РЕШЕНИЕ
№
гр.П., 17.06.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
П.СКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публично заседание на тринадесети юни , през
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕФАН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА БЕТОВА
СВЕТЛА
ДИМИТРОВА
при секретаря Д. Г. и в присъствието на прокурора ………………….. като разгледа
докладваното от съдията Данчев в.гр. дело № 278 по описа за 2019 год.
и на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Въззивно обжалване.
С решение № 547/
20.03.2019г. постановено по гр.д.№ 4338/2018г. Районен съд-П. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните,че М.А.А. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** дължи на „******“ ЕАД ЕИК: ********, със седалище и адрес
на управление гр. П., ул. „********“ №***, представлявано от изпълнителния
директор Й.В., сума в размер на 937,80 лева
/деветстотин тридесет и седем лева и осемдесет стотинки/ за консумирана
топлинна енергия, от които 857,85 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2016 г. до 31.12.2017 г.,
както и 80,03 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.08.2016 г.
до 13.02.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр.
чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА М.А.А. ЕГН **********,
с постоянен адрес *** да заплати на „******“ ЕАД ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „********“ №***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., сумата от 75,00 лева /седемдесет и пет лева/,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 1216 по описа за 2018 г. на П.ски
районен съд, разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА М.А.А. ЕГН **********,
с постоянен адрес *** да заплати на „******“
ЕАД ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „********“
№***, представлявано от изпълнителния директор Й.В., сумата от 715,00 лв.
/седемстотин и петнадесет лева/, представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца „*****“ ЕООД.
Това решение е било
съобщено на М.А.А.,чрез особения и
представител адв.К.Д. на
25.03.2019г.
На 05.04.2019г., е подадена въззивна жалба
от М.А.А.,чрез особения и представител
адв.К.Д. *** . Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и отговоря на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Решението се обжалва изцяло .Със жалбата не са направени искания за
събиране на нови доказателства пред ПлОС.
Постъпил е писмен отговор от противната страна по делото
-“******“ ЕАД ЕИК: ********,според който въззивната жалба е неоснователна.
П.ски окръжен съд ,като разгледа въззивната жалба при
условията на чл. 268 от ГПК и като извърши проверка на обжалваното
първоинстанционно решение в рамките на правомощията си по чл. 269 от ГПК и според
наведените в жалбата оплаквания ,намира ,че РС-П. е постановил едно валидно и
допустимо ,а по съществото на спора и правилно решение ,което не страда от
посочените във въззивната жалба пороци,поради което същото следва да бъде
потвърдено,като според въззивната инстанция са налице условията на чл. 272 от ГПК за мотивиране на въззивното решение чрез препращане към мотивите на РС-П..
Заедно с това ПлОС намира за необходимо да изложи следните допълнителни
аргументи :
1 По оплакването ,че решението на РС-П. е постановено в
нарушение на чл. 150,ал.1 и 2 от ЗЕ
регламентиращи императивно предпоставките за публичния характер и за влизане в
сила на Общите условия за продажба на топлоенергия от топлопреносните
предприятия на клиентите на топлоенергия за битови нужди, П.ски окръжен съд
намира,че това оплакване е неоснователно,тъй като в случая се касае за служебно известни на
съда факти ,които са неподлежащи на доказване по смисъла на чл. 155 от ГПК .Касае
се за публикацията на процесните Общи условия
,представени по делото, в един местен /
във в-к Посоки / и в един централен ежедневник –/ в.к. „Нощен Труд“/,извършена
на 13.12.2007г.,които факти са били многократно установявани от съда по други
дела по чл. 422 от ГПК със страна „****
–П. „ЕАД. Във вр. с това нелогично е да
се приеме ,че същите Общи условия за които съдът многократно е констатирал ,че
са били публикувани в централен и в местен ежедневник и които са приложими при
уреждане на отношенията с битовите потребители на топлоенергия на територията
на гр.П. ,не са влезли в сила и не са приложими само по отношение на един
единствен потребител – М.А.А.,тъй като по конкретното дело не са представени
доказателства за публикуването на Общите условия в централен ежедневник , а
само в местен ежедневник. Освен това ,публикуването на Общите условия в местния
ежедневник е достатъчно условие за да се приеме ,че те са били доведени до
знанието на всички потребители на топлинна енергия ,имащи постоянен и настоящ
адрес *** / а в случая не е спорно ,че постоянния и настоящ адрес на ответника
по иска –въззивник в настоящото производство М.А.А. *** , което се установява и
от извършената по гр.д.№ 4338/18г. на ПлРС служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ответника/. Изискването
на закона за публикация и в един централен ежедневник цели да направи достояние
Общите условия и на тези потребители ,чийто постоянен или настоящ адрес *** , а
е извън гр.П. ,а именно на територията на страната ,но които са собственици или
титуляри на вещно право на ползване в топлоснабдена сграда ,намираща се на територията на гр.П.. В т.см. съдът приема ,че процесните Общи условия за които пред първата
инстанция са представени доказателства за публикуването им в местен ежедневник
са станА.достояние на ответника по иска ,който има качеството на потребител по
мл. 153 от ЗЕ и в т.см. потребителят не е бил лишен от правото по чл.
