РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 872 / 4.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІ състав в открито заседание на шести
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ :
ГЕОРГИ ПЕТРОВ
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА и участието на прокурора СТОЯН ПЕШЕВ, като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 1008 по описа на съда за 2019год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на
производството, жалбите и становищата на страните :
1.Производството е по реда на Глава Дванадесета
от Административнопроцесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от
Закона за административните нарушения и наказания.
2. Образувано е по касационна жалба на Дирекция
„Инспекция по труда“, гр. Пазарджик, срещу Решение № 435 от 18.07.2019г.,
постановено по а.н.дело №620 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г., с
което е отменено Наказателно постановление № 13-001398 от 15.03.2019г. на
Директора на Дирекция „Инспекция по труда“, Пазарджик, съответно с което на „Магазин здраве 1.2.3“
ЕООД (понастоящем „Хиге“ ЕООД), ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Пазарджик, ул. „Цар Шишман“, № 8, ет. 2, ап. 3, за нарушение по
чл. 62, ал. 1, във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда, на основание чл.
414, ал. 3 от Кодекса на труда е наложено административно наказание глоба в размер
на 2000,00лв.
Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е
постановен в нарушение на материалния закон, т.е. касационно основание по чл.
348, ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Твърди се, че в хода на първоинстанционното
производство, дружеството не е доказало по „безспорен и категоричен“ начин, че
Томас Демертзис е бил в търговския обект, само да замества управителя на
същото.
За неоснователни се считат доводите на районния
съд, че извършваната работа няма характеристиките на трудово правоотношение и
че възникналите отношения между Пиронкова и Демертзис са граждански (в рамките
на съпружеските им отношения).
Сочи се, че при извършената проверка,
контролните органи лично са възприели, че Демертзис е в търговския обект и
престира труд, като обслужва клиентите на магазина. Все в тази насока,
касационния жалбоподател се позовава на попълнената от Демертзис декларация по чл.
402, ал. 1, т.3 от КТ.
Иска се оспореното решение да бъде отменено,
като съответно се потвърди наказателното постановление.
3. „ХИГЕ“ ЕООД (с предишна фирма „Магазин здраве
1.2.3“), ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул.
„Цар Шишман“, № 8, ет. 2, ап. 3, не взема становище по основателността и
допустимостта на касационната жалба.
4. Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна,
като оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта :
5. Касационната жалба е подадена в предвидения
за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При
това положение същата се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
6. Според приетия в първоинстанционното
производство Протокол №ПР1901960 от 29.01.2019г., съставен от Гергана Величкова
Михайлова, на длъжност инспектор в Дирекция “Инспекция по труда“, Пазарджик и
Фейзи Ахмед Алиш, на длъжност гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“,
Пазарджик при извършена проверка на 17.01.2019г., около 17:00ч. в търговски
обект – магазин, намиращ се в гр. Пазарджик, ул. „Алеко Константинов“, № 11, е
установено, че „Магазин здраве 1.2.3“ ЕООД (понастоящем „Хиге“ ЕООД) в
качеството му на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, към
17.01.2019г. е допуснало до работа, като не е уредило отношенията по предоставяне
на работната сила като трудови правоотношения, като не е сключило трудов
договор в писмена форма с лицето Томас Йоанис Демертзис с ЛЧН: **********,
работещо на длъжност „временно заместващ“. В собственоръчно попълнена
декларация лицето декларира, длъжност, работно време – „плаващо“, работещ в
дружеството, дата на започване на работа – „няколко дни“. Към момента на
проверката, лицето работеше в Магазина, като обслужваше клиенти, маркираше на
касовия апарат. На 28.01.2019г., работодателя не представи сключен трудов
договор и справка от ТД на НАП.
7. Съответно, от Гергана Величкова Михайлова, на
длъжност инспектор в Дирекция “Инспекция по труда“, Пазарджик е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № 13-001398 от 04.02.2019г., в който
са възпроизведени констатациите съдържащи се в Протокол №ПР1901960 от
29.01.2019г.
Деянието е квалифицирано, като нарушение по чл.
62, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на труда.
Административно наказващия орган е възприел и
възпроизвел, въпросните констатации в процесното наказателно постановление,
като на основание чл. 414, ал.. 3 от КТ е наложил на дружеството,
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 2000,00лв.
