за остойностяване на
специализираната услуга с чл. 36 ал. 1 изр. второ ЗА – справедлив и
обоснован размер. Вземането се явява гратификационно – следва се за
постигнат резултат в съдебно производство. От тази гледна точка меродавно
както за обосноваване на възнаграждението, така и за възнаграждаване на
усилията се явяват естеството и обема на извършената работа. При отчитане
фактическата и правна сложност на настоящото производство съдът определя
възнаграждение за адв. А. В. в размер на 1000 лв.
Мотивиран от изложеното Апелативен съд-София, ГО, 1-ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение рег. № 54/08.01.2025 г., поправено с решение
рег. № 237/14.01.2025 г., постановено от Софийски градски съд, ГО, I-30
състав по гр.д. № 20241100100895 в обжалваната част, с която предявеният
иск е частично уважен.
ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 ЗА Столична община, БУЛСТАТ
********* с адрес по делото: гр. София, ул. „Московска“ № 33 да заплати на
А. С. В. с адрес по делото: гр. София, ул. „Алабин“ № 36 ет. 2, сумата от 1000
лв. – възнаграждение за безплатно предоставена правна помощ по в.гр.д. №
20251000501001 по описа на Апелативен съд – София.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис при
условията на чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК, а в частта за разноските - да бъде
изменено от настоящия състав по реда и при условията на чл. 248 ГПК..
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10
11