150,ал.3 от ЗЕ да предложи специални
условия,ако не е бил съгласен с Общите условия.В случая ,обаче ответникът по
иска дори не твърди ,че са налице такива специални условия,които да бъдат
съобразени .
2.по оплакването ,че решението на РС-П. било неправилно
относно размера на дължимата сума за топлоенергия ,тъй като по делото липсвали
доказателства как е формирана цената ,въз основа на която е определена
главницата –регулирана ли е цената за исковия период съобразно чл. 30 ,ал.1 от
ЗЕ ,спазен ли е реда по глава ІV от Наредба № 5/ 23.01.2014г. на КЕВР за
регулиране на цените на топлоенергия ? Във вр. с това следва да се отбележи ,че
възражението на ответника направено с отговора на исковата молба е съвсем
формално –само че липсвали доказателства за горните факти без при това да се
твърди ,че от страна на ищеца – ***** –П. „ ЕАД е било допуснато конкретно
нарушение на ЗЕ или на посочената Наредба при определяне на цената на
ползваната в конкретния случай топлоенергия. При липса на такова изрично възражение за
допуснати конкретни нарушения при изчисляване на цената на ползваната
топлоенергия всъщност липсва и спорен въпрос ,който да става част от предмета
на делото и да подлежи на изрично изследване и по който да се разпределя
доказателствената тежест между страните в процеса. Освен това следва да се има предвид ,че по
делото е било прието и заключение на съдебно-икономическа експертиза, един от въпросите на която е въпрос №2 , а
именно „да посочи размера на дължимите
суми за ТЕ за процесния период ,съобразно
действащите цени на ТЕ през процесния период ?“ Формулиран по този
начин въпросът включва в себе си изследване и на въпроса дали главницата за
ползваната топлоенергия е формирана в съответствие с действащите цени за
процесния период ,което означава и съобразяване дали това е станало при
регулираните от КЕВР цени за периода
,както и дали има отклонения от тях ? Въпросното
заключение е било прието от страните по делото, без да са били поставени
каквито и да било въпроси в това отношение и без да са направени каквито и да
било възражения за непълнота или неяснота на заключението ,вкл. и по този
въпрос № 2 .Поради това съдът приема ,че по делото няма доказателства за
неправилно формиране на главницата за топлоенергия за процесния период поради
неточно прилагане на действащите за процесния период регулирани цени за ТЕ или
изобщо поради неприлагането на тези цени и използване на друг механизъм на
ценооборазуване на доставената ТЕ.
По всички други спорни въпроси,ПлОС изцяло
споделя изложените от РС-П. мотиви,поради което не са налага тяхното повтаряне
. Поради тези съображения, П.ски окръжен съд намира ,че обжалваното решение на
РС-П. следва да бъде потвърдено.Водим от
горното и на осн. чл. 272 от ГПК , П.ски окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното
решение № 547/ 20.03.2019г.,
постановено по гр.д.№ 4338/2018г. на Районен
съд-П..
ОСЪЖДА М.А. А. ЕГН **********,
с постоянен адрес *** да заплати на „******“ ЕАД ЕИК: ********, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. „********“ №***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., сумата от 150лв. , представляваща сторени във
въззивното производство разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи
на касационно обжалване на осн. чл.280, ал. 3 т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :