РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. В., 07.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
закрито заседание на седми февруари през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:С. Ж. С.
Членове:Г. П. Й.
Н. Д. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. Н. Въззивно гражданско дело №
20221300500039 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.435 ал.2, т.6 и 7 от ГПК
Подадена е жалба от ЕЛ. АТ. ИЛ. , ЕГН: ********** с постоянен адрес
гр.Б. –длъжник по изп.д.№ 3053/2021г. по описа на СИС при ВРС, против
разпореждане от 09.11.2021г. на държавен съдебен изпълнител /ДСИ/в СИС
при ВРС, постановено по изп.д. № 3053/2021г, с което е оставено без
уважение искането за прекратяване на производството по изпълнителното
дело без уважение.
В жалбата се твърди, че постановлението е незаконосъобразно и
неоснователно постановено. Излага, че от подаване на молбата до
произнасянето по същата са минали четири месеца, в които запорът по
банковата сметка на жалбоподателя не е отменен. Сочи, че е внесла сумата
250.00 лева, представляваща вземането на взискателя преди получаване на
призовка за доброволно изпълнение. Сочи, че не дължи разноски по
изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение, тъй като е заплатила
такова в исковото производство, както и с оглед липсата на действия по
изпълнителното производство.
Иска се да бъде отменено разпореждането и бъде прекратено изпълнителното
производство.
В мотивите си по обжалваното действие, ДСИ излага доводи за
допустимост, но неоснователност на жалбата. Сочи се, че основанията за
1
прекратяване на изпълнителното производство са посочени в чл.433, ал.1,т.1-
8 ГПК, като в случая не е налице никоя от изброените хипотези. Сочи, че
съгласно т.1 изпълнителното производство се прекратява с постановление,
когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно заверена, или
квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че
сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди
образуване на изпълнителното дело. Тази хипотеза не е налице в настоящия
случай, тъй като дължимата сума по изпълнителния лист е платена след
образуване на делото. Сочи се още, че държавата е присъединен взискател в
производството, съгласно разпореждане от 10.05.2021г., както и че
длъжникът е получил лично на 20.05.2021г. поканата за доброволно
изпълнение, ведно с копие на изпълнителен лист и разпореждане на ДСИ от
20.04.2021г., не е възразил за прекомерност и не е оспорил в указания срок
приетите за събиране в изпълнителното дело разноски. Сочи се, че освен за
адвокатско възнаграждение в размер на 200.00 лева, преди извършеното
плащане от длъжника са направени и разноски –авансово внесени суми за
държавни такси, и същите са за сметка на длъжника дори при прекратяване
на изпълнителното производство при плащане от длъжника, направено след
започване на изпълнителното производство.
Видинския окръжен съд като съобрази доводите изложени в жалбата и в
мотивите на ДСИ, и след проверка на обжалвания акт на съдебния
изпълнител, прие следното:
Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в
изпълнителния процес, доколкото не се спори относно качеството на страните
в изпълнителния процес, против подлежащо на обжалване изпълнително
действие на съдебния изпълнител и в предвидения едноседмичен срок от
уведомяването на страната.
Правото на обжалване на конкретното действие е посочено в чл.435
ал.2, т.6 и 7 от ГПК.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От доказателствата в приложеното изпълнително производство се установява,
че с влязло в сила решение №708/11.01.2021г. по гр.д.№ 278/2020г. по описа
на ВРС, на основание на което е издаден изпълнителен лист от 22.03.2021г.,
жалбоподателката е осъдена да заплати на Р. К. К. сумата от 250.00 лева
разноски по делото за платени адвокатско възнаграждение и държавна такса.
Изпълнително производство № 3053/21г. по описа на СИС при ВРС В. е
образувано с разпореждане от 20.04.2021г., постановено е изпращане на
покана за доброволно изпълнение, както и са приети за събиране от длъжника
направените от взискателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер
200.00 лева, както и внесените държавни такси в общ размер 32.50 лева.
2
Длъжникът е уведомена, че всички направени разноски и държавни такси в
изпълнителното производство са за сметка на длъжника и ще бъдат събрани
от него. Поканата за доброволно изпълнение е получена лично от
жалбоподателката на 20.05.2021г. Видно от писмо от Б.Д.ЕАД , същата има
открита банкова сметка, по която е изпълнен наложения запор, като е
посочено, че върху вземанията на длъжника по сметката има насочени и
други предхождащи претенции.
Със заявление от 05.07. 2021г. от длъжника е поискано прекратяване на
производството по изпълнителното дело поради това, че същата е платила
дължимата сума с пощенски запис, приложен по делото. Видно от същия, на
19.05.2021г. е превела 250.00 лева на взискателя по изпълнителното дело. С
обжалваното разпореждане от 09.11.2021г. искането е оставено без уважение.
С оглед изложеното, съдът намира, че жалбата като неоснователна
следва да бъде оставена без уважение.
Основанията за прекратяване на изпълнителното производство са
посочени в чл.433, ал.1, т.1-8 ГПК, като в случая се сочи наличие хипотезата
на т.1 - когато длъжникът представи разписка от взискателя, надлежно
заверена ,или квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които
се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за
взискателя преди образуване на изпълнителното производство. Тази хипотеза
не е налице, тъй като дължимата сума по изпълнителния лист е платена на
19.05.2021г., след образуване на делото на 20.04.2021г. Сумата е платена
преди получаване на покана за доброволно изпълнение, което обаче няма
значение за посочения фактически състав за прекратяване на производството.
Неоснователни съдът намира доводите на жалбоподателя, че не е знаела за
образуване на изпълнителното дело и затова не е платила, тъй като същата не
твърди, че не е участвала в исковото производство, завършило с осъдително
решение, което подлежи на принудително изпълнение при липса на
доброволно такова. Длъжникът, знаейки за наличието на изпълняемо право на
кредитора, би следвало да предпочете доброволно изпълнение извън рамките
на висящото изпълнително дело. Длъжникът е получила лично на
20.05.2021г. поканата за доброволно изпълнение, ведно с копие на
изпълнителен лист и разпореждане на ДСИ от 20.04.2021г., не е възразила за
прекомерност и не е оспорила в указания срок приетите за събиране в
3
изпълнителното дело разноски, които се дължат на основание чл.79 ГПК в
размерите ,съгласно чл.30 и чл.32 от Тарифата за държавните такси ,които се
събират от съдилищата по ГПК и чл.16 от Наредба №12 на БНБ за регистъра
на банковите сметки и сейфове.
Разноските са извършени и за това са представени доказателства – платено
адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие в изпълнителното
производство и авансово внесени суми за държавни такси, преди
извършеното плащане от длъжника, поради което същите са за негова сметка
дори при прекратяване на изпълнителното производство при плащане от
длъжника, направено след започване на последното. Въпросът за разноските
се поставя във всяко съдебно производство, поради което и уредбата му в
действащия ГПК се съдържа в част І – „Общи правила“. Предвид
систематичното им място, последните важат, както за исковия процес, така и
за изпълнителното производство. В този смисъл произнасянето на съдебния
изпълнител за разноските, които са дължими в изпълнителния процес, не
представлява изпълнително действие, а е проявление на общия принцип за
реализиране на отговорността за разноски, т.е. за неоснователно причинени
имуществени вреди - не може изправната страна да понесе разноските, за
сметка на неизправната. Обратната хипотеза не следва от закона, нито пък е
била застъпвана в правната доктрина.
По отношение на доводите за забавяне на съдебно изпълнителните действия и
при наличие на такова е налице специален ред, а не настоящото производство
по обжалване действия на съдебен изпълнител, поради което и съдът не
следва да обсъжда изложеното в тази посока от жалбоподателя.
Воден от горното, и на основание чл. 437, ал.4 от ГПК, Видинският окръжен
съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на ЕЛ. АТ. ИЛ. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес гр.Б. против разпореждане от 09.11.2021г. на държавен
съдебен изпълнител в СИС при ВРС, постановено по изпълнително дело №
3053/2021г, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на
производството по изпълнителното дело без уважение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5