РЕШЕНИЕ
№ 327
гр. Бургас , 14.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на деветнадесети октомври, през две хиляди и двадесета
година в следния състав:
Председател:Даниела Д. Михова
Членове:Галя В. Белева
Александър Д. Муртев
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело №
20202100502181 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№29114 от 27.07.2020г. по описа на РС- Бургас,
подадена от адв. Диляна Павлова като пълномощник на Н. П. Д.. срещу решение №1568 от
8.07.2020г. по гр.д.№6474/19г. на БРС, В ЧАСТТА, с която е допусната делба на сградата-
едноетажна жилищна постройка с РЗП 139 кв.м., построена в дворно място с площ от 715
кв.м., за което е отреден УПИ II-185 в кв.48 по плана на с.Тръстиково, при квоти по ½ ид. ч.
за всеки от съделителите. Изложени са оплаквания, че решението е неправилно и
необосновано. Изводите на съда били в противоречие с фактическата обстановка,
установена посредством събраните писмени и гласни доказателства. Неправилно съдът
приел, че имотът, от чиято продажба въззивникът е черпил средства за извършените
пристроявания в процесната сграда и за обзавеждането на имота, както и за текущите
разходи на семейството, бил продаден от него през 2005г., а не през м. ноември 2015г. От
банковите извлечения, представени от въззивника се установявало, че горецитираните
разходи били осъществени чрез теглени от ответника суми или чрез директни картови или
безкасови плащания от разкритите на името на въззивника банкови сметки. Същевременно
не били представени доказателства дали получените от въззиваемата суми като трудово
възнаграждение във Великобритания били разходвани на територията на България в периода
на пристрояването на сградата. Неправилен бил и изводът на съда, че имотът бил закупен,
пристроен и обзаведен в периода, в който въззиваемата получила обезщетение в размер на
1
около 22500 GBP, тъй като закупуването и пристрояването на имота били извършени през
2016г., т.е. преди евентуално да е било получено обезщетението за неработоспособност.
Развити са подробни съображения.
Иска се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново, с което
делбата на сградата се допусне при квоти на съсобственост 2/7 ид.ч. за въззиваемата и 5/7
ид.ч. за въззивника. Претендират се разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на
въззиваемата А.. Д.., представлявана от адв. Росен Диев. С него жалбата се оспорва като
неоснователна. Според въззиваемата, правилно, в съответствие с писмените доказателства,
съдът приел, че не било доказано при условията на пълно и главно доказване
обстоятелството, че процесният имот бил закупен изцяло с лични средства на въззивника,
респективно- не била оспорена презумпцията за съвместен принос на съпрузите при
придобиването на недвижимия имот. Поддържа становището си, че е работила и получавала
значителни доходи в Англия, които са послужили за закупуване и ремонт на процесния
недвижим имот. Доказано било, че страните са изтеглили заем от 25000 британски паунда,
послужил за извършването на ремонтни дейности на къщата, изплащан изцяло със средства
от работната заплата на въззиваемата. По време на съвместния им живот в Англия същата
заплащала и комуналните разходи, като спестявала и средства, които по-късно послужили за
покупка, ремонт и пристрояване на имота. След устройването им в България въззиваемата
не спирала да работи и влагала получените средства в имота- семейна имуществена
общност. Тя наемала работници, които извършвали ремонта, организирала работния процес
и инициирала административното производство по снабдяване с разрешение за
пристрояване и надстрояване на къщата. Въззивникът не направил усилие да научи
български език, нито да започне работа в България, за да участва финансово в издръжката на
семейството. Намира за недоказано и възражението за частична трансформация на лично
имущество. От друга страна не ставало ясно дали, кога и каква сума е получил въззивника
по личната си сметка, предвид това, че имотът му бил обременен с тежести, както и нямало
доказателства, водещи до безспорен извод, че средствата от продажбата били вложени
именно в покупката, пристрояването и ремонта на процесния имот. Средствата по сметката
на въззивника били в много по-малък размер от продажната цена на неговия имот, а освен
това не били ясно за какво са били изразходвани. Свидетелят на въззивника не установявал
последният да е заплащал в брой на работниците, наети за извършване на преустройството
на имота, докато водената от въззиваемата свидетелката заявила, че двамата съпрузи са й
споделяли, че въззиваемата работила извънредно в Англия, за да спести средства за ремонт
и пристрояване на къщата в Тръстиково и получила обезщетение, средствата от което били
вложени в ремонта. Затова правилно съдът приел, че няма как да се установи категорично,
че въззивникът е вложил средствата от продажбата на имота в Лондон в покупката и
преустройството на семейното жилище в с.Тръстиково, а въззиваемата няма финансов
принос в покупката и извършеното пристрояване на имота, като в съдебното заседание,
проведено пред въззивната инстанция процесуалният представител на въззиваемата
уточнява, че районният съд правилно е приел, че ищцата има финансов принос. Затова
2
намира за неопровергана презумпцията за съвместен принос. Доказано било, че двамата
съпрузи с общи усилия, средства и труд са придобили и пристроили процесния имот, поради
което същият следвало да бъде допуснат до делба при равни квоти. Развити са съображения,
че на въззиваемата се дължат и разноски за първата инстанция, тъй като били отхвърлени
претенциите на въззивника по чл.23, ал.1 СК и чл.23, ал.2 СК.
