№ 752
гр. София , 30.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и шести май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20201000503706 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 72 от 17.06.2020 год., постановено по т.д. № 225/2018 год. по описа на
Софийския окръжен съд, ТО, 3-ти състав, ЗАД „ОЗК-Застраховане“ е осъдено на правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ да заплати на Д. Н. М. сумата от 25 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди вследствие на пътно-транспортно
произшествие, станало на 23.01.2018 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 02.05.2018 год. до окончателното изплащане, като искът е отхвърлен до пълния
предявен размер от 70 000 лева.
Решението е обжалвано от ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“, като се излагат доводи за
неправилност, доколкото не е установен механизма на настъпване на произшествието и
виновното поведение на застрахования при тях водач. Неправилно съдът е възприел липса
на съпричиняване, тъй като пострадалия е допринесъл съществено за настъпване на вредите,
поради това че е управлявал автомобила след употреба на забраненото вещество „метадон“.
Твърди, че получените увреди не са причинени от застрахования при тях водач. Отделно от
това оспорва изводите на съда по приложение на чл.52 от ЗЗД, тъй като определеният
размер на неимуществените вреди е силно завишен и несъответства на действително
претърпените от ищеца болки и страдания. Молят съда да отмени решението и постанови
ново, с което искът да бъде отхвърлен. Претендират се разноските по делото.
Въззиваемият Д. Н. М., чрез процесуален представител оспорва жалбата, като твърди
1
неоснователност и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира
разноски.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо.
Предявен е иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ с оглед момента на настъпване на
деликта, за репариране на неимуществени вреди пряко от застрахователя, причинени при
пътно-транспортно произшествие, реализирано по вина на водач на МПС, застраховано по
риска „гражданска отговорност“.
Налице са елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 от КЗ - валидна застраховка по
риска „гражданска отговорност“ със застрахователното дружество, в рамките на действие на
която е настъпило застрахователното събитие, причиняване на вреди на пострадалия,
причинната връзка между противоправното деяние, вредоносния резултат и вината на
прекия извършител.
С оглед на заявените в жалбите оплаквания, предметът на въззивен контрол се свежда до
размера на обезщетението за причинените на ищеца неимуществени вреди и наличието или
не на принос от страна на пострадалия за настъпване на вредите и неговото стойностно
изражение спрямо този на прекия причинител на увреждането.
Със събраните пред първата инстанция доказателства е изяснен механизма на
произшествието, настъпило на 23.01.2018 г. на АМ „Тракия“, при което ищеца е пострадал.
Така от приетата комплексна автотехническа и медицинска експертиза, в техническата й
част, изготвена след изслушване на свидетели очевидци по делото, която съдът кредитира,
се установява и конкретния механизъм при който е настъпило произшествието, а именно: на
23.01.2018 год. лек автомобил „Рено Клио” с ДК № *** се е бил установил на място в лявата
лента за движение по автомагистрала „Хемус” в зоната на километър 38+800, в платното за
движение в посока гр. Варна – гр. София, след претърпяно леко ПТП, с нанесени леки
имуществени вреди по автомобила. Мястото зад автомобила е било обезопасено. В тази
зона платното за движение се е състояло от три ленти за движение, отделени една от друга с
прекъсната линия „МЗ” и асфалтовото покритие е било мокро, участъка прав, с лек наклон
на изкачване в посоката на движение на автомобилите. В същото време, посока и условия
на движение в лявата пътна лента се е движил лек автомобил „Нисан” с ДК № ***,
управляван от А. К. А., който с челната си лява част се е ударил в задната дясна част на
намиращия се в статично положение лек автомобил „Рено”. От удара е придадена кинетична
енергия на лекия автомобил „Рено“ и същият се е придвижил в посока напред, при което с
челната си централна част за втори път се е ударил в задната централна част на платформата
на специалния автомобил. От удара последният се е изместил в посока напред на около 5-6
метра, а останалите два автомобила –„Рено“ и „Нисан” са се установили в мястото и
положението, в което са описани в протокола за оглед на местопроизшествие. Експертизата
сочи, че непосредствено преди удара лекия автомобил „Рено Клио” е бил разположен в
2
лявата лента за движение в платното за движение в посока към гр. София, в статично
положение и е бил ударен отзад от „Нисан”-а. Видимостта е била нормална, участъкът –
продължително прав, поради което от техническа гледна точка причината за ПТП между
тези два автомобила са субективните действия на водача на лекия автомобил „Нисан” – А.,
който в зоната на ПТП не е направил всичко възможно да намали скоростта или да спре
управляваното от него ППС във всички случай, когато възникне опасност за движението,
въпреки, че е имал техническа възможност да забележи установилия се на място пред него в
лявата лента лек автомобил „Рено”, да го възприеме като опасност за движението, като е
имал достатъчно разстояние да намали скоростта си или да спре. Изложеното мотивира съда
да приеме, че презупцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД не е оборена и водача А. А. е виновен за
настъпване на вредоносния резултат.
