№ 716
гр. Варна, 13.09.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Светла В. Д.
Съдия:Румяна П. П.а
СъдебниТатяна К. З.а
заседатели:Елка Г. Г.а
Румянка Н. Драгнева Й.а
при участието на секретаря Николета Н. Николова
и прокурора З. Ат. З.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла В. Д. Наказателно дело от
общ характер № 20223100200275 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПОДС. Д. С. Д. – редовно призован, води се от органите на РД „Охрана“-Варна,
явява се лично и с адв. С. И. – редовно упълномощен от преди.
ПОСТРАДА.ТЕ Ш. Н. П. И Ш. А. С. - редовно призовани, не се явяват.
Представляват се от адв. Е. В. – от АК-Добрич, редовно упълномощена отпреди.
ПОСТРАД.Т А. А. А. - редовно призован чрез адв. К. А. Д., не се явява и не се
представлява.
Съдът докладва, че в подадено писмено „становище по въпросите за разпоредително
заседание“ адв. К. Д. е поискала разпоредителното заседание да бъде проведено в нейно
отсъствие, предвид служебната ѝ ангажираност в друг съд на същата дата и в същия час.
ПРОКУРОРЪТ: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. В.: Да се даде ход на делото.
АДВ. С. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са нА.це процесуални пречки по даване ход на делото в
съдебно заседание, тъй като всички лица по чл.247в, ал.2 от НПК са редовно призовани,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРИСТЪПВА към снемане самоличността на подсъдимия:
ПОДС. Д. С. Д. - роден на ******** г. в гр. Варна, българин, българско гражданство,
със средно образование, работи, разведен, с поС.ен адрес: село Горен чифлик, ул. “Липа“ №
10, неосъждан, ЕГН **********;
Председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл.
247б от НПК и констатира, че същите са връчени в срок.
Председателят на състава разясни правата на явилите се лица по НПК, както и за
последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248, ал.1, т.3 НПК.
Председателят на състава разясни на страните правото им на отводи. Искания в тази
насока не постъпиха.
Съдът, като взе предвид явилите се лица и становището на страните намира, че са
нА.це условията за провеждането на разпоредително заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Съдът докладва постъпило от представителя на ОП - Варна становище по въпросите,
които се обсъждат в разпоредително заседание по чл. 248, ал. 1 НПК.
Съдът докладва постъпили становища по въпросите, които се обсъждат в
разпоредително заседание от защитата, както и допълнително становище от прокурора, след
запознаване със становището на защитата.
Съдът докладва и становище по въпросите по чл. 248 от НПК на адв.Д.,
упълномощена от А. А., че желае А. да бъде конституиран като частен обвинител.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на лицата по чл. 247б, ал.1 и 2 от НПК по
всички въпроси, посочени в чл.248, ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаема г-жо Председател, уважаеми госпожи съдебни
заседатели, аз поддържам подаденото писмено становище по въпросите, които се обсъждат в
разпоредително заседание. Считам че по т. 1 делото е подсъдно на ВОС.
По т. 2 не са нА.це основания за прекратяване или спиране на наказателното
2
производство.
По т. 3 имам две допълнения по повод изразеното от защитата становище, а именно
заявеното, че „на този етап няма да претендираме процесуални нарушения, позовавайки се
на Решение C-282/20 от 21.10.2021 год. на Европейския съд, 10-ти състав, което е
произнасяне на Европейския съд по преюдициално запитване на СпециА.зирания
наказателен съд – България, според което не следва да се прегражда възможността за
претендирането им“. Доколкото разбирам, че адв. С. И. се опитва да прокара практика в
Окръжния съд за отмяната на т.3, ал. 1 на чл. 248 НПК и аз искам да изразя становище,
защото в това закодирано кратко изречение има препратки към края на процеса и въобще
съдбата на процеса.
Това което изразява защитника е следното: на първо място се отграничава етапът, на
който трябва да се предявят процесуалните нарушения – това е разпоредителното заседание.
На второ място членуваното “процесуално/те“ нарушения, означава, че за защитника
има такива и са повече от едно. Аз обаче не споделям становището на защитника, че това
решение на Европейския съд е точно в този смисъл, че му дава права да претендира
процесуални нарушения, които са му известни на етапа на РЗ да бъдат претендирани
първоначално на разпоредителното заседание и претендирани например след края на
съдебното следствие.
