Решение по дело №319/2021 на Административен съд - Кюстендил

Номер на акта: 302
Дата: 9 декември 2021 г. (в сила от 9 декември 2021 г.)
Съдия: Милена Йорданова Алексова Стоилова
Дело: 20217110700319
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

                  302                                            09.12.2021г.                                     град Кюстендил

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

Кюстендилският административен съд                                                                                    

на първи декември                                                         две хиляди двадесет и първа година

в открито съдебно заседание в следния състав:

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА                                                               

ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА

                                                 2.АСЯ СТОИМЕНОВА

с участието на секретаря Светла Кърлова

и в присъствието на прокурор Йордан Георгиев от КОП

като разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова

касационно административнонаказателно дело № 319 по описа за 2021г.

и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл.217 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН.

            Юрисконсулт Г.С. като пълномощник на „Т.– Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление *** и законен представител изпълнителния директор инж.Л.В.С.обжалва решението по а.н.д.№605/2021г. на РС - Дупница. Релевира касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.3 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане свързва с нарушаване на чл.42, т.4 от ЗАНН и недоказано деяние. Несправедливо наложената санкция е поради неправилна преценка за тежестта на нарушението. Моли за отмяна на решението и отмяна на НП.

            В с.з. пълномощникът на касатора поддържа жалбата. Поради прекомерност на размера на наложената санкция моли за отмяна на решението на районния съд и намаляване на санкцията до предвидения в закона минимум.

Ответната РИОСВ – София не изразява становище по жалбата.

Представителят на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че не са налице касационните основния за отмяна на решението на районния съд, което намира за правилно и законосъобразно.

            Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и материалите по делото на районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на легитимиран правен субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК.

            Разгледана по същество, жалбата е основателна досежно размера на наложената имуществена санкция. Съображенията за това са следните:

            Предмет на въззивно обжалване е НП №117/29.04.2021г. на директора на РИОСВ – София, с което на „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 70 000лв.

От приетите по делото доказателства съдът е установил от фактическата страна на спора, че на „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД притежава Комплексно разрешително №45-Н4/09.04.2019г., издадено от изпълнителния директор на ИАОС. По постъпил сигнал в РИОСВ – София за черен дим от инсталацията на дружеството, на 19.10.2020г. е извършена проверка от служители на инспекцията съвместно със служители на ТД на ДАНС - гр.Кюстендил в присъствие на представители на проверявания субект на площадката и други обекти в съседство. При проверката, чиито резултати са обективирани в КП №ККФОС-СГ-24/19.10.2020г., е установена задушлива миризма на сяра около СОИ, наличие на неорганизирани емисии от работата на работещите ЕК 1 и ЕК 3 по дължината на газоходите към ИУ 2 и ИУ 4 на СОИ 1 и СОИ 2, непосредствено преди участъците на ИУ 1 и СОИ 1 и СОИ 2, както и наличие на неорганизирани емисии от пукнатини и пробиви по комините тела на ИУ 2 и ИУ 4 /във височина/ непосредствено след СОИ 1 и СОИ 2. В атмосферата е констатирано изпускане на пръски варно мляко с оцветени в бяло отлагания по повърхността на СОИ и сградата на операторската станция на СОИ, характерни за използваното при сероочистването варно мляко. Нарушението е квалифицирано като неизпълнение от дружеството на КР, като е изпуснало неорганизирани емисии в атмосферата при експлоатацията на голямата горивна инсталация, произвеждаща електрическа енергия.

С оглед установените фактически обстоятелства съдът е формирал правен извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, наличие на реквизитите по чл.42 и чл.57 от ЗАНН, пълно описание на противоправното деяние и съставомерност по приложения в НП санкционен състав. Според съда, наложената санкция е законосъобразна като минималната такава и липсва маловажност по чл.28 от ЗАНН. По посочените правни доводи съдът е потвърдил НП.

В пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с релевираните касационни основания съдът намира, че решението на районния съд е валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма по допустима въззивна жалба. Решението обаче, преценено за съответствие с материалния закон, е неправилно досежно извода на съда за законосъобразност на наложения размер имуществена санкция. Съображенията за това са следните:

            Касационният съд споделя изводите на районния съд за спазване на процедурата по ЗАНН и доказано противоправно деяние.

            Неоснователно касаторът счита, че обвинението не отговаря на изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН. Обвинението срещу дружеството е за това, че на датата на проверката 19.10.2020г. на площадката в с.Големо село, община Бобов дол, област Кюстендил дружеството като оператор на горивна инсталация за производство на ел.енергия не изпълнява условие 9.3.1 от КР №45-Н4/2019г., издадено от изпълнителния директор на РИОСВ – София. Условието по КР задължава оператора организирано да изпуска всички емисии на вредни вещества от инсталацията по Условие 2 в атмосферния въздух през изпускащите устройства, описани в Условие 9.2. Конкретните фактически обстоятелства по обвинението са свързани с констатациите от извършената проверка  за неорганизирано изпускане в атмосферния въздух на емисии, от две различни места. Първото място е свързано с работата на ЕК 1 и ЕК 3 като изпускането е по дължината на газоходите към ИУ 2 и ИУ 4 на СОИ 1 и СОИ 2 непосредствено в участъците между ИУ 1 на СОИ 1 и СОИ 2. Второто място е от ИУ 2 и ИУ 4 /във височина/ през съществуващи пукнатини и пробиви по коминните тела на двете ИУ непосредствено след СОИ 1 и СОИ 2. Този начин на описание на противоправното деяние е ясно и безпротиворечиво, като съдържа всички елементи от обективната страна на задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС.

Неоснователно е възражението на касатора и за недоказано деяние. Съдържанието на Констативния протокол от проверката на 19.10.2020г. в битието му на официален писмен документ не е оборен в рамките на съдебното производство по делото на районния съд. Показанията на св.Г., св.А. и св.Д. потвърждават констатациите в протокола, отразени коректно в съдържанието на АУАН и НП. Конкретното съдържание на нарушеното задължение по условието от КР е доказано посредством представеното копие от КР. В своята съвкупност приобщените пред районния съд писмени и гласни доказателствени средства установяват неизпълнение от дружеството на Условието по т.9.3.1 от КР – налице е неорганизирано изпускане в атмосферния въздух на емисиите вредни вещества от инсталацията на оператора. Неизпълнението на задължението по чл.123в, т.2 от ЗООС правилно е санкционирано по състава на чл.164, ал.1 от ЗООС, която норма е препращаща към нормативното задължение на субекта на отговорността.

Неправилна обаче е преценката на районния съд за законосъобразно наложен размер на имуществената санкция. В нормата на чл.164, ал.1 от ЗООС се предвижда широк диапазон на имуществената санкция – от 10 000лв. до 500 000лв., което налага мотивиране на АНО в съответствие с критериите на чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН. Мотивите на органа за наложената санкция в размер на 70 000лв. се основават на утежняващи отговорността обстоятелства, свързани с неглижиране на отговорностите на дееца с екологичното законодателство, което рефлектира във висока степен негативно върху околната среда и човешкото здраве и влезли в сила 7бр. НП срещу дружеството с различен размер на санкциите /между 10 000лв. и 40 000лв./. След служебна справка касационният съд установява, че санкциите на дружеството по посочените НП касаят нарушения на чл.125 от ЗООС, които са различни от нарушението по делото. Процесното нарушение касае неизпълнение на условия по КР, а нарушенията по чл.125 от ЗООС са свързани с неизпълнение на конкретно посочени нормативни задължения, възникващи при нарушени условията на КР. Задълженията по чл.123в, т.2 и чл.125 от ЗООС не са идентични, поради което не би следвало отговорността на дружеството да се обуславя от простото неизпълнение на условията по КР, след като тези условия са предмет на различни задължения по ЗООС. По делото не е установено преди издаване на НП дружеството да има наложена влязла в сила санкция за предходно нарушение по чл.123в, т.2 от ЗООС относно неспазване на Условието по т.9.3.1 от КР. Вярно е, че засегнатите с процесното деяние обществени отношения са с висока степен на значимост предвид целите на закона и принципите за опазване на околната среда  по чл.2 и чл.3 от ЗООС, но тези предпоставки са намерили правен израз в сравнително високия размер на минимално предвидената в закона санкция от 10 000лв. Изложеното в своята съвкупност мотивира касационният съд да счете, че наложеният с оспореното НП размер на имуществена санкция е прекомерно висок, несъответстващ на предпоставките по чл.27, ал.1-3 във вр. с чл.83, ал.2 от ЗАНН и целите на наказанието по чл.12 от ЗАНН. Справедлив размер на санкцията е минимално предвидения от 10 000лв.

На основание чл.221, ал.2, пр.2 от АПК касационният съд ще отмени решението на районния съд. Решавайки спора по същество, на основание чл.222, ал.1 от АПК, съдът ще измени НП, като наложи минимално предвидената в чл.164, ал.1 от ЗООС имуществена санкция в размер на 10 000лв.

Мотивиран от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение №47/10.08.2021г. по а.н.д.№605/2021г. на РС - Дупница и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ НП №117/29.04.2021г. на директора на РИОСВ – София, с което на „ТЕЦ Бобов дол“ ЕАД за нарушение на чл.123в, т.2 от ЗООС на основание чл.164, ал.1 от ЗООС е наложена имуществена санкция в размер на 70 000лв., като намалява размера на имуществената санкция на 10 000лв. /десет хиляди лева/.

            Решението е окончателно.

            Решението да се съобщи на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.