Моли, решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за първата и въззивната
инстанция.
В съдебно заседание процесуалните представители на страните поддържат
изложените по-горе становища. Не ангажиран доказателства.
По допустимостта на производството Бургаският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да обжалва съдебното решение в
атакуваната част. Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК и е допустима,
поради което спорът следва да се разгледа по същество.
Делото е за делба на недвижим имот и движими вещи е във фазата по допускане на
делбата.
Ищцата А.. Д.., полска гражданка, сочи, че с ответника Н. П. Д.., поданик на
Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, сключили граждански брак на
14.02.2009г. в гр. Лондон, Великобритания. Преди брака двамата решили да закупят имот в
България, като за целта се наложило да регистрират дружество- „ПОЛ И А.А ХОТ СПОТ“
ООД и с личните си спестявания закупили дворно място с площ от 715 кв.м., за което бил
отреден УПИ II- 185 в кв.48 по плана на с.Тръстиково, ведно с построената в поземления
имот едноетажна жилищна сграда с РЗП 80 кв.м. По време на брака, през 2015г.
дружеството продало на двама им като физически лица описания по-горе имот. Страните
решили и извършили преустройство на съществуващата жилищна сграда, която след него
вече била с площ от 139 кв.м. Ищцата не обитавала жилището от 14.03.2017г., когато се
изнесла от него поради нанесен й от ответника побой. Бракът между страните бил прекратен
с решение от 24.10.2017г., постановено по гр.д.№3232/2017г. на РС- Бургас, с което било
утвърдено споразумението между страните, с което ползването на семейното жилище,
представляващо описания по-горе имот, било предоставено на ответника.
Моли да се допусне делба на описаното по-горе дворно място и сграда при квоти по
½ ид. ч. за всеки от съделителите, както и на описаните в исковата молба движими вещи.
Ангажира доказателства.
Ответникът е представил в едномесечния срок по чл.131 ГПК отговор, с който е
оспорил иска за делба като допустим, но неоснователен. Твърди, че както земята и
постройката върху нея, така и движимите вещи, описаните в исковата молба са негова лична
собственост, придобити поради пълна трансформация- преобразуване на негово лично
имущество, а при условията на евентуалност- поради липса на принос на ищцовата страна в
тяхното придобиване. Затова моли искът за делба да бъде отхвърлен изцяло поради липса на
съсобственост.
Не оспорва, че през 2007г. недвижимият имот бил закупен на името на дружеството,
3
регистрирано от страните, поради наличната към онзи момент пречка за чужденци-
физически лица да придобиват земя в България. Твърди, че плащането на продажната цена
било извършено изцяло от личната банкова сметка на ответника във Великобритания, по
сметката на дружеството- посредник по сделката /“БРИТИШ ДЕВЕЛОПМЪНТС БЛАК
СИИ“ ЕООД/, което извършило по-късно плащането към продавача.
Твърди, че цената, посочена в нотариалният акт от 2015г. не била в действителност
платена, а с нея била прихваната част от задължението на дружеството към ответника като
съдружник, предоставил средства за закупуването на имота. В периода 2015- 2016г. сградата
била пристроена, от 80 кв.м. станала 140 кв.м., като за целта били използвани изцяло лични
средства на ответника от продажбата на негово недвижимо имущество, придобито през
2005г. във Великобритания преди брака на страните. Тези средства били преведени през м.