Моето становище е такова, защото това преюдициално запитване на специА.зирания
съд е отправено по повод на това, че специА.зираният съд е извършил проверка в
разпоредително заседание, не е констатирал тогава процесуални нарушения, но за първи
път е установил процесуални нарушения след като е приключило съдебното следствие по
водения там наказателен процес.
И затова е поставил питането до Европейския съд как да процедира, когато в по-
късен момент се установят процесуалните нарушения. Но по това дело Европейския съд
няма мотиви и няма произнасяне затова, в смисъла, в който се претендира от защитника, че
процесуални нарушения, които са известни към момента на Разпоредителното заседание чл.
248, ал.3 НПК не прегражда пътя им те да бъдат предявени в един по-късен момент.
Аз считам, че това не е така, считам че на етапа на Разпоредително заседание следва
да се претендират и да бъдат определени пред съда процесуални нарушения, които са
известни на този етап, съдът да вземе своето отношение, а вече след приключване на
съдебното следствие, преди съдебните прения и решаването по същество, могат да бъдат
предявявани процесуални нарушения, които са станА. за първи път известни към него
момент.
В това запитване на специА.зирания съд до Европейския съд, водещо е късният
момент на установяване на процесуалните нарушения след като е приключило
Разпоредителното заседание съдът е питал за своите правомощия как да процедира когато се
установят процесуални нарушения, никъде няма запитване има ли право защитника да
предявява процесуалните нарушения във всеки момент, когато той реши.
3
И в случая като имаме предвид 5-те листа процесуални нарушения, които
защитникът при предходния състав на съда е депозирал, в случая се касае най-малко за тези
процесуални нарушения, които вече са известни по делото.
Аз считам, че те ако не бъдат претендирани в днешното съдебно заседание не следва
и няма да има право защитникът да ги претендира например след приключване на съдебното
следствие. Ето защо ще Ви моля за произнасяне по този въпрос, това е важен въпрос, защото
разбрах, че и по други наказателни дела е правена същата претенция от адв. С. И.. Нямам
информация как други съдии са се произнесли, но в случая се касае за дерогирането на чл.
248, ал. 3 НПК. А смисълът на този член е друг, а не всеки във всеки момент когато реши да
предявява известни му към момента на Разпоредителното заседание процесуални
нарушения.
По т. 4 са нА.це основания за разглеждане на делото по реда на чл. 371, т.1 НПК.
По т.5 не са нА.це основания.
По т. 6 считам, че следва да бъде потвърдена МНО „задържане под стража“. По т. 7
аз нямам искания за събиране на нови доказателства, и поддържам искането на защитата за
събирането на посочените от него доказателства по отношение на постраД. А.. По т. 8 е в
правомощията на съда.
АДВ. В.: Уважаема г-жо Председател и съдебни заседатели, считам, че делото е
подсъдно на съда. В действителност няма основания за прекратяване или спиране на
наказателното производство пред Вас.
По отношение на становището на прокурора и това на защитника аз моля да се
произнесете по т. 3 и ако има някакви допуснати процесуални нарушения към днешна дата
моля защитникът да ги посочи пред Вас, за да се изясни този въпрос и да направи своите
доказателствени искания, тъй като нашето становище е, че няма такива допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на
процесуалните правила на обвиняемия, на постраД. или на неговите наследници. Не са
нА.це основания за разглеждане на делото по особените правила. Не са нА.це основания за
разглеждане на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен
заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или преводач на български
жестов език и извършването на съдебни следствени действия по делегация.
Мярката за неотклонение „Задържане под стража“ – моля да я оставите в сила. Не се
противопоставяме да се съберат доказателства по отношение на постраД. А.. Поддържаме
гражданския иск и моля да го приемете, така както сме го поискА. с увеличения размер.
АДВ. С. И.: Уважаема г-жо Председател, депозирал съм писмено становище, което
поддържам.
Спорният момент е по т. 3, който се коментира от прокуратурата и другите страни.
4
Като слушам колегите, едва ли не трябва да ме заставите да посоча процесуални
нарушения.
