№ 714
гр. София, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ Д. ШОПНИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно
наказателно дело № 20211110208306 по описа за 2021 година
, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Делото е образувано по жалба на търговско дружество „В.” чрез управителя Б.И.Б. срещу
Наказателно постановление № 542965-F556468/20.10.2020г. на Началник отдел „Оперативни
дейности” в ЦУ на НАП , с което на основание чл.185, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС на
Дружеството е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на
500 лева за нарушение на чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба № Н – 18 /2006г. на Министерство на
финансите., вр. чл 118, ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за неправилност и незаконосъобразност на издаденото
постановление, като се иска неговата отмяна. Твърди се, че издадения фискален бон
отговаря на изискванията на цитираната разпоредба и нарушението не е извършено от
обективна страна. Моли се за съдебен акт в тази насока.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се представлява .
Въззиваемата страна, ТД на НАП – София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт
Н. оспорва жалбата. Намира издаденото наказателното постановление за правилно и
законосъобразно, и като такова моли да бъде потвърдено изцяло. Твърди, че нарушението е
доказано от обективна страна, като счита че в конкретния случай разпоредбата на чл. 28 от
ЗАНН е неприложима. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
1
Съдът, като се запозна с доказателствата по делото, намира за установено следното от
фактическа страна:
Дружеството – жалбоподател „В.” ЕООД, с ЕИК /ЕИК/ стопанисвало търговски обект по
смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС - ресторант , находящ се в гр. /АДРЕС/. Във
връзка с дейността на стопанисвания търговски обект дружеството имало зачислено
работещо фискално устройство в обекта модел Dаisy Micro C-01, с ИН на ФУ DY527014 и
ИН на ФП 36561282.
Дружеството предлагало и възможност за поръчване на храна посредством електронен сайт
на адрес /САЙТ/.
На 22.06.2020 служители на ТД на НАП – София измежду които и св. П.Г. – на длъжност
инспектор по приходите извършили контролна покупка на хранителни стоки на стойност
48,95 лева, като за направената поръчка получили потвърждение на посочения от тях
електронен адрес. При получаването ѝ същата била съпровождана от фискален бон №
004060 на стойност 48,95 лева, който не съдържал задължителните реквизити –
наименование на закупената стока и количеството по видове закупени стоки. Към така
издадения фискален бон била прикрепена разпечатка съдържаща подробна разбивка по вид,
количество и единична стойност на закупените хранителни продукти.
След извършената контролна покупка била извършена проверка на място в търговския
обект, като посочените обстоятелства били отразени в протокол за проверка от 22.06.2020г.
Свидетелят П.Г. , на длъжност инспектор по приходите в ЦУ на НАП – София приел, че
налице нарушение на чл.26, ал. 1, т. 7 от Наредба № Н 18/2006г на МФ вр. чл.118, ал. 4 от
ЗДДС, за което съставил против дружеството – въззивник в присъствието на упълномощен
процесуален представител АУАН № F 556468/29.06.2020г. Така съставеният АУАН бил
връчен на упълномощено лице на датата на съставянето му.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили писмени възражение от управителя на
дружеството – жалбоподател.
Въз основа на посочения АУАН, било издадено и обжалваното Наказателно постановление
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в хода на настоящото
производство гласни доказателства – показанията на св. П.Г., както и писмени
доказателства приобщени по реда на чл. 283 от НПК. Гласните и писмените доказателства
по делото са в синхрон помежду си и взаимно се подкрепят и допълват. По делото не е
налице противоречив доказателства материал, поради което Съдът няма да прави подробен
анализ на приобщените по делото доказателства.
2
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това
действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал.2 НПК и т.7 от
Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и
самият АУАН по отношение на неговите функции - констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени от длъжностни
лица в пределите на тяхната компетентност.
На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални
правила при издаването и на двата административни акта - тяхната форма и задължителни
реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.5, чл. 57 и чл. 58, ал.1 ЗАНН. Налице е
пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо
възпроизвеждане в атакуваното НП.
Нарушението е установено на 22.06.2020г., като актът за установяване на административно
нарушение и последвалото наказателно постановление са съставени в предвидените в чл.34
ЗАНН срокове.
Предвид изложеното, посочените административни актове са съставени без допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното
наказателно постановление на формално основание.
По приложението на материалния закон:
Посочената като нарушена разпоредба на чл. 26, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г.
указва какви задължителни реквизити следва да притежава фискалният бон, като в т. 7 на
цитираната разпоредба е описано, че фискалния бон следва да съдържа : „наименование на
стоката/услугата, код на данъчна група, количество и стойност по видове закупени стоки
или услуги; наименованието трябва да позволява най-малко идентифицирането на вида на
стоката/услугата; в случай че се продават стоки от един и същи вид, които са с различни
цени, във фискалния бон всяка стока се отразява поотделно със съответната стойност;”
3
Съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС цитираната наредба се издава от МФ .
Отговорността на въззивника е ангажирана за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
185, ал.2, вр. ал. 1 от ЗДДС, съгласно която „(2) Извън случаите по ал. 1 на лице, което
извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по
неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от
300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци,
в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се
налагат санкциите по ал. 1 „.
По делото по безспорен и категоричен начин е доказано, че в търговския обект
стопаснисван от дружеството – въззивник е имало зачислено работещо фискално
устройство, от което е било издаден фискален бон за извършената покупка. Не се спори, че
в същия не е посочено наименование на закупената стока, както и количество и единична
стойност, доколкото се касае за покупка на различни артикули. В действителност видно от
представените по делото писмени доказателства към издадени фискален бон е налице
разпечатка от принтер съдържаща наименование на отделните стоки,които са били
закупени, както и единичната цена на всяка една от тях, в това число и общата стойност на
покупката, която съответства изцяло на сумата посочена във фискалния бон. Цитираната
наредба, обаче не предвижда възможност задължителните реквизити на фискалния бон да се
съдържат в друг документ, независимо дали същият е неделима част от фискалния бон.
По изложените мотиви съдът намира, че нарушението е доказано от обективна страна.
В конкретния случай е ангажирана отговорността на юридическо лице, поради което
въпросът за вината е ирелевантен.
Наложената санкция е определена съгласно чл.27 от ЗАНН и е в минимален размер, поради
което съдът не би могъл да я ревизира.
Конкретният случай не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от другите
нарушения от същия вид.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление е законосъобразно и
като такова същото следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Предвид направеното искане от страна на представителя на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, съдът съобрази, че с ДВ бр. № 94 от 29.11.2019г.,
ЗИДЗОДОВ, е изменен ЗАНН, като с § 9, ал. 5 е прието, че в полза на юридически лица или
еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ.
В горния смисъл и съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ КФН по
делото, в размер на 80,00лв., която сума следва да се заплати от жалбоподателя по сметка на
КФН.
4
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 542965-F556468/20.10.2020г. на
Началник отдел „Оперативни дейности” в ЦУ на НАП , с което на основание чл.185, ал.2,
вр. ал. 1 от ЗДДС на Дружеството е наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 500 лева за нарушение на чл. 26, ал.1, т. 7 от Наредба № Н – 18
/2006г. на Министерство на финансите., вр. чл 118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „В.” ЕООД с ЕИК /ЕИК/ да заплати в полза на НАП сумата от 80,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София –
град на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от АПК, в 14
дневен срок от получаване на съобщението до страните, че Решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5