Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 03.12.2020 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на първи декември през две хиляди и двадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсниме Мъгърдичян
мл.с. Димитринка
костадинова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 7184 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.11.2019 г. по гр.д. № 65207/2017 г., СРС, ІІІ ГО, 148 с-в
е признал за установено на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, че „В.н." ЕООД, ЕИК ******дължи на „Т.С." ЕАД, ЕИК ******сумата
22 лв., представляваща цена на дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г. за имот в гр. София, ул. „******, ап.
24 - 24а, ниво 1, код на платец Т37987, ведно със законната лихва от 16.12.2015
г. до окончателното изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 78556/ 2015 г. по описа на СРС. Отхвърлил е предявените установителни искове по чл. 422 ГПК за
останалите суми по заповедта, както следва: изцяло за сумата 1030,64 лв., претендирана на основание чл. 59 ЗЗД като стойност на неоснователно обогатяване от потребена топлинна
енергия през периода от 01.11.2013 г. до 30.04.2015 г.; изцяло за сумата 102,66 лв., претендирана на основание чл. 86 ЗЗД като
обезщетение за забава в периода от 31.12.2013 г. до 02.12.2015 г. по отношение
на топлинната енергия; за горницата над 22 лв. до пълния предявен размер от 22,32 лв., претендирана като цена за дялово
разпределение; изцяло за сумата 1,49 лв., претендирана
на основание чл. 86 ЗЗД като обезщетение за същия период на забава по отношение
на дяловото разпределение. Осъдил е „В.н." ЕООД,
ЕИК ******да заплати на „Т.София" ЕАД, ЕИК ******на основание чл. 78 ГПК
сумата 9,98 лв., представляваща разноски в исковото производство
по гр.д. № 10292/2016 г. на СРС, в.гр.д. № 12366/2016 г. на СГС и гр.д. №
65207/2017 г. на СРС, както и сумата от 6,18 лв. представляваща разноски по
ч.гр.д. № 78556/2015 г. на СРС.
Решението
от 04.04.2019 г. е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителния директор А.А., чрез
процесуалния представител юрисконсулт Трифонов в частта в която са отхвърлени исковете за следите суми: изцяло за сумата 1030,64 лв.,
претендирана на основание чл. 59 ЗЗД
като стойност на неоснователно обогатяване от потребена топлинна енергия през
периода от 01.11.2013г. до 30.04.2015 г.; изцяло за сумата 102,66 лв., претендирана на основание чл. 86 ЗЗД като обезщетение за забава в периода
от 31.12.2013г. до 02.12.2015 г. по отношение на топлинната енергия; за горницата над 22 лв. до пълния предявен размер от 22,32 лв., претендирана
като цена за дялово разпределение;
изцяло
за сумата 1,49 лв., претендирана на основание чл. 86 ЗЗД като обезщетение
за същия период на забава по отношение на дяловото разпределение, с мотиви,
изложени в жалбата. Твърди се, че районният съд неправилно е приел, че исковата
претенция е останала недоказана и ищцовото дружество е следвало да защити правото
на иск на договорно, а не по реда на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД.
Между „В.н." ЕООД, ЕИК ******и „Т.С." ЕАД, ЕИК ******не е подписан
договор за продажба на ТЕ, въпреки отправената покана от „Т.С." ЕАД,
поради което длъжникът се е обогатил неоснователно за сметка на
топлофикационното дружество. В случая ответникът е търговец-ЮЛ, „небитов
клиент“, спрямо когото е приложима разпоредбата на чл.149 ал.1, т.3 от ЗЕ,
която изисква сключването на писмен договор за продажба на ТЕ, като
предвидената писмена форвма е такава за действителност на правоотношението. Съществува
разлика между хипотезата на договор за търговска продажба на ТЕ за небитови
нужди и хипотезата на договор за търговска продажба на ТЕ за битови нужди,
който се счита за сключен и с конклудентни действия-арг. чл.150, ал.1 от ЗЕ.
След като страните по настоящето дело, небитовия клиент и „Т.С." ЕАД не са
сключили писмен договор съгласно изискванията на чл.149, ал.1, т.3 от ЗЕ, между
тях липсва валидно облигационно правоотношение по продажба на ТЕ, по силата на
което да бъде ангажирана договорната отговорност на ответника за заплащане на
претендираните суми. След като не е установен източник на облигационно
договорно отношение между страните и ако е ползвана услугата за топлоснабдяване
на процения имот от ответника, той дължи сумите за използвана ТЕ на основание
чл.59 ЗЗД.
Предвид гореизложеното, претенцията на основание чл.59
от ЗЗД следва да бъде уважена, тъй като се е доказало реално доставена ТЕ с
неплащане от ответната страна в посочения размер, с което ищцовото дружество се
е обеднило, а ответника се е обогатил. Моли решението да бъде отменено в
обжалваните части и да бъде уважена изцяло исковата претенция. Претендира
присъждане на направените разноски и юрискосултско възнаграждение и в
настоящето производство.
Въззиваемото дружество „В.н." ЕООД, ЕИК ******не взема становище по
въззивната жалба.
Третото лице-помагач на ищеца не взема становище по
въззивната жалба.