Как аз ще си водя защитата не е в моите ръце, а всеки казва: „нека защитникът да
каже има ли процесуални нарушения“. Това си е лична моя работа и моя защитна позиция
как аз ще интерпретирам точка 3 и дА. ще посоча процесуални нарушения. Цитирал съм
едно решение, всеки може да си го тълкува както си поиска. И това дА. аз ще намеря други
процесуални нарушения в хода на процеса аз няма как да кажа отсега. Явно колегите
забравят нещо друго, „моля да се произнесете“ обръщение към съда. Ама той съдът така или
иначе служебно следи за тези процесуални нарушения. Защо аз да кажа. Това е абсурдно
указание.
Пак казвам няма да претендирам. И „предвид 5-те листа депозирани“ предходният
процес е невА.ден, нищо не мога да използваме от него – поради незаконен състав.
Какво съм депозирал там и какво се е случило - няма място да се коментира въобще –
това е моето становище.
По т. 4 улеснили сме съда, посочили сме отново на кои свидетели можем да
приобщим свидетелските показания. Така, че същото е нашето становище и искаме
процедурата по чл. 371, т. 1 от НПК.
По другия спорен момент за мярката за неотклонение поддържам искането за
изменение на същата, така както съм го формулирал, като имам нови доказателства. Те са в
оригинал. Сертификати издадени от затвора спрямо подсъдимия, те касаят курсове за
овладяване на нива, както и няколко заповеди. Предоставям ги на страните за запознаване -
това е в допълнение на доказателствата.
Поддържаме доказателствените искания по т. 7 като единствено сме махнА. искането
за криминА.стическа регистрация, тъй като служебно вече е известно, че когато лицето
почине те се зА.чават от масива на МВР. Не присъства при исканията ни по т.7 на чл. 248
НПК.
Прокурорът: Да се приемат предствените доказателства от адв. И.. Не съм изразил
становище по отношение на гражданските искове – своевременно предявени, допустими и
основателни.
АДВ. В.: Да се приемат предствените доказателства от адв. И.
Адв. С. И.: По отношение на гражданските искове - имат право да се предявят, ще ги
коментираме по същество.
ПОДС. Д.: Съгласен съм с казаното от моя адвокат и го поддържам. Желая
производството да се движи по този ред – да не се разпитват всички, а само тези, които ще
5
посочи адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам делото да се движи по реда на чл.371. т.1 НПК.
АДВ. В.: Не се противопоставяме.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание.
Съдебното заседание продължава в 14:03 ч. в присъствието на всички страни.
След проведено тайно съдът намира, че във внесения за разглеждане обвинителен акт
е допусната очевидна фактическа грешка, изразяваща се в непълно посочване на датата на
извършване на Д.ието. Посочено е, че то е извършено на 17.05.20 г. Съгласно правилата за
писане на текст, документа се оформя съгласно съвременната българска книжовно-езикова
форма, при спазване на правилата за слято, полуслято и разделно писане на сложни думи,
изрази и цифри. Така при изписване на дати с цифри/числа, първо се изписва датата, т.е.
деня от месеца посредством изписване на съответстващото му число, поставя се точка, след
което се изписва числото на месеца с арабски или римски цифри, или с дума, отново се
поставя точка, след което следва изписване на годината посредством числа - арабски.
Поставя се интервал само след числото на годината. В случая при изписване на годината в
заключителната част на обв. акт, е допуснато непълното й изписване като е изписано само
числото 20.
Ето защо съдът счита, че на прокурора следва да бъде дадена възможност да поправи
допусната очевидна фактическа грешка чрез представяне на нов обвинителен акт в 7-дневен
срок от днес с препис за подсъдимия. Предвид изложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА възможност на прокурора в 7 –дневен срок от днес да отстрани очевидната
фактическа грешка в заключителната част на обвинителния акт, посочена по-горе.
ПРОКУРОРЪТ: На основание чл.248 ал.1 от НПК внасям в ОС-Варна коригиран
обвинителен акт с отстранена техническа грешка досежно годината на извършване на Д.ието
- 2020 г., както и препис за подсъдимия.
Съдът връчва на подс. внесения обвинителен акт.
АДВ. С. И.: На нас ни е връчен вече такъв, няма нужда да ни връчвате нов, той е
6
абсолютно идентичен с този, който беше представен в разпоредителното заседание на
19.05.2022 год. запознати сме с неговото съдържание, не желаем отлагането на делото за
подготовка по внесеният днес обв.акт.
ПОДСЪДИМИЯТ: Не желая допълнително време, за да чета новия обвинителен акт,
вече съм чел този който ми бе връчен на предходното разпоредително заседание. Да се гледа
делото сега, моля производство да продължи по реда на чл. 371, т. 1 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Няма промяна в становището ми относно въпросите чл.248 ал.1 от
НПК. Поддържам така изразеното становище. Своевременно направено е искането на адв.
Д., да се приеме.
АДВ. В.: Няма промяна в становището ни, молим да бъдем конституирани като гр.
ищци и частни обвинители. Да се уважи искането на адв. К. Д..
АДВ. С. И.: Да се приеме искането на адв. Д..
СЪДЪТ, след тайно съвещание, като взе предвид становищата на страните по
въпросите по чл. 248 НПК, като съобрази подадените от тях писмени становища, намира за
установено следното:
Делото е подсъдно на ОС - Варна като първа инстанция с оглед твърдението в
обвинителния акт, че престъпление по чл. 116 от НК е извършено в село Горен чифлик,
област Варна, т.е. делото е родово и местно подсъдно на ВОС.
По т 2. На чл. 248 НПК - не са наведени такива твърдения, а и съдът не намира
основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.
По т. 3, а именно допуснато ли е на досъдебното производство отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия, на пострадА.те или на неговите наследници, съдът съобрази следното:
На първо място съдът държи да подчертае, че в правомощията му не е включено
такова, даващо му права да задължава някоя от страните в процеса да прави определени
изявления, поради което и няма как защитата да бъде задължена от съда да изразява в
съдебно заседание становище, в което да посочва нА.чието на процесуални нарушения. ДА.
ще твърди нА.чие или липса на проц.нарушения, е изцяло в правата на защитата и съответно
решение относно начина за реА.зиране стратегията по защитата.
Доколкото обаче адв. С. И. е депозирал писмено становище, нА.чно по делото на
лист 56 до 58, съдът намира, че следва да даде отговор на твърдените в същото оплаквания
за допуснати процесуални нарушения в хода на досъдебното производство, за които се
твърди, че са ограничили правата на подсъдимия в предходния стадий на процеса, а именно
7
при изготвянето на ОА.
Запознавайки се със съдържанието на обвинителния акт, съставът на съда установи,
че в същия е нА.чно описание на времето, мястото на извършване на вмененото във вина на
подс. Д. Д.ие, описан е и начинът на извършването му според прокурора, както и кое е
пострадалото лице. Ето защо според настоящия състав на съда ОА съдържа в достатъчна
степен описание на фактите, които обуславят съставомерността на Д.ието и участието на
обвиняемия в осъществяването му, поради което и не е основателно твърдението в
цитираното становище, че ОА не отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК и ТР № 2/2002
год. на ОСНК на ВКС.
С оглед предназначението на обвинителния акт – да определи предмета на доказване
в съдебната фаза и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и
на осъществяване на правото на защита, обвинителния акт, сложил началото на настоящия
съдебен процес е годен да постави рамките на доказване от гледна точка на извършено
престъпление и участие на подсъдимия в него. Същият е разбираем както по отношение на
фактическо, така и по отношение на правното обвинение, и подсъдимият би могъл в пълна
степен да се защитава по обвинението.
Отделно от това съдът, при служебната проверка не установява да са допуснати в
хода на досъдебното производство процесуални нарушения, ограничаващи правата на
страните в процеса.
С оглед становището на страните съдът намира, че са нА.це основания за разглеждане
на съдебното производство по особените правила на чл. 371, т.1 НПК, за което следва да
бъде проведено предварително изслушване след приключване на разпоредителното
заседание.
Съдът намира, че не са нА.це основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо
лице, преводач или преводач на български жестов език и извършването на съдебни
следствени действия по делегация
Настоящият състав на съда не намира основания за изменение на мярката за
неотклонение „Задържане под стража“ в по-лека такава. Не са настъпили някакви промени в
обсъжданите при предходното произнасяне обстоятелства, а и не са наведени нови такива.
Съдът намира за основателно искането да бъдат приложени представените в днешно
съдебно заседание писмени материА., представени в оригинал, като след изготвянето на
копие, оригинА.те да бъдат върнати на адв. С. И..
Следва да бъдат уважени исканията за събиране на допълнителни доказателства,
изискване на здравното досие на постраД. А., нА.чната документация в ТЕЛК-Добрич,
медицинското досие от РЗИ Добрич, информация имало ли производства за настаняване за
лечение и по чия инициатива са започнА. същите, справка за съдимост, медицинска
документация от пенитенциарното заведение, както и искането да бъдат разпитани като
свидетели Г. Р. Х. и В. В..
8
Предвид горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4 и ал. 6 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1. Делото е подсъдно на Окръжен съд - Варна;
2. Не са нА.це основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство;
3. По делото не е допуснато на досъдебното производство отстранимо съществено
нарушение на процесуални правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните
права на подсъдимия и/или пострадА.те;
4. НА.це са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила на
НПК – Глава 27 от НПК – чл. 371, т.1 от НПК.
5. Няма основание делото да се разглежда при закрити врати, да се привлича резервен
съдия или съдебен заседател, да се назначава защитник, вещо лице, преводач, или тълковник
и да се извършват съдебно следствени действия по делегация;
6. Потвърждава мярката за неотклонение „Задържане под стража“ взета по отношение
подсъдимия Д..
7. Да се изиска информация от Дирекция „Социално осигуряване“- гр.Добрич, копие
на документация касаеща проведено освидетелстване /ТЕЛК/ на постраД. А. през 2019 г. –
2020 г.
Да се изиска нА.чната документация в МБАЛ–Добрич за проведен ТЕЛК на постраД.
А.. Имало ли е образувани производства по предложение на прокурор за настаняване на
лечение на постраД. А..
Да се изиска от РС, гр. Добрич справка за съдимост по отношение на постраД. А..
ДОПУСКА до разпит и вписва в списъка на лицата за призоваване като свидетели Г.
Р. Х. и В. П. В., които да бъдат призовани за следващото с.з.
П Р И Е М А за съвместно разглеждане предявения от Ш. Н. П., при първоначалното
разглеждане на делото и увеличен към настоящия момент с писмена молба граждански иск
срещу подс. Д. Д. за сумата от 120 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъплението, в извършване на което е обвинен
подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на Д.ието до окончателното изплащане на
сумата.
П Р И Е М А за съвместно разглеждане предявения от Ш. А. С., при първоначалното
разглеждане на делото и увеличен към настоящия момент с писмена молба граждански иск
срещу подс. Д. Д. за сумата от 100 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на престъплението, в извършване на което е обвинен
подсъдимия, ведно със законната лихва от датата на Д.ието до окончателното изплащане на
сумата.
КОНСТИТУИРА пострадА.те Ш. Н. П. и Ш. А. С. като граждански ищци и частни
9
обвинители в настоящото производство.
Настоящото определение по т. 3 и т. 6 подлежи на обжалване в седмодневен срок
пред АС-Варна по реда на глава ХХІІ от НПК.
Съдът намира за недопустимо искането, направено в молбата на адв. К. Д. за първи
път при повторното разглеждане на делото да се разшири кръга на лицата, които участват в
процеса чрез конституирането на А. А. А. като частен обвинител, най-малкото защото това
би влошило положението на подсъдимия. Отделно от това, константна е съдебната
практика, че след започване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, лицата
участващи в процеса като страни са определени и допускането на нови такива, освен при
правоприемство, е недопустимо.
Ето защото искането на адв. Д. за конституирането на А. А. А. като частен обвинител
следва да бъде оставено без уважение, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за конституиране на постраД. А. А. А. в
качеството му на частен обвинител в настоящото производство.
Настоящото определение подлежи на обжалване или протест в 7-мо дневен срок
от съобщаването му на адв. К. Д. пред ВАпС.
СЪДЪТ, като изслуша становищата на страните констатира, че същите желаят делото
да бъде разгледано по реда на Глава 27 от НПК, при условията на чл. 371, т. 1 от НПК, и в
тази връзка намира, че са нА.це предпоставките по чл.252, ал.1 от НПК, а именно за
незабавното продължаване на производството по делото след проведеното разпоредително
заседание, като предварително изслушване на страните по реда на Глава 27, чл.371, т.1 от
НПК, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ПРЕДВАРИТЕЛНОТО ИЗСЛУШВАНЕ
НА СТРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ПО РЕДА НА ГЛАВА ХХVІІ, чл.371, т. 1 от НПК
Съдът на основание чл. 274, ал. 2 от НПК разяснява правата на подсъдимия Д., както
и процедурата по чл.371, т.1 от НПК и последиците от нея, визирани в разпоредбите на чл.
372, ал. 3 и чл. 373, ал. 1 от НПК при провеждане на съкратено съдебно следствие и го
уведомява, че при одобряване от страна на съда на изразеното съгласие, ако съответните
действия по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, то
разпит на свидетелите и вещите лица, за които е постигнато съгласие няма да се провежда, а
протоколите за разпит и заключенията на експертизите от ДП ще бъдат приобщени чрез
прочитането им по реда на чл.283 от НПК и ще се използват при постановяване на
присъдата.
АДВ. С. И.: Желанието ни е делото да протече по реда на чл.371 т.1 НПК. Не държим
на разпита на всички свидетели, така както беше посочено и сме съгласни да се приобщят
чрез прочитане показанията на Д. Д.Д., Д.С.А., И.Д. Т., Х.Щ. К., Т. К. Т., И.Й. А., И.С.С.,
10
Д.Г.К., М. М. В., Я.Б.Н., Т. С. А., Л. С. С. и от вещите лица даваме съгласие да се прочетат и
приобщят експертизите на вещото лице д-р В. С. - СМЕ № 214/2020г. и вещо лице Н.Г.Н. -
дактилоскопна експертиза № 42.
ПОДСЪДИМИЯТ: Разбрах какви са правата ми в наказателния процес. Разбрах
каква е процедурата - че ще се ползват протоколите за разпит на тези свидетели и вещите
лица без същите да се разпитват. Съгласен съм с това, което каза адвоката ми. Нека се
прочетат показанията на посочените свидетели и заключенията на вещите лица.
ПРОКУРОРЪТ: Съгласен съм производството да протече по реда на чл.371, т.1 от
НПК. Съгласен съм с направеното искане от подсъдимия и защитника му по отношение на
посочените свидетели и вещи лица.
АДВ. В.: Няма промяна в становището ми. Разговаряно е с доверителите ни и те са
съгласни производството по делото да протече по този ред.
Съдът като взе предвид изявлението на страните и преценявайки, че въпросните
следствени действия са извършени в съответствие с изискванията на НПК
О П Р Е Д Е Л И:
ОДОБРЯВА изразеното от страните съгласие да не се извършва непосредствен
разпит на свидетелите - Д. Д.Д., Д.С.А., И.Д. Т., Х.Щ. К., Т. К. Т., И.Й. А., И.С.С., Д.Г.К., М.
М. В., Я.Б.Н., Т. С. А. и Л. С. С., а протоколите за разпитите на тези свидетели, проведени от
разследващ полицай да бъдат прочетени по реда на чл.283 от НПК и чрез прочитането им да
бъдат приобщени към материА.те по делото.
ОДОБРЯВА изразеното от страните съгласие да не се извършва непосредствено
изслушване на заключението на вещото лице д-р В. С., изготвил СМЕ № 214/2020 г. и
заключението на дактилоскопната експертиза № 42, изготвена от в.л. Н.Г.Н., като същите
следва да бъдат приобщени чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Съдът като взе предвид становището на страните изразено в днешното с.з. и реда, по
който ще протече производството по делото намира, че същото следва да бъде отложено.
Датите 24 и 31 октомври 2022 год. са удобни за всички страни, поради което и
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА делото и го насрочва за 24.10.2022 год. от 10:00 часа и за 31.10.2022 г. от
10:00 часа, за които дати и час явилите се в днешното с.з. лица са уведомени от днес, да се
призове подс.Д. в Затвора-Варна.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за 24.10.2022 г. от 10:00 часа свидетелите - Ж. С. А., Р. Н. Д., С.
Д. Д., Д. К. М., Д. Н. В., Г. Р. Х. и В. П. В..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за 24.10.2022 г от 13.30 часа свидетелите А. Г. П., Т. М. В., Р. К.
11
Т., К. Б. Д., Г. П. Т., С. С. Д. и Г. С. Д..
ДА СЕ ПРИЗОВАТ за 31.10.2022 год. от 10.00 часа вещите лица д-р Д. А. Д., д-р С.
К. М., д-р В. Н. С., доц. д-р С. В. В., Д. Б. П., Д. Д. К., Й. П. Й. и Г. Г. Ж..
Протоколът беше изготвен в съдебно заседание, което приключи в 14.35 часа.
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3._______________________
Секретар: _______________________
12