О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Кюстендил, 14.10.2019 г.
КЮСТЕНДИЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание от четиринадесети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА МУХТИЙСКА
ЧЛЕНОВЕ: ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ -мл. съдия
Като разгледа докладваното от младши съдия Василев в.ч.гр.д. №483/2019г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.
248, ал.3, изр. второ, вр с чл.258 от ГПК.
Образувано е по частна жалба с вх. №8665/16.08.2019г. от „********“ ЕООД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. ************************, представлявано от управителя Б.Н., чрез юрк. АЛ.Г., против Определение №979 от 24.07.2019г., постановено по ч. гр.д. №11/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
С атакуваното определение КРС е допълнило определение №688/21.05.2019г. в частта за разноските, като е осъдила жалбоподателя да заплати на адв. КР.Б.деловодни разноски в размер на 346 лв.
Въззивникът намира атакувания акт за неправилен, тъй като не били налице условията за издаването му. Считат, че съществува процесуално нарушение, доколкото по чл.248, ал.2 от ГПК съдът следва да уведоми насрещната страна за наличието на молба за изменение, с което да й бъде дадена възможност да подадат отговор. Съдът, според жалбоподателя, не е уведомил другата страна /в случая жалбоподателя/, а директно е изпратил молбата за изменение в частта за разноските заедно с вече постановеното определение, с което е уважил молбата. Считат, че този твърдян пропуск следва да води до отмяна на атакуваното определение. Жалбоподателят сочи, че съдът не е могъл, поради изтъкнатия пропуск да се запознае с обстоятелството, че длъжницата в заповедното производство извънсъдебно е платила сума в размер на 2400 лв., което е съставлявало извънсъдебно споразумение, обуславящо липсата на правен интерес у заявителя да води иск по чл.415 от ГПК. От тук се прави извод, че с конклудентно признание на цялото задължение длъжникът в заповедното производство е дал основание на съда да присъди в негов ущърб разноските в заповедното производството, а не обратното, както твърди да е станало жалбоподателят. Считат, че длъжницата А. е дала повод за образуване на заповедното производство, доколкото не е погасявала задълженията си, подала е възражение, че не дължи, вместо да е сключила споразумение преди този момент. Изтъква се, че длъжницата е изпълнила задължението /да плати сумата от 2400 лв. по извънсъдебно споразумение/ си след като е подала възражение, че не дължи, а след това е платила на кредитора в срока, който последният е имал, за да подаде установителния иск по чл. 415 от ГПК. Алтернативно се прави искане, в случай че не бъде уважено искането за отмяна, то се иска претендираното адвокатско възнаграждение от 346 лв. да бъде намалено до минимума, който според жалбоподателя предвижда Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, че е 236, 68 лв. Твърди се, че липсват основания за присъждане на възнаграждение в по-голям от посочения размер. Иска се и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., както и всички други, направени по делото разноски, без същите да бъдат изброявани. С частната жалба са направени доказателствени искания: 1. Приобщаване на ч.гр.д. №11/2019г. по описа на КРС; 2. При оспорване от страна на А. на платежния документ от „****“ АД, то да бъде изискан заверен препис от разписката, попълваща се от вносителя на сумата, иска се на основание чл.192 от ГПК и при оспорване да бъде задължено дружеството „****“ АД да предостави разписката.
В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от КР.Б.- процесуален представител на Н.С.А., чрез адв. Н.ИЛ.от САК, съдебен адрес:***, офис – партер. Считат частната жалба за неоснователна, а обжалваното определение за правилно. Прави се искане в случай, че въззивният съд приеме, че са налице съществени процесуални нарушения и върне делото на РС-Кюстендил, то да им бъде връчен препис от отговора им по чл. 248 от ГПК за вземане на становище по него. Алтернативно – в случай, че не се установят нарушения на процесуалния закон /ГПК/, то счита правилно, че съдът по заповедното производство е обезсилил заповедта за изпълнение. От това следвало, че разноските, сторени от длъжника в това производство му се дължат, а в настоящия случай – те се дължали пряко на адвоката, тъй като безплатно е представлявал длъжника на основание чл.38 от ЗА. Намират за правилен изводът на съда, че е налице отговорност, аналогична на тази по чл.78, ал.4 от ГПК, доколкото неоснователно е ангажирана страна в заповедното производство. Въззиваемият твърди, че частният жалбоподател не установявал по безспорен начин наличието на извънсъдебно споразумение с презумирания длъжник. Сочи се, че приложената разписка не доказвала плащане по претендираното от жалбоподателя вземане по договор за кредит. Изтъква се, че претенцията в заповедното производство е за сума в размер на 3300 лв., а разписката е за 2400 лв., от което прави извод, че основанията на двете задължения са различни. Твърди се още, че алтернативното искане – за намаляване размера за адвокатски хонорар от 346 лв. на 236, 68 лв. е неоснователно. Приложение намирал чл.7, ал.7 от Наредба №1 и в тази насока определеният от заповедният съд хонорар в размер на 346 лв. бил определен правилно. Молят да им бъдат присъдени разноските, направени във въззивното производство в размер на 200 лв.
Окръжен съд-Кюстендил, след като служебно провери валидността на акта
и допустимостта в обжалваната му част, запозна се с материалите по делото и
намери от фактическа страна следното:
Частната жалба е допустима, като
подадена в срок, от страна, която има право на жалба и срещу подлежащ на
атакуване съдебен акт след заплащане на дължимата държавна такса, в хипотезата
на чл.
