РЕШЕНИЕ
№ 2612
град Пловдив, 12.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД- ПЛОВДИВ, ХХIV
състав, в открито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР
ВЪЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА
МАТЕЕВА
ВЕЛИЗАР РУСИНОВ
при
секретаря К.Р.и при участието на прокурора Чераджийски, като разгледа КАНД № 3048 по описа на съда за 2019 г., докладвано от съдия Вълчев, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба от К.В.К.
***, подадена чрез процесуалния представител адв.С. против Решение № 1416 от 25.07.2019
г., постановено по АНД № 3686/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив – II наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно
постановление № НП-27-133-46/10.12.2018г.
на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит”
/понастоящем „Медицински надзор”/ –гр. София, с което касаторът, в качеството
му на *** и ***, ЕИК200213096, за тринадесет отделни административни нарушения на чл.29, т.1 от
Наредба за осъществяване правото на
достъп до медицинска помощ, във връзка с чл.81, ал.3 от Закон за здравето /съкр.ЗЗ/
на основание чл.229, ал.1 от ЗЗ са му наложени тринадесет административни
наказания „глоба“ в размер от по 100,00/сто/ лева всяка.
В жалбата се
сочат касационни основания за материална и процесуална незаконосъобразност на
решението на Районния съд. Излагат се подробни съображения в писмена защита от
процесуалния представител адв.С., който сочи на съществени според него
нарушения на проведения административно наказателен процес, несъставомерност на
деянието, което е вменено като административно нарушение, както и че в
решението липсват мотиви относно посоченото в НП административно нарушение, а
се касае за съвсем различно по вид. Излага и съображения, че касаторът не е
годен субект на вмененото му нарушение. Претендира се обжалвания съдебен акт да
бъде отменен и да се постанови ново, с което да се отмени изцяло обжалваното
наказателно постановление.
Ответната страна
ИА „МН“-София, редовно призована, чрез процесуалния си представител гл. юрк. С.
взема становище за а неоснователност на касационната жалба. В писмени бележки
излага своите съображения за законосъобразност на проведеното административно –
наказателно производство и за неоснователност на част от представените писмени
доказателства от страна на нарушителя. Моли съдебното решение да бъде оставено
в сила.
Контролиращата
страна, чрез участвалия в по делото прокурор при Окръжна прокуратура – Пловдив
изразява становище за неоснователност на касационната жалба и счита, че тя
следва да бъде отхвърлена.
Касационният
съдебен състав, като провери законосъобразността на първоинстанционното
решение, във връзка с наведените в жалбата оплаквания, и с оглед обхвата на
служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2
от ЗАНН, намери следното :
Касационната
жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от
лице имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която
решението е частично неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, тя е основателна,
поради следните за това съображения:
Административното
производство е започнало с АУАН №А-27-133-46/27.06.2018г, съставен от
свидетелят д-р Г.Д.Д., заемащ длъжността „*** София. С него касатора е
привлечен за извършени 13бр. административни нарушения, всяко едно от които
квалифицирано по чл.29 т.1 от Наредба за осъществяване правото на достъп до
медицинска помощ, вр. чл.81 ал.3 от ЗЗ. Обстоятелствата, при които е било извършено
всяко едно от посочените деяние е за това, че д-р К. е допуснал да бъде избран
в лекуващ екип по избор на пациента и същевременно да бъде лекуващ лекар.
Установяването на нарушението е във връзка с назначена проверка с писмо
вх.№МО-05-127/20.03.2018г. от Районна прокуратура за времето от 02.04.2018г. до
02.05.2018г. и констатациите са направени на база конкретно посочени ИЗ. Така от проверка на
конкретни ИЗ е възприето, че пациента е подписал заявление за избор на екип,
в състава на който е бил д-р К., като
същевременно същият е бил вписан за лекуващ лекар., като той се е подписал и
под епикризата за извършената хоспитализация. На база съставеният АУАН е било
издадено и атакуваното НП. С обжалваното решение районният съд е потвърдил процесното
НП №НП-27-133-46/10.12.2018год., издадено от
Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински Одит“, като е
приел, че правилно и законосъобразно е установено административното нарушение,
неговия автор, неговото виновно поведение, като законосъобразно е санкциониран
за това в съответния законов минимален размер. Направените възражения приел за
неоснователни.
Решението
на съда е неправилно.
Касаторът е привлечен към административнонаказателна отговорност
по чл.229, ал.1 от ЗЗ за нарушение разпоредбата на чл.29, т.1 НОПДМП, съгласно
която не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който да лекува и
наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното заведение, в т.ч.
