Р Е Ш Е Н И Е №…
гр.Козлодуй, 18.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВТОРИ СЪСТАВ в
публично заседание на 31.10.2019г. /Тридесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета
година/, в състав, в състав:
Районен
съдия: Адриана Добрева
при секретаря Капка Качева като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 857 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Съдебното производство е образувано по
искова молба на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" С.А., със седалище
Франция, гр.Париж чрез "БНП Париба Пъръсънъл Файненс"
С.А., клон България", ЕИК ********* със седалище ***, с която е предявен
против Г.А.Т., ЕГН ********** ***, положителен установителен иск по чл.422,
ал.1 ГПК за установяване дължимост на вземане присъдено в заповедно
производство по частно гражданско дело № 233/2019г. по описа на Районен съд –
Козлодуй - главница в размер на 1321.82 лева, възнаградителна лихва в размер на
20,83 лева за периода от 01.07.2018 г. до 06.12.2018 г., мораторна лихва в
размер на 24.70 лева за периода от 06.12.2018г. до 21.02.2019 г., законна лихва
от датата на подаване на заявлението – 19.02.2019 г. до изплащане на вземането,
ведно с направените в процеса разноски в размер на 27.35 лв. за държавна такса.
Претендират и разноските в заповедното и настоящото исково производство.
В съдебни
заседания за ищцовото дружество не се явява представител. Депозирани са писмени
становища.
Ответника не
участва, нито е подал писмен отговор на исковата молба в срока и по реда на
чл.131 ГПК.
В хода на
съдебното дирене са събрани писмени доказателства и е прието заключение на
съдебно-счетоводна експертиза.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът излага обстоятелства в исковата молба, че
между него и ответника Г.А.Т., ЕГН ********** съществува валидно облигационно отношение въз основа на револвиращ
потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с номер CARD-15592449 от 28.12.2017г., приложен в делото на
л.26 и сл.
В изпълнение на договора
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД е предоставило на
ответника кредитната карта No CARD-15592449 с максимален кредитен лимит в
размер 1500.00 лева. На 17.01.2018г. ответника Г.А.Т. е активирал,
предоставената му от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., Париж рсг.№ *********.
чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България кредитната карта No
CARD-15592449 с максимален кредитен лимит в размер 1500.00 лева. Този кредит представлява
револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством
всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ. плащания, чрез
терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна
карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за
използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и
чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Ответника е преустановил редовното обслужване на
кредитната карта на 01.07.2018., когато е било последното му плащане по нея,
като балансът по същата е в размер на минус 1342.65 лева. Предвид на това кредитора
е блокирал използването й. Въпреки многократните опити за контакт с длъжника и
отправените му покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, той не е
изпълнил това си договорно задължение.
Ищеца твърди и по делото е безспорно, че по реда на чл.410 ГПК е подал заявление за това си
вземане срещу ответника на 20.02.2019г. и в Районен съд – Козлодуй е образувано
частно гражданско дело № 233/2019г. Съда се е произнесъл като е уважил
заявлението и е присъдил на ищеца срещу ответника главница в
размер на 1321.82 лева, възнаградителна лихва в размер на 20,83 лева за периода
от 01.07.2018 г. до 06.12.2018 г., мораторна лихва в размер на 24.70 лева за
периода от 06.12.2018г. до 21.02.2019 г., законна лихва от датата на подаване
на заявлението – 19.02.2019 г. до изплащане на вземането, ведно с направените в
процеса разноски в размер на 27.35 лв. за държавна такса. Тъй като ответника длъжник в заповедното производство
не е бил намерен и заповедта не му е била връчена, след указание на съда
заявителя е предявил положителен установителен иск за установяване на
оспореното вземане по общия ред със специалния установителен иск по чл.422 ГПК.
Предвид
изложените обстоятелства, ищецът иска съдът да признае за установено, че
ответника дължи вземане присъдено му в заповедно производство по частно
гражданско дело № 233/2019г. за главница в размер на 1321.82 лева,
възнаградителна лихва в размер на 20,83 лева за периода от 01.07.2018 г. до
06.12.2018 г., мораторна лихва в размер на 24.70 лева за периода от
06.12.2018г. до 21.02.2019 г., законна лихва от датата на подаване на
заявлението – 19.02.2019 г. до изплащане на вземането, ведно с направените в
процеса разноски в размер на 27.35 лв. за държавна такса.
Ответника в
настоящото исково производство е намерен и книжата по делото са му връчени,
като не изразява становище в процеса, не участва и не е подал писмен отговор.
Предявения иск е
с правно основание с чл. 422 вр. чл.124, ал.1 ГПК и е допустим.
Между страните
не се спори, а и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че
на 28.12.2017г. е сключен Договор за револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта MasterCard с номер CARD-15592449, по силата на който
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е предоставило на Г.А.Т.