От изслушаното заключението на същата експертиза в медицинската й част и от отделно
заключението по назначена съдебно-медицинска експертиза, които съдът кредитира като
обективно дадени и съотвестващи на събраната по делото медицинска документация се
установява, че в резултат на конкретното пътнотранспортно произшествие е пострадал Д. Н.
М., който се е намирал извън и до спрелия след друго леко произшествие автомобил „Рено“,
е получил следните травматични увреждания: счупване на костите на тазовия пръстен,
изразяващо се в двустранно счупване на срамните кости и на крилата на кръстцовата кост
/сакрума/; мекотъканни увреждания, изразяващи се в наличието на три разкъсно-контузни
рани вляво над орбитата; кръвонасядане, съчетано с травматичен оток, притварящ очната
цепка на клепачите на лявото око. Получената лицева травма е била съпроводена със
значителни по интензитет болки и кървене поради богатата инервация и кръвоснабдяване на
лицето. Наличието на чуждо тяло под кожата в областта на лявата вежда определя
болезненост и изтръпване, които – ако тялото не се отстрани оперативно, ще останат до
живот. Травмата на таза е била съпроводена със силна болезненост за продължителен период
от време – около 2-3 месеца, като болката е намаляла с времето до изчезването й;
понастоящем такава може да се наблюдава при физическо натоварване на крайниците и
снагата и при промяна на времето. Счупванията са заздравели с оформянето на костен калус,
а раните в областта на лицето са заздравели с оформянето на ръбци, разположени на открита
и видима част, като причиняват загрозяване. Установява се, че към настоящия момент е
налице пълно възстановяване от травматичните увреждания, с изключение на козметичния
дефект в зоната на лявата вежда и наличното образувания там. Експерта дава заключение,
че счупването на дясната и на лявата срамна кост при пострадалия е довело до трайно
затруднение на движението на десния и на левия долен крайник за срок от около 2-3 месеца,
а счупването на кръстцовата кост /сакрума/ – до трайно затруднение на движението на
снагата за срок от около 7-8 месеца. Установява се също така, че двустранното счупване на
срамните кости и на сакрума на ищеца се дължи на директен удар със значителна енергия с
твърд, тъп предмет с направление отзад – напред, като не е възможно това увреждане да
бъде получено при положение на тялото вътре в автомобила. Категорично е установено, че
констатираните травматични увреждания са получени при удара между лек аквомобил
3
„Нисан” и лек автомобил „Рено”, като този извод се потвърждава както от механизма на
получаване на уврежданията, така и от показанията на свидетеля Й..
От показанията на разпитания пред първоинстанционният съд свидетел Д. И., майка на
ищеца, чиито показания съдът цени съгласно чл.172 от ГПК се установява, че видяла сина си
на следващия ден след катастрофата, в болница „Света Анна“ в София, където бил целият
бинтован, дрехите му били в кръв, казал й, че не може да мърда и че го болят много кръста,
крака и окото. Не знаел дали вижда с нараненото око, тъй като изцяло било покрито с
марля. На четвъртия ден го изписали от болницата и продължил с домашно лечение в гр.
