Р Е Ш Е Н И Е №
Град Добрич, 04.12.2020година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИ РАЙОНЕН СЪД, ШЕСТИ СЪСТАВ, на пети ноември две хиляди и двадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
секретар КАЛИНКА МИХАЙЛОВА
разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 82 по описа за 2020г. и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството по настоящото дело е образувано по предявен иск по реда на
чл.422 във вр. с чл.415 ал.1 т.2 от ГПК от „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК ***, седалище и адрес на управление:
***, с която срещу И.И.М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, съдът да установи в отношенията на страните, че
ответникът дължи на ищеца исковите суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д№2964/2019г. по описа на РС Добрич.,
както следва:
-480,39 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението;
-144,00 лева - лихва за забава за периода от 22.07.2016г. до
05.07.2019г.
С исковата молба се претенидрат и сторените в установителното и в
заповедното производство
ТВЪРДЕНИЯ НА ИЩЕЦА:
На 01.06.2015 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД , с ЕИК **** и И.И.М., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски кредит с номер *** . По силата на Договора за кредит кредитодателят отпуска сума в размер на 500,00 лева, а кредитополучателят се задължава да я върне, ведно с добавка, съставляваща печалбата на кредитора, на 4броя седмични вноски. Ответникът изрично удостоверява, с полагане на подписа си, получаването на сумата, предмет на договора видно от чл. 27 от същия. Кредитодателят „Провидент Файненшъл България" ООД е изпълнил изцяго задълженията си по Договора за кредит.
Кредитополучателят не изпълнил всички свои задължения по Договора за кредит като падежът на първата неплатена вноска настъпил на 24.06.2015г. Считано от следващия ден кредитополучателят изпаднал в забава. В този случай съгласно процесния договор се дължи договорно обезщетение за забава (лихва за забава), чийто размер се изчислява спрямо действащата законна лихва.
Крайният срок за изпълнение
на договора настъпил на 11.04.2016 г., с което вземането станало изискуемо заедно с
мораторна лихва.
На 28.07.2016 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД, ЕИК *** и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, ЕИК ********* се сключил договор за продажба и прехвърляне на вземания. Горното обстоятелство се удостоверявало с Удостоверение издадено от „Файненшъл България" ЕООД (с предходно фирмено наименование „Провидент Файненшъл България" ООД) и „ Фронтекс Интернешънъл" ЕАД
С оглед задължението си по
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, цедентът „Провидент Файненшъл България" ООД
упълномощил цесионера „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми длъжника И.И.М.,
за прехвърлянето на вземанията спрямо него. От ищеца е изпратена препоръчана
пратка чрез „Български пощи" ЕАД с уведомление за цесия до И.И.М.,
на посочения в
договора за кредит постоянен и настоящ адрес.*** посетен
от пощенски служител на 14.10.2016 г., *** е посетен от пощенския
служител два пъти, на 14.10.2016г. и на 24.10.2016г. след което е оставено
писмено служебно известие на адреса с покана получателят да се яви за
получаване на пратката в пощенската служба. Получателят не се е явил да получи
пратката, и след изтичане на предвидения съгласно общите условия на „Български
пощи" ЕАД десетдневен срок от поставяне на известието пратката е оформена
като „не е потърсена от получателя" и е върната на изпращача.
Към
исковата молба е представено уведомление за извършената цесия, което ответникът
да получи със съдебните книжа.
Цесионера
подал заявление по реда на чл. 410
от ГПК. По образуваното ч. гр. д. № 2964/2019 г. по описа на PC Добрич била издадена
заповед за изпълнение, препис от която е връчена при условията на 47, ал. 5 от
ГПК на длъжника, което
мотивирало заявителя да предяви установителен иск.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, представляван от назначения му по реда на чл.47 ал.6 от ГПК особен представител.
Релевантни възражения на ответника:
-ищецът, респ. прехвърлителят на вземанията по договор за потребителски
кредит не е банково учреждение, което има право да дава кредити, което по
своята същност води до недействителност на сключения договор за потребителски
кредит от 01.06.2015год.
-оспорва се размера на претендираните суми за главница и законна лихва;
-не е налице, редовно уведомяване на длъжника за
извършената цесия. Исковата молба
няма характер или действие на уведомление в горния аспект;
-вземанията, както за главница и за лихва за забава са погасени по
давност;
Възражението за липса на предсрочна изискуемост на целия дълг е неотносимо, доколкото в исковата молба и в издадената заповед за изпълнение не се претендира предсрочно изискуем дълг.
