№ 21
гр. гр. Карнобат , 27.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ в публично заседание на
двадесет и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно
наказателно дело № 20212130200119 по описа за 2021 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е
образувано по повод подадената жалба от Х. М. Г. против наказателно постановление №
*** от 30.03.2021 г. на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция / АДФИ
/ в гр. София с което на горепосочения жалбоподател за извършено от него
административно нарушение по чл. 17 ал.1 във вр. с чл. 20 ал.2 т.2 във връзка с чл. 3 ал.1 т.2
от Закона за обществените поръчки на основание чл. 256 ал.1 от Закона за обществените
поръчки му е наложено административно наказание – глоба в размер на 3 091, 01 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му
административно наказание посочено по- горе , като същият в жалбата си твърди , че не е
извършил съответното административно нарушение за което му е наложено и съответното
горепосочено административно наказание с горепосоченото наказателно постановление ,
като твърди , че същото наказателно постановление се явява напълно незаконосъобразно
като издадено в противоречие на процесуалния закон – ЗАНН вкл. и че същото се явява
такова като издадено в противоречие на материалния закон – ЗОП , както и че същото
извършено от него адм. нарушение се явява като маловажен случай , като посочва точно
обстоятелствата касаещи тази твърдяна от него незаконосъобразност и моли съда да го
отмени изцяло.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован не се явява
лично, но се явява неговия процесуален представител , който заявява , че поддържа
жалбата за цялостна отмяна на наказателното постановление и по този начин не взема
друго респ. допълнително становище по жалбата .
1
За административнонаказващия орган редовно призован се явява неговия
процесуален представител в съдебно заседание , като същият по този начин взема
становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като
счита същата за неоснователна и моли съдът да я отхвърли изцяло като напълно
неоснователна.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното
следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Обжалваното от жалбоподателя Х. М. Г. наказателно постановление № *** от
30.03.2021 година на директора на Агенцията за държавна финансова инспекция / АДФИ /
в гр. София е издадено въз основа на АУАН № *** от 30.09.2020 година срещу който
констатира за извършено административно нарушение на дата 30.06.2019 година което се
изразява в следното , че на горепосочената дата - на 30.06.2019 г. / която се явява датата на
извършена доставка с която е превишен стойностния праг от 70 000 лв. без ДДС , съгласно
фактура № ********** от 30.06.2019 г. , издадена от К. ООД гр. Бургас / в гр. С. ,
жалбоподателката Х. М. Г. в качеството си на заместник- кмет на Община С. и като
упълномощено длъжностно лице по смисъла на чл. 7 ал.1 от Закона за обществените
поръчки / ЗОП / съгласно Заповед № *** на Кмета на Община С. , не е приложила
предвидения в закона ред за възлагане на обществена поръчка за доставка на гориво ,
въпреки наличието на законоустановените условия за това / обект, субект и стойност на
доставките / тъй като за периода от 15.01.2019 г. до 31.10.2019 г. по 33 броя фактури
издадени от К. ООД гр. Бургас и ЕТ Г.-М.К. с М. в Община С. са извършени директни
доставки на гориво за нуждите на автомобилите на Община С. на обща стойност от
154 550 , 64 лв. с ДДС / 128 792, 20 лв. без ДДС / , която стойност попада в стойностния праг
по чл. 20 ал.2 т.2 от ЗОП и задължава възлагане на обществена поръчка чрез процедурата
по чл. 18 ал.1 т.12 или т. 13 от ЗОП – публично състезание или пряко договаряне , с което е
била нарушена разпоредбата на чл. 17 ал.1 във връзка с чл. 20 ал.2 т.2 във връзка с чл. 3
ал.1 т.2 от Закона за обществените поръчки и за което на основание чл. 256 ал.1 от Закона
за обществените поръчки на същата жалбоподателка е наложено адм. наказание – глоба в
размер на 3091, 01 лева.
Видно от събраните по делото доказателства – писмени такива – справка за
отговорните длъжностни лица при Община С. за периода от 09.11.2015 г. до 05.11.2019 г.
справка относно извършените доставки на горива на автомобилите на Община С. за
периода от 01.01.2019 г. до 31.10.2019 г. в това число закупуването и отчитането им , обект
на финансова инспекция по заповед № ФК – 10- 1062 от 28.07.2020 г. на директора на
АДФИ гр. София , процесната фактура № 60000031317 от 30.06.2019 г. издадена от К.
ООД гр. Бургас , заповед за компетентност , както и от гласните доказателства -
показанията на разпитания в съдебно заседание свидетел Д.М. , който се явява очевидец
2
на извършеното от жалбоподателя деяние , е че същите доказват , че жалбоподателят е
извършител на адм. нарушение което му се приписва със съставения АУАН и издаденото
въз основа на него процесно наказателно постановление, като същото обстоятелство не се
опровергава от никакви доказателства по делото. Следователно въз основа на събраните по
делото доказателства , може да се установи по категоричен начин, че жалбоподателят е
извършил приписваното му административно нарушение по ЗОП , описано в съставения
АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, тъй като се събраха
достатъчно доказателства –писмени и гласни установяващи , че жалбоподателят е
извършител на процесното адм. нарушение , което обстоятелство той и не оспори по
категоричен начин в съдебно заседание с каквито и да е доказателства , поради което
обстоятелство му е наложено и горепосоченото административно наказание.