Добрич. В къщи близо три седмици не ставал от леглото, тъй като не можел, изправил се
едва на 20-тия ден. Особено зле чувствал нараненото око, наели медицинска сестра, която
всяка вечер сменяла превръзките, тъй като раната била отворена почти месец. Лекарите
установили, че има чуждо тяло в клепача – стъкло или пластмаса, което трябва да се
премахне по оперативен път. Когато болничните му свършили след месец, проходил с
патерици, но мускулите на краката му били атрофирали и се затруднявал с придвижването.
Едва на втория месец започнал да ходи сам до тоалетна, но близо три месеца от
катастрофата продължил да използва патерица. Установява също така, че травмите се
отразили и психически на сина й, като отказвал да кара кола. Преди катастрофата работил
като оператор на машини във фирма за дестилирана вода в Добрич, но ползвал
продължително време болнични, а по принуда ползвал и отпуск, като ходил на работа само
при повиквания, тъй като продължавало да го боли и не можел да седи прав.
При определяне размерът на обезщетението въззивният съд съобрази Постановление №
4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС и съдебната практика на ВКС, където се приема, че
справедливостта като критерий за определяне размера на обезщетението при деликт, не е
абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка при мотивирано изложение, а не
изброяване на обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Съдът следва да се
ръководи не от субективните възприятия на ищеца за търпените страдания, а да преценява
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства като: характер на увреждането,
начин на извършването му, интензитета и продължителността на търпимите болки и
страдания, допълнително влошаване състоянието на здравето, причинените морални
страдания, осакатявания, загрозявания и т.н..
В настоящия случай с оглед на събраните и обсъдени доказателства, настоящият състав
достига до извода, че първоинстанционният съд е отчел в достатъчна степен всички
обстоятелства, който са от значение при определяне обезщетението за причинените
неимуществени вреди. Въззивният съд след като съобрази всички изложени обстоятелства,
продължителността на периода през който е търпял болки и страдания, възрастта на
пострадалия, икономическите условия в страната към датата на настъпване на ПТП – януари
2018 г., лимитите на отговорност, както и съдебната практика за подобни случаи, води до
извод, сумата от 25 000 лева адекватно ще обезщети причинените на ищеца неимуществени
вреди.
4
При така възприетия размер на обезщетението ще следва да се разгледа другото оплакване,
повдигнато с жалбата относно наличието на принос за настъпване на вредите на посочените
основания.
За да е налице съпричиняване от правна страна по смисъла на чл. 51, ал.2 от ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки
условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е
действал или бездействал виновно, което виждане е последователно застъпвано в съдебната
практика по приложение на цитираната норма. Релевантен за съпричиняването и за
прилагането на посочения законов текст е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало, наред с неправомерното поведение на
делинквента, до увреждането като неблагоприятен резултат. В този смисъл не всяко
поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на предписано в закона, може
да бъде определено като съпричиняване на вреда по смисъла на закона, а само това
поведение на пострадал, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди
би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
В настоящия случай по делото се установи, че ищеца е бил извън управлявания преди това
от него лек автомобил „Рено”, който пък от своя страна е бил в спрял на място, вследствие
станало малко преди това леко пътно-транспрортно произшествие, надлежно обозначено.
Пострадалия ищец не е управлявал автомобила към момента на удара, поради което не
моше да бъде възприет довода на ответника, че наличието на метадон в кръвта му е
повлияло на шофирането и вследствие на това е настъпило произшествието. Не се събраха
доказателства за поведение при пострадалия, вследствие употреба на забранени вещества, с
което да е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. Изложеното дава основание
да се приеме, че пострадалият ищец, стоейки извън автомобила, пред него на пътното
платно, при обезопасено място с конуси и светлоотражателен триъгълник, не е допринесъл
за настъпване на вредоносния редултат и в този смисъл липсва съпричиняване.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Софийския
окръжен съд следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото пред въззивния съд страните не си дължат разноски, поради което
съдът не следва да присъжда такива.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 72 от 17.06.2020 год., постановено по т.д. № 225/2018 год. по
описа на Софийския окръжен съд, ТО, 3-ти състав.
Решението може да се обжалва от страните при условията на чл. 280 от ГПК с касационна
5
жалба в едномесечен срок, считано от съобщението пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6