8. За да постанови оспорения в настоящото
производство резултат, районния съд е счел, че при издаване на наказателното
постановление не са допуснати нарушения на административно производствените
правила.
Относно приложението на материалния закон и
релевантните в тази насока факти, решаващият съд е приел за несъмнено, че при
извършената проверка, в стопанисвания от дружеството магазин в гр. Пазарджик е бил съпругът на управителя
на дружеството Пиронкова, който останал за да я замества като продавач в
магазина в периода на временното отсъствие на същата. Посочено е, че такова признание, освен в хода
на самата проверка, съпругът Демертзис е направил и в попълнената от него
писмената декларация, посредством, пояснението „… за временно заместващ…“. Въз
основа на показанията на разпитания като свидетел в хода на първоинстанционното
производство Демертзис, и данните посочени в останалата част на декларацията по
чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ, Съдът е приел за установено, че той замества
съпругата си при продажбите в магазина,
когато това се наложи. В този контекст и при неспорното между страните обстоятелство,
че за това Демертзис не получава възнаграждение (не е отразил такова и в
декларацията), Съдът е формирал извода, че
между него и стопанисващото магазина дружество не са възникнали трудовоправни
отношения.
Все в този смисъл в обжалваното решение е
посочено, че съпругът на управителката действително е полагал труд, но той не е
бил възмезден и Демертзис е извършвал една услуга, помощ на своята съпруга
напълно безвъзмездно и в рамките на съпружеските им отношения. Според районния
съд, възникналите отношения са били граждански, но не и трудови и за уреждането
им не е следвало да бъде сключен трудов договор.
V. За правото :
9. Прежде описаните съображения на районния съд,
относно фактите свързани с процесното нарушение са логични, обосновани и
формирани въз основа на точен и обективен анализ на всички събрани по делото
доказателства. Те се споделят изцяло и впълнота от настоящата инстанция, което
прави излишно тяхното приповтаряне.
10. Относно възраженията, изложени в
касационната жалба трябва да се добави следното :
Между
договора за изработка(т.н. граждански договор) и трудовия договор съществува
прилика, свеждаща се до обстоятелството, че и в двата случая, в крайна сметка,
едната страна се задължава да положи труд срещу възнаграждение. Съществената
разлика между договора за изработка и трудовия договор се констатира в предмета
на задължението – предмет на трудовия договор е работната сила, докато при
договора за изработка изпълнителя дължи готов продукт – конкретен трудов
резултат. Ето защо този, който предоставя въз основа на трудов договор
работната си сила, е подчинен на работния режим, установен от работодателя, с
който е сключил договора. Той поема задължението да спазва трудовата дисциплина
и ред. Изпълнителят по договора за поръчка не поема такива задължения. С
трудовия договор се определят трудовата функция, мястото и характера на
работата, като съдържание на задължението за престиране на работна сила. Следва,
също така, да се отбележи, че въпреки установената принципна определеност и
неизменяемост на трудовата функция, когато важни икономически нужди налагат
това, трудовото право допуска тя да бъде изменена.
Обратно,
договора за изработка е двустранен (задължения възникват за двете страни);
възмезден (налице е еквивалентно разместване на блага); комутативен (облагата
от договора е известна към момента на сключването му) ; консенсуален (за
сключването му е достатъчно постигане на съгласие между страните); неформален.
Договорът за изработка е за facere. С него изпълнителят се задължава да
“изработи нещо” – един предмет на труда, един трудов резултат, като трудовата
функция, определена при неговото сключване, остава неизменна през целия процес
на осъществяване на резултата. Другото съществено условие от съдържанието на
договора, разбира се е възнаграждението.
11.
Изложеното до тук, очевидно изключва възможността, моментното заместване между
двамата съпрузи при осъществяване на търговската дейност в процесния магазин да
се квалифицира било като трудово, било като гражданско правоотношение.
Впрочем, в
контекста на предходните съображения, пълно недоумение буди обективираното в
касационната жалба разбиране, че „…Работната
сила се намира вътре в тялото на работника или служителя и е неотделима от
неговата същност….“
12. Крайният извод е, че обжалвания съдебен акт е
обоснован и постановен при точно прилагане на материалния закон и съблюдаване
на съдопроизводствените правила.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение
№ 435 от 18.07.2019г., постановено по а.н.дело №620 по описа на Районен съд
Пазарджик за 2019 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ : 1./П/
2. /П/