Тука следва да се посочи още и факта , че АУАН и обжалваното наказателно
постановление са съставени в изпълнение на разпоредбите на чл. 42 и сл. от ЗАНН и чл. 57
и сл. от ЗАНН и при правилно приложение на материалния закон – ЗОП , като тук липсва
несъответствие между фактическото описание на нарушението и приложената правна
норма и затова той се явява законосъобразен и съобразно процесуалния и материалния
закони и като такъв се явява и издаденото въз основа на него наказателно постановление.
Следва да се добави , че жалбоподателят твърди, че извършеното от него деяние се
явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е изложил задълбочена
мотивирана преценка за липса на основание за приложение на разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН адм. наказващия орган е нарушил закона . Освен това тъй като адм. наказващия
орган е направил извод в противна насока , то същият извод се явявал необоснован, като на
това основание се претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че
следва да разгледа и това направено възражение от жалбоподателя с оглед на това дали
случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото
доказателства и понеже административнонаказващия орган не е приложил същата
разпоредба , то съдът след като намери, че са налице предпоставките за това , само на това
същото основание да отмени наказателното постановление, поради издаването му в
противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия
орган за „ маловажност „ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя
се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това
– преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от
адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като
последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се
ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от
ЗАНН , като в случая тази разпоредба чл. 9 ал.2 от НК и обстоятелствата изключващи
отговорността са приложими и към административнонаказателния процес. Затова същата
норма- чл. 9 ал.2 от НК е обстоятелство изключващо отговорност вкл. и адм. наказателната
по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд
намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като
3
случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН понеже адм. нарушение е
общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в
случая се касае за отношения свързани с фиска на Държавата респ. и на Община С.. В
случая законът е постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя действие в
определения от закона срок е достатъчно само неговото наличие респ. извършване, за да
възникне съответната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя , тъй
като в случая са увредени важни държавни и обществени права свързани със спазване на
данъчната политика на Държавата и съответната Община свързани с фиска и съответно
установения в страната правов ред . Затова в случая съдът намира, че в случая е ощетен
пряко фиска на Община С. респ. и на Държавата и извършеното от жалбоподателя е адм.
нарушение и същото не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени
и на това искано от жалбоподателя основание процесното наказателно постановление.Тука
следва да се посочи и факта , че процесното нарушението извършено от жалбоподателя по
нищо не се отличава от подобни такива и не сочи белези на маловажност. В допълнение
следва да се посочи, че фактът, че нарушението е първо за жалбоподателя не са смекчаващи
обстоятелства, характеризиращи нарушението с по-ниска обществена опасност в сравнение
с други нарушения от същия вид. Те са факти от значение за определяне размера на
наказанието, които в случая са взети предвид от административнонаказващия орган,
съобразно чл.27, ал.2 ЗАНН, тъй като на жалбоподателя е наложена глоба в предвидения от
закона размер по чл. 256 ал.1 от ЗОП.
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил процесното адм. нарушение ,
както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя от събраните по делото доказателства ,
вкл. писмени и гласни , като този извод на съда не се опровергава от никакви събрани по
делото доказателства . По този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършител на
адм. нарушение на разпоредбите на ЗОП посочени по- горе като в случая адм. наказващия
орган му е наложил горепосоченото адм. наказание на жалбоподателя за това извършено от
него адм. нарушение на основание чл. 256 ал.1 от ЗОП и в тези посочени в него граници .
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не са налице твърдяните от
жалбоподателя незаконосъобразност на процесното наказателно постановление обжалвано
от него и поради това , че същото се явява напълно законосъобразно , то следва да бъде
потвърдено изцяло от настоящия съд.Затова и не следва да се присъждат на жалбоподателя
и претендираните от него съдебни разноски по делото , още повече че по делото липсват
доказателства жалбоподателката да е направила някакви такива съдебни разноски по
настоящото дело.
В съдебно заседание АНО претендира да му се присъдят разноски по настоящото
дело на основание чл. 63 ал.3 от ЗАНН. С настоящото си решение съдът приема , че
процесното наказателно постановление се явява напълно законосъобразно и като такова
следва да бъде потвърдено изцяло. По този начин на адм. наказващия орган следва да се
присъдят претендираните разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на
4
дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение , следва да се приложи
разпоредбата на чл. 63 ал.5 от ЗАНН , съгласно която размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело ,
определен по реда на разпоредбата на чл. 37 от Закона за правната помощ, който препраща
към Наредбата за заплащането на правната помощ . Съгласно чл. 27 е от Наредбата за
заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. . С оглед фактическата и
правна сложност на делото , съдът стигна до извода , че за осъщественото от юрисконсулта
процесуално представителство в полза на адм. наказващия орган следва да се присъди и
определи възнаграждение в размер на 100 лв.
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло наказателно постановление № *** *** от 30.03.2021
година издадено от директора на Агенцията за държавна финансова инспекция / АДФИ / в
гр. София против Х. М. Г. с ЕГН ********** от село С. , Община С. с което за
извършено от нея адм. нарушение на дата 30.06.2019 г. на разпоредбата на чл. 17 ал.1 във
връзка с чл. 20 ал.2 т.2 във връзка с чл. 3 ал.1 т.2 от Закона за обществените поръчки , на
основание чл. 256 ал.1 от Закона за обществените поръчки на същата жалбоподателка е
наложено адм. наказание – глоба в размер на 3091, 01 лева, като напълно законосъобразно
.
ОСЪЖДА Х. М. Г. с ЕГН ********** от село С. , Община С. да заплати на
Агенцията за държавна финансова инспекция / АДФИ / гр. София ул. Леге № 2 сумата от
100 лв. представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Административен съд
Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
5