СГС намира, че и
въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1
от ГПК от надлежна страна, поради
което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на
правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание с чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.415, ал.1 ГПК във вр. с чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответното
дружество е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, но между
страните не бил сключен писмен договор за продажба на топлинна енергия
съобразно изискването на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Въпреки това през процесния
период ответникът е потребявал енергия в имота, поради което се е обогатил
неоснователно, а ищецът се е обеднил със стойността й. Ето защо ответното дружество
следва да плати цената на доставеното количество ТЕ, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да
приеме за установено, че ответното дружество му дължи следните суми: сумата от 1052,96 лв., представляваща стойността на ползвана и незаплатена
топлинна енергия за абонатен № Т379876 за периода мес.11.2013 г.- мес.04.2015
г., сумата от 104,15 лв., представляваща лихва за забава в плащането на цената
за периода 31.12.2013 г. - 02.12.2015 г., както и за законната лихва върху
главницата, считано от подаване на заявлението - 16.12.2015 г. до окончателното
плащане. Тези суми са посочени в молбата за издаване на ЗИ на парично
задължение и в самата ЗИ на парично задължение.
Ответникът „В.Н.” ЕООД в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорило
предявените искове. Същият не оспорва обстоятелството, че е собственик на
процесния имот, който бил незавършен апартамент на последните два етажа без
монтирани отоплителни тела и захранване с топлоенергия, поради което отрича
реално да е консумирал ТЕ, както и да е получавал покана за плащане.
Третото лице-помагач не взема становище по исковете.
По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:
Претенцията е по
чл.59, ал.1 ЗЗД за продажба на
топлинна енергия за небитови нужди.
Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на
основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна
енергия за небитови нужди; Според §1,чл.43 от ДР на ЗЕ, "Потребител на енергия или природен газ за стопански нужди" е физическо или юридическо лице,
което купува електрическа или топлинна енергия е топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или
природен газ за стопански нужди, както и лица на издръжка на държавния или
общинския бюджет. Тази разпоредба не намира приложение, тъй като същата е отменена- ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
Намират приложение разпоредбите
на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, според която небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди, като продажбата на
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор
при общи условия, сключен между топлопреносното предприятие и потребителя -
арг. чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ. Съгласно чл.149, ал.1, т.3 (изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в
сила от 17.07.2012 г.) „Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори
при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за небитови нужди;
По делото не се спори, че собственик на процесния имот, находящ се в гр. София, ул. „******, ап. 24 - 24а, ниво 1, код на платец Т37987, е „В.н."
ЕООД.
Безспорно е също, че няма сключен
между страните по делото писмен договор за доставка
на топлинна енергия за процесния период, противно на приетото от СРС, който е
счел, че между ищеца и ответника е възникнало договорно отношение по силата на
чл.153 ЗЕ с пространни доводи в тази насока в опит да установи своя практика,
която настоящата инстанция не приема. При липсата на такъв договор, който
трябва да бъде изрично сключен, а да не се предполага, то между страните не е възникнало валидно облигационно правоотношение
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди/за небитови/ нужди. При липсата на възможност топлопреносното
предприятие да търси стойността на доставената топлинна енергия на договорно
основание, то същото разполага с правата по чл.59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е
предвидил, че всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго,
дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.
Следва да се разгледа съставът на
неоснователното обогатяване.
Фактическият
състав на неоснователното обогатяване на разглежданото основание включва
кумулативната даденост на следните елементи: обогатяване на ответника,
обедняване на ищеца, които произтичат от един общ факт или обща група факти и
това разместване на блага да е настъпило без основание. Обогатяването може да е в резултат на спестяване
на разходи, които обогатилото се лице е следвало да извърши, увеличаване на
имуществото му или намаляване на пасивите му. В дадената хипотеза липсата на
договор за продажба, обуславя липса на основание за получаването на топлинна
енергия по чл.142, ал.2 ЗЕ за процесния имот. Но при
състава на неоснователното обогатяване следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване
наличието на реална доставка в твърдяното от ищеца количество ТЕ, както и
обстоятелството, че същата е ползвана именно от ответника. Ищцовото дружество е
следвало да докаже, че ответникът се е обогатил със
стойността на доставената стока, т.е. че той действително е ползвал процесния имот и е консумирал претендираното количество
топлинна енергия. По делото липсват доказателества за това, а от приетата СТЕ
се установява, че ответникът не е
ползвал ТЕ за отопление на имота през целия процесен период и такава не му
е била начислявана от ищеца, че за периода 11.2013-04.2015 г. липсва потребление на ТЕ за БГВ, като
щранговете не са монтирани и са били начислявани суми за сградна инсталация на
обща стойност от 868,83 лв., към която е прибавена сумата от 161,82 лв. с ДДС от
изравнителните сметки за процесния период, за да се получи общата сума от
1030,65 лв. Следдва да бъде отбелязано и обстоятелството, че заключението на
СТЕ е изготвено въз основа на документи, съставени от ищеца и третото
лице-помагач. От тях не се установява, че претендираното количество топлинна
енергия е било потребено именно от ответника, който изрично оспорва, че е ползвал
обекта през процесния период, като самият обект е бил необитаем и в незавършен
в груб строеж с необработени тухли, частично изпълнени подови замазки, без
завършени инсталации, без захранване с топлоенергия, електроенергия и вода, без
монтирани отоплителни тела.
При постановяване на решението си, въззивната инстанция отчита
обстоятелството, че в необжалваната част решението е влязло в сила, както и че
обжалването е извършено само от ищеца „Т.С.” ЕАД.
Решението на СРС следва да бъде потвърдено, но с оглед изложените мотиви на въззивната инстанция.
Водим от гореизложеното,
съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение от 24.11.2019 г. по гр.д.
№ 65207/2017г. на СРС, ІІІ ГО, 148 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Т. С.”
ЕАД- Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на
основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.