ноември 2015г. по личната сметка на ответника, в която освен от продажбата били
постъпвали единствено суми от пенсия и/ или заплата на ответника и в която не били
постъпвали вноски от ищцата. Заявява също, че всички разходи за проектиране и
строителство, а по-късно и за ремонт на сградата били заплатени и само от средствата от
личната му банкова сметка.
При условията на евентуалност е направил искане делбата на имота /по-конкретно
къщата/ да се допусне при квоти 2/7 ид.ч. за ищцата и 5/7 ид.ч. за ответника, тъй като
пристрояването на първоначално закупената сграда било извършено изцяло с негови лични
средства, набирани по негова лична сметка и без какъвто и да е принос на ищцата.
Ангажирани са доказателства.
По повод указанията, дадени от въззивната инстанция, процесуалният представител
на ответника е посочил в откритото съдебно заседание, че тези квоти са определени на база
на съотношението между квадратурата на къщата преди и след преустройството,
извършено с лични парични средства на ответника
Ищцата, в становището си по повод отговора /л. 205 и сл. от делото на РС/ е оспорила
твърденията на ответника, че имотите са придобити изцяло с негови лични средства, както и
че строително- ремонтните дейности в имота били извършвани изцяло от него. Същата сочи,
че покупката на имота от общото им търговско дружество била извършена със средства, по-
голямата част от които били нейни спестявания. Тя също потърсила съдействие и от своите
родители, които изтеглили заем от 5000 евро, които предоставили на страните по делото, за
да бъде финализирана продажбата. Заявява, че както преди, така и след сключването на
брака е работила, а голяма част от получаваните от нея трудови възнаграждения вложила в
процесния имот. В началото на връзката им с ответника закупили апартамент в Лондон на
името на ответника, тъй като ищцата нямала достатъчен трудов стаж, за да й бъде отпуснат
кредит. По тази причина поискали кредит, като се договорили с ответника той да плаща
ипотеката, а тя да заплаща всички останали сметки в домакинството. Освен това изтеглили
още един заем – 25000 британски лири, който бил погасен изцяло от ищцата, средствата от
който вложили в имота в Тръстиково. Заявява, че и двамата са работили в Британските пощи
и са получавали добро възнаграждение. Затова, освен да плаща битовите сметки, ищцата
успявала и да спестява. След преместването си в България през 2015г. решили да разширят
4
къщата. Ремонтът й започнал в началото на 2016г. Строително- ремонтните дейности били
извършени със семейни средства и спестявания на ищцата. През 2016г. ищцата получила и
еднократно обезщетение за хронична болест- 22570 британски лири, които също използвала
за ремонта и закупуване на обзавеждане. Ищцата започнала да учи български език и да
работи, като през цялото време на брачния им живот в България тя работила и инвестирала
средствата за ремонта и преустройството на къщата, така и за ежедневните семейни разходи.
Твърди, че изцяло тя се е занимавала с преустройството- намиране на работници и
заплащане на материали. Оспорва твърденията на ответника, че продажната цена по
нотариалния акт не била заплатена, както и за извършеното прихващане. Оспорва и
твърденията, че движимите вещи са придобити със средства на ответника.
В първото по делото съдебно заседание пред първата инстанция пълномощникът на
ответника е конкретизирал, че СМР по пристрояването на сградата били извършени в
периода от м. февруари 2016г. до м. юли 2016. Те били извършвани на стопански начала,
плащанията били правени в брой, като плащанията били извършвани от изтеглените от
банковата сметка на ответника суми.
Районният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.34 от ЗС, а
възраженията на ответника са с основание чл.23, ал.1 СК, а при условията на евентуалност-
чл.23, ал.2 СК.
В първата инстанция са приети писмени доказателства, разпитани са свидетели и са
приел две съдебно- технически експертизи, първата от които касае извършеното
пристрояване и оценката на извършените СМР по къщата, а втората- местонахождението и
оценката на движимите вещи.
Районният съд е приел за безспорно, че страните са били съпрузи от 14.02.2009г., а
бракът им бил прекратен с влязло в сила решение №1684/24.10.2017г. по гр.д.№3232/2017г.