248, ал. 3, изр. второ, във вр. с чл. 258 от ГПК.
Определение №979 от 24.07.2019г.,
постановено по ч. гр.д. №11/2019г. по описа на Районен съд – Кюстендил е
неправилно и следва да бъде отменено по следните съображения:
По заповедно производство,
инициирано с изпратено по пощата на 03.01.2019г. заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. №11/2019г.
по описа на Районен съд – Кюстендил, на 25.03.2019г. /в законовия срока/ е постъпило възражение от презумирания длъжник Н.С., чрез процесуалния си
представител – адв. КР.Б., че не дължи претендираното вземане, както и иска присъждане на разноски
в полза на адв. Б.. За упълномощаване на процесуалния
представител към възражението е приложен договор за правна помощ и съдействие,
като оказаната помощ е на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата,
т.е. презумираният длъжник е в затруднено материално
положение. Извънсъдебно, след подаденото
възражение за недължимост, презумираният
длъжник на 09.04.2019г. е заплатил задължението си към кредитора в размер на
2400 лв. Това било постигнато след телефонни разговори, като кредиторът се
отказал от пълния размер на претенцията си, както е по заявлението - 3301 лв.
За подаденото възражение е уведомен заявителят и му е указана възможността да
предяви установителен иск по чл.415, вр. с чл.422 от ГПК, за което следва в едномесечен срок да
уведоми заповедният съд. Удовлетворен от плащане на вземането си кредиторът – „********“
ЕООД, не предявява установителен иск, който би бил и
неоснователен. Поради липсата на уведомление в едномесечен срок за предявен установителен иск, заповедният съд, издал заповедта за изпълнение
и я обезсилил служебно с Определение №688/21.05.2019г. постановено по ч.гр.д.
11/2019г. по описа на КРС. Срещу това определение била подадена молба от
процесуалния представител адв. Б. в лично качество с
искане на основание чл.248 от ГПК – допълване в частта за разноските,
претендирайки осъждане на заявителя да плати адвокатски хонорар, определен по
реда на чл.7, ал.7, вр. с ал.2 от Наредба 1 от
09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на
346 лв, бидейки пълномощник на длъжника в хипотезата
на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата. С Определение №979 от
24.07.2019г. КРС осъжда заявителя да плати сума в размер на 346 лв. на адв. Б., представляваща деловодни разноски.
От
правна страна съдът установи следното:
С оглед процесуалния пропуск за връчване
на съобщението за предявена молба за допълване на Определение 688/21.05.2019г.,
постановено по ч.гр.д. 11/2019г. по описа на КРС, на ответната страна – презумираният длъжник за вземане становище по същата, съдът
не е разполагал с цялата информация за това, че длъжникът е изпълнил
задължението си. При това развитие за заявителя напълно отсъства правен интерес
от предявяване на установителен иск. Той би могъл да
иска издаване на изпълнителен лист относно юрисконсултското
си възнаграждение в размер на 50 лв. /първоначално са поискани 150 лв., но в
заповедта за изпълнение са посочени 50 лв./ срещу длъжника. С плащането на
задължението си /което по устна договорка между страните е намалено на 2400
лв., вместо първоначално претендираните 3301 лв./ презумираният длъжник е признал задължението си и е
изпълнил. Съдът не кредитира изявленията на процесуалния представител - адв. ИЛЧ., представляващ процесуалния представител на
длъжника А. - адв. Б., за това, че длъжникът не бил
изпълнил процесното си задължение, доколкото
кредиторът му твърди тъкмо обратното. В случая, въпросното упълномощаване е
типичен акт на злоупотреба с право, изначално неоснователно. В случая съдебната
практика е константна, че в производство по чл.248 от ГПК не се дължат
разноски, дори и претенцията да е основателна. За да бъде основателна
претенцията на адв. Б., нормата на чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, действително не изисква доказване на лошото материално
състояние на А., но трябва ответната страна – „********“ ЕООД да е осъдена за
разноски. Доколкото доверителят й признава с плащането на кредитора
задължението си, то вземането на заявителя следва да се счита за основателно и
липсата на предявен установителен иск от една сочи на
добросъвестно поведение от страна на заявителя, а от друга би бил неоснователен
/частично, поради различните размери на вземане и плащане/. В този смисъл не е
налице хипотезата на чл.78, ал.4 от ГПК, а обратната хипотеза на чл.78, ал.2 от ГПК – длъжникът е дал повод за завеждане на иска и с плащането е признал иска.
Ето защо разноските не могат да бъдат възложени на ищеца, в случая – заявителя.
На база изложеното съдът ще отмени
Определение №979/24.07.2019г., постановено по ч.гр.д. №11/2019г. по описа на
Районен съд-Кюстендил, с което „********“ ЕООД, е осъдено да заплати на адв. Б. сума в размер на 346 лв., като неправилно.
По
разноските:
С оглед характера на производството и
крайният акт, разноски между страните не се дължат.
По обжалваемостта:
Настоящото определение е необжалваемо, като непопадащо в нито една от хипотезите на
чл.274, освен в тази по чл.270, ал.4 от ГПК. С аргумент от чл.280, ал.3, т.1 от ГПК определението е необжалваемо.
Водим от горното, съставът на Окръжен съд
– Кюстендил
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ
Определение №979/24.07.2019г., постановено по ч.гр.д. №11/2019г. по описа на
Районен съд-Кюстендил.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.