Възражението за нищожност на едностранната промяна на лихвения процент
е неотносимо, доколкото в настоящото производство не е въведена претенция за
договорна възнаградителна лихва.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа
страна следното:
Със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1580 от 22.08.2019г. по ч.гр.д. № 2964/2019г. по описа на ДРС, е разпоредено ответникът да заплати на кредитора – ищец по делото следните суми:
-480,39 лева - главница, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението;
-144,00 лева - лихва за забава
за периода от 22.07.2016г. до 05.07.2019г.
Съдът е уведомил длъжника за издадената заповед за изпълнение по реда на чл.47 ал.5 от ГПК. На заявителя са дадени указания да предяви установителен иск за съдебно установяване вземането, за което е издадена заповед за изпълнение. В законовия едномесечен срок заявителя предявява иска, предмет на настоящото производство, като претендира установяване само на главното задължение.
Не е спорно, че на 01.06.2015 г. между „Провидент Файненшъл България" ООД и И.И.М., ЕГН ********** е сключен Договор за потребителски кредит с номер *********. Съгласно договора за кредит кредитодателят отпуска сума в размер на 500,00 лева, а кредитополучателят се задължава да я върне, ведно с добавка, съставляваща печалбата на кредитора, на 45броя седмични вноски в размер на 19,66лв. Уговореният ГЛП е 29,73%, а ГПР 49%.. Ответникът изрично удостоверява, с полагане на подписа си, получаването на сумата, предмет на договора видно от чл. 27 от същия.
С допълнителна молба от 18.09.2020г. ищецът уточнява, че за погасяване задълженията си по договора кредитополучателят е направил само една вноска от 40лв.
Крайният срок на договора е изтекъл на 11.04.2016г.
По делото е представен сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД, договор за прехвърляне на вземания от 28.07.2016г. Съгласно чл.1 от договора за цесия, вземанията се прехвърлят в цялост, заедно с всички привилегии, обезпечения и лихви. Неразделна част от договора за цесия е приложение № 1. Към делото е приложено удостоверение от цедента, издадено в уверение за прехвърляне конкретното вземане от И.И.М.. Упълномощаване за уведомяване на длъжниците е налице в чл. 7 от договора за цесия. Освен това е съставено и нарочно пълномощно „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ" ЕАД да уведоми вместо цедента „Провидент Файненшъл България" ООД длъжниците по цедираните вземания.
По делото е представено уведомление, изходящо от„Провидент Файненшъл България" ООД, адресирано до ответника, с което му се съобщава за извършената цесия. Липсват доказателства това уведомление да е връчвано на И.М. /отбелязване за непотърсена пратка/.
По искане на ищцовата страна и поради оспорване на исковите претенции по размер, е допусната съдебно- счетоводна експертиза, приета без оспорване в открито съдебно заседание. Вещото лице Д.Д. установява, че от кредитополучателя пo договора са платени 40.00лв. на 10.06.2015год., с които са погасени първите две вноски и част от третата вноска по кредита. Размерът на останалата неплатена главница е 480.39лв.
Обезщетението за забава върху стойността на главницата, в размер на 1/360 част част от основния лихвен процент на БНБ, плюс 10 пункта, изчислен за периода от 22.07.2016год. до 05.07.2019год. е 141.98лв.
Първоначално
договорената лихва по договора е с фиксиран годишен лихвен процент - 29.73%, а
размера на фиксираната лихва - 68.30лв. През времето на
договора лихвеният процент не е увеличаван. 
Визирана в исковата молба, както и в приложените
към нея доказателства представлява основна главница и само върху основната
главница е начислена законната лихва.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл.9 от Закона за потребителския кредит и чл.86 от ЗЗД .
Предявени са като установителни в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, след надлежно връчени указания до заявителя. Това е специалният иск уреден от закона, който се предявява когато вземането по заповедта е оспорено от длъжника или когато заповедта за изпълнение не може да му се връчи.
Ищецът е доказал по делото заявените в обстоятелствената част на исковата молба обстоятелства, а именно: сключен договор за кредит между „Провидент Файненшъл България" ООД и И.М..
Вярно е, че кредитодателят по договор за потребителски кредит не е банково
учреждение. Българската народна банка поддържа Регистър на финансовите
институции по чл. 3а от Закона за кредитните институции (ЗКИ), който е публичен
и съдържа основни данни както за вписаните дружества, които извършват дейност
на територията на РБългария, така и за заличените финансови институции.
Дейността на финансовите институции е дефинирана в чл. 3, ал.1 от ЗКИ, като тя
е съобразена с изискванията на разпоредбите на Директива 2013/36/ЕС относно
достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно техния
надзор. „Провидент Файненшъл България" ООД, със сегашно
наименование и форма „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ” ЕООД е включено в регистъра на финансовите
институции при БНБ.