на РС- Бургас. Приел е, че същите са придобили недвижимия имот- дворно място с площ от
715 кв.м. и едноетажна жилищна сграда със ЗРП 80 кв.м. с нотариален акт от 14.12.2015г. за
сумата от 5500 лв. Приел е, че относно имуществените отношения между бившите съпрузи е
приложим българският закон, предвид разпоредбата на чл.65, ал.1 КМЧП, тъй като
имуществото, предмет на делба се намира в България. Посочил е, че според чл.79, ал.3
КМЧП, имуществените отношения между съпрузи се уреждат от правото, приложимо към
личните им отношения. Приел е още, че английското законодателство не урежда режим на
имуществена общност между съпрузите и бракът по принцип няма имущественоправен
ефект. Приел е още, че тъй като имотът, предмет на делба е придобит от двамата съпрузи по
време на брака им и в нотариалният акт фигурира името на двамата, съдът е счел, че имотът
е придобив в условията на съсобственост. Видно от събраните гласни доказателства, същите
го закупили съвместно, пристроили са го и го обзавели с общи усилия. След прекратяването
на брака им съществуващата между тях имуществена общност се трансформирала в
обикновена съсобственост, като всеки от съпрузите притежавал по ½ ид.ч. от недвижимия
имот и от движимите вещи в къщата.
Съдът е приел за неоснователни възраженията на ответника за влагане на лично
имущество в придобиването и пристрояването на процесния имот. Посочил е, че имотът е
5
придобит от съпрузите през 2015г. по време на действащия към настоящия момент СК, като
възражението за пълна трансформация на лично имущество е с правна квалификация чл.23,
ал.1 СК. Приел е за недоказано твърдението на ответника, че парите, получени от
продажбата на собствения на ответника имот в Лондон са били вложени в процесния имот,
тъй като до закупуването на имота от страните през 2015г. минали 10 години. Затова е счел,
че не е доказано при условията на пълно и главно доказване влагането на суми с личен
характер, за да бъде оборена презумпцията за съвместен принос в конкретния случай. Приел
е още, че ищцата също е разполагала със средства през процесния период- работила по
трудови правоотношения през 2015-2017г., а преди това в Англия. През 2016г. била
пенсионирана поради здравословни причини и на 6.01.2017г. получила обезщетение в
размер на около 22500 британски лири. В този период бил закупен, пристроен и обзаведен
процесния имот. Двамата съпрузи участвали в ремонта, като Натан ходил с майстори по
магазините, а А.а контактувала с майсторите и им давала указания, понеже само тя знаела
български. Съдът е приел още, че представените извлечения от банкови сметки на страните
установяват, че и двамата са имали приходи, поради което не била оборена презумпцията за
съвместен принос в придобиването на имуществото пред време на брака, както и във
вложените средства за пристрояването и обзавеждането на процесната сграда. Така съдът е
счел, че не е доказано както твърдението, че процесния недвижим имот е закупен изцяло с
лични средства на ответника, така и евентуалното възражение за частична трансформация
на лично имущество.
В заключение съдът е приел, че недвижимият имот е закупен по време на брака на
страните в резултат на съвместния им принос, поради което следва да намери приложение
презумпцията на чл.21, ал.3 СК и чл.28 СК, поради което е счел, че делбата му следва да се
допусне при равни дялове на страните.
Решението е обжалвано единствено в частта, с която делбата на сградата с площ от
139 кв.м. е допусната при квоти по ½ ид.ч. за всяка от страните /т.е. по отношение на
дяловете на страните в съсобствеността върху постройката/, поради което в останалата част-
досежно дворното място и част от движимите вещи /допуснати до делба при квоти по ½ за
всеки от съделителите/, както и по отношение на останалата част от движимите вещи, за
които искът за делба е отхвърлен, решението на БРС е влязло в сила и не подлежи на
проверка от въззивната инстанция.
Ето защо, предвид ограничения характер на въззивното производство- чл.269, изр.2
ГПК и с оглед конкретните оплаквания във въззивната жалба, които се ограничават до
оспорване фактическите констатации на съда относно произхода на вложените от страните
средства при извършването на преустройството и разширяването на сградата, въззивната
инстанция не следва да обсъжда подробно твърденията на страните и ангажираните в тази
връзка доказателства, касаещи съсобствеността на дворното място.
