О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

№                                                                 07.07.2020г.                                гр.Ямбол

 

Ямболският окръжен съд,                                                  гражданско отделение, втори състав

На 07.07.2020година

В закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ТАГАРЕВА

                                                  ЧЛЕНОВЕ:  НИКОЛАЙ ИВАНОВ

                                                                          ГАЛИНА ВЪЛЧАНОВА

Секретар

Прокурор

Като разгледа докладваното от съдия ТАГАРЕВА

Възз. ч.гр. дело №369 по описа за 2020г.

за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на 83 , ал.2 ГПК, вр. с чл.274, ал.1,т.1.

Образувано е по частни жалби на С.Х.К. ***, подадени от пълномощника му адв.Ч., срещу Определение №79/10.01.2020г. на Ямболски районен съд, допълнено с Определение №1100/22.05.2020г., постановени по гр.д.№4093/2018г., с които е отхвърлена молбата на жалбоподателя за освобождаване от заплащане на ДТ по подадена от него молба вх.№267/08.01.2020г. и от разноски по производството.

В частните жалби се излагат съображения за незаконосъобразност на така постановените определения и се иска отмяната им.

ЯОС намира, че частните жалби, като подадени в срок, от легитимирана страна и срещу подлежащи на обжалване съдебни актове, са процесуално допустими, поради което може да се разгледат по същество.

За да се произнесе, съдът прие за установено следното от фактическа страна.

Производството по гр.д.№4093/2018г. по описа на ЯОС е образувано по исковата молба на С.Х.К. ***, с която против "ЗД Бул Инс"АД е предявен иск по чл.432 КЗ за заплащане на сумата 2 000лв. - частичен иск от общата сума 50 000лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на ПТП, предизвикано от застрахован при ответника водач на лек автомобил.

Още с исковата молба ищецът е поискал да бъде освободен от заплащане на държавната такса и разноските по делото, по което искане ЯРС не се е произнесъл, а е задължил ищеца да внесе ДТ в размер на 80лв. върху цената на иска и същата ДТ е била внесена от ищеца, при което съдът е дал ход на производството. В изпълнение на вменени му от съда задължения ищецът е внесъл и всички разноски за назначените по делото експертизи - съдебно-медицинска, съдебна автотехническа и съдебно - психиатрична експертизи, както и депозит за разпит на свидетел, като разноските за вещите лица, чиито заключения са изслушани, са изплатени от внесените от ищеца депозити.

С молба от 08.01.2020г. ищецът е направил изменение, чрез увеличение на предявения от него иск, като го е предявил в размер на сумата 20 000лв.- частичен иск от общата сума 50 000лв., като с молбата отново е поискал да бъде освободен от заплащането на ДТ и разноски в производството, тъй като няма достатъчно средства да ги заплати. Представил е декларация по образец, с която е декларирал, че получава доходи от заплата в размер на 560лв., пенсия в размер на 360лв. и детски в размер на 35 лв., с което осигурява издръжката на две нанавършили пълнолетие деца - на 13г. и на 16г. Ищецът е декларирал, че не е женен, че не притежава МПС-та и недвижими имоти, няма влогове, не получава доходи от наеми, ренти и участия в търговски дружества.

С обжалваното Определение №79/10.01.2020г. ЯРС е приел, че доходите, които ищецът получава са достатъчни да заплати ДТ върху заявеното увеличение на иска, тъй като и до момента е заплатил следващата се ДТ, поради което е отхвърлил молбата му за освобождаване от ДТ по молбата за увеличение на предявения иск. Със същите мотиви ЯРС е постановил и Определение №1100/22.05.2020г., с което е отхвърлил молбата на ищеца за освобождаването му и от разноски по производството.

Определение №79/10.01.2020г. ЯРС, с което е отхвърлена молбата на ищеца за освобождаване от ДТ по молбата за увеличение на предявения иск, е неправилно и следва да се отмени. Съображенията са следните:

Съгласно чл.83, ал.2 ГПК такси и разноски в производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят. От значение са доходите на лицето, удостоверени с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и други констатирани обстоятелства, които могат да способстват за формиране на извода, дали конкретно дължимият размер на съдебната такса, която трябва да се внесе и разноските, практически би лишила страната от правосъдие. С определение по ч. гр. д. №382/2011г., ВКС, III Г.О. е приел, че преценката е винаги конкретна с оглед конкретния размер на таксата или разноските и конкретните обстоятелствата, които препятстват възможността на страната да внесе сумата за такси и разноски. Следва да се прецени въз основа на конкретните обстоятелства дали дължимият размер на таксата би лишил страната от достъп до правосъдие. В този смисъл е и определение № 320/26.09.2017г. по ч. гр. д. № 3263/2017г по описа на ВКС, III Г. О.

В случая видно от приложената по делото декларация на ищеца, месечният му доход възлиза в  размер на сумата общо  955лв. от заплата, пенсия и добавки за деца, а дължимата ДТ върху увеличения размер на предявения иск възлиза в размер на 720лв. Или ако жалбоподателят- ищецът внесе дължимата ДТ от 720лв., чистият разполагаем доход за неговата и за двете му ненавършили пълнолетие деца издръжка остава в размер на 235лв. Изложеното според настоящия въззивен състав сочи на невъзможност за жалбоподателя да заплати определената от първоинстанционния съд част от дължащата се по делото държавна такса от 720лв., което би оставило тричленното му семейството за един месец с издръжка в размер на около 235лв – сума, недостатъчна за покриване и на най-базисните нужди на това семейство. При така изложеното, искането на частния жалбоподател за освобождаването му изцяло от задължението за внасяне на държавната такса от 720лв. за увеличения размер на иска се явява основателно, а обжалваното първоинстанционно определение - неправилно, поради което следва да бъде отменено, а частният жалбоподател - освободен изцяло от задължението за внасяне на държавна такса от 720лв.

Определение №1100/22.05.2020г., с което ЯРС е отхвърлил молбата на ищеца за освобождаването му и от разноски по производството следва да се потвърди. Действително, още с исковата молба ищецът е поискал да бъде освободен от разноските по производството, по което искане съдът не се е произнесъл своевременно, но до момента всички дължими разноски по делото са внесени от ищеца и изплатени, и искането му за освобождаване от тези платени разноски е неоснователно. По делото предстои да бъде приключено съдебното дирене и само ако ищецът направи нови искания за събиране на доказателства, за които дължи разноски, за тези разноски и при направено от него искане за освобождаване по реда на чл.83, ал.2 ГПК, районният съд ще следва да се произнесе.    

Водим от изложеното, ЯОС

                                                  О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ Определение №79/10.01.2020г. по гр.д. №4093/2018г. Ямболски районен съд , с което е отхвърлена молбата на ищеца С.Х.К., с посочени по делото данни, за освобождаване от ДТ по подадена от него молба от 08.01.2020г.  за увеличение на предявения иск, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОСВОБОЖДАВА С.Х.К., с посочени по делото данни, от задължението за внасяне на държавна такса в размер на 720лв. по подадената от него молба от 08.01.2020г. за увеличение на предявения иск от 2 000лв. на 20 000лв. - частичен иск от общо 50 000лв.

 ПОТВЪРЖДАВА Определение №1100/22.05.2020г. по гр.д. №4093/2018г. на Ямболски районен съд, с което е отхвърлена молбата от 08.01.2020г на С.Х.К., с посочени по делото данни, за освобождаването му и от разноски по производството.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

                                                                                                         2.