В случая, крайният срок на договора за кредит настъпил на 11.04.2016г., с което целият неизплатен остатьк от натрупаните задължения по договора са станали изискуеми. С настъпването на падежа на 11.04.2016г., всички задължения по кредита са станали изискуеми.
Предвид изложеното съдът намира, че падежът за плащане на вземането за главница по процесния договор за кредит е настъпил.
Съгласно притета и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза, размерът на претендираните суми за главница и законна лихва само върху установената главница съответстват на претендираните.
Относно възражението за погасяването на вземанията по давност:
Предявеният иск е за реално
изпълнение на възникнали от договор за потребителски кредит задължения, за които е приложима общата 5-годишна давност (чл.110 ЗЗД), която тече не от датата на възникване на задължението, а от датата на неговата
изискуемост (чл.114, ал.1 ЗЗД).
Вземането на кредитора за връщане
на предоставените парични средства е изискуемо от датата на падежа
на съответната анюитетна погасителна
вноска по договора за кредит. Окончателният падеж настъпил на 11.04.2016г., а заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 18.08.2019г.
Следователно по отношение на неплатените дължими главници погасителната давност не е изтекла.
Според чл.111, б. „в” от ЗЗД вземанията за лихви се погасяват с изтичането на 3-годишна давност. Претендирания период е от 22.07.2016г. до 05.07.2019г. Доколкото заявлението е подадено в съда на 18.08.2019г., то вземанията за законна лихва са погасени за периода до 18.08.2016г., т.е за периода от 22.07.2016г. до 18.08.2016г. В останалата си част, а именно за периода 18.08.2016г. до 05.07.2019г. вземането не е погасено. Преизчислено въз основа на таблица 3 от заключението на вещото лице и с помощта на лихвен калкулатор на официания сайт на НАП, размерът на обезщетението за забава възлиза на 138,51лв.
Не е налице и наведената в хода на производството от
ответната страна нищожност на клаузата
за възнаградителна лихва поради нарушение на добрите нрави. В действителност
съществува съдебна практика, според която уговорка за плащане на
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва се
явява нищожна поради противоречието й на добрите нрави, но същата е неотносима
към настоящият случай. Подобни разрешения – за нищожност клаузата за
възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на законната лихва са
релевантни преди изменението на ЗПК, обн. в ДВ, бр. 35/23.07.2014 г., в сила от
23.07.2014 г. със Закон за изменение и допълнение на ЗПК, с § 6 на който е
предвидено, че в чл. 19 се добавят нови алинеи 4 и 5, предвиждащи съответно, че
: „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера
на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. /ал. 4/ Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, се считат за нищожни. /ал. 5/“
Доколкото преди приемането на законоустановен размер на годишния процент на
разходите по потребителски кредити не съществуваше норма, регулираща
оскъпяването на кредита, съдът следваше да изхожда от общите правни принципи и
морални норми. Към датата на сключване на процесния договор, обаче, са налице
законови разпоредби – чл. 19, ал. 4 и ал. 5
ЗПК, които точно и ясно определят предела
на оскъпяване на кредита. Възнаградителната лихва е компонент от ГПР и размерът
й подлежи на преценка от кредитодателя, като единственото условие е същата
наред с другите общи разходи по кредита, формиращи ГПР да не надвишават пет
пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерския съвет на Република България, което в
процесния случай е спазено.
С представянето на договора за продажба и прехвърляне на вземания, ищецът е доказал, че предметът на цесионния договор включва всички неиздължени от ответника суми, както и всички акцесорни парични претенции (разноски, лихви и други), свързани с вземанията, които са вече възникнали и се дължат по договора за кредит.