По същество:
Страните по делото са бивши съпрузи, чийто брак, сключен на 14.02.2009г. е бил
прекратен с влязло в сила решение №1684 от 24.10.2017г. по гр.д.№3232/17г. на РС- Бургас
по реда на чл.330 ГПК /за развод по взаимно съгласие/.
6
Страните не спорят, че в началото на 2015г. са променили обичайното си
местопребиваване от Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия в
Република България. Това се установява и от показанията на разпитания по делото свидетел
Д. М..
На 14.12.2015г. двамата закупили недвижим имот- дворно място с площ от 715 кв.м.
в с.Тръстиково, за което по действащата регулация на селото бил отреден УПИ II- 185 в
кв.48, при граници, описани в нотариален акт №174, т.II, рег.№4669, н.д.№300 на нотариус
Гергана Сазанова. Продавач е „ПОЛ И А. ХОТ СПОТ“ ООД, с управител Н. П. Д.., за което
не е спорно, че е регистрирано от страните с цел придобиване на имот в България.
Процесният имот е бил закупен от дружеството през 2007г. /видно от н.а. на л.219/. В
нотариалния акт от 2015г. е посочено, че имотът е закупен от страните по делото на цена
5500 лв., която била платена изцяло и в брой на продавача. Страните в нотариалното
производство, включително ответникът в качеството на управител на дружеството-
продавач, са декларирали, че тази сума е действително уговорената от тях цена на имота.
Недоказано е твърдението на ответника, че при покупката на имота не е платена цена, нито
на твърдението му, че е било извършено прихващане със задължението на дружеството на
страните към ответника.
Предвид разпоредбата на чл.79, ал.3 вр. ал.2 от КМЧП, приложимият закон за
установяване имуществените отношения между страните относно процесния имот, придобит
от страните през 2015г. е СК /в сила от 2009 г./.
Съгласно чл.21, ал.1 СК, вещните права, придобити по време на брака в резултат на
съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са
придобити. Според ал.2 от същата норма, съвместният принос може да се изрази във
влагането на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството. В ал.3 е
предвидено, че съвместният принос се предполага до доказване на противното. Съгласно
чл.28 СК, при прекратяване на имуществената общност /в случая това е станало с развод по
реда на чл.330 ГПК/, дяловете на съпрузите са равни.
Тъй като ответникът- сега въззивник, пред въззивната инстанция поддържа
твърдението си, че сградата е съсобствена при квоти 2/7 ид.ч. за ищцата и 5/7 ид.ч. за
ответника поради това, че през 2016г. е било извършено преустройство, при което били
вложени негови лични средства с извънбрачен произход, получени от продажбата на негов
личен имот в Лондон, негова е и доказателствената тежест да установи това обстоятелство.
Че имотът в Лондон е бил лична собственост на ответника следва както от
твърдението на ищцата, че е бил закупен още преди двамата с ответника да сключат брак,
така и предвид обстоятелството, че тогава тяхното обичайно местоживеене е било в
Обединеното Кралство, а страните не са оспорили констатациите на БРС, че за разлика от
Република България там не е установен режим на съпружеска имуществена общност, нито
са ангажирали доказателства, които да опровергават тази констатация на съда. Твърденията
на ищцата, че имотът бил закупен на името на ответника по причина, че за закупуването му
бил ползван кредит, а към момента на придобиването му тя нямала постоянна месторабота,
поради което не била вписана като собственик, както и че тя е изплащала кредита са
7
ирелевантни и също не установяват наличието на СИО спрямо този имот в гр. Лондон.
Освен това, видно от представеното от ответника „Официално копие от регистъра на
нотариалните актове“, /л.181-185/ собственик на Апартамент В, 88, Блайд Вейл, Кетфорд от
10.10.2005г. е бил ответникът Н. П. Д.., който на 27.06.2005г. заплатил 133500 британски
лири за придобиването му. Видно от неоспореното електронно писмо /л.178- 180/ от Незреен
Али, от Адвокатска кантора „Винсънтс“, ответникът е продал на 13.11.2015г. този имот. В
писмото е посочено, че продажната цена е 249950 британски лири и на същата дата е била
преведена на ответника, но от приложената към имейла разпечатка от сметката на ответника
/л.97- л.177/ се установява единствено, че на дата 13.11.2015г. по сметката на ответника е
постъпил превод от „ВЪНСЪНТС СОЛИСИТИС ОРС ЛИМИТИД“ в размер на 107735,30
британски лири. На същата дата от сметката на ответника е извършена транзакция в размер
на 12000 лири /отразени единствено като дебит/; 10000 лири са били преведени на ищцата
/видно от оригинала на английски при превода на български е допусната грешка и сумата
вместо 10000 е записана 1000/; на същата дата е отразено плащане на 800 лири като
еднократно плащане на клон; а така също е отразен и трансфер на сумата от 80000 лири към
посочена сметка /неясно чия/.
При тези дА.и основателно е оплакването в жалбата, че неправилно районният съд
приел, че ответникът се е разпоредил с този имот през 2005г., а не през 2015г., поради което
нямало дА.и след 10 години именно тези средства да са били вложени за преустройството
на процесната жилищна сграда.
Ответникът е приложил и извлечения от сметката си в „Райфайзенбанк /България/
ЕАД“ /л.220- 227/. От тях се установява, че към 10.12.2015г. по сметката му в банката са
внесени 26725,44 лв., а към 29.01.2016г. наличността в нея била 27293,28 лв. На 12.02.2016г.
от негова сметка в Обединеното кралство по българската сметка са преведени 20000
британски лири, или 49420 лв. Така наличността в сметката станала 70867,11 лв., при
положение, че през м. февруари от тази сметка междувременно били изтеглени общо
5844,47 лв. През м.март 2016г. /от 15.03.2016г. до 31.03.16г./ от същата сметка били
изтеглени в брой общо 31300 лв. На 18.04.2016г. от сметката са били изтеглени в брой 20073
лв., на 9.05.2016г.- 10033 лв., а на 29.06.2016г. също в брой са изтеглени 2001 лв.
Извършени са електронни разплащания : на 11.05.2016г.- 3554,60 лв., а на 23.06.2016г.-
817,85 лв. През м.юли 2016г. от сметката на ответника са изтеглени неколкократно по-
малки суми, общо в размер на 3080,66 лв. Общо за периода от м.януари 2016г.- 28.07.2016г.
от сметката на ответника в РФБ /България/ ЕАД са изтеглени приблизително 70 000 лв.
Видно от приложеното споразумение за заем с фиксирана сума от 31.10.2006г. /л.257-
260/ в края на 2006г., т.е. преди сключването на брака, на страните бил отпуснат кредит в
размер на 25000 британски лири, със срок на погасяване 10 години. За тези средства ищцата
твърди, че са били вложени при закупуването на имота в Тръстиково, като тя е заплащала
ежеседмично дължимата вноска по кредита /последното се установява от банковата справка
на л.267-312/. Това твърдение обаче не е релевантно към спорния във въззивната инстанция
въпрос- за произхода на средствата, вложени при преустройството на съществуващата
сграда, извършено през 2016г., поради което и не следва да се обсъжда подробно, още
8
повече, че е съобразено от БРС при констатацията му, че ищцата има принос при покупката
на земята и сградата през 2015г., поради което този имот е приет за съсобствен между
страните.
От същото извлечение се установяват внесени по сметката на ищцата суми: на
28.09.2007г. в размер на 2424,15 лири, за която се твърди, че е от майката на ищцата; на
9.05.2008г.- 4200 лири, получени в заем за имота в Тръстиково. Както и по-горе в
изложението се посочи, тези суми са ирелевантни за предмета на въззивното производство,
който касае не начина и средствата на придобиването на земята и първоначалната постройка
в с.Тръстиково, а само произхода на средствата, вложени в преустройството на сградата
през 2016г.
Не се спори между страните, че във Великобритания двамата съпрузи работили в
Кралските пощи, както и че ищцата била пощальон, а ответникът- мениД.ър /така- св. Фей
Д.ой /.
От приложената справка от служебното досие на ищцата, издадена от Кралската
данъчна и митническа служба /л.261-263/ се изяснява, че годишният доход на ищцата за
2014/2015г. бил 36153 британски лири, за 2015/2016г.- 18097 британски лири, а за
2016/2017г.- 99 лири. Съгласно приложеното писмо от 30.12.2016г. /л.264-266/, към тази дата
е било взето решение за нейното пенсиониране поради здравословни причини, с право на
еднократно обезщетение в размер на общо 22570,68 британски лири. В същото е посочено,
че последният работен ден на ищцата е 31.12.2016г., а датата на плащане на обезщетението-
6.01.2017г.
Ищцата е работила и в България, като видно от извлечението от трудовата книжка на
ищцата /л.210- 213/ същата е започнала работа като администратор в хотел, считано от
3.05.2016г. /което кореспондира с показанията на св.М., който сочи, че тя започнала работа
след като приключило преустройството, както и изцяло съответства на дА.ите от справката
за осигуряването на ищцата, издадена от НОИ- л.237-238/.
Разпитаният по делото свидетел М., за когото няма дА.и да е заинтересован по
смисъла на чл.172 от ГПК заявява, че ремонтът започнал през м. февруари 2016г. и бил
завършен през втората половина на м. май 2016г. Имало бригада от няколко човека, чийто
ръководител ходел с ответника да търсят материали с колата. Ищцата говорела с майсторите
по отношение на строежа, защото само тя знаела български език. Свидетелката Д.ой няма
конкретни възприятия за това в какъв период е извършен ремонта, освен че е започнал
малко след установяването на страните в България, не излага дА.и за това кога е приключил.
Не й е известно дали е извършен от майстори или фирма. И двамата свидетели заявяват, че
не са виждали някой от страните да се разплаща с лицата, извършващи ремонта.
По делото липсват конкретни доказателства за действително заплатените за ремонта
материали, транспортни разходи, труд и прочее /касови бележки, преводи, свидетелски
показания на работник, извършил конкретна дейност във връзка с преустройството, както и
за нейната стойност/.
Видно от приложените с исковата молба строителни книжа, включващи разрешение
за строеж, инвестиционен проект и пр., както и СТЕ, изпълнена от в.л. Здравка Андреева,
9
чието заключение се кредитира от съда като обективно и обосновано, се установява, че през
м. декември 2015г. била издадена скица за проектиране на пристройка към жилищната
сграда и бил изготвен проект за „Преустройство и разширяване на съществуващата
жилищна сграда“ /която била с площ от 80,06 кв.м./. Проектът обхващал пристройката към
съществуващата сграда, покрита лятна тераса и преустройство на част от съществуващата
сграда. На 24.03.2016г. влязло в сила издаденото през м. февруари строително разрешение,
като от издаването му започнало строителството, а последното било завършено към края на
2016г. Пристройката била изградена в югозападната част към съществуващата жилищна
сграда. Застроената площ се увеличила и достигнала 139 кв.м. Стойността на
преустройството, изчислена по средни пазарни цени към 2016г. е определена от в. л.
Андреева на 36455 лв. общо. В съдебно заседание експертът е пояснил, че в посочената сума
не се включва стойността на извършените през 2018г. по договор от 24.10.2018г.
/обхващащи ремонтни дейности, СМР по външното стълбище и верандата, топлоизолация
на къщата, обшивка с дървена ламперия на подпокривните части, цокъл на къщата,
минерална мазилка, монтаж на улуци и водосточни тръби/.
При тези дА.и, въззивната инстанция намира, че процесното преустройство на
съществуващата сграда е започнало в началото на 2016г. и е завършило в края на май 2016г.
/св.М./, като същото е било на стойност 36455 лв. В резултат на преустройството площта на
сградата се е увеличила от 80 кв.м. на 139 кв.м. Увеличената площ е 59 кв.м., като
съотношението между квадратурата на първоначално съществуващата сграда и площта след
преустройството се равнява на 57,55% /отговор на въпрос 1 от СТЕ, изпълнена от в.л.
Андреева/.
И двамата съпрузи преди установяването си в България през 2015г. са притежавали
лични средства в британски банкови институции, като тези на ответника в края на същата
година, получени в следствие продажбата на негов личен имот в Лондон са били на
значителна стойност- над 107000 британски лири, част от които били преведени по негова
сметка в България /над 70000 лв./. Установява се също теглене на големи суми от по 10000-
20000 лв. от сметката на ответника в РФБ /България/ ЕАД в периода м. февруари 2016г.- м.
юли 2017г., съвпадащ с този, в който било извършено преустройството, като общата им
стойност /около 70000 лева/ значително надвишава стойността на вложените в
преустройството средства, определени посредством съдебно-техническата експертиза.
Следователно, след съвкупна преценка на събраните доказателства може да се
направи обоснован извод, че за извършване на преустройството са вложени основно лични
средства на ответника. Такъв извод не може да бъде направен по отношение на ищцата.
Установи се, че същата е разполагала с доходи от трудовото си правоотношение във
Великобритания и е имала спестявания /неясно в какъв размер/, получила е застрахователно
обезщетение поради заболяване /неясно в какъв размер/, а през м.януари 2017г. /след като
преустройството приключило/ е получила значително обезщетение при пенсионирането си-
над 22999 британски лири. От приложените извлечения от сметката й в британска банка
/л.314 и сл./ се установява, че дневното салдо по сметката на ищцата за месеците през 2015г.
и 2016г. не надвишава 1500 лири. Не се установяват извършени от ищцата тегления на
10
значителни суми в България в периода, в който е извършено преустройството, които да
могат да бъдат свързани със закупуването на строителни материали или заплащане на
извършените СМР във връзка с преустройството.
Същевременно, доколкото липсва и оспорване от страна на ответника, не може да се
отрече, че ищцата също има принос в извършването на преустройството- с грижата си за
семейството и участие в обичайните разходите на семейството, с организацията на
строително-ремонтните дейности като единствения член на семейството, който владее
български език.
При така установените факти, въззивната инстанция намира, че процесната постройка
/сграда с площ от 139 кв.м./ е съсобствена на страните при равни квоти.
На първо място съдът съобрази обстоятелството, че пред въззивната инстанция между
страните не е спорно обстоятелството, че през 2015г. двамата са придобили собствеността
на земята и едноетажната сграда с площ от 80 кв.м. в с.Тръстиково в режим на съпружеска
имуществена общност. Налице е и влязло в сила решение по допускане на делбата относно
земята, с което е прието, че след прекратяването на брака е прекратена и СИО между
страните, при което дяловете им са равни.
Ответникът обосновава възражението си по-голям дял от собствеността върху
сградата с това, че преустройството и разширение на сградата през 2016г., с което площта й
се е увеличила на 139 кв.м., е извършено изцяло с негови лични средства.
Това възражение е неоснователно.
Няма съмнение, а и от събраните доказателства /писмени и техническата експертиза/
се установява, че с извършеното преустройство не е възникнал нов, самостоятелен обект на
собственост /отделна сграда/, а е налице присъединяване по смисъла на чл.97 ЗС. След
извършеното преустройство съсобственици на разширената сграда са останали двамата
съпрузи в режим на СИО. В тази хипотеза съпругът, който е вложил лични средства при
извършването на преустройството /в случая това е ответникът/, не разполага с възражението
по чл.23, ал.2 СК, че част от преустроената вече сграда е негова лична собственост, а има
само право обезщетение за вложените от него средства. Ето защо, въззивният съд приема, че
с прекратяването на брака между страните, двамата са станали съсобственици на процесната
сграда при равни дялове, по ½ ид.ч.
Поради съвпадане крайните изводи на двете инстанции, макар и по различни
съображения, обжалваното решение, което е валидно и допустимо, следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, въззивникът следва да заплати
на въззиваемата сторените пред въззивната инстанция разноски, в размер на 1268,15 лв.,
съобразно приложените доказателства- договор за правна защита и извлечение от банкова
сметка за действително платената сума.
На въззивника не се дължат разноски пред въззивната инстанция, по аргумент за
противното от чл.78, ал.1 ГПК.
Искането на въззиваемата за присъждане на разноски за първата инстанция не следва
да бъде разгледано от настоящата инстанция, тъй като страната не е подала молба по чл.248
11
от ГПК пред първоинстанционния съд, нито жалба пред настоящата инстанция.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1568 от 8.07.2020г. по гр.д.№6474/19г. на БРС, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която е допусната делба на сградата- едноетажна жилищна
постройка с РЗП 139 кв.м., построена в дворно място с площ от 715 кв.м., за което е отреден
УПИ II-185 в кв.48 по плана на с.Тръстиково, при квоти по ½ /една втора/ ид.ч. за А.. Д.. и
Н. П. Д...
ОСЪЖДА Н. П. Д.. да заплати на А.. Д.. деловодни разноски в размер на 1268,15 лв.
за адвокатско възнаграждение по в.гр.д.№2181/2020г. по описа на БОС.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника Н. П. Д.. за присъждане на
деловодни разноски по в.гр.д.№2181/2020г. по описа на БОС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12