№ 1552
гр. Варна , 29.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и
девети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена О. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена О. Димитрова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100500843 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Oбразувано е по частна жалба вх. № 275464/01.03.2021 г. от „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, Столична
община, район „Люлин“, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, Офис сграда „Лабиринт“, ет. 2,
оф. 4, представлявано от Изпълнителния директор Д.Б.Б., чрез юрисконсулт И.Н.,
против Разпореждане № 264022/01.02.2021 г., постановено по ч.гр. д. № 1338/2021 г. по
описа на РС - Варна, XLIX състав, в частта, с която е отхвърлено заявление вх. №
267284/29.01.2021 г. на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, срещу
длъжника Н. Н. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: ********, за издаване на заповед за
парично задължение по чл. 410 от ГПК за сумата от 140,80 лв. – допълнителни услуги по
Договор за допълнителни услуги за периода от 27.10.2018 г. – 27.05.2019 г., сумата от
1056,00 лева – застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги за периода от
27.10.2018 г. – 27.05.2019 г., и сумата от 106,98 лева - лихва за забава по Договор за
допълнителни услуги за периода от 28.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и в частта за разноските за разликата над присъдената сума от 58,63 лева до
пълния претендиран размер.
Жалбоподателят счита атакувания съдебен акт в обжалваната част за
незаконосъобразен и неправилен. Твърди, че е сключен договор за застраховка, престациите
по който не са свързани с усвояването и управлението на кредита, като в съответствие с чл.
10а, ал. 1 от ЗПК кредиторът може да събира такса за подобен вид допълнителни услуги.
Сочи, че цитираният законов текст позволява на кредитора да събира от потребителя такси и
комисионни за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Счита за
неправилен извода на първоинстанционния съд, че посредством договора за застраховка се
цели увеличаване на размера на кредита. Изтъква, че в процесния случай сключването на
застрахователния договор не е предпоставка за отпускане на кредита, поради което и
размерът на застрахователната премия не следва да бъде включван в размера на годишния
процент на разходите и така не оскъпява кредита.
Отделно изтъква, че в чл. 382 КЗ е уредена специфична облигационна връзка –
застраховка за обезпечение на заем или на банков кредит, като този вид застрахователен
договор има собствена правна природа – нормативна регламентация, предмет, страни,
условия за действителност. Сочи, че в конкретния казус застраховател е ЗК „Уника Живот“
1
АД, застрахован е Н. Н. П., застраховащ е „Микро кредит“ АД. Излага, че в качестовото си
на застраховател ЗК „Уника Живот“ АД определя условията на сключваните от него
договори за застраховка, които условия и процентни величини са описани подробно в
приложение Сертификат за застраховане. Сочи, че въз основа на горното, кредиторът не
може да влияе на условията по договора за застраховка и поради това не може да бъде
прието, че допълнително оскъпява кредита.
Настоява за отмяна на обжалваното разпореждане в обжалваната част.
Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, производството по настоящото дело е
едностранно, поради което препис от жалбата не се връчва на насрещната страна за отговор.
Съдът, след преценка на данните по делото, приема следното от фактическа страна:
Частната жалба е депозирана в рамките на законоустановения преклузивен срок, от
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Производството по ч. гр. дело № 1338/2021 г. по описа на РС – Варна, XLIX състав, е
образувано по подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, срещу
длъжника Н. Н. П., ЕГН **********, Заявление вх. № 267284/29.01.2021 г. за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за следните суми, представляващи задължение по
Договор за заем CrediHome + № 1182-00037252 и Договор за допълнителни услуги към заем
CrediHome + № 1182-00037252, сключени между „Микро кредит“ АД и Н. Н. П. на дата
17.05.2018 г., като впоследствие вземанията по двата договора са прехвърлени от страна на
„Микро кредит“ АД в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ООД (правоприемник на
което е „Агенция за събиране на вземания“ АД, понастоящем „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД) по силата на Приложение № 01/08.02.2019 г. към Рамков договор за
продажба на вземания (цесия) от дата 16.01.2015 г., а именно сумите: 1399,88 лева –
главница по Договор за заем; 140,80 лева – сума за допълнителни услуги по Договор за
допълнителни услуги за периода от 27.10.2018 г. до 27.05.2019 г.; 1056,00 лева –
застрахователна премия по Договор за допълнителни услуги за периода от 27.10.2018 г. до
27.05.2019 г.; ведно със законната лихва от подаване на Заявлението в съда до
окончателното плащане; 82,14 лева - лихва за забава по Договор за заем за периода от
28.10.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 106,98 лева - лихва за забава по
Договора за допълнителни услуги за същия период; както и разноски по заповедното
производство.
Представен е Договор за заем CrediHome № 1182-00037252/15.05.2018, сключен
между „Микро кредит“ ЕАД – заемодател, и Н. Н. П. – заемополучател. В същия са
отразени: чиста стойност за заема – 2000,00 лева; обща сума за погасяване – 2350, 44 лева;
еднократна административна такса – 100 лева; сума за получаване – 1900,00 лева; месечни
вноски – 12; месечна погасителна вноска – 195,87 лева; ГПР – 50 %; фиксиран лихвен
процент – 30,91%. Посочен е начин на усвояване: в брой в офис на „Микро кредит“ АД.
Приложен е и Договор за допълнителни услуги към заем CrediHome № 1182-
00037252/15.05.2018, подписан между страните. В същия е отразено, че „Микро кредит“ АД
предоставя на клиента пакет от допълнителни услуги и финансиране и разсрочване на
сключена с посредничеството на „Микро кредит“ АД застраховка, както следва: Пакет
„Комфорт“ – срок 12 месеца, вноска:17,60 лева, и Застраховка „Защита“ - пакет „Премиум
Живот“ – срок 12 месеца, вноска: 132,00 лева. Видно от Договора за допълнителни услуги и
приложението, същите са: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на
вноската; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента по банковата
сметка на "Микро Кредит" АД; 3. Безплатно внасяне на вноски директно в офис на "Микро
Кредит" АД; 4. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 5. Без наказателна лихва за
просрочие при закъснение до 15 дни.
2
В точка 4.1. на горецитирания Договор е посочено, че допълнителни услуги съгласно
този договор се предоставят единствено като допълнение към подписан Договор за заем
CrediHome и след попълване и подписване на формуляр Искане за допълнителни услуги.
Уточнено е, че въпреки горното, допълнителните услуги не са задължителна предпоставка за
сключване на договор за заем и/или получаване на заем CrediHome.
Приложени са подписани Застрахователна полица за застраховка „Защита“ № МС
*********-00037252 със застраховател ЗК „Уника Живот“ АД, застрахователен посредник
„Микро кредит“ АД и застраховано лице Н. Н. П., както и Общи условия към Договор за
заем CrediHome.
Първоинстанционният съд, с атакуваното Разпореждане № 264022/ 01.02.2021 г., е
отхвърлил частично Заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника Н. Н. П. - в частта за обжалваните суми.
Настоящата инстанция счита, че частната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 1 ГПК, съдът издава заповед за
изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави, а
съгласно т. 3, и когато искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
В конкретния случай, Заявлението за издаване на заповед за изпълнение се основава
на сключен договор за потребителски кредит, по който длъжникът - физическо лице, има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, като спрямо него, освен
разпоредбите на Закона за потребителския кредит (ЗПК), приложение намират и
разпоредбите на Закона за защита на потребителите (ЗЗП).
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал.1 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма
на улеснение за плащане. Законът въвежда императивни изисквания относно формата и
съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗПК.
В чл. 11, т. 10 от ЗПК е уредено, че договорът за потребителски кредит съдържа
годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите
предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по
определения в приложение № 1 начин. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. Следва да бъдат посочени основните данни, които
са послужили за изчисляване на ГПР. Целта на уредбата е чрез императивни норми да се
уеднакви по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита.
Следва да се посочи, че в нормата на чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е дадена възможност на
кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за
предоставяне на потребителя на допълнителни услуги във връзка с договора. Това са такива
услуги, които нямат пряко отношение към насрещните престации на страните -
предоставяне на паричната сума и връщането й. Нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично
забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояване и
управление на кредита. Посочените в Договор за допълнителни услуги към Договор за заем
Credi Home № 1192-00047161 - посещение вкъщи за събиране на вноската, безплатно
внасяне на вноска, предоговаряне и разсрочване на заема, услуги са именно такива. Същите
3
не представляват реално предоставени допълнителни възможности или преференциални
условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носят допълнителни
ползи за него. От друга страна, съгласно чл. 10, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за
което се събират такси, трябва да са ясно и точно определени в договора. Не е посочено за
всяка една от петте услуги какъв е размерът на дължимата такса в рамките на общото
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги.
В процесния договор е посочен годишен процент на разходите /ГПР/, но единствено
като абсолютна процентна стойност – 50,00%. На потребителя, съобразно с
регламентираните страндарти за защита, следва да бъде осигурена възможност да познава
своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът следва да
съдържа цялата необходима информация относно условията и стойността на кредита по
ясен и непротиворечив начин – в това число и за ГПР и начина, по който е формиран.
Поради предвидената законодателна закрила, съдът още на фаза заповедно производство
следва да осъществи защита на по-слабата страна в договорните правоотношения –
потребителя.
Отделно, така определеният ГПР е в максимален размер, съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Налице е прекомерност, което противоречи на добрите нрави и води до нищожност на
клаузата.
Настоящата инстанция счита, че клаузата за заплащане на застраховка по пакет
"Премиум Живот" води до значително неравноправие между правата и задълженията на
търговеца или доставчика и потребителя. Налице е нееквивалентност на престациите, а
именно прекомерни по своя размер задължения за длъжника.
В конкретния случай, първоинстанционният съд е отказал издаване на заповед за
изпълнение в обжалваните части. По този начин е гарантирал в пълна степен правата на
потребителя. За кредитора стои възможността да докаже съществуване на вземането си в
осъдително исково производство.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 264022/01.02.2021 г., постановено по ч.гр. д. №
1338/2021 г. по описа на РС - Варна, XLIX състав.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4