Съгласно чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не допускат това. В случая нито законът, нито естеството на задължението, съдържат в себе си пречка за прехвърляне на вземанията. Договорът за цесия е двустранен, консенсуален и неформален, като в случая е и каузален - представлява продажба на вземане. По силата на договора за цесия, от момента на постигане на съгласие между страните по него, старият кредитор прехвърля вземането си на новия кредитор, а от датата на получаване на съобщението от длъжника, цесията разпростира действието си и по отношение на него (чл. 99, ал. 4 от ЗЗД). Според чл. 99, ал. 3 от ЗЗД задължение на предишния кредитор е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне. Задължението за съобщаване на цесията лежи върху стария кредитор /цедента/, но то не е от рода на задълженията intuito personae, поради което е допустимо цедентът да упълномощи цесионера да извърши уведомяването. Освен това, както вече се посочи, уведомяването на длъжника няма отношение към валидността на договора за цесия, а има значение за момента, от който новият кредитор може да поиска изпълнение на вземането си като насочи претенцията си към вече уведомения длъжник. В настоящия случай, правното твърдение на цесионера е че длъжника е бил известен за цесията, като се сочат две приложими при алтернативност хипотези, въведени в исковата молба: получаване на изрично писмено уведомление до длъжника; връчване на уведомлението като приложение към сезиращата съда искова молба, по която е образувано настоящото исково производство
По отношение второто твърдение следва да се отбележи, че в настоящото производство ответникът е бил представляван от назначени от съда представител, след провеждане на процедура по чл.47 ГПК, на които са били връчени съдебните книжа. С оглед гореизложеното съдът приема, че с факта на редовното връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и договора за цесия и пълномощното и уведомление за извършената цесия, изходящо от цедента, на основание чл. 47, ал.5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на основание чл. 235, ал.3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока по ал.2 и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника, съобразно ал.6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и доказателствата към нея. Това е така на първо място защото никой не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, изразяващо се в случая в нарушение на нормите на чл. 94, ал.1 и чл. 99, ал.1 от Закона за гражданската регистрация. Същите повеляват, че настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, респективно всяко лице е длъжно в срок 30 дни да заяви промяната на настоящия си адрес. Тези норми са създадени в публичен интерес включително за осигуряване на обществена сигурност в гражданския и търговския оборот и след като ответникът съзнателно се е отклонил от тях, като е напуснал вписания в съответните регистри за гражданско състояние постоянен и настоящ адрес /видно от изпратените до него съобщения в исковото, както и в заповедното производство/, то същият не следва да извлича позитиви от това обстоятелство.
В аспект на всичко гореизложено, следва да се приеме, че длъжникът е бил валидно уведомени от цедента за прехвърляне на вземанията му на нов кредитор – ищеца, поради което правата на ищеца да търси вземанията си от ответника са консолидирани, противопоставими са на ответника. Предявеният установителен иск е основателен за главното задължение и обезщетението за забава до размер на 138,51лв, като за горницата до претендирания размер от 144лева подлежи на отхвърляне.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
Ищецът претендира сторените разноски по установителното производство, както и тези в заповедното производство. На осн.чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват разноските, сторени съразмерно уважената част от иска. Ищецът е внесъл дължими разноски в размер на 75лв. държавна такса, 180лева разноски за експертиза и 300лева за особен представител на ответника. Съгласно молба от 03.11.2020г. ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв. Така претендираното възнаграждение отговаря на правната сложност на производството и обема на извършената раобота. При отчитане уважения размер от установителната претенция, ответникът следва да заплати на ищцовото дружество 74,34лв. държавна такса, 178,42лв. разходи за експертиза и 148,68лв. юрисконсултско възнаграждение.
Сумата от 300лв., внесена от ищеца за особеното представителство на ответната страна следва да се присъди в тежест на ответника, доколкото ня
С решението по установителния иск съдът се
произнася и по дължимостта на разноските за заповедното производство. Предвид
изхода от спора и обстоятелството, че в установителното производство се
претендират само част от сумите по заповедното производство, съдът намира, че следва да редуцира
разноските в заповедното производство, а
именно на 15,87лв. държавна такса и 31,75лв. юрисконсултско възнаграждение,
които разноски следва да заплати длъжника.
Водим от изложеното, Добричкият районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл.
422, ал. 1 от ГПК, че И.И.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***, дължи на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, с ЕИК **, със седалище и адрес на ***, суми, за които е издадена заповед
за изпълнение по ч.гр.д№2964/2019г. по описа на РС Добрич,
както следва:
-480,39 лева – главница по договор за потребителски кредит от 01.06.2015 г., сключен между „Провидент Файненшъл България" ООД и И.М., което вземане с договор за цесия от 28.07.2016 г. е прехвърлено на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението;
-138,51лева - лихва за забава за периода
от 18.08.2016г. до 05.07.2019г. , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над присъдената
сума до претендираната от 144лв. за периода 22.07.2016г.- 18.08.2016г. като
погасена по давност;
ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН **********,
с настоящ адрес:
***, да заплати на „ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, ***, разноски в заповедното производство по ч.гр.д.№
2964/2019г. по описа на ДРС, в размер на 15,87лв. държавна такса и 31,75лв. юрисконсултско възнаграждение .
ОСЪЖДА И.И.М., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на „ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ” ЕАД, ЕИК ***, ***, разноски в исковото производство - 74,34лв. държавна такса, 178,42лв. разходи за експертиза и 148,68лв. юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД ДОБРИЧКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД В
ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :................