№ 50938
гр. София, 16.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20211110155410 по описа за 2021 година
Съдът за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 247 и чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба с вх. № 338744/24.10.2024 г. депозирана от ищеца по
делото – Н. А., с която се иска поправка на очевидни фактически грешки в
диспозитива на постановеното по делото Решение № 17878/04.10.2024 г. В
молбата се излагат съображения, че в мотивите си (на стр. 4, абзац 2, ред 22 и
ред 26 отгоре надолу) съдът е приел, че справедливият размер на
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на сумата от 14 000 лв., но на
стр. 5, ред. 2 и 3 отгоре надолу, в мотивите неправилно е посочена сумата от
12 000 лв., която грешка е допусната и в диспозитива на съдебния акт. По тези
причини моли съдът да допусне поправка на ОФГ, като отрази в диспозитива
на решението правилния размер на обезщетението, а именно сумата от 14000
лв. В условията на евентуалност е направено искане за тълкуване на Решение
№ 17878/04.10.2024 г.
Подадена е и молба с вх. № 338747/24.10.2024 г., в която е обективирано
и искане за изменение на Решение № 17878/04.10.2024 г., в частта за
разноските, като присъдения н аответниците адвокатски хонорар да бъде
намален до сумата от 1000 лв., поради липсата на фактическа и правна
сложност на делото, като пропорционално на отхвърлената част от иска, в
тежест на ищеца да бъде възложена сумата от 400 лв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК ответниците, изразяват становище за
неоснователност на двете молби, за което излагат съображения.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото,
намира следното:
Молбите за поправка на ОФГ и за изменение на решението в частта за
разноските са депозирани от активно легитимирана страна - участник в
производството и в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК), поради което същите са
процесуални допустими.
Разгледани по същество, молбите са неоснователни по следните
1
съображения:
По молбата с правно основание чл. 247 ГПК.
Видно от съдържанието на Решение № 17878/04.10.2024 г.,
действително в мотивите на съда (на стр. 4, абзац 2, ред 22 и ред 26 отгоре
надолу), е посочена сума в размер на 14000 лв., която е различна от отразената
в диспозитива на съдебния акт – 12000 лв. В случая обаче, допуснатата
техническа грешка се отнася до сумата от 14000 лв. Горното се установява от
една страна, от факта, че на стр. 5, ред. 2 и 3 - отгоре надолу, в мотивите
сумата е посочена в съответствие със сумата в диспозитива на решението –
12000 лв., а от друга страна - при изчисляване размера на дължимите от
страните разноски по делото, съдът е съобразил именно сумата от 12000 лв.,
до която е приел, че искът е основателен и е присъдил разноските
пропорционално именно въз основа на този размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди. С оглед горното, волята на съда, във
връзка с формираните правни изводи по основателността на предявения иск е
обективирана вярно в диспозитива на Решение № 17878/04.10.2024 г., поради
което молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Не
подлежи на разглеждане искането за тълкуване на съдебния акт (в условията
на евентуалност), доколкото производството по реда на чл. 251 ГПК е
допустимо единствено при влязъл в сила съдебен акт. В случая е депозирана
въззивна жалба с вх. № 338740/24.10.2024 г., която предстои да бъде
разгледана от СГС.
По молбата с правно основание чл. 248 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание, проц. представител на ищеца
е направил своевременно възражение за прекомерност на адв. възнаграждение
заплатено от ответниците, което съдът намира за неоснователно. Видно от
представените по делото фактура и платежно нареждане, адв. хонорар
заплатен от ответниците възлиза на сумата от 2400 лв. с ДДС, или съответно –
2000 лв. без дължимия данък. Съобразно цената на предявения иск – 15000
лв., (преди неговото изменение, чрез увеличаване на сумата от 24000 лв.),
минималният размер на хонорара, изчислен по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3
НМРАВ, възлиза на 1750 лв., поради което договорената сума от 2000 лв. не го
надвишава значително, а и според настоящия съд съответства на фактическата
и правна сложност на делото. По тези причини молбата следва да бъде
оставена без уважение.
е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 338744/24.10.2024 г. за
поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 17878/04.10.2024 г.,
подадена от ищеца по делото – Н. Р. А..
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 338744/24.10.2024 г., в
частта за искане за тълкуване на Решение № 17878/04.10.2024 г., направено в
условията на евентуалност.
2
СТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 338747/24.10.2024 г. за
изменение на Решение № 17878/04.10.2024 г. в частта за разноските, подадена
от ищеца по делото – Н. Р. А..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски
съд, в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3