кредит за потребителски цели в размер на 1500.00 лева. Този кредит представлява
револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством
всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ. плащания, чрез
терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна
карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за
използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и
чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Ответника е преустановил редовното обслужване на кредитната
карта на 01.07.2018., когато е било последното му плащане по нея, предвид на
което кредитора е блокирал използването й. Към този момент балансът по картата
е в размер на минус 1342.65 лева.
Представена е и
покана от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД до ответника, в която се
сочи, че поради преустановено плащане на вноските по договора и просрочване на
обслужването по кредитната карта, тя е блокирана. Видно от приложената разписка,
поканата не е била надлежно връчена и ответника не е бил намерен.
От
заключението на съдебно-счетоводната експертиза приета от съда
като обективна и обоснована се установява, че кредиторът "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД и длъжникът Г.Т. на 28.12.2017г. са сключили Договор
за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с
номер CARD-15592449, по силата на който "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, гр.София е предоставило на Г.А.Т. кредит за потребителски цели в размер на
1500.00 лева. На 17.01.2018г. ответника е изтеглил на няколко транзакции
различни суми от картата от АТМ. Внесъл е четири вноски – на 1.06.2018г. сумата
149.17 лева; на 3.05.2018г. сумата 149.17 лева; на 2.04.2018г. сумата от 149.17
лева и на 16.2.2018г. сумата от 149.17 лева. На 1.07.2018г. е преустановил плащането
по кредитната карта и 6.12.2018г. са пропуснати шест поредни погасителни
вноски, поради което кредитора е изпратил покана за плащане. Погасената сума за
целия период е в размер на 178.18 лева, като размера на дължимата сума е
главница в размер на 1321.82 лева, договорна лихва в размер на 20.83 лева за
периода от 1.7.2018г. до 6.12.2018г. и законната лихва е в размер на 24.70 лева
за периода от 6.12.2018г. до 11.02.2019г.
При
така възприетата фактическа обстановка настоящият съдебен състав прави следните
правни изводи:
С оглед предмета
на процесния спор, в тежест на ищеца по
пътя на главното и пълно доказване е да установи, че е сключил с ответника-заемател валиден договор за заем, по силата
на който е поел задължението да предостави на заемателя определена
сума пари, а последния е поел задължението да издължава главницата и лихвите по
заема, съгласно договора и погасителния план. Ищецът следва да докаже и размера
на претендираните вземания по отделни пера
към момента на предявяване на иска.
При оспорване от
ответника на предявеният иск в тежест на последния е да докаже недължимост на претендираните суми
изцяло или отчасти, като установи изпълнение на задълженията си по договора,
или да докаже наличието на правопогасяващи, правоизключващи, правоунищожаващи или правоотлагащи факти
и обстоятелства.
Видно от
приложения по делото договор за револвиращ потребителски кредит под формата на
кредитна карта MasterCard с номер CARD-15592449, на 28.12.2017г. "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, гр.София е предоставило на Г.А.Т. кредит за
потребителски цели в размер на 1500.00 лева. Този кредит представлява
револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством
всякакви транзакции - теглене в брой от банкомати АТМ. плащания, чрез
терминални устройства (POS) и др., осъществени, чрез издадената му кредитна
карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за
използвания период съгласно определения годишен лихвен процент.
Съгласно чл.1 и
чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потреителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението. Като се има предвид така договореното, настоящият
съд приема, че процесната сума е предоставена на ответника. Този
извод се подкрепя косвено и от обстоятелството, че ответника е правил четири вноски
за погасяване на кредита, което поведение би било правно и житейски нелогично в
случай, че заемателят не е изпълнил задължението си за реално предоставяне на
договорената сума.
Ответника е преустановил редовното обслужване на
кредитната карта на 01.07.2018., когато е било последното му плащане по нея,
предвид на което кредитора е блокирал използването й. Към този момент балансът
по картата е в размер на минус 1342.65 лева.
При установеното
по делото обстоятелство, че длъжникът-ответник е редовното обслужване на кредитната карта на 01.07.2018.
и договореното за това кога настъпва предсрочната
изискуемост на кредита, следва да се приеме, че към момента на предявяване на
иска /подаване на заявлението по чл.410 ГПК /на 20.02.2019г. предсрочната
изискуемост е настъпила, тоест към този момент са се осъществили обективните
факти обуславящи настъпването й/.
Съдът приема, че
между страните е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит
под формата на кредитна карта MasterCard с номер CARD-15592449 от 28.12.2017г.,
който представлява договор за потребителски кредит по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или
се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено
плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно чл.