на служебно определения от лечебното заведение ***на пациента. Съответното ангажиране
на административнонаказателна отговорност на лицето изисква да бъде безспорно
установено, че именно д-р К.К. в конкретния
случай е субект на отговорността по чл.29, т.1 от НОПДМП, която разпоредба
определя, че „не се допуска извършването на избор на лекар/екип, който
да лекува и наблюдава пациента за цялото време на престоя му в лечебното
заведение, в т.ч. на служебно определения от лечебното заведение ***на
пациента“. В конкретният
случай от административните органи са налице само предположения, че
касаторът е бил избран лекар, който през цялото време на престоя му в лечебното
заведение е наблюдавал пациента. Липсват конкретни доказателства в тази връзка, които да са
приложени по административната преписка. Действително, от текста на чл.29, т.1
от НОПДМП не може да се изведе направеният от контролните органи извод, че е
налице забрана едно и също лице да съвместява едновременно качествата ***и същият
да бъде избран като участник в екип, който да осъществи конкретни медицински
манипулации. Безспорно в случая от приложените по делото истории на
заболяването се установява, че д-р К. в посочените случаи може да е съвместявал
това качество. Изписването на неговото име и като член на екипа, и под ИЗ и в
епикризата за хоспитализация сочат, че той е лицето, което е ***на съответния
пациент при престоя му в лечебното заведение. Същевременно липсва основания да
се приеме, че е налице забрана да бъде член на избран медицински екип. Като ***д-р
К.К. не е бил избран, а е служебно определен като представител на МБАЛ
„Тримонциум“ ООД във връзка болничното лечение. Забраната на чл.29 т.1 от НОПДМП
сочи само и единствено една предпоставка -избран лекар или екип да не може да
извършва цялостното наблюдение, а само и единствено отделни манипулации. Така в
случаят изборът на пациентите за екип е бил само и единствено по отношение на
отделна манипулация- операция, приключила съобразно оперативния протокол. В
останалите случай те не са правили своя избор за лекуващ лекар, а той е бил
служебно определен от лечебното заведение.Така в епикризата се сочи, че ***е
д-р К.К., който е и завеждащ отделение. В декларация за информираност на
пациента е записан само д-р К., както и в оперативния протокол. В приложените
Декларация за информираност и съгласие на пациента за избор на екип е посочен и
УИН на лекар, разяснил и разпоредбата на чл.29 т.1 от НОПДМП. Неясно остава как
органите по надзор са възприели, че в конкретните описани от тях случаи именно
д-р К.К. е бил административно отговорното лице по посочената разпоредба,
когато той е бил член на екип, но не и избран лекуващ лекар. В случаят неговото
поведение не е съставомерно по посочения от наказващия орган състав.
На следващо място, недоказана остава и преценката на
административнонаказващия орган кой е субектът, който би следвало да носи
административно наказателна отговорност. Това е така, защото от събраните в
административнонаказателното и въззивното съдебно производство доказателства се
установява, че всички заявления за избор на лекар/екип са адресирани до д-р И.
– управител на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, следователно той е лицето, което би
следвало да се произнесе по исканията на пациентите и да допусне или не избора
на конкретен лекар в екип, доколкото няма данни да е било оправомощено друго
лице, а още по-малко това лице да е д-р К.К.. Действително, избраният лекар
може да отговаря за допуснато нарушение, но единствено и само за неизпълнение
на задължението си по чл.26 от НОПДМП, сочещ, че след разглеждане на заявлението
избраният лекар, съответно ръководителят на екипа, уведомява пациента за
възможността да бъде изпълнено искането. В тази връзка
в приложената декларация за информираност и съгласие на пациента на същите е
била подробно разяснена и забраната по чл.29 т.1 от НОПДМП, което явно не е
било от категориите пречки, позволяващи да се извърши достъпно медицинско
обслужване на пациента. СЛедвователно, налице е единствено конкретна възможност
да бъде ангажирана административно наказателната отговорност на касатора за
нарушение на чл.26 от НОПДМП, ако той не изпълни задължението си да уведоми
пациента за невъзможността да бъде удовлетворен изборът му, поради забраната на
чл.29 от същата наредба. В конкретния случай текстът на чл.26 от НОПДМП е
цитиран при описание на нарушението, но липсва твърдение на административният
орган, че с действията си д-р К.К. е допуснал нарушение на неговите разпоредби.
Напротив, видно от приложените по преписката Декларация за информираност и
съгласие на пациента тази разпоредба му е била разяснена. В тази връзка липсва
и основание да се приеме, че от действията на касатора са настъпили общественоопасните
последици по вмененото му като деяние административно нарушение, т.е. пациента
да не е получил достъпно медицинско обслужване. В този смисъл не може да не се
отчете и разпоредбата на чл.2 ал.3 от НОПДМП, която сочи, че здравноосигурените
лица имат право на достъп до медицинска помощ
извън тази по ал. 1 и 2, както и на допълнително поискани услуги, свързани с
оказването на медицинска помощ, които се заплащат по цени, определени от
съответните лечебни заведения при спазване изискванията на наредбата. Безспорно
е, че настоящите процесни случаи попадат в обхвата на посочената разпоредба за
право на достъп на медицинско обслужване, свързани с медицинска помощ, която да
заплатят по цени, определени от съответното лечебно заведение.
Поради така изложеното касационният състав счита, че следва да
бъде отменено първоинстанционното решение, като вместо което бъде постановено
друго, с което да бъде отменено НП.
Воден от горното, на основание чл.
221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, във връзка с чл. 63, ал.1, изр. 2
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
Решение № 1416 от 25.07.2019
г., постановено по АНД № 3686/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив-IV
н.с. и вместо него постановява:
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № НП-27-133-46/11.12.2018г, издадено от Изпълнителния
директор на Изпълнителна агенция „Медицински одит” /понастоящем „Медицински
надзор”/ –гр. София, с което на д-р К.В.К. *** в качеството му на *** и *** в МБАЛ
„Тримонциум” ООД, ЕИК200213096, за тринадесет отделни административни нарушения на чл.29, т.1 от
Наредба за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, във връзка с
чл.81, ал.3 от ЗЗ на основание чл.229, ал.1 от ЗЗ са му наложени тринадесет
административни наказания „глоба“ в размер от по 100,00/сто/ лева всяка.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.