№ 8999
гр. София, 08.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. ХРИСТОВА Гражданско
дело № 20221110110791 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 318 - чл. 329 от ГПК.
Предявен е иск по чл. 49, ал. 1 от СК за развод, поради дълбоко и
непоправимо разстройство на брака, от жената против мъжа, без искане съдът
да се произнася по въпроса за вината, съединен с небрачен иск по чл. 56 от
СК за ползване на семейното жилище, както и с небрачен иск по чл. 53 от СК
за фамилното име на жената след развода.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната
страна, в който се оспорват изложените от ищцата фактически твърдения за
причините, довели до дълбоко и непоправимо разстройство на брака им, но се
намират предявените от последната искове за основателни и не се възразява
същите да бъдат уважени, като единствено се поддържа семейното жилище
да бъде предоставено за ползване на ищцата за срок от една година, считано
от допускане на развода.
В проведеното по делото на 06.07.2022 г. открито съдебно заседание
страните заявяват, че са постигнали договорка помежду си и желаят съдът да
постанови семейното жилище да бъде предоставено и на двамата за
съвместно ползване.
Съдът, като взе предвид относимите доказателства и доводи, прие за
установено от фактическа страна следното:
Б. ТХ. Ф. и Д. Г. Ф. са сключили граждански брак на 11.05.1991 г., видно
от удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за
граждански акт № 132 от 11.05.1991 г., съставен в гр. Силистра, като при
сключването му съпругата е приела да носи фамилното име на съпруга си.
Страните имат две родени от брака си деца, които към момента на
устните състезания са навършили пълнолетие /л. 11 от делото/.
1
От събраните по делото гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля
Мария Александрова Янева, които съдът кредитира изцяло, се установява, че
страните са разделени повече от 10 години, като ответникът се е установил да
живее в Германия и рядко се прибира в България. Свидетелката посочва, че
ищцата й е споделяла, че е изстинала към мъжа си, свикнала е да живее сама
и не желае да запази брака си.
Съдът, при така установената фактическа обстановка, достигна до
следните правни изводи:
І. Относно иска по чл. 49 от СК:
Съобразно така установената фактическа обстановка съдът счита, че
предявеният иск за развод е основателен. Фактическата раздяла на съпрузите
е разрушила трайно и необратимо семейната общност. Действително
фактическата раздяла не е абсолютно основание за прекратяване на брака
(ППВС №10/1971, т. 3), нито задължително води до дълбоко и непоправимо
разстройство на брака. В случая обаче раздялата е израз на дълбок разрив в
съпружеските отношения, а именно на несъгласие по фундаментален за
семейната общност въпрос – мястото на живеене на семейството, още повече,
че става дума за това дали то да бъде в една или друга държава. Брачната
връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите
нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, следва да се
прекрати, без съдът да издирва и да се произнася по въпроса за вината,
доколкото такава претенция не е заявена от нито един от съпрузите.
ІІ. Относно иска по чл. 53 от СК:
Няма спор между страните след прекратяването на брака съпругата да
възстанови предбрачното си фамилно име. Като взе предвид, че при
сключването на брака ищцата е променила своето фамилно име „Радева“ с
фамилното име на своя съпруг „Ф.“, съдът намира, че искането за
възстановяване на предбрачното фамилно име на „Радева“ е основателно и
трябва да бъде уважено.
Според чл. 322, ал. 2, изр. второ от ГПК с иска за развод задължително се
предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права,
личните отношения и издръжката на децата, ползването на семейното жилище
и издръжката между съпрузите.
Страните нямат родени от брака деца, които да не са навършили
пълнолетие към датата на устните състезания, като никоя от тях не е заявила
искане за издръжка след развода, поради което и съдът не дължи произнасяне
по тези въпроси.
Съдът намира за основателно направеното от страните в проведеното на
06.07.2022 г. открито съдебно заседание искане след прекратяване на брака да
се постанови семейното жилище да бъде предоставено и на двамата за
съвместно ползване.
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, при липса на установена по
делото вина на съпрузите разноските остават в тежест на всеки от тях, както
са ги направили, а и страните не претендират разноски. С оглед разпоредбата
на чл. 329, ал. 1, изр. второ от ГПК, платената първоначална държавна такса
следва да остане в тежест на страната, която я е заплатила, на основание чл.
329, ал. 1, изр. второ от ГПК. Предвид изхода на делото, всяка една от
2
страните следва да заплати по сметка на СРС по 25,00 лева -окончателна
държавна такса при решаване на делото по иска за развод по чл. 6, т. 2 от
тарифата.
Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА , сключен с акт граждански акт №
132 от 11.05.1991 г., съставен в гр. Силистра, между Б. ТХ. Ф., с ЕГН
**********, и Д. Г. Ф. , ЕГН **********, като ДЪЛБОКО И
НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН , на основание чл. 44, т. 3, във вр. с чл. 49,
ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода Д. Г. Ф. , ЕГН **********, да носи
предбрачното си фамилно име – Радева.
ПОСТАНОВЯВА след развода семейното жилище, находящо се в гр.
София, жк Надежда 1, бл. 133, вх. А, ет. 2, ап. 3, да се ползва съвместно от Б.
ТХ. Ф., с ЕГН **********, и от Д. Г. Ф., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Д. Г. Ф. , ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА Б. ТХ. Ф., с ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС
сумата от 25.00 /двадесет и пет/ лева – държавна такса при решаване на
делото по иска за развод, на основание чл. 329, ал. 1, пр. 2 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3