11, ал. 1 ЗПК, който е приложим в отношенията между страните договорът за
потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа изрично изброени
реквизити, сред които – общият размер на кредита и условията за усвояването му
(т. 7); лихвения процент по кредита; годишния процент на разходите по кредита и
общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит (т. 10) и условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски (т. 11). Съгласно
чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1,
т. 7 - 12 и т. 20, договорът за потребителски кредит е недействителен. Липсата
на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците
по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски заем,
тъй като същите са изискуеми при самото му сключване.
По делото няма
спор, а и след справка в публичния регистър на БНБ по чл.3а ЗКИ се установява,
че посоченият в договора кредитор е регистриран като финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2
ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез
публично привличане на влогове или други възстановими средства. Така
констатираното обстоятелство определя дружеството и като кредитор по смисъла на
чл.9, ал.4 ЗПК. От друга страна отпуснатият заем на ответника като физическо
лице представлява предоставяне на финансова услуга по смисъла на § 13, т.12 от
ДР на ЗЗП и ответницата има качеството на потребител по смисъла на чл.9, ал.3 ЗПК, както и по смисъла на § 13, т.1 от ДР на ЗЗП.
При тези
съображения и след извършен анализ на съдържанието на договора, настоящият
съдебен състав приема, че договорът е за потребителски кредит, чиято правна
регулация се съдържа в Закона за потребителския кредит /ЗПК/, а по силата на
препращащата разпоредба на чл.24 ЗПК - и в Закона за защита на потребителите
/ЗЗП/.
С оглед
императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен
интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е
задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако
нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този
смисъл са задължителните указания, дадени с т.1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013
г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
При извършената служебна проверка относно
действителността на сключения между страните договор, съда намира следното:
При сключване на
договора е спазена изискуемата се от чл.10, ал.1 ЗПК писмена форма на хартиен
носител. Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл.11,
ал.1, т.1-9 и т.11 ЗПК - съдържа дата и място на сключването, вид на
предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на договора, общия
размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП, информация относно
размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски.
Договорът отговаря и на изискванията на чл.10, ал.1 ЗПК, както и на
изискванията на чл.11, ал.1, т.10 и т.12 ЗПК.
В обобщение на изложеното, настоящият
съдебен състав намира, че съгласно разпоредбата на чл.22 ЗПК сключеният договор
за потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard с номер
CARD-15592449 от 28.12.2017г. между "БНП Париба Пърсънъл Файненс"
ЕАД, гр.София и Г.А.Т. е действителен и валиден. Съда намира за безспорно
доказано и, че ищеца реално е предоставил паричния заем по кредитната карта на
ответника. От заключението на вещото лице безспорно се установи и доказа, че на
17.01.2018г. ответника е изтеглил на няколко транзакции различни суми от
картата от АТМ. Внесъл е четири вноски – на 1.06.2018г. сумата 149.17 лева; на
3.05.2018г. сумата 149.17 лева; на 2.04.2018г. сумата от 149.17 лева и на
16.2.2018г. сумата от 149.17 лева. На 1.07.2018г. е преустановил плащането по
кредитната карта и 6.12.2018г. са пропуснати шест поредни погасителни вноски,
поради което кредитора е изпратил покана за плащане. Погасената сума за целия период е в размер на 178.18 лева, като размера
на дължимата сума е главница в размер на 1321.82 лева, договорна лихва в размер
на 20.83 лева за периода от 1.7.2018г. до 6.12.2018г. и законната лихва е в
размер на 24.70 лева за периода от 6.12.2018г. до 11.02.2019г. Именно тези
суми ответника дължи на ищеца.
По разноските съдът намира следното:
При изхода на
спора, ответникът дължи на ищеца направените съдебни разноски – платена
държавна такса в размер на 125.52 лева и платен депозит на вещото лице в размер
на 150.00 лева. Освен това ответника дължи и разноските присъдени в заповедното
производство.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Г.А.Т., ЕГН ********** *** ДЪЛЖИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., със седалище Франция, гр.Париж чрез "БНП Париба Пъръсънъл Файненс"
С.А., клон България", ЕИК ********* със седалище ***, вземането присъдено
в заповедно производство по частно гражданско дело № 233/2019г. по описа на
Районен съд – Козлодуй - главница в размер на 1321.82 лева, възнаградителна
лихва в размер на 20,83 лева за периода от 01.07.2018 г. до 06.12.2018 г.,
мораторна лихва в размер на 24.70 лева за периода от 06.12.2018г. до 21.02.2019
г., законна лихва от датата на подаване на заявлението – 19.02.2019 г. до
изплащане на вземането и направените в заповедното производство разноски в
размер на 27.35 лв. за държавна такса.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК Г.А.Т., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс"
С.А., със седалище Франция, гр.Париж чрез "БНП Париба Пъръсънъл Файненс"
С.А., клон България", ЕИК ********* със седалище ***, направените в
исковия процес съдебни разноски - платена държавна такса в размер на 125.52
лева и платен депозит на вещото лице в размер на 150.00 лева.
Решението
подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Враца в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: