Решение по дело №8739/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 5341
Дата: 12 юли 2019 г. (в сила от 12 юли 2019 г.)
Съдия: Анна Владимирова Ненова Вълканова
Дело: 20191100508739
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 юли 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

                              Р Е Ш Е Н И Е  

 

              гр. София, 12.07.2019г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на дванадесети юли  две хиляди и деветнадесета година, в състав: 

 

                                                                                               Председател: Райна Стефанова

                                                                                                   Членове:  Анна Ненова

         Александър Ангелов

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 8739 по описа за 2019г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

            Производството е по реда  чл. 435 , ал. 2 от ГПК.

            Образувано е по жалба вх. № 3246 от 30.05.2019г. на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД срещу Разпореждане от 20.05.2019г. на  ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20197880400248, с което са потвърдени (отказано е да бъдат намалени) разноските за адвокатско възнаграждение на  взискателя В.В.О.до размера от 200 лева (за образуване на изпълнителното производство), при пълни приети като дължими 450 лева, както и са потвърдени разноските по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в частта на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата от 324. 49 лева с ДДС.

Основните оплаквания на жалбоподателя са, че исканият адвокатски хонорар е прекомерен и не съответства на правната и фактическа сложност на делото – разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е неприложима в случая. Адвокатският хонорар следва да бъде намален до минимално дължимия се според чл. 10, т. 1 от Наредбата, като се вземат предвид постановките на т. 3 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012г. Жалбоподателят се позовава на практика на състави на Софийски градски съд и и Окръжен съд – Стара Загора. Определената по т. 26 от Тарифа към ЗЧСИ пропорционална такса е прекомерна, тъй като е включено и адвокатското възнаграждение, освен сумата по изпълнителния лист, евентуално таксата да се коригира съответно на  намаленото  адвокатско възнаграждение.

Жалбоподателят иска присъждане на направените по делото разноски – 25 лева платена държавна такса и  360 лева разноски за адвокат с ДДС по договор за правна защита и съдействие от 28.05.2019г., за което се представя списък по чл. 80 от ГПК.

    Взискателят  В.В.О.оспорва жалбата. Възразява, че правилно частният съдебен изпълнител не е намалил адвокатския хонорар по изпълнителното дело, тъй като той съответства на минималното възнаграждение, предвидено в чл. 10, т. 1 и т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004г.

Взискателят прави възражение за прекомерност на платеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение по делото.

Частният съдебен изпълнител в изложени мотиви също оспорва жалбата. Приетото като дължимо адвокатско възнаграждение е съответно и не надвишава съществено  минималните размери по Наредба № 1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

По постъпилата жалба

Изпълнителното производство е било образувано въз основа на молба вх. № 2774 от 08.05.2019г. на В.В.О., чрез адв. К.Д.К., като пълномощник, за образуване на изпълнително дело  въз основа на изпълнителен лист, издаден на 23.04.2019г. от Софийски градски съд, Първо гражданско отделение, І-1 състав, по гр. дело № 2585/2015г.

Съобразно диспозитива на представения изпълнителен лист, „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД е било осъдено да заплати на взискателя сума от общо 2 680 лева адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Софийски градски съд и Софийски апелативен съд.

С молбата  от 08.05.2019г. е било поискано изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника и ако не бъде извършено доброволно плащане, да бъдат предприети действия по принудително събиране на сумата.   

Към молбата за образуване на изпълнително производство е бил приложен договор за правна защита и съдействие от 08.05.2019г., сключен между взискателя и адв. К.,  с предмет процесуално представителство във връзка с образуване на изпълнителното дело и извършване на всякакви действия с цел удовлетворяване на всички парични вземания, за сума от 450 лева, за която е било удостоверено, че е платена в брой.

След образуване на изпълнителното производство до длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД е била изпратена покана за доброволно изпълнение. Съгласно поканата, дължимите от застрахователното дружество суми са били  общо 2 680 лева по изпълнителния лист и 450 лева адвокатско възнаграждение, както и такси и разноски по Тарифата към ЗЧСИ, като тази по т. 26 – 324. 49 лева с ДДС върху сумата от 3 130 лева от вземанията по изпълнителния лист и адвокатското възнаграждение.

Поканата за доброволно изпълнение е била получена на 09.05.2019г.

Същевременно на същата дата е било изпратено и запорно съобщение до „О.Б.“ АД, получено на 09.05.2019г. и на 15.05.2019г. всички дължими суми са били преведени от банкова сметка ***.

На 10.05.2019г. от длъжника – жалбоподател е било подадено възражение с искане за намаляване на адвокатския хонорар, платен от взискателя, на 200 лева, както и съответно намаляване на таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ, по което възражение е било постановено и оспорваното разпореждане. Уважено е било становище на взискателя от 17.05.2019г.,            че възражението на  длъжника е неоснователно.    

При така установените обстоятелства жалбата по делото следва да се приеме допустима – като  подадена срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 1 от ГПК.

По същество, и при съобразяване на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства по чл. 437, ал. 3 от ГПК, както и при възприетото от фактическа страна по-горе, съдът  намира жалбата на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД основателна.

В изпълнителното производство взискателят е направил разноски за адвокат по сключения договор за правна защита и съдействие от 08.05.2019г.

Сключването на договора и уговарянето на  адвокатско възнаграждение е в съответствие със закона (чл. 36, ал. 1 от ЗАдв), при съществуване на вземания в полза на взискателя в исковото производство пред Софийски градски съд. Съгласно направеното отбелязване по договора, възнаграждението за адвокат е било и платено. То е за процесуално представителство и защита в изпълнителното производство общо.

За същите уговорени в договора процесуални действия - образуване на изпълнително дело и воденето му,  са предвидени размери на възнагражденията по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая е имало образуване  на изпълнително производство от името на взискателя, но не и водене на такова. За събиране на дължимите суми от процесуалния представител на взискателя единствено е била подадена молба за образуване на изпълнително производство, дори без посочен начин на изпълнение, част от молбата за образуване на изпълнителното дело (чл. 426, ал. 1 и ал. 2 от ГПК), допълнително, че съгласно подадената молба за образуване на изпълнително дело, предприемането на действия по принудителното събиране на сумата е било предпоставено от липсата на доброволно плащане от страна на длъжника, което частният съдебен изпълнител не е съобразил.

Така на взискателя е дължимо  възнаграждение  за образуване на изпълнителното дело, както е било уговорено в минимален размер - 200 лева,  по чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,  но не и по чл. 10, т. 2 от  Наредба № 1 от 09.07.2004г. – за водене на изпълнително дело и за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания.

Адвокатското възнаграждение за взискателя е следвало да бъде намалено до размера от 200 лева.  

При намаляването на размера на адвокатското възнаграждение, на намаляване подлежи и  размерът на таксата по т.  26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители – до размер от 250. 40   лева, или 300. 48  лева с ДДС, при регистрацията и на частния съдебен изпълнител по ЗДДС. Искането на жалбоподателя за такова намаляване, при възприет размер на частния съдебен изпълнител на таксата от 324. 49 лева, също е основателно, макара да няма основание за изключване на сумата от 200 лева от събираните суми, за които таксата е дължима – няма нормативна опора тази сума, дължима на взискателя, да бъде изключена от сумите, за събирането на които е установена таксата по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ.

С оглед изхода на настоящото частно производство, на жалбоподателя са дължими разноски от 25 лева за платена държавна такса, така както тези разноски се установяват и претендират, на основание чл. 78, ал. 1, вр. чл. 81 от ГПК.

Разноските за адвокат на жалбоподателя - длъжник не се присъждат, тъй като в договора за правна защита и съдействие от 28.05.2019г. е посочено, че договореното възнаграждение от 360 лева ще бъде заплатено по банков път, а въпреки посочването в жалбата и списъка с разноските по чл. 80 от ГПК, че се прилага платежно нареждане за плащането, такъв документ по делото  липсва, т.е. разноските за адвокатско възнаграждение не се установяват като направени.  

При липсата на установено платено адвокатско възнаграждение, възражението на взискателя за прекомерност на възнаграждението не се разглежда.

Воден от горното съдът    

 

 

 

                                             Р Е Ш И:

 

 

ОТМЕНЯ,  по жалба вх. № 3246 от 30.05.2019г. на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***,  Разпореждане от 20.05.2019г. на  ЧСИ М.К., рег. № 788 на КЧСИ, по изпълнително дело № 20197880400248, с което са потвърдени (отказано е да бъдат намалени) разноските за адвокатско възнаграждение на  взискателя В.В.О.над размера от 200 лева (за образуване на изпълнителното производство), при пълни приети като дължими 450 лева, както и са потвърдени разноските по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в частта на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата над размер от 300. 48 лева с ДДС до 324. 49 лева с ДДС, като вместо това постановява

НАМАЛЯВА разноските за адвокатско възнаграждение на  взискателя В.В.О.до размер от 200 лева (двеста лева) - за образуване на изпълнителното производство, както и разноските по Тарифата за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители в частта на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата до размер от 300. 48 лева с ДДС (триста лева и четиридесет и осем стотинки).

ОСЪЖДА  В.В.О., с ЕГН ********** и с адрес ***, да заплати на „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД, с ЕИК ******и със седалище и адрес на управление ***, сумата от 25 лева разноски по делото,  на основание  чл. 78, ал. 1  от ГПК, вр. чл. 81 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                  

 

                                                                                    Членове:1.

 

                                                                                                        2.